Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260070/12.5.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети
април, двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 23/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Я.И.С. от гр.Пирдоп
срещу решение № 104/22.04.2020 г. по гр.д.№ 672/2014 г. на Окръжен съд – Добрич
в частта му, с която е осъден да заплати на „Енерго Про – продажби“ АД –
солидарно с: „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би
Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“
ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД,
„Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи
Кей Лимитид 2“ ООД, „Енпиай Кепитъл 1“ ООД, „Енпиай Кепитъл 2“ ООД, „Юник
Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД,
обезщетение за вреди, изразяващи се в събрани чрез злоупотреба с права от
взискателите такси и разноски по цитираните в решението изп.дела в общ размер
на 62707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014 г., до
окончателното изплащане на сумата, като решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на ЧСИ Я.И.С. – ДЗИ Общо застраховане“ АД - София.
Оплакванията са за недопустимост, евентуално – неправилност на решението в
обжалваната му част, с молба за обезсилване, евентуално – за отмяна и за
отхвърляне на предявените искове, с присъждане на разноските за настоящата
инстанция.
В
подаден писмен отговор пълномощникът на „Енерго Про Продажби“ АД оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната
част.
Подадена
е частна жалба от „Енерго Про Продажби“ АД срещу определение № 260074/9.09.2020
г., постановено по реда на чл.248 от ГПК с молба за отмяна, като се приеме, че
в полза на 30-те дружества - ответници, на ЧСИ
Я.С. и на Й.Н., разноски не следва да се присъждат.
В
подаден писмен отговор пълномощникът на Й.Н.
оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на определението,
постановено по реда на чл.248 от ГПК.
С определение от
с.з. на 14.04.2021 г. като въззивници, в качеството им на обикновени другари на
Я.С. са конституирани: „Боро
Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД,
„Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“
ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“
ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД,
„Енпиай Кепитъл 1“ ООД, „Енпиай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник
Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, „Аватар Ъф Джъстис“ ООД,
„Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиън Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД,
„Антимонопол“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“
ООД, „Агенция за защита на човешките права“ООД, „Юзър Френдли“ ООД и „Ребъл
Акт“ ООД.
Въззивната и частната жалби
са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.
След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени
са искове от „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, срещу Й.Й.Н., „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би
Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис
2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД,
„Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД,
„Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Енпиай Кепитъл 1“ ООД,
„Енпиай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг
1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиън Ъф Трут“ ООД,
„Прътект Ди Инъсънт“ ООД, „Антимонопол“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Обединени
потребители срещу монопола“ ООД, „Агенция за защита на човешките права“ООД,
„Юзър Френдли“ ООД и „Ребъл Акт“ ООД, всички – със седалище в гр.Добрич и от Я.И.С.,
като ЧСИ с рег.№ 794 и район на действие Окръжен съд - София: за обявяване за
нищожни на цитираните в исковата молба договори за цесия - на предявените при
условията на евентуалност основания и за осъждане на ответниците солидарно
да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 510470.56 лева за претърпени от
него вреди по образуваните изпълнителни дела, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска.
Ответниците и третото
лице-помагач на ответника Я.И.С., като ЧСИ с рег.№ 794 – „ДЗИ Общо застраховане“ АД оспорват
исковете
като недоказани и неоснователни, с молба за отхвърляне, с присъждане на
разноски по делото.
Не се
спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че ищецът
„Енерго-Про Продажби“ АД – Варна е осъден да заплати на трети,
неучастващи по делото лица, парични суми по 44 граждански дела на Варненския
районен съд, за които са издадени изпълнителни листи. В края на м.януари 2014 г.
кредиторите са прехвърлили вземанията си с договори за цесия на ответницата Й.Й.Н..
През
периода от 07.02.2014 г. до 14.02.2014 г.
ответницата Н. прехвърлила на „Боро
Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД,
„Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“
ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“
ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД,
„Енпиай Кепитъл 1“ ООД, „Енпиай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник
Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, вземанията
по изпълнителните листи, в размери от 150 лева до 155 лева.
Цедирането на всяко вземане е осъществено с по двадесет договора,
като вземането по един изпълнителен лист било раздробявано на по-малки части и
всяка част в размер от 7.50 лева до 7.75 лева била прехвърлена
с отделен договор за цесия на отделно дружество – ответник.
В същия период ответницата прехвърлила и вземанията по изпълнителните
листи, издадени по гр.д.№ 9982/2013 г. и по
гр.д.№ 10342/2013 г. на ВРС. По първото дело вземането е
прехвърлено с девет групи договори /за части от 12.96 лева, 28.75 лева, 22.04
лева и т.н./, по част от които цесионери са само горните ответни търговски
дружества, а по друга част – цесионери са още и ответниците „Аватар Ъф Джъстис“ ООД,
„Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиън Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД,
„Антимонопол“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“
ООД, „Агенция за защита на човешките права“ООД, „Юзър Френдли“ ООД и „Ребъл
Акт“ ООД. По второто дело вземането е прехвърлено на всички ответни търговски
дружества – с пет групи по 30 броя договори за части от вземането в размер на
10 лева, 12 лева, 14 лева и 19.30 лева.
С уведомления с входящи номера от датата на сключване на
договорите, ищецът – длъжник за вземанията по изпълнителните листи бил уведомен за
прехвърлянията на вземанията от цедента.
Безспорно
е, че всяко ответно дружество е с един и същ собственик на
капитала, управител, седалище и адрес на управление, предмет на дейност и
юрисконсулт.
Всяко
от изпълнителните дела е образувано при ответника Я.И.С., ЧСИ с рег.№ 794 с район
на действие Окръжен съд - София по молба на един от цесионерите и с
приложени към нея изпълнителен лист, договор за цесия на съответна част от
вземането по изпълнителния лист и връченото на длъжника уведомление за цесията.
След образуване на делото, останалите двадесет /по две от делата
тридесет/ цесионери са присъединени като взискатели по молба на всеки от тях, с
приложен договор за цесия на съответната част от вземането и връченото
уведомление за цесията.
Не се спори, че взискателите не са внасяли авансови такси и разноски по
изпълнителните дела и че на 10.02.2014 г. ЧСИ изпратил
покани за доброволно изпълнение по първите осем изпълнителни дела /№45 - №52/, получени от ищеца-длъжник
на 13.02.2014 г.
На 14.02.2014г. са наложени запори върху вземанията на
ищеца по банковата му сметка в размер на общо 63914.21 лева – сбор от всички задължения,
които ЧСИ е начислил в тежест на ищеца – длъжник, включващи: 1206.40 лева –
сбор от главните задължения по изпълнителните листи, като останалите
62707.81
лева включват 48000 лева – задължения за адвокатски /юрисконсултски/
възнаграждения, 9792 лева – задължения за разноски на ЧСИ и 4915 лева – такси
по т.26 от ТТРЗЧСИ. След налагане на запорите сумите за начислените по осемте
изпълнителни дела /№45 - №52/ задължения, са преведени по сметка на ЧСИ.
Поканите
за доброволно изпълнение по останалите изпълнителни дела /№ 53 - № 76 и № 81 - № 92/ са
получени от ищеца – длъжник на 18.02.2014 г.
На 17.02.2014г. са наложени запори върху вземанията на
ищеца по банковата му сметка - за обезпечение на задълженията
му, начислени от ЧСИ по останалите тридесет и шест изпълнителни дела за суми
общо в размер на 476637.13 лева, които не са преведени от сметката на ищеца –
длъжник по сметка на ЧСИ, а на 21.03.2015 г.
запорите по тях дела са отменени. Начислените задължения в размер на
476420.65 лева включват: 28597.90 лева сбор от главните задължения по
изпълнителните листи, 119664.02 лева – сбор от разноски на ЧСИ, 31158.73 лева –
сбор от начислени задължения за такси по т.26 от ТТРЗЧСИ и 297000 лева – сбор
от начислени адвокатски /юрисконсултски/ възнаграждения.
Предявените
искове за нищожност на договорите за цесия, сключени между Й.Й.Н. и ответните
дружество са на сочените в исковата молба основания: поради противоречие на
закона по чл.26, ал.1,предл.1 от ЗЗД, поради сключването им при заобикаляне на
закона – чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави -
чл.26, ал.1,предл.3 от ЗЗД и поради невэъзможен предмет – чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Противоречие на
закона е
налице при сключване на договор, нарушавайки конкретна
забрана или неспазвайки установени нормативни
изисквания. Твърденията на ищеца са за нарушаване на установената в чл.57, ал.2 от
Конституцията забрана за злоупотреба с права и за сключване на договорите с цел увреждането му чрез начисляване
на повече разноски в изпълнителния процес, съставляващо злоупотреба от
цесионерите с правото им да търсят удовлетворение на цедираните им вземания.
Съставът
на основанието за нищожност „противоречие със закона“ е обективен и и несъобразяването
следва да се изразява в нарушаване на конкретна нормативна забрана за самото
сключване на договора или забрана на неговото непосредствено правно действие, поради което
твърдението на ищеца е неоснователно.
Сключените договори за цесии имат за предмет действителни прехвърлими
права. С тях ответницата Й.Й.Н. е прехвърлила на ответните
дружества вземанията си от ищеца, но на части, срещу определена
цена. Липсва забрана за цесия на част
от вземане, дори и при вероятност частичната
цесия да затрудни длъжника при изпълнението или при оспорването на
задължението му. Самото разпореждане с вземането на части
не накърнява ничии права и законни интереси, вкл. тези на длъжника. Цесиите на
части от вземането променят само броя на кредиторите, но не и размера на дълга,
поради което и цесиите на части от вземането не съставляват
злоупотреба с права, нито преминават границите на правата на цедента и
цесионерите.
Оспорените
договори за цесии на части от парични вземания не противоречат на правна
норма, вкл. на разпоредбата на чл.57 ал.2 от Конституцията и не са нищожни на
осн.чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради което и исковете за установяване на нищожността следва
да бъдат отхвърлени.
Заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1,предл.2 от ЗЗД е налице,
когато правна норма забранява постигането на даден правен
резултат, а страните по договора го постигат с друга незабранена
сделка. Прехвърлянето на вземане не е забранен правен резултат; прехвърлянето на
вземане на части не е способ за заобикаляне на която и да било законова забрана
за постигане на същия резултат с друга сделка, поради което твърдението за
нищожност на това основание е неоснователно.
Нищожен
поради нарушаване на добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД е договор, който обективно е в противоречие с
общоприетите правила за добри нрави и по своето съдържание, цели или
начин на извършване е в противоречие с такива правила на добрите
нрави, които са общовалидни за почти всички правни субекти и същевременно са
свързани с посягане или ограничаване на основни човешки права и свободи. Процесните договори
за цесии по съдържание, начин на сключване и преки цели не са в такова явстващо
противоречие с общоприетия морал. Дори и предназначението им да е било събиране
на по-големи суми за такси и разноски в изпълнителния процес в ущърб на ищеца –
длъжник, то мотивите за сключването им не са елемент от договора и не
могат да обосноват неговата нищожност на осн.чл.26 ал.1
пр.3 от ЗЗД.
Нищожност
поради невъзможен предмет по чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД е налице когато благото,
по повод на което възникват правата и задълженията на договарящите,
е фактически или правно невъзможно, което случая не е факт. Кредиторът
на парично вземане с издаден изпълнителен лист може да се разпореди с вземането
на части, а
издаденият
изпълнителен лист не прави вземането неделимо, поради което твърдението за
нищожност на това основание е неоснователно.
По
осъдителните искове с правно основание чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД, по чл.441 от ГПК, вр. с
чл.47 ал.1 от ЗЧСИ, и чл.53 от ЗЗД:
Ответниците „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро
Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“
ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина
Кълекшън 1“ ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен
Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Енпиай
Кепитъл 1“ ООД, „Енпиай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“
ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, чрез извършващите за тях
правни действия служители са извършили противоправни действия по
изп.д.№№ 45-52/2014 г., с които
са увредили ищеца – длъжник по твърдяния от него начин.
Ответниците – търговски дружества са упражнили придобитите чрез
цесия права по начин, който необосновано е накърнил правата и интересите на
длъжника. Предвид изключително краткият период от няколко дни, в които са
осъществени договорите за цесии, уведомяването на длъжника от цедента,
образуването на изпълнителните дела от един от цесионерите и присъединяването
на останалите, кредиторите са действали, за да лишат практически длъжника
от възможността да изпълни задълженията си преди образуване на принудителните
изпълнения. По всяко от изпълнителните дела дружествата - взискатели са
били представлявани от един и същ юрисконсулт, всички те са с едни и същи собственици
на капитала и с един и същ управител. Тъй като са свързани лица,
исканията им по делата за такси, разноски и
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение съставлява недобросъвестно
упражняване на процесуални права. Чрез наложените от ЧСИ запори по молба на
взискателите в срока за доброволно
изпълнение, от длъжника са
събрани суми, които - заради начисляването по всяка от отделните молби на юрисконсултско
възнаграждение и такси, многократно надвишават размера на
вземанията по изпълнителните листи. Всеки
от взискателите
е могъл да събере доброволно вземането си, но длъжникът
целенасочено е бил лишен от възможността да плати на цесионерите и това е
направено едновременно по
осемте дела с цел да могат да се претендират разноски,
многократно надвишаващи размера на дълга. Макар формално
взискателите да са действали в границите на своето право за
принудително удовлетворяване на вземанията им, тези действия са неправомерни и целящи
накърняване на чуждите права.
С всяка
следваща молба е била претендирана и начислявана такса за образуване на изпълнителното
дело,
макар то да е било вече образувано, за присъединяване на взискател, макар
в случаите да не е било налице присъединяване по смисъла на чл.456 от ГПК. Представляващите
дружеството-взискатели умишлено са злоупотребили с правата си, с което са
причинили имуществени вреди на ищеца–длъжник по
всяко от изпълнителните дела. Предявените искове по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД срещу двадесетте ответници
– търговски дружества са основателни и доказани и същите следва да бъдат
осъдени да обезщетят ищеца за вредите, които са му причинили с противоправните
си действия по описаните осем изпълнителни дела /№45 - №52/, в общ размер
на 62707.81
лева. Отговорността на тези ответници е в пълен размер, като възраженията им,
че ищецът допринесъл за настъпването на вредите, са неоснователни. Ищецът е
осъден за сумите, предмет
на договорите за цесии, но след осъждането не е осъществил поведение,
довело до тези вреди в конкретните изпълнителни
дела. Неупражняването на правата
му по
чл.435 и следв. от ГПК, не го лишава от възможността да претендира по исков ред
вреди от незаконно изпълнение.
Настоящата
инстанция приема, че предявените искове срещу ответника Я.И.С., действащ като ЧСИ с рег.№ 794 с район на
действие Окръжен съд – София са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Не
е доказано в процеса извършването на виновно и противоправно действие от ответника
или от служител на ЧСИ при или по повод възложената му работа. Служител на ЧСИ
е действал в рамките на компетентността си, като е образувал изпълнителни дела
по предвидения в закона ред, издавал е запорни съобщения, определял е размера
на дължимите такси и юрисконсултски възнаграждения. С оглед факта, че ЧСИ е
орган на съдебно изпълнение, а не правораздавателен орган, за него не е налице
задължение да следи и евентуално да предотвратява злоупотреба с процесуални
права. Обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част,
предвиждаща солидарно осъждане на ответниците – търговски дружества и на ЧСИ Я.С.
за заплащане на обезщетение за вреди на ищеца и за заплащане на разноски, като
по отношение на Я.С. исковете бъдат отхвърлени. В осъдителната му част – по
отношение на ответниците – търговски дружества, решението следва да бъде
потвърдено.
Частната жалба,
подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна срещу определение №
260074/9.09.2020 г. по същото дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК е
неоснователна. Съобразно чл.78 ал.1 и 3 от ГПК, всяка
от страните има право на разходите за водене на делото, съразмерно на изгодния
за нея резултат.
Предвид
изхода от спора - отхвърляне на предявените установителни искове от „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна
срещу ответницата Й.Й.Н. и всички търговски дружества за нищожност на
договорите за цесия; срещу „Аватар Ъф Джъстис“ ООД, „Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиън Ъф Трут“ ООД,
„Прътект Ди Инъсънт“ ООД, „Антимонопол“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Обединени
потребители срещу монопола“ ООД, „Агенция за защита на човешките права“ООД,
„Юзър Френдли“ ООД и „Ребъл Акт“ ООД – за солидарното им осъждане да заплатят на
ищеца обезщетение за вреди в размер на 62707.81 лева и срещу всички ответници –
за солидарно осъждане да заплатят на ищеца обезщетение за вреди в размер на
447762.75 лева, съобразно правилото на чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че исковете са отхвърлени поради
недобросъвестни действия на ответниците в хода на разглеждане на делото. Съдът
е отхвърлил исковете поради недоказаност на исковите претенции, поради което е
присъдил разноски с оглед отхвърлената част от тях. Обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора, в полза на въззивника Я.И.С. следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 1254.16 лева – държавна такса за
въззивно обжалване, по чл.38, ал.1 от ЗА: в полза на адв.К. Д. от АК-София –
сумата от 2411.23 лева и в полза на
адв.Л.Ч. от АК-Сливен – сумата от
2885.89 лева. Разноски в полза на присъединилите се към въззивната жалба на Я.С.
търговски дружества не следва да се присъждат, тъй като по отношение на „Аватар Ъф Джъстис“ ООД,
„Дефендър Ъф Фейт“ ООД, „Гардиън Ъф Трут“ ООД, „Прътект Ди Инъсънт“ ООД,
„Антимонопол“ ООД, „Антикартел“ ООД, „Обединени потребители срещу монопола“
ООД, „Агенция за защита на човешките права“ООД, „Юзър Френдли“ ООД и „Ребъл
Акт“ ООД решението е влязло в сила, а по отношение на „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би
Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис
2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина
Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей
Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Енпиай Кепитъл 1“ ООД, „Енпиай
Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и
„Рос Вендинг 2“ ООД, решението в осъдителната му част е
потвърдено.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 104/22.04.2020 г. по гр.д.№
672/2014 г. на Окръжен съд – Добрич В ЧАСТТА МУ, с която Я.И.С. е осъден да заплати
на „Енерго Про – продажби“ АД – солидарно с: „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“
ООД, „Би Привилиджт 1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс
Сървисис 2“ ООД, „М Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“
ООД, „Валентина Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“
ООД, „Джи Кей Лимитид 1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Енпиай Кепитъл 1“ ООД,
„Енпиай Кепитъл 2“ ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг
1“ ООД и „Рос Вендинг 2“ ООД, обезщетение за вреди, изразяващи се в събрани
чрез злоупотреба с права от взискателите такси и разноски по по изп.д.№ 45/2014 г.,
изп.д.№ 46/2014г., изп.д.№ 47/2014 г.,
изп.д.№ 48/2014 г., изп.д.№ 49/2014г.,
изп.д.№50/2014 г., изп.д.№51/2014 г.,
изп.д.№52/2014 г. на ЧСИ Я.С., рег.№794, в общ размер на 62707.81 лева, ведно със законната
лихва, считано от 24.03.2014 г., до окончателното изплащане на сумата, като
решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ЧСИ Я.И.С. – ДЗИ
Общо застраховане“ АД – София и В ЧАСТТА МУ за разноските, дължими от Я.С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Енерго Про Продажби“АД – Варна против Я.И.С. искове за заплащане на
обезщетение за вреди, в общ размер на 62707.81 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2014 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/22.04.2020 г. по гр.д.№ 672/2014 г. на
Окръжен съд – Добрич в осъдителната му част по отношение на „Боро Бъкс 1“ ООД, „Боро Бъкс 2“ ООД, „Би Привилиджт
1“ ООД, „Би Привилиджт 2“ ООД, „Вайс Сървисис 1“ ООД, „Вайс Сървисис 2“ ООД, „М
Венчърс 1“ ООД, „М Венчърс 2“ ООД, „Валентина Кълекшън 1“ ООД, „Валентина
Кълекшън 2“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 1“ ООД, „Ен Ен Рикавъри 2“ ООД, „Джи Кей Лимитид
1“ ООД, „Джи Кей Лимитид 2“ ООД, „Енпиай Кепитъл 1“ ООД, „Енпиай Кепитъл 2“
ООД, „Юник Финанс 1“ ООД, „Юник Финанс 2“ ООД, „Рос Вендинг 1“ ООД и „Рос
Вендинг 2“ ООД.
В отхвърлителните му части, решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“АД – Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Я.И.С.
сумата от 1254.16 лева – разноски за въззивната инстанция, изразяваща се в
заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“АД – Варна, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.К. Д. от АК-София – сумата от 2411.23 лева възнаграждение за
оказана безплатна защита на Я.И.С. по гр.д.№ 672/14 г.на Окръжен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“АД – Варна, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Л.Ч. от АК-Сливен – сумата от 2885.89 лева - възнаграждение за
оказана безплатна защита на Я.И.С. по в.гр.д.№ 23/21 г. на АС – Варна.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.