РЕШЕНИЕ
№
25.02.2020г.,
гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина Матушева,
като разгледа а.н.дело № 243/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.О.Б., против Наказателно
постановление № 17-0367-002534 от 19.03.2018г. на Началника на РУ-Велинград към
ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: 1./ на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП глоба
в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП; 2./ на осн. чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.
123, ал.1, т. 1 ЗДвП; 3./ на осн. чл. 183, ал.1, т.
1, пр. 3 ЗДвП глоба в размер на 10, 00 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1 , т. 2 ЗДвП.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност
на обжалвания акт, с доводи за допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени материалноправни и
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Излага се становище, че не е
безспорно установено участието на жалбоподателя в извършването на нарушенията,
в които е обвинен, както и че същите са предмет на водено срещу него наказателно производство, с което е
нарушен принципа non bis in idem.
В съдебно заседание жалбоподателят чред
адв. У.-АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Насрещната
страна, в писмено становище, оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 1 ЗАНН-
препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
30.05.2019г, а жалбата е подадена на 05.06.2019г.-по куриер/ от лице с правен
интерес да обжалва, поради което е процесуално допустима.
След като съобрази становищата на
страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 22.12.2017г., около 03,00 часа
служителите на РУ Велинград мл. полицейски инспектори Г.Г.
и И.К. получили обаждане от ОДЧ за настъпило ПТП на бул. „Съединение“ между два
полицейски автопатрула, при опита им да извършат
проверка на водач на лек автомобил марка „Гранд Чероки“,
рег. № РА6454“ВХ, за който е получен сигнал, че управлява МПС след употреба на алкохол и който успял да
напусне местопроизшествието. Била им поставена задача да установят водача на
автомобила. Съобщено им било, че автомобилът се отправил в посока кв. Чепино.
При обхода, в изпълнение на задачата, получили информация, че същият
автомобил се е блъснал в къща на ул.
„Братя Маврикови“, № 18, в кв. Чепино. При пристигане
на адреса, видели автомобила блъснат в гаражната врата на намиращата се на
адреса къща. Автомобилът бил с изключен двигател, но със светещи фарове. По
таблото имало следи от кръв. Водачът не
бил на мястото на произшествието. По сведения на собственика на къщата Ушев,
водачът бил сам и след удара в гаражната врата се отправил в посока езерото
„Клептуза“. Ушев дал описание на водача.
По пътното платно, в близост до
мястото на произшествието, не били установени ремонтни дейности, заледявания на
пътната настилка или други препятствия за движението.
След пристигане на мястото на
нарушението на служители на РУ Велинград, които да останат за запазването му за
извършване на оглед, сред които бил и свидетеля Б.Б.,
свидетелите Г. и К. се отправили в посоката, към която ги насочил собственикът
на къщата, за да търсят водача на катастрофиралия автомобил.
При една от обиколките из района,
забелязали да се движи пешеходно младо момче, с документи в ръка. Свидетелите
спрели патрулния автомобил, за да го проверят, при което пешеходецът, тръгнал
да бяга. Г. и К. го последвали и го
открили да се крие в двора на една от къщите, до мазето. У него намерили
документи на блъсналия се на ул. „Братя Маврикови“ автомобил-свидетелство
за регистрация и „Застраховка гражданска отговорност“. Лицето било задържано и
отведено в сградата на РУ Велинград. При задържането си заявило, че е той е
карал джипа, че всичко ще признае и ще плати щетите.
В сградата на РУ Велинград, след
установяване на самоличността на задържания, а именно-жалбоподателят М.О.Б.,
същият е изпробван за алкохол, като пробата отчела концентрация над 1,2
промила.
На същата дата, служителят на РУ
Велинград-инспектор пътен контрол Б.Б. съставил
на М.О.Б. АУАН 0322020 за това, че на 22.12.2017г.,
около 03,15 часа, в гр. Велинград, на ул. „Братя Маврикови“
управлява лек автомобил- джип „Гранд Чероки“, с рег.
№ РА6454ВХ, лична собственост, като извършва следните нарушения: 1./ водачът управлява МПС с несъобразена скорост,
вследствие на което губи контрол над автомобила, излиза в дясно от платното за
движение и се блъска в частен дом, при което настъпва ПТП с материални щети;
2./ водачът напуска мястото на ПТП; 3./не
представя свидетелство за регистрация
на МПС. Прието е, че с тези деяния е нарушил
разпоредбите на 20, ал.2 ЗДвП, чл. 123,
ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП,
като: 1./не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението. ПТП; 2./ не спира и не
установява последиците от ПТП; 3./ не носи свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява.
Актът за установяване на
административното нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя,
подписан е от него и му е надлежно връчен. При съставянето му не са направени
възражения. Липсват депозирани такива и в срока по чл,44,
ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което фактическите обстоятелства
относно състава на нарушението са
описани по идентичен начин. С него за констатираните нарушения на дееца са
наложени административни наказания както следва: 1./за нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, наказание глоба в
размер на 200 лв., на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП; 2./ за нарушението на чл. 123,
ал.1 , т. 1 ЗДвП, наказание глоба в размер на 200 лв., и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП; 3./ за нарушението на чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, наказание глоба
в размер на 10 лв., на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 ЗДвП.
Възприетата
фактическа съдът установи от разпита на свидетелите, присъствали при
установяване на нарушенията Б., Г. и К. и свидетеля, присъствал при съставяне на АУАН № 0322020 П., които
кредитира като непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани
от изхода на спора лица.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита следното от правна страна:
АУАН № 032220 от 22.12.2017г. и
Наказателно постановление № 17-0367-002534 от 19.03.2018г. са съставени от
компетентни органи по чл. 189, ал. 1 ЗДвП и
чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр. с т.1.3 и т. 2
т. 8 от Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Макар при съставянето на акта за
установяване на нарушението да е допуснато нарушение на процесуалните правила
относно броя на свидетели, същото не е
съществено и не налага отмяна на обжалвания акт на това основание.
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН изискване за законосъобразността
на акта е съставянето му в присъствието на свидетелите присъствали, при
извършването или установяването на нарушението, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба
при липса на такива, законът допуска съставянето му в присъствието на двама
други свидетели. Независимо, че в случая
не е спазено правилото на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН, регламентиращо това изискване, този пропуск
не е засегнал правата на привлеченото към отговорност лице и допусната
нередовност следва да бъде счетена за преодоляна, с оглед приложимостта на правилото на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.
Процесуалният
закон посочва четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат. Първата група свидетели са лицата,
възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка и са
присъствали при извършване на нарушението. Втората група обхващала свидетелите,
присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства, относими към датата, мястото и
условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава
на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да
дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта. Третата група оформят
свидетелите, присъствали при съставяне на акта, а именно това биха били лица
както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито
факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било
установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта.
Четвъртата група свидетелите на отказа на
нарушителя да подпише акта. Така изброените четири категории свидетели
удостоверявали различни факти и обстоятелства. Видно от свидетелските показания
по делото, актът е изготвен от служител, присъствал при установяване на
нарушението, но като единствен свидетел при съставянето му е посочен К.П., който не е след служителите участвали в процесуалните
действия при установявана на деянието и дееца. Непосочването
на очевидци при извършване на нарушение или при констатирането му е нередовност
на АУАН, а дали тя е съществена - дали се е отразила на законосъобразността на
НП, издадено въз основа на същия АУАН, следва да се преценява във всеки
конкретен случай с оглед това, дали е препятствала разкриването на обективната
истина. Целта на въведеното изискване с чл. 40, ал. 1 ЗАНН е именно осигуряване
разкриване на обективната истина по делото. Възможно е независимо от
допуснатата нередовност чрез събраните в хода на производството доказателства
да се установи извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, при които обстоятелства нередовността на АУАН е без значение.
Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно
свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при
отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други
двама свидетели. В настоящата хипотеза, актът е изготвен в период след
извършване на нарушението, което сочи на невъзможност той да се подпише от
свидетели очевидци на самото му извършване. Противно на въведеното изискване за посочване
на двама свидетели при съставяне на акта, в него е вписан само един.
Изготвянето на АУАН в присъствието само на един свидетел безспорно съставлява
нарушение на цитираната повеля от ЗАНН, но същото в случая не е съществено, тъй
като допускането му не е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение
се обвинява и да организира защитата си. Нарушенията на административнопроизводствените
правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт
само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на
защита на нарушителя, каквото в случая
не е налице. Още повече, че констатациите в АУАН се основават на възприятията
на актосъставителя, присъствал лично при установявана
на нарушенията.
Неоснователно е възражението, че не е безспорно
установено качеството водач по отношение
на лицето М.Б..
В показанията си
свидетелите Г. и К. са категорични, че при задържането му Б. е носил в
себе си документите и ключовете на катастрофиралия автомобил, че по лицето му и
по таблото на джипа е имало кръв и че е заявил пред тях, че го е управлявал.
Същият е задържан в района на произшествието, близо час и половина след
извършването му, в ранната сутрин /около 5,00 часа/, което обосновава извод, че именно той следва
да се счита за негов водач. Също според показанията на полицейските служители,
които са задържали Б., по данни на собственика на къщата, в която се е блъснал,
от автомобила е излязло само едно лице, отговарящо по описание на
жалбоподателя. Релевираните от Б. доводи за
недоказаност на качеството му на водач едва в последното по делото заседание,
съдът счита за изградена от него защитна теза, в подкрепа на която не се сочат
доказателства и която не се подкрепя от
събраните по делото такива.
Неоснователно е възражението, че образуването
на административнонаказателното производство е в
нарушение на принципа non bis in idem по отношение на деянието по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП.
В чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ е
установена забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото
деяние. Според разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК
на ВКС, дублирането на наказателни процедури (bis) е
недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като
другата е приключила с влязъл в сила акт, какъвто в случая няма. Същото деяние
(idem) е елементът, който свързва двата процеса срещу
лицето. За определянето му е водещо значението на фактическата идентичност или
съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото
от дееца поведение. При съпоставката на признаците от състава на
административните нарушения, предмет на
наказателното постановление и на престъпленията, предмет на досъдебно
производство № 3108/2017г. по пописа на РП Велинград и № 106/2017г. по описа на
ОСО Пазарджик не се установява идентичност или сходство. Наказателното постановление
е издадено за нарушение, изразяващо се в неспазване на задължението на водача
да спре, за да установи какви са последиците от възникналото на ул. „Братя Маврикови“ произшествие,
а повдигнатите на водача
обвинения са е за това, че в гр.
Велинград, на ул. „Съединение“ противозаконно е пречил на орган на властта-мл. автоконтрольор Т.М.да изпълни задълженията си като не се е подчинил на подаден звуков и светлинен
сигнал и не е спрял, за да му бъде извършена проверка и е избягал от автопатрула-престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, както и за
това, че е оказал съпротива на автопатрула, изпълняващ
задълженията си по опазване на обществения ред- насочил е управлявания от него
автомобил срещу младши автоконтрольор Т.М., избягал е
от местопроизшествието и е предизвикал второ ПТП, като се е блъснал в гаражна
врата в гр. Велинград на ул. „Братя Маврикови“ № 18
–престъпление по чл. 325, ал.3 НК, във вр. ал. 2 НК,
във вр. ал. 1 НК. Видно от описанието на обективните
признаци от състава на нарушението, не може да се счита, че същото покрива
признаците на от състава на престъпленията па чл. 270, ал. 1 НК и чл. 325, ал.
3 НК, във вр. ал.2, във вр.
ал. 1 НК. Касае се за различни извършени от жалбоподателя деяния. Деянието,
предмет на повдигнато административно обвинение се различава по време и място
на извършването му от деянията, предмет на наказателното обвинение. Освен това
засегнати са различни по вид обществени отношения, защитени от правото. Обект
на защита с разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП са обществените отношения
осигуряващи безопасността на транспортната
дейност и конкретно тези, гарантиращи установяването на участниците в
транспортните произшествия и вредите, причинени при тях, докато обект на
закрила по повдигнатите обвинения са обществените отношения осигуряващи безпрепятственото
изпълнение на дейността на държавните органи, в случая по извършване на
контролна дейност по ЗДвП и обществените отношения, гарантиращи
реда, установен в страната, и общественото спокойствие, т.е.
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Несъмнено
напускането на произшествието би затруднило дейността на контролните органи, но
чл. 270, ал. 1 НК визира пречка за контролен орган на осъществи контролните си
правомощия по установяване и предотвратяване на нарушение, а не последиците от
него, както е в настоящия случай. В случая обективен и субективен идентитет би бил налице при ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето на осн. чл. 175, ал.1, т. 4 ЗДвП за нарушение на задълженията
на чл. 103 ЗДвП, каквато не е настоящата хипотеза. Поради това наказателното
производство не изключва провеждане на административнонаказателното
за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП.
При преценка за съставомерността
на всяко едно от нарушенията, за които жалбоподателят е обвинен, съдът намира
следното:
По отношение на нарушението на чл. 20, ал.2 ЗДвП са
допуснати съществени процесуални нарушения при описанието му. Съгласно чл. 42 и
57 ЗАНН задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП е посочване на
точното време, място и обстоятелства при които е извършено нарушението. В конкретния
случай това не е сторено с необходимата яснота и конкретност, съобразно
изискванията на чл. 20, ал.2 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция,
уредена в чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена
скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП.
В настоящия случай в АУАН не е посочен
нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните
средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че
скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите с които водачът е
следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС
представлява нарушение на правото му на защита, понеже не става ясно с какво не е съобразил скоростта
си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от
друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Прието е, че жалбоподателят вследствие на несъобразената
скорост е загубил контрол над управляваното МПС, излязъл е в дясно от платното
за движение и се е блъснал в частен дом, при което настъпва ПТП с материални
щети. Наред с това в НП е прието, че
жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за
движението и е настъпило ПТП. Посочена е правната квалификация на нарушението -
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В закона няма легална дефиниция на
понятието несъобразена скорост, като с оглед граматическото, систематичното и
логическото тълкуване на нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, следва да се приеме,
че това е тази скорост, която е в рамките на разрешената за конкретният
участък на пътя, но въпреки това не съответства на пътните условия, които имат
обективен характер и са налице за определен участък от пътя. За разлика от
разрешената скорост по смисъла на чл. 21 ЗДвП, която има абсолютни стойностни
измерения, съобразената скорост е относително определено понятие и зависи
във всеки конкретен случай от конкретните обстоятелства на пътната обстановка,
които са само примерно изброени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП- атмосферните
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното
средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението, конкретните условия на видимост. Доколкото при липса на абсолютни
стойностни критерии, преценката дали скоростта е съобразена, почива единствено
на съпоставката и с конкретните условия на пътната обстановка, то се
налага извод, че те са съществен елемент от „обстоятелствата при които е
извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да
бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП. В случая на чл. 20, ал.2 ЗДвП,
за разлика от други състави на административни нарушения, обстоятелствата
при които е извършено нарушението разкриват не само заобикалящата среда в която
същото е осъществено, но и обуславят извода дали то е съставомерно
или не, т.е конкретните обстоятелства на пътната обстановка са съставомерните белези, които позволяват да се направи
преценка допуснато ли е нарушение на изискването на съобразена скорост.
В процесните АУАН и НП,
обстоятелствата при които са извършени нарушенията са посочени като: „…управлява
МПС с несъобразена скорост…“ Липсва обаче посочване кои са тези конкретни пътни
условия- дали става въпрос за характера на пътната настилка, интензивността на
трафика, особеностите на релефа и др. Използването в описанието на обобщаващото
понятие „ несъобразена скорост“ не отговаря на изискванията за конкретност,
позволяваща на съда при липса на абсолютни стойностни критерии да направи
преценка дали скоростта е съобразена или несъобразена, тоест дали деянието е съставомерно.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта
в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна,
срещу което нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички
съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН,
съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на защита на нарушителя.
Непосочването им поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно
предполагаемо нарушение, с чиито фактически рамки той не е запознат.
Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат
с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към монета на съставяне на
АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска съставомерните
обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
Непосочването конкретно и ясно на състава на
извършеното нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и в
самото НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и на нарушените правни
норми съгласно изискванията на чл. 42, т. 5 от ЗАНН за АУАН и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН за НП, представлява съществени процесуални нарушения, които от своя
страна накърняват правото на защита на
нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се
ангажира отговорността му, а от друга страна поставя съдът в невъзможност да
направи преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора.
Така
допуснатият порок в акта не може да бъде преодолян по реда на в чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Макар и според тази
разпоредба да посочва, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН
са допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина, от нейното граматическото и телеологическото
тълкуване може да се направи извод, че установено по несъмнен начин трябва да
бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че не може да се счита
за установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на нарушението. Разпоредбата
на 53, ал.2 ЗАНН, когато липсва съществен признак от състава на нарушението, не
може да намери приложение, доколкото не съществува възможност да се провери
идентичността на деянието, за което се вменява че е нарушение и това за което в
действителност са събрани доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи
сметка и за баланса между обществения интерес и правото на защита на
нарушителя, който не позволява наказването на лице, за деяние, което не му е
известно и срещу което поради тази причина не може да се защитава. Приложението
на чл. 53, ал. 2 следва да се сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са
свързани с очертаване на съставомерните признаци от
обективна и субективна страна на деянието, вменено като нарушение.
От друго страна,
при съпоставка на съдържанието на атакуваното наказателно постановление
по-скоро следва да се приеме, че е осъществен състава на нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП /водачът
изгубил контрол над управляваното МПС/. С описание на нарушението при издаване
на НП обаче е прието от АНО нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В случая е
неясно на базата на какви данни от страна на АНО е прието че е осъществено това
нарушение.
С оглед на изложеното означава, че НП в
частта му по отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението на чл. 123,
ал. 1, т 1 ЗДвП, която разпоредба вменява
задължение за водача на пътно превозно средство, участник в пътнотранспортно
произшествие да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, съдът
намира, че е налице разминаване между текстовото описание на нарушението и
установеното от доказателствата по делото от една страна и правната квалификация
на деянието дадено от административно наказващия орган.
От систематичното тълкуване на
разпоредбите на чл. 123, ал.1, т.1, ЗДвП следва, че приложното й поле обхваща
случаите, когато деецът въобще не спре при извършено ПТП за да установи какви
са вредите. Случаите, в които деецът е спрял, но не е останал на
местопроизшествието и го е напуснал- попадат в приложното поле или на чл. 123,
ал. 1, т. 3 или на чл. 123, ал.2 ЗДвП в зависимост от останалите специфични
обстоятелства на конкретния случай.
От показанията на актосъставителя
и свидетелите Г. и К. се установява, че
след ПТП автомобилът на нарушителя е останал на място и е престоял на
местопроизшествието, докато самият нарушител е напуснал мястото на ПТП, без да
установи собственика на гаражната врата и да му окаже съдействие за установяване
на вредите. При така установените
обстоятелства следва, че деецът е изпълнил задължението си по чл. 123, ал.1,
т.1 ЗДвП да спре след ПТП, поради което и не е допуснал посоченото от административнонаказващия орган нарушение. Остава открит
въпросът дали не е извършено нарушение по чл. 123, ал.1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Установяването на посоченото нарушение
обаче изисква доказването и на други съставомерни
факти, освен посочените в АУАН, че деецът не е спрял, за да установи
последиците от ПТП-то, които факти обаче не са посочени в АУАН, по тях той не е
имал възможност да се защитава, поради което и деянието не може да бъде
преквалифицирано от настоящия състав.
Предвид гореизложеното, обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени в частта относно нарушението на
чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП.
Същото следва да се отмени и в частта
относно извършеното нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Установи се от
показанията на свидетелите Г. и К., че при задържането на жалбоподателя Б.,
същият е носил в себе си документите на катастрофиралия автомобил, сред които и
свидетелството му за регистрация, поради което вмененото нарушение остава
недоказано.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0367-002534 от
19.03.2018г. на Началника на РУ-Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на М.О.Б.,
ЕГН:**********, са наложени
административни наказания, както следва: 1./ на осн.
чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП; 2./ на осн. чл. 175, ал.1, т. 5 ЗДвП
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП; 3./ на осн.
чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 3 ЗДвП глоба в размер на 10, 00 лв. за нарушение на
чл. 100, ал.1 , т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева