Р Е Ш Е Н И Е № 229
гр. Силистра, 09.06.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СИЛИСТРА,
наказателен състав, в публично заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря П. Т., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 145 по
описа за 2017 г. на Районен съд –
гр. Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “М.” ООД с ЕИК …,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Д.” № …, представлявано от
управителя С. В. С. чрез адв. В.В. *** срещу Наказателно постановление № НП –
2, издадено на 19.01.2017 г. от доц. д-р Б. Р. П. – заместник-министър на
културата, с което на дружеството са наложени следните санкции: по т. 1 на
основание чл. 221 от Закона за културното наследство (ЗКН) имуществена санкция
в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 160,
ал. 2 във вр. с чл. 72 от ЗКН и по т. 2 на основание чл. 221а, ал. 1 от ЗКН
имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за
извършено нарушение по чл. 161, ал. 1, изречение първо от ЗКН.
В жалбата се навеждат доводи за
неотговаряща на действителното положение фактическа обстановка. Твърди се, че
са спазени всички законови изисквания, включително посочените в т. 23.
Жалбоподателят се съгласява, че обекта попада в зоната на Античните некрополи. В
изпълнение на посоченото в разрешението за строеж, с уведомление с вх. № 14 от
22.03.2016 г. бил сигнализиран РИМ – С. с оглед осигуряване на археолог за
наблюдение. Твърди се, че действията по изпълнение на изглаждането са започнали
не по-рано от месец от датата на уведомлението. Своевременно не било осигурено
присъствието на археолог. Според жалбоподателя това се дължи на липса на
координация на ръководството и смяна на директора на РИМ – С.. Изтъква се, че
първоначалните дейности по ангажирането на археолог за дейностите на
строителния обект били свързани с премахване на конструкции, намиращи се на
терена от друг предходен обект, както и отстраняването на инертни материали от
изградения бетонов постамент на същия. Със Заповед № 15 от 17.05.2016 г. на директора
на РИМ – С. били спрени изкопните работи до осигуряването на археологично
наблюдение от представител на музея. До посочената дата на възложителя не бил
представен проект за договор, въз основа на който може да се осъществява такова
наблюдение. В доклад от 07.06.2016 г. определеният ръководител на
археологическото наблюдение посочил, че в изкопите не са открити фрагменти
битова или строителна керамика, както и други артефакти, свързани с човешка
дейност. Поради това оставало неясно защо проверяващите от министерството
приели, че са налице 12 непроучени гробове. От друга страна, намерените
археологични ценности са били иззети в отсъствието на археолог от РИМ – С.,
възложителя или представител на изпълнителя. Въпреки това, в НП били отразено друго
становище. Твърди се, че е налице противоречие между съдържанието на НП и
действията на предходни административни дейности от същия орган или подчинени
нему. Твърди се, че всички гробове са извън терена и са били разположени в
общински терен, с който имота граничи. Твърди се още, че назад във времето на
същия терен са извършвани различни строителни дейности като тръбопровод на ВиК
канализация с дълбочина от 2,5 м., захранване с ел. енергия чрез полагане на
подземен кабел и други подобни. Сочи се, че на местата, където е положен бетон
в изкопаните ивични основи и подпорна стена няма открити никакви аргефакти или
следи от такива. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН,
от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание се явява
управителя и упълномощения от него процесуален представител – адв. В.. В хода
по същество процесуалният представител поддържа жалбата. Посочва, че е налице
нарушение по връчване на АУАН. Изтъква, че от събраните доказателства е станало
ясно, че на 22.03.2016 г. РИМ – С. са били уведомени за започване на
строителната дейност на обекта, собственост на жалбоподателя. Навежда доводи,
че причина за липсата на координация с възложителя е назначаването на нов
директор на музея. Счита, че задълженията на жалбоподателя се изчерпват с
уведомяването на РИМ – С.. Изразява
становище, че доколкото обекта попада в зоната на Античния некропол, действията
на държавата следва да са насочени към запазване на ценности, свързани с I – III век, а не откритите след
спирането на строежа находки. Становището му е, че те не отговарят на посоченото
в чл. 146 от закона. Посочва, че не са
извършвани действия на същинско строителство в отсъствието на археолог.
Алтернативно излага становище и за неправилно определен размер на наложените
санкции.
За въззиваемата страна Министерство
на културата – С. се явява гл. юрисконсулт С., която моли да бъде потвърдено
процесното НП. Излага становище за безспорна доказаност на извършените
нарушения. Посочва, че жалбоподателя не е спазил изискванията на закона,
заложени в издаденото разрешение на строеж, тъй като началото на строежа е
датата на съставяне на протокол по образец № 2 за откриване на строителна
площадка. Строителната площадка е открита на 17.03.2016 г. Посочва, че на
обекта е нямало археолог в периода от 17.03.2016 г. до 17.05.2016 г. Излага
доводи за извършени СМР за времето от 17.03.2016 г. до 17.05.2016 г., довели до
унищожаване на гробове от периода на освободителните войни. Становището на
Министерството е, че те са археологическа ценност. По отношение на възражението
за извършвани в миналото строителни дейности в обект, излага становище за липса
на съвпадение със съществуващия обект. Посочва още, че от проверката на
регионалните инспектори е станало ясно, че в обекта има археологически
структури – гробни съоръжения, антропологически останки, представляващи
културно наследство, съгласно чл. 6 от ЗКН. Регистрирани са над 12 гробове,
разрушени в различна степен в резултат на изкопните дейности. Счита, че няма нарушения при връчване на
акта.
Районна прокуратура – С. - редовно
призовани, не изпращат представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства
по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за
установено следното от фактическа страна:
Античният некропол в гр. Силистра е
обявен за архитектурно-строителен паметник в бр. 10 на “Държавен вестник” от
1968 г. статутът му е препотвърден по силата на § 10, ал. 1
от ПЗР на Закона за културното наследство. Според разпоредбите на
този закон заварените обявени за недвижими паметници на културата по досегашния
ред запазват своя статут и категория като културни ценности. По силата на чл. 146, ал. 3
от ЗКН Античния некропол на Д. в гр. С. е археологическа недвижима
културна ценност с национално значение, регистрирана е в АИС-АКБ (Автоматизирана
информационна система - Археологическа карта на България) с Регистрационна
карта № 1200244/ 26.11.1992 г.
През 1976 г. в бр. 44 на “Държавен
вестник” е обнародвана и Наредба № 1 за архитектурния и археологически резерват
С., която урежда въпросите за застрояване и опазване на Националния
архитектурен и археологически резерват Д.-Д.-С., обявен с Разпореждане № 627 от
28.12.1971 г. в граници: на запад – централната алея на Д. г., на юг -- ул. “Г. Д.” (сега бул. “С. В.”), на изток –
ул. “Л. К.” и на север – р. Д.. Тези зони останали същите и с одобрения от заместник-министър
на културата Протокол от 24.07.2013 г. в изпълнение на Заповед № РД-9К-106/11.07.2013
г. на Министъра на културата.
На 04.09.2014 г. жалбоподателят
придобил чрез покупко-продажба поземлен имот с идентификатор 66425.501.1149 на
ул. „О.“ в гр. С..
На 22.01.2016 г. било издадено
Разрешение за строеж № 6 в сила от 08.02.2016 г., с който гл. архитект разрешил
на възложителя „М.“ ООД строителството на търговска сграда при РЗП на строежа
410 кв. м. Преди започване на строителството трябвало да се премести
съществуващата канализация, попадаща в УПИ VIII- 1149 кв. 100, което е предмет на
друг проект и разрешение за строеж. Следвало да се състави протокол за
откриването на строителната площадка. В разрешението е посочено още, че обекта
попада в зоната на Античните некрополи, съгласно Протокол от 04.02.1992 г. от
комисия, назначена от Министъра на културата. В т. 23 на разрешението е посочено следното:
“На основание чл. 161, ал. 2 от Закона за културното наследство и Наредба № 1
за „Античен и средновековен Д. – Д.“ от 1972 г. в границите на охранителната
зона в процеса на строителни дейности се провежда наблюдение от археолози.”.
Във второто изречение е отразено, че е необходимо един месец преди започване на
строителните работи да се уведоми РИМ – С. за осигуряване на археологично
наблюдение, като в случай на откриване на археологични обекти да се прилагат
чл. 148, ал. 5 и чл. 160, ал. 2 от Закона за културното наследство.
На 21.03.2016 г. свид. Д. К. посетила
РИМ – С., за да депозира уведомление, подписано от техническия ръководител. В
РИМ – С. поставили на следващия ден входящ номер на документа, а именно вх. №
24 от 22.03.2016 г. Видно от уведомлението, техническият ръководител уведомил
музея на основание чл. 158, ал. 2 от ЗУТК, че е заверена заповедна книга от
дата 25.02.2016 г. за строежа и е открита строителна площадка по образец № 2 на
17.03.2016 г. Според уведомлението строително-монтажните работи (СМР) се
изпълняват от „С.“ ООД.
След откриването на строителната
площадка на 17.03.2016 г. са предприети и други действия – изпратени са писма
до РДНСК, Инспекцията по труда и т.н. Поставили се и други съоръжения,
необходими за строителството.
Според управителят на „С.“ ООД
събарянето на съществуващата сграда и фундамента под нея започнали на
22.04.2016 г. За около десетина дни свид. М. Й. с помощта на верижен багер JCB, демонтирал съществуваща
сграда (тип павилион), както и бетонния фундамент.
През м. май 2016 г. строежът посетила
и свид. В. Ц.. Присъствието на последната било необходимо като проектант от
момента, в който е достигнато проектното ниво. Това означава, че изкопните
работи вероятно са започнали в края на м. април или началото на м. май 2016 г.
Този извод може да се направи от доклада на ръководителя на археологическото
наблюдение С. С. Г.. В него е посочено обектът попада в зоната на наблюдение с
некрополи и се изисква наблюдение от археолог. Отразено е, че такъв не е
присъствал при началото на изкопните работи на обекта, тъй като РИМ – С. не са
били уведомени своевременно, за да осигурят присъствието на специалист.
Археолог е изпратен след постъпил сигнал от гражданин. На 17.05.2016 г.
директорът на РИМ – С. наредил със Заповед № 15 да бъдат спрени изкопните
работи от 17.05.2016 г. на строителен обект „Търговска сграда“ в УПИ VIII-1149, кв. 100 по плана на С., ПИ
№ 66425.501.1149 до осигуряване на археологическо наблюдение от представител на
РИМ – С.. На 18.05.2016 г. бил сключен и договор между възложителя и РИМ – С. за
осъществяване на научното и методическо ръководство на археологическо
наблюдение на строителството на обекта. На 20.05.2016 г. е разрешено спасително
археологическо наблюдение на изкопните работи. В доклада на С. Г. е посочено
още, че преди осигуряване на наблюдение от археолог част от ивичните основи вече са изкопани и е положен бетон и
арматури, освен това е била
издигната и бетонна подпорна стена. Очевидно става дума за изкоп, направен
след премахването на фундамента на старата сграда (тип павилион). В
изхвърлената пръст се забелязали човешки кости. Направен е извод, че се касае
за погребения от края на XIX – началото
на XX век.
Докладът на ръководителят на археологическото наблюдение е от 07.06.2016 г. Към
него били приложени и фотоснимки.
Въз основа на заповеди, подписани от
Министъра на културата на основание чл. 192, ал. 1, т. 1, на актосъставителя и
свид. М. била възложена проверка. Резултатите от установеното били отразени в констативен
протокол от 09.06.2016 г. В него е посочено, че наблюдението на археолога е
осъществявано върху северната половина на обекта до границата с уличната
регулация, където изкопните работи продължили и след сключването на договора с
РИМ – С.. При проверката на място актосъставителят и свид. М. установили, че в
южната половина на обекта за извършвани СМР – излети били ивични основи –
фундаменти по конструктивните проекти, както и подпорна стена по южната и
западната граници на имота преди извършването
на археологическото наблюдение. Именно при извършването на изкопните работи по
изграждане на подпорните стени били засегнати
археологически структури – гробове от некропол. Проверяващите регистрирали
в профила на склона над 12 гробове, които били разрушени в по-малка или
по-голяма степен при изкопите, извършени с тежка механизация. Констатирани били
кости от човешки скелети и в депонираната южно от терена земна маса, която
трябвало да се използва за извършване на обратен насип на подпорните стени.
Направена е преценка за налични нарушения по чл. 160, ал. 2 и чл. 161, ал. 1 от
ЗКН. Дадени били указания за спиране на строителните дейности и сключване на
договор за археологично проучване от възложителя с НИМ-БАН – гр. С.. Дадени били
и указания за изготвяне и връчване на актове на възложителя и изпълнителя. Приложени
са фотоснимки.
В периода от 09.06.2016 г. до
29.07.2016 г. на управителят на „М.“ ООД били изпратени два пъти писма за явяване
в Министерството на културата. Макар и наказващият орган да е изпратил в съда с
придружаващото писмо цялата административно-наказателна
преписка, тези писма не са сред материалите. От посоченото в първото с.з. и
разпита на актосъставителя става ясно, че в първото писмо била допусната
техническа грешка и вместо да бъде посочена година 2016 г., била отразена 2015
г. Изпратено било второ писмо на управителя за явяване за съставяне на АУАН,
което било получено от него, видно от изявлението му, направено в първото с.з.
(обратната страна на л. 143 от делото). Същият не се явил, тъй като нямал
възможност.
На 29.07.2016 г. актосъставителят Ш.
съставила АУАН в отсъствие на редовно призования управител на
дружеството-жалбоподател, но в присъствието на свид. М.. П. М. от ГД
„Инспекторат по опазване на културното наследство“ положила подпис като
свидетел на неявяването на управителя. В акта било отразено посоченото и в съставения констативен протокол от
09.06.2017 г. Актосъставителят цитирал текста на чл. 157, ал. 1 от ЗУТ, според
който за начало на строежа се счита датата на съставяне на протокол по образец
№ 2 за откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия и
ниво – в случая 17.03.2016 г. Актосъставителят Ш. направила извод, че
жалбоподателя е нарушил чл. 160, ал. 2 във вр. с чл. 72 от ЗКН, тъй като в
периода от 17.03.2016 г. до 17.05.2016 г. при възлагане на строителни работи на
обект „Търговска сграда“ в ПИ № 66425.501.1149 по КК и КР на гр. С., община С.,
съставляващ УПИ VIII-1149,
кв. 100 по плана на гр. С., община С.,
намиращ се на територията на недвижима археологическа културна ценност с национално значение Антични некрополи в гр.
С. (обявена в ДВ, бр. 10/1968 г.), не е предприел незабавни мерки за запазване
на откритите структури и находки и не е уведомил посочените в закона органи –
кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по
опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна
ценност, с което е нарушил чл. 160, ал. 2 във вр. с чл. 72 от ЗКН. Освен това
актосъставителят Ш. направила извод, че с оглед описаното в същия период в гр.
С. жалбоподателят започнал осъществяване на инвестиционен проект в ПИ № 66425.501.1149
по КК и КР на гр. С., община С., съставляващ УПИ VIII-1149, кв. 100 по плана на гр. С., община С., намиращ се на
територията на недвижима археологическа културна ценност с национално значение Антични некрополи в гр.
С. (обявена в ДВ, бр. 10/1968 г.), като е възложил извършване на
строително-монтажни работи без провеждане на задължителните по закон теренни
археологически проучвания, с което е нарушил чл. 161, ал. 1, изречение първо от
Закона за културното наследство.
В с.з. актосъставителят уточнява, че
гробовете са от 19 век. Това е потвърдено и след направеното второ проучване,
извършено от специалист от Р.. Посочва, че са унищожени скелети в резултат на
изкопните работи, а от техническата документация е установила, че изкопните
работи са с дълбочина 3 метра. Същото потвърждава и свид. М.. Последният сочи,
че двамата при проверката са събрали един кашон с човешки кости, изхвърлени с
пръста на депо.
Част от разпитаните свидетели
посочват, че на обекта била извършена заупокойна молитва.
Актът бил изпратен за връчване в
Община С.. С тези задължения бил натоварен свид. Т. К..*** дошъл Т. С. С.,
който представил пълномощно от управителя на дружеството-жалбоподател (л. 278)
с нотариална заверка на подписа. С него управителят на „М.“ ООД упълномощил Т.
С. С. да го представлява и подписва пред ЕНЕРГО ПРО, ВиК, Общинска служба по
земеделие, Община С., Общинска администрация, Агенция по вписванията, Агенция
по геодезия, картография и кадастър, пожарна и полиция при изготвянето на
документи (договори, скици, удостоверение за отстояние, данъчна оценка,
удостоверение за вещни тежести, удостоверение на лице с различни имена,
откриване и смяна на партиди, промяна на мощности и други) във връзка с
недвижимите имоти, собственост на дружеството. С. прочел АУАН и разговарял по
телефона с управителя на „М.“ ООД. След разговора по телефона (свидетелят сочи,
че е останал с впечатление, че разговора е с управителя на дружеството) С. казал,
че няма да подпише и си тръгнал. Свид. К. потърсил свид. Н.. Обяснил му, че
колегите му от отдел „Инспекторат“ отсъстват от сградата и го помолил да положи
подпис като свидетел на отказа. Без да е присъствал на разговора на свид. К. с
Т. С. С., свид. Н. решил, че няма нищо нередно и положил подпис в АУАН като
свидетел на отказа да бъде връчен акта. След това с писмо, свид. К. върнал АУАН
на министерството заедно с копие от пълномощното.
След като наказващият орган разгледал
съставения срещу дружеството АУАН, преценил че е налице съставомерно
административно нарушение по посочените от актосъставителя текстове на закона. Наказващият
орган приел, че акта е предявен на нарушителя на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Посочено е, че с отказа на нарушителя да положи подпис, АУАН се счита за
връчен на основание чл. 43, ал. 2 от АЗНН, като това е удостоверено чрез
подписа на свид. Н.. АНО преценил, че са налице осъществени състави на
нарушения по чл. 160, ал. 2 във вр. с чл. 72 и чл. 161, ал. 1, изречение първо
от ЗКН. Наложени са максимални санкции, тъй като АНО взел предвид, че в
резултат от извършени СМР, възложени от жалбоподателя, са засегнати
археологически структури, гробни съоръжения и антропологически останки,
представляващи културно наследство по смисъла на ЗКН. Наказващият орган приел,
че са разрушени в различна степен над 12 гробове при изкопните работи,
извършени с тежка механизация, при което е изгубена ценна научна и културна
информация. Посочено е, че недвижимата ценност е публична държавна собственост
от категория „национално значение“ и представлява обект с изключителна стойност
за българската история и култура. Вписано е, че дружеството е отчело печалба
през 2014 г. съгласно последния обявен ГФО на „М.“ ООД. Поради това са наложени
санкции в максимален размер.
Горната фактическа обстановка съдът
прие въз основа на представените документи ведно с фотоснимки, както и
показанията на актосъставителя и свидетелите М., К., Н., Ц. и К.. Съдът не даде
вяра на една част от показанията на свидетелите Т., Й. и К.. Очевидно е, че
една част от изкопните работи са извършени в отсъствие на археологическо
наблюдение. Представените фотоснимки, изготвени от актосъставителя и приложени
към констативния протокол (л. 259 – л. 277) категорично установяват факта, че е
започнат изкоп след премахване на фундаментите на старата сграда. Последното е
извършено в отсъствие на археологично наблюдение. След като такова е осигурено
след сигнал на гражданин, не е възможно присъстващите при изкопните работи да
не са разбрали, че в резултата на действията им са засегнати гробове. Подробно
обсъжданите чертежи в с.з.: теренно ситуационни снимки (фаза: типов проект) са
от м. юли 2015 г. Те представляват снимка на терена с коти (нивото на предния
обект спрямо терена). Макар и да не са представени работните проекти на
архитектурно-конструктивната част на новия обект с цел установяване дълбочината
на изкопните работи, е ясно че при извършването на същите са унищожени ценни
находки.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Формално в АУАН и НП са налице всички
реквизити, така както изисква ЗАНН. Актът и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, видно
от представените по делото заповеди. Налице е обаче съществено нарушение на
процесуалните правила, което нарушава правото на защита. АУАН не е предявен на
управителя или на упълномощен от него представител. На първо място, представеното
пълномощно касае изготвянето на документи, които не са свързани с обичайната
търговска дейност на дружеството. Поради това е спорно дали представеното пълномощно
може да послужи за осъществяване на представителство по образувани
административнонаказателни производство, за полагане на подпис в АУАН и
депозиране на възражения срещу актове. В случая обаче пълномощника не е
подписал, а е отказал да подпише съставения АУАН. Поради това се поставя въпроса
дали Т. С. С. има задължение да подпише акта. Очевидно такова задължение той няма. На наказващият орган е бил известен
факта, че АУАН е предявен на пълномощник, който е отказал да го подпише. Това
се потвърждава и от показанията на свид. К., който посочи в с.з., че е изпратил
на АНО представеното му от С. пълномощно. Съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е следвало да върне акта на актосъставителя за предявяване на
управителя, който разполага със следните процесуални права, производни на
правото на защита, чието ефективно упражняване актосъставителя е длъжен да
обезпечи: да се запознае със съдържанието на съставения АУАН по реда на чл. 43,
ал. 1 от ЗАНН; за прецени дали да подпише съставения акт, след като му бъде
предявен, или да откаже да стори това, като отказа му следва да бъде
удостоверен с подписа на един свидетел; да прецени дали да получи препис от
съставения АУАН или да откаже да стори това, като отказа му следва да бъде
удостоверен с подписа на един свидетел; да депозира обяснения или възражения;
да депозира писмени възражения в 3-дневен срок от връчване на акта; да поиска
събирането на доказателства или да представи такива и да ползва адвокатска
защита. Следователно актът не е връчен и това нарушение не е било отстранено по
реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Последното е съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което производството е опорочено.
Макар и да е необходимо
да бъде коментирана материално-правната законосъобразност и обоснованост на НП,
съдът приема, че са налице посочените в НП нарушения. Събраните доказателства
сочат категорично, че дружеството-жалбоподател е бездействало и при извършване
на строителните дейности не е предприело мерки за спиране на СМР, запазване на
откритите структури и находки и уведомяване на посочените в закона органи. В
посочения от актосъставителя срок жалбоподателят е възложил СМР без да има
доказателства за проведено на задължителното по закон археологическо проучване.
Следва да се има предвид, че това е задължение на дружеството, а не на музея.
Именно дружеството е имало интерес от сключването на договор, за да докаже
обстоятелството, че е изпълнено задължението му по чл. 161, ал. 1, изречение
първо от ЗКН. Очевидно е, че нарушенията не могат да бъдат възприемани като маловажни,
тъй като бездействието на жалбоподателя е довело до загубване на ценна научна и
културна информация. Съдът изцяло се съгласява и с определените наказания в
максимален размер, за което АНО е посочил убедителни аргументи.
Непредявяването на АУАН обаче
налага отмяна на атакуваното наказателно постановление, въпреки изводите за
деяния, представляващи административни нарушения.
Така мотивиран и на основание чл. 63
от ЗАНН Районен съд - Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № НП – 2, издадено на 19.01.2017 г. от доц. д-р Б. Р. П. –
заместник-министър на културата, с което
на “М.” ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Д.”
№ …, представлявано от управителя С. В. С., са наложени следните санкции: по т.
1 на основание чл. 221 от Закона за културното наследство имуществена санкция в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 160,
ал. 2 във вр. с чл. 72 от Закона за културното наследство и по т. 2 на
основание чл. 221а, ал. 1 от Закона за културното наследство имуществена
санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за извършено нарушение
по чл. 161, ал. 1, изречение първо от Закона за културното наследство.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ...................................................
Силвина Йовчева