РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Пловдив , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета А. Трайкова
при участието на секретаря Невена М. Назарева
като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20205330110409 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 221,
ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът е предявил срещу ответника искове за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: сумата от 916,20 лева обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ,
дължимо поради прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ в размер на БТВ
за срока на предизвестието, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника длъжност „********“ с
ОМВ 900 лева и ДТВ за ТСПО – 0,6 % за прослужена година. Твърди се ТПО да е било
прекратено със заповед № *****на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване
на щата. Ето защо поради прекратяване на. ТПО на това основание му се дължало
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 916,20 лева.
Ето защо моли да се осъди ответника да му заплати така посочената сума,
ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното й плащане, като
претендира и присъждане на разноски по делото.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който иска се оспорва като
неоснователен и доказан, доколкото обезщетението се изплаща при поискване от
1
служителя след представяне на доказателства, че е останал без работа един месец след
уволнението. Твърди се, че обезщетението е платено на ищеца без забава в същия
месец на поискването, по банковата сметка на адвоката му, след представяне на
декларация от работника пред работодателя, в която е удостоверено оставането му без
работа, с оглед на което ответникът не бил дал повод за завеждане на иска..
Претендират се разноски за юрк. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не е налице спор, че ищецът е работил при ответника на
посочената длъжност и посоченото ОМВ, като ТПО е прекратено поради съкращаване
в щата, считано от 13.07.2020г.
Видно от представените от ответника писмени доказателства, неоспорени от
ищеца, работникът е представил доказателства за оставане без работа пред бившия си
работодател на 02.09.2020 г., след завеждане на исковата молба в съда /същата е
предявена в съда на 20.08.2020г./, и е поискал заплащане на обезщетение, като
съответно на 30.09.2020г. обезщетението е преведено по банковата сметка на
получателя С. М. Тези обстоятелства не са оспорени от ищеца, като съгласно молба от
ищеца /л. 30/ се поддържа, че полученото обезщетение не е в пълен размер, тъй като в
същото не били включени доп. възнаграждения с постоянен характер.
За установяване на размера на обезщетението е допусната ССЕ, изготвена от
вещото лице М., съобразно която дължимото от работодателя на работника
обезщетение възлиза на 921,60 лева брутна сума, като след приспадане на
осигуровките и ДОД нетната сума за получаване е 756,62 лева. Вещото лице е
констатирало превеждането на тази сума на ищеца по банков път на 30.09.2020 г.
Заключението не е оспорено от страните, като следва да се цени като
компетентно и обективно изготвено, ето защо следва да се приеме, че работодателят е
изплатил процесното обезщетение, след поискването му от работника и при
представяне на доказателства за оставането му без работа в рамките на един месец,
след извършеното уволнение.
В същия смисъл е и нормата на член 222, ал. 1 от КТ, която създава
задължение за работодателя да заплати обезщетение на работника или служителя при
уволнение поради съкращаване на щата, за времето, през което е останал без работа, но
за не повече от 1 месец. Това обезщетение не се дължи към момента на прекратяване
на трудовия договор, а след изтичане на срока и след като работникът представи на
работодателя си доказателства оставането му без работа.
2
С оглед на изложеното по-горе искът като неоснователен, поради плащане,
следва да се отхвърли.
По разноските:
Ответникът-работодател не е дал повод за завеждане на делото, доколкото
същият не е бил поканен да заплати това обезщетение преди завеждане на делото и не
са му били представени доказателства за оставането на уволнения работник без работа
един месец след прекратяване на ТПО, като освен това в хода на делото обезщетението
е платено, а плащането съставлява извънсъдебно признание на вземането, с оглед на
което на осн. член 78, ал. 2 ГПК разноските следва да се възложат върху ищеца.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски за юрк.
възнаграждение, след като за разноските е приложен член 78, ал. 2 ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.Т., ЕГН ********** против „Ей Ес Пи“
ЕООД с ЕИК ***** иск за заплащане на сумата от 916,20 лева, представляваща
обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, дължимо поради прекратяване на ТПО на осн. чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ за периода 13.07.2020г. до 13.08.2020г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 20.08.2020г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3