Р Е Ш Е Н И Е
№…..……/18.03.2021 г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание,
на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7157 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от Е.А.Ж.
срещу ***иск за установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 3279,72 лева, представляваща стойността на коригирана, потребена, неотчетена и неплатена на ел. енергия за периода
от 14.06.2016 г. до 04.04.2020 г., за обект с***, клиентски № *** и абонатен № ****, за която е издадена Фактура № **********/14.05.2020 г., на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че считано от 27.05.2020 г.,
след подадено заявление за промяна на партида, ищцата е станала титуляр на
партида с клиентски № *** и абонатен № ***, въз основа на учреденото ѝ от предходния титуляр,
право на ползване върху процесния обект. Посочва се,
че с писмо адресирано до предходния титуляр, ищцата е била уведомена за
извършена на 04.04.2020 г. от ответника проверка на процесния обект, за което е съставен Констативен протокол №
51000522, който е подписан от ищцата в качеството ѝ на свидетел. Твърди
се, че СТИ било демонтиран от обекта и изпратен за проверка в БИМ, след като
същата е извършена, с писмо на ищцата е връчен Констативен протокол №
401/07.05.2020 г. и становище за начислена, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, ел.
енергия в размер от 18068 кВтч за период от
14.06.2016 г. до 04.04.2020 г., както и Фактура №
**********/14.05.2020 г., ведно с Приложение А на стойност от 3279,72 лева.
Поддържа се, че допълнително начисленото количество ел. енергия не е доставено
и че липсва основание за начисляването ѝ, поради което счита, че не дължи
сумата по фактурата. Аргументира становището си с обстоятелството, че в
протокола за монтаж на процесния СТИ има данни само
за видимите тарифи, поради което счита, че отчетените към датата на проверката
количества ел. енергия в скрития регистър не са реално доставени и потребени. Твърди се, че при липса на данни за момента, от
който скритият регистър е започнал да отчита потребление на ел. енергия
изключва приложението на процедурата по чл. 55 ПИКЕЕ. Сочи се, че ответникът е
нарушил задължението си да осигури на потребителя възможност за контрол на
показанията в скрития регистър на СТИ. Поддържа се, че вземането на ответника
има периодичен характер, поради което се погасява с тригодишна погасителна
давност.
Направено
е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на
съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения
срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че
процесното количество ел. енергия е реално доставено,
като правното основание за извършване на преизчисление
на процесната ел. енергия е чл. 55 от ПИКЕЕ. Поддържа
се, че задължението на ответника да осигури на потребителя възможност за
контрол на показанията на СТИ се отнася единствено до регистрите, които се
ползват за търговско измерване, но не и до скритите регистри, за които
ответникът, счита, че няма задължение за осигуряване на визуален контрол.
Твърди се, че вземането на ответника не е възникнало в резултат от редовен
отчет на процесния обект, а се касае за сума
начислена еднократно, поради което кратката три годишна погасителна давност е
неприложима относно вземането предмет на делото. Сочи се, че е технически
невъзможно при наличие на нулеви показания във визуализираните регистри на СТИ,
същите да са различни от нула в невизуализирания регистър.
Направено е искане за отхвърляне на
предявения иск.
Претендира се присъждането на
съдебно-деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа исковата молба.
В съдебното
заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата, и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е, че процесният обект на
потребление, находящ се в **** е захранван с електрическа енергия от ***. От представения по делото Нотариален акт № 146/1994 г. на Варненски
нотариус /л. 16/ се установява, че през 1994 г. процесният
обект на потребление е дарен на лицето ***, идентично с ***, като в полза на неговата майка и ищца
по настоящото дело е учредено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния обект на потребление.
От Констативен протокол № *** се установява, че на 04.04.2020 г. служители на ***са извършили техническа проверка
на средството за търговско измерване (СТИ), монтирано на обекта на ищцата, при която са
отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: регистър 1.8.1 са отчетени 3455
кВтч, в регистър 1.8.2 – 12921 кВтч,
в регистър 1.8.3 – 18068 кВтч и в регистър 1.8.0 –
34446 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтирания електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба
с № 560283 и изпратен за експертиза в БИМ. Протокола е съставен в присъствие на
клиента с посочени трите имена и положен подпис в графата - свидетел.
Извършената от БИМ, метрологична експертиза, материализирана в КП № 401/07.05.2020 г.,
след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е констатирала, че е
осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера – установено е
наличие на преминала електрическа енергия на тарифа Т3 (1.8.3) – 18068 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на
електрическа енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната
експертиза на БИМ, е одобрено начисляването на допълнително количество
електрическа енергия от 18068 кВтч, за периода 14.06.2016
г. – 04.04.2020 г. За стойността на горното
количество електрическа енергия е издадена Фактура № **********/14.05.2020 г.
за сумата от 3279,72 лева.
По делото е представен Протокол № *** от който е видно, че към момента на
монтажа на процесния СТИ липсват отразени данни за
показанията в скрития регистър.
От заключението по извършената СТЕ се установява, че към датата на
извършване на проверката – 04.04.2020 г. процесния електромер е измервал потребената
ел. енергия през процесния период и е бил в срок на
метрологична годност – същият изтича през 2022 г. От заключението се
установява, че процесното количество ел. енергия е
преминало през СТИ. Електромерът е параметризиран да
отчита консумираната от обекта на ищцата електрическа енергия по два
визуализиращи се на екрана регистри – 1.8.1 и 1.8.2. Тарифа (регистър) 1.8.3 не
се изписва на дисплея при редовните месечни отчети, тоест същата не е
активирана за търговски отчет. Наличието на показания в отчетен регистър 1.8.3
показва неправомерно софтуерно въздействие върху електромера чрез „претарифиране“ на показанията по отделните регистри.
Направените изчисления, за остойностяване на определената за доплащане ел.
енергия е извършена математически точно. В процесния
обект инсталираната и предоставена мощност е под 100 киловата. В съдебното
заседание вещото лице посочва, че е възможно при нулеви показания във видимите
Т1 и Т2, показанията в Т3 да бъдат различни към датата на монтажа.
Съдът, ръководейки се от разпоредбите на закона, след
оценка на доказателствата по делото и становищата на страните приема за
установено следното от правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ответникът следва да установи в
условията на пълно и главно доказване, че: 1) е налице валидно облигационно
правоотношение по повод пренос на електроенергия в процесния
обект на потребление; 2) процесният електромер е с
нулеви показания, вкл. в скритите регистри към момента на монтажа; 3)
законосъобразното провеждане на процедурата по техническа проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации в процесния обект на потребление и съставяне на констативен
протокол в съответствие с правилата, предвидени в ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.); 4) наличието на материалноправните
предпоставки за прилагане на корекционната процедура
по чл. 55 ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.) – в. ч. отклонението от нормалната дейност на средството за
търговско измерване и правилната методика при изчисляване на доставеното
количество ел.енергия, натрупано в невизуализирания регистър; 5) размерът на
натрупана ел.енергия в невизуализирания регистър; 6) реалното доставяне и
потребление от абоната на количеството ел. енергия, натрупана в
невизуализирания регистър, респ. че ел.енергията отчетена в скрития регистър е
преминала през СТИ; 7) съответствието на начислената сума със стойността на
доставената и потребена от абоната електроенергия,
натрупана в невизуализирания регистър.
По делото се установи, че процесният обект не потребление е електроснабден от дружесвото ответник, както и че в полза на ищцата има учредено вещно право на ползване върху обекта. Приложими към настоящия казус са Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ***, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/ 06.04.2009 г., с оглед отмяната на Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ***, влезли в сила на 07.09.2014 г. с С Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд. Според чл. 8 ал. 1 от сега действащите ОУ на ответника ползвателят дължи на *** цена за пренос на доставената му електрическа енергия, а според чл. 4 т. 7 от същите, ползвател на мрежата е физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. От посоченото следва, че ползвател на мрежата по смисъла на чл. 4 т. 7 от ОУ в случая се явява именно ищцата, доколкото същата е лицето, реално снабдявано с електроенергия през електроразпределителната мрежа на ответника и чието собствени битови нужди се задоволяват, поради което тя е лицето, което принципно дължи на ответника цената за пренос на евентуално доставена ѝ електроенергия. По изложените съображения, съдът приема, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на електрическа енергия и че ищцата има качество потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ.
Спорно се явява обстоятелството дали са били
налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания
период.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ е
предвидена възможността за извършване на корекция за потребена
електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в
схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120 ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото да се
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно
изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен
начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ,
довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената
липса на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство довело до преминаване на
ел. енергия в тарифа – Т3, като същата не се визуализира на дисплея, но в нея
се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното
начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по процесната партида е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 04.05.2019 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР
/приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в
съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР,
установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1
от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт,
който е задължителен за страните.
В тази връзка,
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо
да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване
на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и установяването на
количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено
след монтажа на СТИ.
В тази връзка,
следва да се установи по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно
доказване, че процесното количество ел. енергия е
доставено и консумирано в процесния обект на
потребление след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е
приет констативен протокол за монтаж на процесния
електромер, от който се вижда, че СТИ е монтиран с нулеви показания в нощната и
дневната тарифи, но липсва отбелязване на показанията по невизуализираната
тарифа. В съдебното заседание изрично се посочи от вещото лице К.М., че е
възможно при наличие на нулеви показания в Т1 и Т2, показанията в Т3 да са
различни към момента на монтажа на СТИ.
Следователно не е установено по пътя на пълното и главно доказване, че
към датата на монтажа процесното СТИ е било с нулеви
показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа показанията
по невизуализирания регистър също са били нулеви.
По
изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените
съдебно - деловодни разноски. В тази връзка следва да бъде разгледано
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Като съобрази, че
настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, която да
надвишава типичната за този вид дела - не са изследвани многобройни факти и
доказателства, и не са разпитвани множество свидетели, както и независимо от
размера на претендираното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, който е двоен, съдът приема, че възражението
основателно и следва да бъде уважено, като адвокатското възнаграждение претендирано от ищцата следва да бъде редуцирано до
минимума предвиден в чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 590,77 лева,
представляваща сторени съдебно - деловодни разноски, от които 131,19 лева за
държавна такса и 459,58 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.А.ж., ЕГН
********** с адрес *** не дължи на „***, със седалище и
адрес на управление:******сумата от 3279,72 лева /три хиляди
двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща
стойността на коригирана, потребена, неотчетена и
неплатена на ел. енергия за периода от 14.06.2016 г. до 04.04.2020
г., за обект с***, клиентски № **** и абонатен № ****, за която е издадена Фактура *** на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, „*** със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Е.А.ж., ЕГН ********** с адрес ***,
сумата от 590,77 лева /петстотин и
деветдесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща сторени
съдебно - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :