Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1304
гр.Пловдив 31.10.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение,в открито съдебно заседание
на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1495/2018г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №1529/03.05.2018г.
по гр.д.№2069/2016г. по описа на РС-Пловдив,ІІІ гр.с-в,с което е уважена
исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на жалбоподателя,че въззиваемата страна е собственик на
основание на договори за продажба на недвижим имот от 05.10.1995г. на следните
имоти:масивна сграда-хамбар с площ от 541кв.м.,построена в имот №711011 с площ
от 6220кв.м.,начин на трайно ползване-стопански двор,находящ се в с.**** при
граници и съседи:имот №711011 собственост на ДПФ-МЗХ,поземлен имот
№711012-местен път,собственост на Община-****,поземлен имот №141025-полски път
на Община-****,поземлен имот №000333-полски път на Община-****,представляваща
по придобивен акт сграда със застроена площ от 550кв.м.,построена в стопански
двор №2,парцел 1 в квартал 841 в землището на с.**** и сграда-навес с дървени
подпори с площ от 793кв.м.,построена в имот №711011 с площ от 6220кв.м.,начин
на трайно ползване-стопански двор,находящ се в с.*****,Община-**** при граници
и съседи:поземлен имот №711011-собственост на ДПФ-МЗХ,поземлен имот
№711012-местен път,собственост на Община-****,поземлен имот №141025-полски път
на Община-****,поземлен имот №000333-полски път на Община-****,представляваща
по придобивен акт хамбар 1 със застроена площ от 350кв.м. и хамбар 1 със
застроена площ от 350кв.м., построена в стопански двор №2,парцел 1 в квартал
841 в землището на с.****.Недоволен от така постановеното решение е останал
ответника в първоинстанционното производство и счита решението за неправилно и
незаконосъобразно и като такова моли да се отмени и вместо него да се постанови
друго,с което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и
недоказана,като се позовава на нищожност на договорите за продажба на
недвижимите имоти.
Въззиавемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да
се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като
прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът се легитимира като
собственик на имотите по силата на договори за прехвърляне на собственост върху недвижим имот от 05.10.1995г.,като по
силата на тези договори счита,че е собственик на процесните имоти,които са с
нотариална заверка от 15.05.2004г.Тези имоти са му били продадени от избрани
пълномощници на Общото събрание на кооператорите,които са разпределяли
имуществото на ТКЗС „Българо-кубинска дружба“.Видно от представените писмени
доказателства по делото става ясно,че Ликвидационния съвет,който е бил избран
на 26.05.1995г. е извършвал продажбата на имуществото на горепосоченото ТКЗС и
неговата ликвидация.
Пред първоинстанционния съд са
били разпитани свидетелите Н. К. и Ц. Д. от страна на ищеца,от чийто показания
става ясно,че кооперация „Прогрес“ е съществувала до 2005-2006г.,като и двете
свидетелки са работили в тази кооперация и същата е съществувала и е
стопанисвала имотите,предмет на спора.От страна на ответника са разпитани
свидетелите И. Б. и С. М.,като от техните показания се установява,че първият е
работил като **** в ответната кооперация „Агрокомерс-98“ и към 2000г.,а и по
насетне е карал продукция в процесните имоти,които са били стопанисвани от
ответника,а от показанията на св.М. става ясно,че и двете кооперации са
стопанисвали постройките,като рентата е раздавана от 2005г. само от кооперация
„Агрокомерс-98“,защото кооперация „Прогрес“ била фалирала.Впоследствие св.Д. е
била разпитана за обстоятелството относно изготвянето на протокола от Общото
събрание,проведено на 26.05.1995г.,като същата заявява,че този протокол не е
писан от нея,тъй като тя е писала протокола на ръка и заявява,че не се е
подписвала пред кмета при заверяването му.С.М.,който е бил член на
Ликвидационния съвет заявява,че единствено от Ликвидационния съвет са събирани
само пари,не са извършвали работа с компютри и че лично той не е присъствал на
събрание и не е избиран и не е назначаван от никой.Св.П. Ш. и Н. Д. заявяват,че
са били избрани за Ликвидационен съвет на събранието на 26.05.1995г.,но
протокола от събранието не са го виждали.
По делото са назначени СТЕ,СГЕ
и ССчЕ,от чийто заключения се установява,че под представения договор за наем от
01.11.2011г. подписът е на лицето Н. П.,който е наемодател в случая,тъй като е
бил председател на ищцовата кооперация,но подписът на наемател е копие от
подписа на А.К.,който е бил председател на ответната кооперация.От назначената
ССчЕ се установява,че за периода на срока на договора за наем,както се твърди
от ищеца 2011-2014г. не са заплащани никакви суми като наем за ползването на
недвижимите имоти.От назначената СГЕ се установява,че подписите на председател
и протоколчик от протокола от 26.05.1995г. са на посочените лица и са заверени
от кмета И. М.
При така събраната фактическа
обстановка настоящата инстанция намира решението за неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да го отмени и да постанови ново,с което да отхвърли
исковата претенция,поради следното:Ответната страна се позовава на нищожност на
договорите за прехвърляне на собственост върху недвижим имот от
05.10.1995г.,като такава нищожност съществува и сделките са недействителни,но
не поради факта,че е следвало същите да бъдат сключени с нотариална заверка на
подписите,а поради факта,че продажбата е била извършена от Ликвидационен
съвет,който не е бил назначен от Областния управител,каквото е било изискването
на закона към датата на извършване на продажбата,а именно 05.10.1995г.,тъй като
разпоредбата на &12 от ПЗР на ЗСПЗЗ в неговата
редакция от ДВ бр.28/03.04.1992г. е предвиждал закриване на кооперациите и
назначаването на Ликвидационен съвет от трима души-председател и двама члена от
Областния управител,като никъде по делото не се представят доказателства за
такова назначение.Освен това нотариалната заверка на подписите е извършена едва
през 2004г.,като не са посочени кой подпис на кого е,а и тези лица вече не са
представлявали Ликвидационен съвет,поради което това влече нищожност на
извършената продажба.От свидетелските показания се установява,че процесните
имоти са били владяни от ответната кооперация и същата е раздавала рентата на
правоимащите лица,то това води до извода,че ответника е владял имотите.При иск
по чл.124,ал.1 от ГПК ищецът е този,който следва да докаже правото си на
собственост върху имота,а не ответника да доказва своето право на собственост и
тъй като исковата претенция остана недоказана при така събраните
доказателства,то същата следва да се отхвърли.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от страна на жалбоподателя за двете инстанции,но списък с
разноските е представен само пред настоящата инстанция,а пред първата инстанция
разноски не са претендирани,поради което такива следва да се присъдят само за
настоящата инстанция в размер на 1245лв.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1529/03.05.2018г. по гр.д.№2069/2016г. по
описа на РС-Пловдив,ІІІ гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК,предявена от Земеделска кооперация „Прогрес“ с
ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:с.****,представлявана от
председателя Н. Н. П. против Кооперация „Агрокомерс-98“ с ЕИК-**** със седалище
и адрес на управление: гр.****,представлявана от председателя А.П.К. и е
признато за установено по отношение на Кооперация „Агрокомерс-98“,че Земеделска
кооперация „Прогрес“ е собственик на следните недвижими имоти,а именно: масивна
сграда-хамбар с площ от 541кв.м.,построена в имот №711011 с площ от
6220кв.м.,начин на трайно ползване-стопански двор,находящ се в с.**** при
граници и съседи:имот №711011 собственост на ДПФ-МЗХ,поземлен имот
№711012-местен път,собственост на Община-****,поземлен имот №141025-полски път
на Община-****,поземлен имот №000333-полски път на Община-****,представляваща
по придобивен акт сграда със застроена площ от 550кв.м.,построена в стопански
двор №2,парцел 1 в квартал 841 в землището на с.**** и сграда-навес с дървени
подпори с площ от 793кв.м.,построена в имот №711011 с площ от 6220кв.м.,начин
на трайно ползване-стопански двор,находящ се в с.****,Община-**** при граници и
съседи:поземлен имот №711011-собственост на ДПФ-МЗХ,поземлен имот
№711012-местен път,собственост на Община-****,поземлен имот №141025-полски път
на Община-****,поземлен имот №000333-полски път на Община-****,представляваща
по придобивен акт хамбар 1 със застроена площ от 350кв.м. и хамбар 1 със
застроена площ от 350кв.м., построена в стопански двор №2,парцел 1 в квартал
841 в землището на с.**** като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Земеделска кооперация „Прогрес“ с
ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:с.****,представлявана от
председателя Н. Н. П. против Кооперация „Агрокомерс-98“ с ЕИК-**** със седалище
и адрес на управление: гр.****,представлявана от председателя А.П.К. за
признаване за установено по отношение на Кооперация „Агрокомерс-98“,че
Земеделска кооперация „Прогрес“ е собственик на следните недвижими имоти,а
именно: масивна сграда-хамбар с площ от 541кв.м.,построена в имот №711011 с
площ от 6220кв.м.,начин на трайно ползване-стопански двор,находящ се в с.****
при граници и съседи:имот №711011 собственост на ДПФ-МЗХ,поземлен имот
№711012-местен път,собственост на Община-****,поземлен имот №141025-полски път
на Община-****,поземлен имот №000333-полски път на Община-****,представляваща
по придобивен акт сграда със застроена площ от 550кв.м.,построена в стопански
двор №2,парцел 1 в квартал 841 в землището на с.**** и сграда-навес с дървени
подпори с площ от 793кв.м.,построена в имот №711011 с площ от 6220кв.м.,начин
на трайно ползване-стопански двор,находящ се в с.**** при граници и
съседи:поземлен имот №711011-собственост на ДПФ-МЗХ,поземлен имот
№711012-местен път,собственост на Община-****,поземлен имот №141025-полски път
на Община-****,поземлен имот №000333-полски път на Община-*****,представляваща
по придобивен акт хамбар 1 със застроена площ от 350кв.м. и хамбар 1 със
застроена площ от 350кв.м., построена в стопански двор №2,парцел 1 в квартал
841 в землището на с.****.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Прогрес“ с ЕИК-**** със седалище и
адрес на управление:с.****,представлявана от председателя Н. Н. П. да заплати
на Кооперация „Агрокомерс-98“ с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:
гр.****,представлявана от председателя А.П.К. направените от нея разноски по
делото пред настоящата инстанция в размер на 1245лв./хиляда двеста четиридесет
и пет лв./съгласно представения списък по реда на чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от
датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: