Определение по дело №291/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 710
Дата: 22 февруари 2023 г. (в сила от 22 февруари 2023 г.)
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20233100500291
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 710
гр. В., 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500291 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 291609/21.06.2021г. от М. К.
Д. , чрез процесуален представител срещу Решение № 261792/31.05.2021г. по гр.д. №
8501/2020г. на ВРС, с което въззивника е ОСЪДЕН на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Д. ,сумите , както следва:
-171,70лв., за платени задължения на М. Д. към община В. за периода 2017 г. -
2020 г., от които 104,67лв. за местен данък върху недвижимите имоти и 4,25лв. начислена от
общината лихва за забава върху данъците, и 60,75лв. за местни такси за битови отпадъци и
2,04лв. начислена от общината лихва за забава върху таксите, по разписка №
04000853975100/04.02.2019г., разписка №00187037/19.03.2019г., разписка
№00187037/19.03.2019г., разписка №0400010515623861/24.02.2020г.
-722,23лв., за платени задължения на М. Д. към Община В. Д. за периода от 2019
г. до 2020г. , от които 665,64лв. местен данък върху автомобилите и 13,76лв. начислена от
общината лихва за забава върху данъците, 16,94лв. за местен данък върху недвижимите
имоти и 25,89лв. за местни такси за битови отпадъци, по разписка
№040009374655295/22.07.2019 г. и разписка №0400010515753759/24.02.2020г.
-553.95 лева, представляващи сбор от дължимата се от ответника част от
заплатени от ищцата задължения на наследодателя на ответника К.. Я. за местни данъци за
недвижими имоти за периода 2012г. -2016г. по приходна квитанция №********** от
04.04.2017г. - за сумата от 318.53 лева, местен данък върху МПС за 2018г. към Община В. д.
по разписка № 04000745312971 от 04.06.2018 г. - 26.6 лева, местен данък за МПС за 2018г.
по разписка № 04000808868887 от 30.10.2018г. за сумата от 208.76 лева.
-1 668.61 лева, представляваща попадащата в задължение на ответника част от
платени от ищцата лизингови вноски към С.-Б. ЕООД по договор за финансов лизинг №
162001417723 от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата м.ба - 22.01.2021г.
до окончателното погасяване на задълженията , на основание чл.59 от ЗЗД вр. чл. 86 ал.1 от
ЗЗД.
Изложени са аргументи за частична недопустимост на решението относно сумата от 1
668.61 лева, представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от
ищцата лизингови вноски към С.-Б. ЕООД по договор за финансов лизинг № 162001417723
от 04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната лихва върху
1
главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата м.ба - 22.01.2021г. до
окончателното погасяване на задълженията, на основание чл.59 от ЗЗД вр. чл. 86 ал.1 от
ЗЗД, док.кото в тази част решението е прекратено с проток.но определение от 14.09.2021г.
поради оттегляне на иска от ищцата на основание чл.232 от ГПК.Претендира се обезсилване
на решението в тази част.
Считайки обжалваното решение в останалата част за неправилно и необосновано,
противоречащо на събраните доказателства, м.и за отмяната му и постановяване на друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени,като неоснователни и недоказани.Твърди, че изводите
на първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото доказателствен
материал,което противоречие е довело в последствие и до необоснованост на постановения
съдебен акт. Излага се, че съда неправилно е кредитирал събраните по дело доказателства,
като в мотивите си не е обсъдил подробно възраженията на ответника и представените в
тази връзка писмени доказателства. Твърди се , че едностранно са обсъждани и събраните по
делото гласни доказателства като са кредитирани само тези на водения от ищеца свидетел.
Претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
Не оспорва недопустимостта на решението относно сумата от 1 668.61 лева,
представляваща попадащата в задължение на ответника част от платени от ищцата
лизингови вноски към С.-Б. ЕООД по договор за финансов лизинг № 162001417723 от
04.05.2016 г. за периода 22.10.2018г. до 05.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 3116,49лв., от деня на предявяване на исковата м.ба - 22.01.2021г. до
окончателното погасяване на задълженията.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от
ГПК – подаден е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Същата не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 ГПК. Видно от приложените
доказателства внесената държавна такса по сметка на Окръжен съд – В. е в размер на 62,33
лева. Док.кото обаче се касае за обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
59, ал. 1/чл.61 от ЗЗД/от ЗЗД с предмет заплащането на суми, свързани с твърдяно
обогатяване от различни източници, то следва да се приеме, че размерът на дължимата такса
за въззивно обжалване е по 25 лева за всеки един от трите обжалвани искове / общо 75 лева/
или още 12.67 лева.
На въззивника, следва да се дадат указания за довнасяне на държавна такса за
настоящото производство от 12.67 лева, по сметка на Окръжен съд – В..
С оглед изложените от ищеца в исковата м.ба твърдения, настоящия съдебен състав
счита , че предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 61 от ЗЗД т.е. водене на
чужда работа без пълномощие, а не общата хипотеза на неоснователно обогатяване.
Въпреки неправилната квалификация на заявените от ищеца претенции,
първоинстанционния съд е разпределил правилно доказателствената тежест на страните,
поради което не се налага даване на указания от настоящата инстанция.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са направили доказателствени
искания.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 291609/21.06.2021г. от М. К.
Д. ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 261792/31.05.2021г.
по гр.д. № 8501/2020г. на ВРС .

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 03.04.2023г.
от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на М. К. Д. ЕГН ********** в едноседмичен срок от уведомяването да
представи доказателства за доплатена държавна такса по сметка ВОС за въззивното
обжалване в размер на 12,67 лева .

УКАЗВА на М. К. Д. ЕГН **********, че при неизпълнение в цялост и в срок на
дадените указания, съдът ще върне депозираната от страната въззивна жалба и ще прекрати
настоящото производство, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3