Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, №
1563 / 03.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети юли, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
|
СЪДИЯ: |
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА |
|
при секретар |
Стоянка Атанасова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
АЛЕКСАНДРОВА |
|
|
по адм.д.
№ 3469 / 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното: |
||
Производството е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС и
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК.
Ищецът
М.Н.Д., с адрес *** и
адрес за призоваване гр.Бургас, ул. „Цар Симеон I“, №58-60, ет.1, офис 1 е предявил, чрез
адвокат Л.Р., е предявил иск, който е квалифицирал като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) – юридическо
лице към министъра на правосъдието, със седалище гр.София, за заплащане на
обезщетение в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, за
претърпени неимуществени вреди за периодите - от 14.10.2012г. до 08.11.2012г.; от
04.07.2013г. до 17.08.2015г. и от 01.02.2016г. до 21.03.2017г., изразяващи се в
психически стрес, болки и страдания, поради незаконосъобразното бездействие на
служители на Затвора Бургас. Ищецът посочва, че бил подложен на унизително,
недостойно и нечовешко отношение, което рефлектирало неблагоприятно върху
физическото му и психическо здраве, в резултат на което често изпадал в
депресивни и меланхолични състояния, водещи до загуба на апетит, главоболие,
нежелание за общуване, изолираност, чувство за безпомощност, а понякога и
агресия към останалите осъдени в килията.
Изложените
от ищеца твърдения касаят битовите условия на живот в затвора. Посочва се, че в
спалното помещение, в което Д. бил настанен се падало по-малко от 1 кв.м площ
на човек, поради което бил принуден да прекарва по-голямата част от времето в
леглото или в коридора. Леглата били триетажни, като качването и слизането не
било обезопасено. Естественото осветление и притокът на чист въздух били ограничени.
Лишените от свобода перели дрехите си със студена вода и ги оставяли да съхнат
в помещението, което допълнително спирало притока на дневна светлина. В килията
липсвал санитарен възел и течаща вода. От 20ч. до 06ч. помещението се
заключвало, поради което се налагало обитателите да облекчават физиологичните
си нужди в обща кофа. Подаването на топла вода за къпане ставало само 2 пъти
седмично за общо 6 часа, през което време трябвало 180-200 души да се изкъпят.
Ищецът твърди още, че хигиената в баните и тоалетните била изключително
занижена и вредна за здравето. Парно в помещението се пускало за около 30 мин.
на ден. Осветлението било слабо и несъобразено със санитарно-хигиенните
изисквания, което водело до увреждане на зрението. Масите в столовата били
стари, с метални крака и плексигласови плотове, не се
застилали с покривки и се почиствали само с мокър парцал, без препарати за
дезинфекция. Във всички помещения имало хлебарки и дървеници. Храната била
нискокалорична, недостатъчна и еднообразна.
Тези
лоши условия унизили човешкото му достойнство и повлияли негативно върху
физическото и психическото му здраве. Иска ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираната сума, представляваща
обезщетение за нанесени неимущестсвени вреди, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуални представители, поддържа исковата
молба и пледира за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, гр.София, редовно призован не изпраща
представител. В писмен отговор твърди, че претенцията е неоснователна и иска да
бъде отхвърлена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас
дава заключение за неоснователност на исковата претенция.
ПО ФАКТИТЕ:
По делото не е спорно твърдяното в исковата
молба обстоятелство, че през първия от процесните
периоди ищецът Д. ***. В периода от 14.10.2012г. до 08.11.2012г.- общо 25 дни,
бил подсъдим с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД №
2888/2012г. на Районен съд – Бургас. През втория период (от 04.07.2013г. до
17.08.2015г. – общо 2 години, 1 месец и 13 дни) ищецът е изтърпявал общо
наказание по НХОД № 2888/2012г. на Районен съд – Бургас, НХОД № 11975/2013г. на
Районен съд – София и по НХОД № 1151/2013г. на Районен съд – Бургас, като
съгласно справка от Ивелина Лекова – ИСДВР на л.20, на 17.08.2015г. е освободен
поради изтърпяване на наказанието. През третия период (от 01.02.2016г. до
21.03.2017г. – общо 1 година, 1 месец и 20 дни) Д. е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ по НХОД № 771/2016г. на Районен съд – Бургас. На
21.03.2017г. е освободен поради изтърпяване на наказанието.
Според две справки от инспектор „СДВР“ (л.20
и л.57), М.Д. *** на 14.10.2012г. като подсъдим. Не се сочат данни в кое спално
помещение е бил настанен задържаният.
Според справките, на 04.07.2013г. Д. е
постъпил в Затвор София и на 13.08.2013г. е преведен в Затвор Бургас, където е
бил настанен в приемно отделение. Впоследствие, на 20.08.2013г., е разпределен
в VII-ма група за осъдени
лица „лишаване от свобода“ на 4-ти етаж.
На 19.06.2014г. ищецът Д. е бил преместен в
ЗООТ „Житарово“. На 28.10.2014г. лишеният от свобода
е бил настанен отново в корпуса на затвора в Бургас в седма група, откъдето се
освобождава поради изтърпяване на присъдата на 17.08.2015г. По време на
изтърпяване на наказанието в корпуса на затвора, Д. е бил настанен в спално
помещение № 415, което е с площ 17,30 кв.м и в него са настанявани по 5-6
лишени от свобода.
На 01.02.2016г. Д. *** и е настанен в приемно
отделение. На 04.02.2016г., същият е бил настанен в група за лица със статут на
обвиняеми или подсъдими – втора група, находяща се на
четвърти етаж, малък салон в корпуса на затвора. През този период е бил
настанен в спално помещение № 406 с площ от 10,71 кв.м, където са настанявани
по 8-10 лица.
На 05.05.2016г. Д.
е бил настанен в група за лица осъдени на „лишаване от свобода“ – девета група,
находяща се към посочената дата на трети етаж, малък
салон в корпуса на затвора. В тази група осъденият е бил настанен в спално помещение
№ 204, което е с площ от 20,31 кв.м, в него са настанявани по 15-16 лишени от
свобода.
От доказателствата по делото (л.59-63) се
установява, че към момента на постъпването в затвора Д. не е съобщил анамнезтични данни за хронични заболявания, подлежащи на
диспансерен отчет. Според данните от прегледа при постъпването в затвора (л.61)
осъденият е бил клинично здрав, трудоспособен и без данни за инвалидност. Видно
от амбулаторен лист № 000425/18.04.2018г. (л.63) М.Д. е с диагноза камъни на
жлъчния мехур без холецистит; хроничен вирусен
хепатит С от една година.
По делото, в качеството на свидетели са
разпитани Ц.Г.И. и Д.И.З..
Свидетелят И. посочи, че познава ищеца Д. и е
бил с него в затвора, в една килия около 10 дни през май 2016г. Дава показания,
че килия № 304 е малка, в нея са били настанени около 15-16 човека. Описва, че
леглата са на три етажа, в килията няма тоалетна и се уринира в кофа.
Ползването на кофата става пред останалите осъдени. Относно общите тоалетни
твърди, че не винаги могат да се ползват всички клекала,
тъй като над някои от тях капе от отходните тръби от горния етаж. Топла вода
имало във вторник и четвъртък от 9,30 до 16,30. Банята е с площ 10 кв.м, в
която имало 3 душа, но не винаги работели всички. Тази баня и душовете се
ползвали от 80-90 души. Свидетелят описва, че в килията на ищеца е имало 3
прозореца по метър и петдесет на метър, които се отваряли трудно. Разказва още,
че в килията имало много паразити – дървеници, хлебарки, мишки. Тези паразити
не реагират на препаратите, с които затворническата администрация третира
килиите. Криели се във възглавници и дюшеци. В килията нямало климатизация и
лятото било задушно. През зимата парното се пускало от 10-11ч. преди обяд и
около 20ч. вечерта за кратко. Според свидетеля, хигиената в мястото за хранене
е била лоша. Храната била недостатъчна и еднообразна. Ищецът споделял на
свидетеля, че в столовата е много гъсто населено и се храни трудно. Страданието
му от лошите битови условия, от лошата хигиена и от големия брой хора се
изразявало в нервност.
Свидетелят З. заяви, че познава ищеца Д. и е
бил с него в затвора 2014 – 2015г. Бил е заедно с него в килия № 415. Описва я
като малка, били са настанени между 6-7 и 15 човека. В килията няма тоалетна и
се уринира в кофа. Относно общите тоалетни твърди, че са били много мръсни, тъй
като не се почиствали от назначените затворници. Топла вода имало във вторник и
четвъртък, а къпането се извършвало с кофи. В банята, която е била с площ 20-30
кв.м са се къпели по 20 души. Тази баня се ползвала от целия отряд – 160 – 190
души. Свидетелят описва, че в килията имало много паразити – дървеници,
хлебарки, мишки. Тези паразити не реагират на препаратите, с които
затворническата администрация третира килиите. Посочва, че хигиената в мястото
за хранене била лоша. Храната била недостатъчна и еднообразна. Отоплението се
извършвало с парно, което се пускало по два пъти на ден за около 15-20 мин.
Твърденията свързани с пренаселеността на
помещенията обитавани от ищеца през претендираните
периоди и останалите битови условия в затвора съответстват на констатираното в
доклад до българското правителство, отразяващи посещението и констатациите в
България на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото
или унизително отнасяне или наказание от 24 март до 3 април 2014година –
публикуван и достъпен за всеки на интернет страницата на Министерството на
правосъдието и служебно известен на съда. Този доклад съдържа констатации за
периоди, в които попадат и процесните. В доклада е
посочено, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система. Делегацията е наблюдавала
обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на двата посетени
затвора(Бургас и Варна). Към момента на проверката извършена от делегация на
Комитета в Бургаския затвор са били настанени 940 лица при официален капацитет
371. В доклада Комитета е направил извод, че само по себе си това възмутително
равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от
физическа гледна точка.
В доклада на КПИ за 2014г. е отбелязано, че
ситуацията в някой от затворите между които и този в гр.Бургас се е влошила
значително, спрямо преди констатираното през 2012г. и затворът се характеризира
с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен, работи над
официалния си капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено
легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ на човек в килии за
обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от
препоръките, свързани с изключително лошите материални условия, видени в
затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки
намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният
остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели
жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко
на разположение 2 кв.м.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода – Затвора Бургас, където ищецът е пребивавал,
както следва:
- от 14.10.2012г. до 08.11.2012г. като подсъдим
с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 2888/2012г.
на Районен съд – Бургас;
- от 04.07.2013г. до 17.08.2015г. -
изтърпявал общо наказание по НХОД № 2888/2012г. на Районен съд – Бургас, НХОД №
11975/2013г. на Районен съд – София и по НХОД № 1151/2013г. на Районен съд –
Бургас;
- от 01.02.2016г. до 21.03.2017г. -
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по НХОД № 771/2016г. на Районен съд
– Бургас.
І. За първият претендиран
период - от 14.10.2012г. до 08.11.2012г. искът следва да бъде отхвърлен поради
изтекла давност. Възражение за това е направено от представителя на
Прокуратурата в с.з. на 24.04.2018г. Съдът счита възражението за надлежно
въпреки, че не е направено от ответника, поради това, че прокуратурата на
основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК защитава държавния и обществения интерес, а в
случая ответник е Държавата чрез процесуалния си субституент
– ГДИН.
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. №
3/2004 г. ОСГК на ВКС, т. 4 при незаконни действия или бездействия на административните
органи, давността тече от момента на преустановяването им. С освобождаването на
ищеца, т.е. от 09.11.2012г. е преустановено нанасянето на вреди за периода. От
тази дата до 09.11.2017г. вкл. ищецът е разполагал с възможност по съдебен ред
да претендира заплащане на обезщетение за претърпени вреди от
незаконосъобразното бездействие на служителите на ответника. Процесната искова молба е депозирана на 20.12.2012г. – след
изтичане на петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, с която се е погасило
правото му на иск за този период.
ІІ. По отношение на вторият период - от
04.07.2013г. до 17.08.2015г. искът следва да се квалифицира по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото в § 47 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) е предвидено, че само
лишените от свобода или задържаните под стража, които са били освободени до 6
месеца преди влизането в сила на този закон, може да предявят иск по чл.284,
ал.1. Посоченият период приключва много преди времевия обхват на цитираната
разпоредба, за това в тази част следва да се приложи реда по ЗОДОВ. За разлика
от иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, където настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното – чл.284, ал.5, при иска с правна
квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира, че са
настъпили.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и
общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди, че са му нанесени
вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" (ГДИН). Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" със седалище София съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото
ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите и арестите, какъвто е и затворът в
гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на ареста и затвора и длъжностни лица в
системата на тези администрации, отговаря юридическото лице ГДИН.
За
уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те
са в пряка връзка с посочените незаконосъобразни действия и бездействия.
ІІІ. По отношение на третият период - от
01.02.2016г. до 21.03.2017г. искът следва да се квалифицира по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС – ищецът е бил освободен след влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) - § 47 от
ПЗР на ЗИДЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, предвижда че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според
чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административно-процесуалния кодекс
„Производства за обезщетения“, където в чл.205 е регламентирано, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, а чл.203, ал.2 препраща за неуредените случаи
към ЗОДОВ. Чл.285, ал.2 от ЗИНЗС сочи като ответници
органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите
лица, представлявани от органа (в случая от специализираните органи по
изпълнение на наказанията), от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София съгласно чл.12,
ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби
(чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При
това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения
иск.
В
мотивите към проекта на ЗИД на ЗИНЗС (№ 602-01-55 от 03.10.2016 г., 43-то НС) е
посочено, че досегашният ред по чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за
разглеждане на искове на лишени от свобода за вреди, произтичащи от лоши
условия на задържане, е обявен за неефективен с решението „Нешков и други срещу
България”. Констатираните недостатъци на досегашната практика са: липсата на
яснота относно това кои точно действия и бездействия на административния орган
следва да докаже ищецът, за да бъде успешен искът му (параграф 195); твърде
формалистичният подход при прилагане на принципа „affirmanti
incumbit probatio”
(тежестта на доказване е върху твърдящия), който не взема предвид трудностите,
с които лишеният от свобода може да се сблъска при доказване на твърденията си
(параграф 196); преценка на условията на задържане в светлината на националните
правни норми, които уреждат отделни аспекти на условията на задържане, а не в
светлината на кумулативния ефект на тези условия върху задържания с оглед на
общата забрана за нечовешко и унизително отношение по чл.3 от Конвенцията (параграф
197); отказът да се приеме презумпцията, че лошите условия на задържане
причиняват неимуществени вреди на задържания, както изисква практиката на ЕСПЧ
(параграф 198); прилагане на разпоредбите на погасителната давност по начин,
който не отчита продължаващата природа на поставянето в лоши условия (параграф
199).
С
предлаганите промени се предвижда преодоляване на тези недостатъци чрез
въвеждането на специфично съдебно средство за лишени от свобода и задържани под
стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение на забраната за
изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в новата редакция
на чл.3 от ЗИНЗС.
Тази забрана произтича пряко и от чл.3 от
Конвенцията, която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство
пред националното законодателство.
За
да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл.3 от закона (в редакцията относима към
конкретния период), настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5
от ЗИНЗС оборима презумпция и връзка между
тях.
Съдът ще разгледа двата иска
едновременно, като отчита единствената съществена разлика между тях -
разпределението на тежестта на доказване, защото фактическите основания са
идентични.
През процесните
периоди, разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС е действала в две редакции. Първата (обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) действала през цялото
времетраене на периода от от 04.07.2013г. до
17.08.2015г., както и до 07.02.2017г. от третия период (с начало 01.02.2016г.),
след което до неговия край на 21.03.2017г. е в сила актуалната редакция (Изм. –
ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.).
Т.е. отговорността на държавата се ангажира
при доказано подлагане на:
- жестоко или нечовешко отношение
(чл.3, ал.1 до 06.02.2017г.) и подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 в сила от 07.02.2017г.), както
при
- поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето (чл.3, ал.2 до 06.02.2017г.) и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2 в сила от
07.02.2017г.).
В
случая ищецът твърди бездействие, което се изразява в неосигуряване на
достатъчна жилищна площ в килиите, в които е бил настанен в Затвора Бургас,
липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на течаща вода в
помещенията, в които е бил настанен, липса на възможност за поддържане на
елементарна хигиена, лоша и недостатъчна храна, наличие на вредители – дървеници
и хлебарки.
Ищецът
твърди, че поради бездействието на служители на ответникът да му осигурят
адекватни условия, в които да търпи наказанието си, така както разпорежда
закона, за него са настъпили вреди, изразяващи се в психически стрес, болки и
страдания, депресивни и меланхолични състояния, водещи до загуба на апетит,
главоболие, нежелание за общуване, изолираност, чувство за безпомощност, а
понякога и агресия към останалите осъдени.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо
евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното по отношение исковата претенция квалифицирана по
ЗОДОВ, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение
от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето
на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите
условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията.
Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до
заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете,
че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в
контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3
от Конвенцията.
По
отношение исковата претенция по чл.284 ЗИНЗС, въпросът е законодателно уреден в
чл.284, ал.2 ЗИНЗС, според който в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Разпоредбата
на чл.3 от ЗИНЗС (редакция релевантна към съответния период), въвежда законови
гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от
свобода.
Следва
да бъде отчетена и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и
която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария,
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет
с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите :
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11.
Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а)
прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и
работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че
да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба;
б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По
казуси, сходни с процесния е налице и съдебна
практика на българските съдилища (решение № 10166 от
11.07.2012г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011г.,
решение № 6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм. д. №
13664/2012г., решение № 104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007г.,
решение № 538 от 22.10.2009г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008г., решение № 15 от
29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007г.), в която се приема,
че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, е
отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
В
случая, следва да се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на
човека по делото Нешков и други срещу България от 27 януари 2015г., в което
категорично се сочи, че пренаселеността в българските затвори и изключително
лошите материални условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията
(забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в
тях, лишени от свобода.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за това, че през
процесните периоди като задържан под стража и осъден
на „лишаване от свобода“ е бил настаняван в помещения, без постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в периода от 20.00 до 06.00 ч. е можел да
удовлетворява всички физиологични нужди само в кофа, която се намира в спалното
помещение непосредствено до леглата, на които спят лишените от свобода. Бил е
лишен от възможности за добра хигиена, имало е дървеници и хлебарки, липсвала
достатъчно жилищна площ, достатъчно осветление и възможност за естествено
проветряване в помещенията, в които е бил настаняван.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника по отношение на повечето от твърденията в ИМ, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху
дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода
са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на
човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29,
ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Визираният по-горе
нормативен регламент на Конвенцията и Конституцията на Република България
подробно е развит в разпоредбите на чл.3, ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС (в
редакцията релевантна към съответния период).
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е процесното, ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е бил настанен ищецът не отговарят на посочените
изисквания, тъй като за него е бил препятстван достъпът до санитарен възел и
течаща вода в продължение на 9-10 часа от всяко денонощие и той в разрез с
всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне е бил принуден да облекчава
физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В това
помещение всъщност се осъществяват всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно, като спане, хранене и др. От свидетелските
показания се установи, че мястото в килиите, където е поставена кофата за
физиологични нужди, не е преградено или отделено по никакъв начин от останалата
част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за
потенциална заплаха за неговото здраве поради липса на реализирани елементарни
хигиенни стандарти – в едно помещение, в което лишеният от свобода е длъжен да
спи, да пребивава през деня и нощно време, да се храни, да облекчава
физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща вода, посредством която
да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен
противоправното деяние за наличието на непозволено
увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна
връзка с причиненото деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на човешки права, относими към имущество,
телесна цялост, здраве и душевно състояние.
В
конкретния случай по делото чрез гласни доказателствени
средства са събрани доказателства, които установяват какво е било емоционалното
и психично състояние на ищеца по време на престоя му в Затвор Бургас през претендирания период. Разпитаните по делото свидетели И. и З.
сочат, че ищецът бил нервен и се оплаквал се от условията, което е обективен
израз на твърдените в исковата молба дискомфорт,
накърняване на човешкото му достойнство и травмиране на психиката.
От
друга страна поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3
от ЗИНЗС (в съответната редакция) само по себе си представлява третиране
способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание, каквито
той твърди, че е преживял. Липсата на елементарен битов стандарт свързан с
принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи в същото
помещение, където живее и извършва всички битови дейности, липсата през същия
период на течаща вода в помещението са от такова естество, че предизвикват във
всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените от ищеца
страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за
него (в
този смисъл решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото
Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов срещу България и др.).
Като
се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото неблагоприятни
за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява
човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране и
фактът, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и
течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че се
осъществява само за кратки периоди от деня, през които малкото на брой
санитарни помещения не могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи
етажа, в неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода
се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи
извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди през време на престоя в сградата на Затвор Бургас.
По
делото няма достатъчно доказателства, от които да се направи извод какви са
били битовите условия в затворническото общежитие „Житарово“,
в което ищецът е бил настанен в периода 19.06.2014г. – 28.10.2014г. Според
сайта на ГДИН, към затвора функционират три затворнически общежития, ЗООТ „Житарово“ и ЗООТ „Строител“ от открит тип и ЗОЗТ „Дебелт“
от закрит тип. В представените от ответника справки изготвени от инспектор СДВР
(л.20, 57) е посочено единствено, че ищецът е бил настанен в ЗООТ „Житарово“ и периодът, за който е настанен. Тези справки не
съдържат конкретни данни в какво помещение в затворническото общежитие същият е
бил настанен, площта на помещенията, състоянието им, броят на лицата, които са
били настанени там, достъпа до санитарен възел. От страна на ищеца също не са
ангажирани доказателства в тази насока, а периода попада в исковата претенция
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Всички твърдения в исковата молба и доказателства,
ангажирани от М.Д. касаят битовите условия, в които той е пребивавал в сградата
на Затвор Бургас. Така за съда остава невъзможно да прецени дали в ЗООТ „Житарово“ към Затвор Бургас ответникът, чрез неговите
служители, не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в
частност на ищеца минимално изискуемата жилищна площ, непрекъснат достъп до
санитарен възел и течаща вода, добра хигиена в ползваните помещения и др. За
това съдът приема, че в тази част искът е недоказан, доколкото тежестта да
докаже тези обстоятелства лежи върху ищеца, след като периода 19.06.2014г. –
28.10.2014г., когато той е бил настанен в ЗООТ „Житарово“
попада във втория претендиран период, по отношение на
който претенцията за обезщетение е по реда на ЗОДОВ.
За
периода 04.07.2013-17.08.2015г., според събраните доказателства – гласни и
писмени, ищецът е пребивавал в ЗООТ „Житарово“ – от 19.06.2014г.
до 28.10.2014г., за където не са ангажирани доказателства от страните относно
условията – пренаселеност, достъп до санитарен възел, наличие на насекоми и
мишки и др. През останалата част от периода (от 04.07.2013 до 18.06.2014г. и от
29.10.2014г. до 17.08.2015г.) жалбоподателят е бил настанен в килия 415, с площ
17.30 кв.м заедно о още 5-6 лишени от свобода, т.е. разполагаемата площ за
всеки лишен от свобода в тази килия е 2,47 - 2,88 кв.м.
Установеното
напълно съответстват на констатираното в два доклада до българското
правителство, отразяващи посещението и констатациите в България на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание - първият от 04-10 май
2012г. и вторият от 24 март до 3 април 2014година – публикувани и достъпни за
всеки на интернет страницата на Министерството на правосъдието и служебно
известни на съда. В първия доклад изрично е посочено, че пренаселването остава
основен проблем за българската пенитенциарна система.
Делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във всички
отделения на двата посетени затвора(Бургас и Варна). Към момента на проверката
извършена от делегация на Комитета в Бургаския затвор са били настанени 940
лица при официален капацитет 371. В същия доклад е отбелязано, че в Бургаския
затвор жилищната площ на един затворник често е под един квадратен метър, не
всеки затворник има легло, някои са принудени да делят едно легло или да спят върху дюшеци
на пода. В доклада Комитета е направил извод, че само по себе си това
възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка.
Аналогични
са данните и от доклада на КПИ за 2014г., като е отбелязано, че ситуацията в
някой от затворите между които и този в гр.Бургас се е влошила значително и
затворът се характеризира с особено силно изразено лошо състояние. Затворът е
пренаселен и работи над официалния си капацитет и не всички лишени от свобода
разполагат със собствено легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ
на човек в килии за обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че
нито една от препоръките, свързани с изключително лошите материални условия,
видени в затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки
намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният
остава изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели
жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко
на разположение 2 кв.м.
На
основание чл.284, ал.3, предл.второ и ал.5 от ЗИНЗС
съдът приема за доказани твърденията свързани с пренаселеността на помещенията
обитавани от ищеца в сградата на Затвор Бургас периода от 01.02.2016г. до
21.03.2017г. От справката предоставена от самия ответник (л.57) се установява,
че по време на престоя си ищецът от 04.02.2016г. до 05.05.2016г.
е бил настанен в килия 406 с площ 10,71 кв.м с още 8-10 други лишени от свобода
или по 1,07 - 1,34 кв.м на човек, а от 05.05.2016г.
до 21.03.2017г. – в килия 304 с площ 20,31 кв.м. заедно с 15-16 други лица или
на всеки се падало по 1,26 - 1,35 кв.м.
По
тези съображения съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е произвела
у ищеца твърдените негативни емоционални преживявания, защото при всяко
психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му
позволява спокойно биологично съществуване би причинило описаните в исковата
молба нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на унизително
отнасяне.
Като
се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко
накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително
третиране и фактът, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен
възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството,
че се осъществява само за кратки периоди от деня, следва да се направи извода,
че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди.
Съдът
счита, че искът е доказан по основание, но е частично основателен от гледна
точка на неговия размер.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя
обезщетението по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на
ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените
морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на
условията, размера на престоя на ищеца в Затвора Бургас за претендираните
периоди, както и размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека
присъжда в своите решения по казуси, близки до процесния
(решение
от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от
12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ
по делото Малечков срещу България и др.), и
след като се отчете обстоятелството, че с посочените решения е определено
обезщетение не само на основание чл.3 от Конвенцията, а процесните
основания касаят само нарушаване на тази разпоредба, както и практиката на ВАС
в тази насока и изводите на съда за настъпила погасителна давност за първия претендиран период, както и недоказаността на частта от
претенцията относно периода в ЗООТ “Житарово“, съдът
счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 3 420 лв. за времето
от 04.07.2013 до 18.06.2014г., от 29.10.2014г. до 17.08.2015г., като част от
втория период и целият трети период - 01.02.2016г. до 21.03.2017г., като в
останалата част до пълния претендиран размер искът
следва да се отхвърли.
По делото, с исковата молба, е направено искане за присъждане на
разноски от страна на ищеца, а с отговора на исковата молба е направено искане
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай, поради частично
уважаване на исковата претенция и на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, присъждане
на разноски – юрисконсултско възнаграждение в полза
на ответника не се дължи. Такова би се дължало на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС при изцяло отхвърляне на иска.
Съгласно чл.286,
ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Аналогична
е уредбата и в ЗОДОВ – чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ.
С
оглед на цитираната разпоредба, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 10лв., представляваща заплатена държавна такса
(л.29). Други разноски по производството не се твърдят и не се доказват. По делото
не се твърди също и не се представят доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на М.Н.Д., с
адрес ***, офис 1, обезщетение в размер на 3 420 лв. за претърпени
неимуществени вреди – психически стрес, болки и страдания, меланхолични
състояния, нежелание за общуване, изолираност, чувство за безпомощност, вследствие
противоправно бездействие на служители на ГДИН,
изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ и неосигуряване на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден, в периода от
04.07.2013 до 18.06.2014г., от 29.10.2014г. до 17.08.2015г., като и от
01.02.2016г. до 21.03.2017г.
ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 10 000 лева, в това число претецията за периода от 14.10.2012г. до 08.11.2012г. –
поради изтекла погасителна давност и за периода 19.06.2014 – 28.10.2014г. -поради
недоказаност.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието
гр.София, да заплати на М.Н.Д., с адрес ***, офис 1 разноски в размер на 10 (десет)
лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: