№ 1891
гр. Варна , 31.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500879 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от Т. Д. П.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Индржишка Кръсева“ № 12, ет. 4, ап. 18,
чрез процесуален представител, срещу Определение № 262251/24.02.2021 г.
по гр. д. № 15500/18 г. по описа на ВРС, 39-ти с-в, с което производството
пред ВРС е прекратено, като ВРС се е прогласил за некомпетентен да реши
спора. В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като
съдът не е приложил правилно чл. 7 от Конвенцията за компетентността,
приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във
връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Сочи, че е
установено само обстоятелството, че детето Борислав е имало обичайно
местоживеене в Санкт Петербург, Русия, но останалите предпоставки не са
установени. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че приложение има чл. 10,
ал. 2 от Конвенцията, доколкото е налице нарушение на визираните в чл. 5 до
чл. 9 разпоредби. Посочва, че неправилно ВРС е изискал да се представят
доказателства за подадени молби по чл. 9, ал. 2 от Конвенцията, тъй като тази
разпоредба няма приложение поради незаконното извеждане на детето. Моли
за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за произнасяне от
българския съд. Направено е доказателствено искане да бъде изискана
служебно информация от Министерство на правосъдието на Р. България,
относно движението на сигнал рег. 6-03-3/21.01.2019 г. по Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца, както и за подадената от жалбоподателя чрез МП на Р. България до
Министерство на образованието и науката на Руската федерация молба за
връщане на детето.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от ответника по частната
жалба Ю. А. П., ЕГН 82071111162, чрез процесуален представител, с който
жалбата се оспорва. Твърди, че обичайното местопребиваване на детето
Борислав е установено, тъй като детето е регистрирано в Русия, както и е
1
постановено от руския съд, че то следва да живее при своята майка в гр.
Санкт Петербург. Посочва, че не са представени доказателства за наличие на
предпоставките по чл. 9, ал. 2 от Конвенцията, поради което и правилно ВРС
е приел, че с влизане в сила на решението на руския съд, с което е постановен
развод, компетентността на българския съд е прекратена. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение. Моли доказателственото искане да бъде оставено
без уважение като неотносимо към компетентността на българския съд.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.
275 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.
Поради изложеното, жалбата е допустима.
Производството пред ВРС е образувано по иск на Т. Д. П. срещу Ю. А.
П., гражданин на Руската Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване
в Република България, за развод, на осн. чл. 49, ал. 3 СК. С него са обективно
съединени искове за упражняване на родителски права върху непълнолетно
дете Борислав, род. 30.01.2013 г., определяне на режим на лични отношения с
другия родител, издръжка от другия родител, ползване на семейното жилище
и фамилно име след развода. Изложено е в молбата, че през м. 08.2018 г. Ю.
П., заедно с детето Борислав, напуснали територията на Р. България със
съгласието на ищеца, но не се завърнали отново.
В депозирания на 14.03.2019 г. писмен отговор по ИМ, ответницата по
иска Ю.П. е изложила, че същата е подала искова молба срещу съпруга си
Т.П., входирана под № М-4391/2.10.2018 г. пред Кировски районен съд в
Санкт Петербург, като сочи, че предметът й е идентичен с този по настоящото
дело - за развод, за определяне местоживеенето на детето при майката, за
определяне издръжка в полза на малолетното дете, дължима от бащата.
Представено е влязло в сила решение на Кировския съд, пред който ищецът П.
е бил надлежно представляван, от което е видно, че бракът между страните е
прекратен, местоживеенето на детето Борислав е определено при неговата
майка, като Т.П. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето. Приложено
е свидетелство за регистрация на детето Борислав на адрес гр. Санкт
Петербург, ул. „Двинская“ № 14, вх. 4, ап. 156, както и доклад за условията на
живот там. Приложено е и Постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство, образувано при
Международния отдел на съдебните изпълнители за изпълнение на
специфични изпълнителни производства на основание изпълнителен
документ - запитване на централен орган за издирване на детето Борислав П.,
незаконно преместено в Руската федерация. Видно е, че с Постановление от
19.07.2019 г. изпълнителното производство е било прекратено, тъй като
местонахождението на детето е било установено.
2
С определение от 29.11.2019 г. ВРС е прекратил производството поради
липса на предмет. С определение от 13.10.2020 г. ВКС е отменил
прекратителното определение и върнал делото на ВРС с указания, че следва
да прецени дали като съд на договаряща държава, в която детето е имало
обичайно местопребиваване преди промяната на обичайното
местопребиваване, българският съд е запазил компетентността си по силата
на чл. 7 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със
закон, приет от 40-тото НС на 18.01.2006 г., в сила за Република България от
01.02.2007 г. Посочено е, че след като установи дали е запазил
компетентността си, българският съд следва да прецени дали е налице и една
от двете предпоставки на чл. 9 от Конвенцията, предвиждащи компетентност
на българския съд с оглед защита на висшия интерес на детето.
След връщане на делото от ВКС, ВРС оставил производството без
движение, като указал на страните да уточнят къде е обичайното
местопребиваване на детето Борислав, както и да представят доказателства,
от които да е видно, че са подали молба по чл. 9, ал. 2 от Конвенцията пред
органа на договарящата държава по местопребиваване на детето и органът е
приел молбата.
Ответницата Ю.П. е приложила доказателства за обичайното
местопребиваване на детето, както и за прекратяване на изпълнителното
производство по издирване на детето в Руската федерация.
Ищецът Т.П. е посочил, че детето е с местопребиваване в Руската
Федерация, но това е в резултат на незаконно задържане, за което същият е
депозирал сигнал рег. № 16.03-3/21.01.2019 г. по Хагската конвенция от 1980
г. Не изразява становище какво е развитието по подадения сигнал. Твърди, че
чл. 9 от Конвенцията не намира приложение, доколкото не е изразил съгласие
за задържане на детето в Русия. Поискал е продължаване на срока за
представяне на доказателствата, за които е бил задължен. Не сочи, че такава
молба по чл. 9, ал. 2 от Конвенцията е била подадена от страните пред Руската
Федерация. Моли служебно да бъде изискана справка за движението на
подадения сигнал по Хагската конвенция.
В срок не са представени доказателства. С атакуваното определение
ВРС е прекратил производството като приел, че в срок не са представени
доказателства за подадени молби по чл. 9, ал. 2 от Конвенцията, поради което
и компетентността на българския съд на осн. чл. 10, ал. 2 от Конвенцията е
отпаднала.
Настоящият състав намира следното:
3
С определението си по ч. гр. д. № 2647/20 г. по описа на ВКС,
последният е върнал делото на ВРС с указания, че следва да прецени дали
като съд на договаряща държава, в която детето е имало обичайно
местопребиваване преди промяната на обичайното местопребиваване,
българският съд е запазил компетентността си по силата на чл. 7 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, приет от 40-
тото НС на 18.01.2006 г., в сила за Република България от 01.02.2007 г. Ако
приеме, че e запазил своята компетентност и като орган по чл. 8, ал. 2, б. “а“,
да прецени дали е налице една от двете предпоставки по чл. 9 от
Конвенцията, т.е. да замоли или покани страните по делото да представят
молба пред органа на договарящата държава по местопребиваването на детето
и органът да приеме молбата. Дадени са указания на ВРС да укаже на
страните, че съществува възможност за отстъпване на компетентност при
положителна оценка, че именно той като съд по гражданството на детето,
разполага с повече възможности в конкретния случай да защити в максимална
степен висшия му интерес.
Съобразно дадените указания, ВРС на първо място е следвало да
установи дали е запазил своята компетентност по силата на чл. 7 от
Конвенцията. Цитираната разпоредба предвижда, че в случай на незаконно
прехвърляне или задържане на детето, органите на договаряща държава, в
която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди
прехвърлянето или задържането, запазват своята компетентност до момента,
когато детето придобие обичайно местопребиваване в другата държава, и
всяко лице, институция или друг орган, на който е предоставено правото на
упражняване на родителски права, да са изразили съгласие с прехвърлянето
или задържането, или детето е пребивавало в тази друга държава най-малко
една година, след като лицето, институцията или органът, имащи право да
упражняват родителски права, узнаят или е трябвало да узнаят за
местонахождението на детето и в този период никаква молба за неговото
връщане не е подадена и разгледана и детето се е интегрирало в новата си
среда.
В конкретния случай безспорно е установено, че детето има обичайно
местопребиваване в Руската федерация, видно от представените по делото
доказателства. Доколкото същото е в резултат на задържането му там без
съгласието на бащата, който е носител на упражняване на родителски права, и
същият не е съгласен със задържането на детето в държавата на новото му
местопребиваване, то следва да се установи наличието на следващата
алтернативна предпоставка – детето да е пребивавало най-малко една година
в Русия, като през този период не е подадена и разгледана молба за неговото
връщане.
В исковата молба ищецът е посочил, че е завел сигнал по Хагската
конвенция още през януари 2019 г., т.е. в едногодишния период от
4
задържането на детето в Русия, за връщането му в България, но не са
ангажирани доказателства дали молбата е била разгледана и какво е
произнасянето по нея. Направено е искане от Т.П. пред ВРС за служебно
изискване на справка от българския компетентен орган за развитието на
подадения от него сигнал, която не е била уважена от първоинстанционния
съд. Доколкото установяването на това обстоятелство е от значение за
извършване на преценка дали българският съд е запазил компетентността си
по чл. 7 от Конвенцията, то ВОС е приел, че отказът е незаконосъобразен, а
искането е основателно и с Определение № 1454/22.04.2021 г. е задължил
Министерство на правосъдието на Р. България на осн. чл. 186 от ГПК, да
представи информация по движението на преписка, образувана по сигнал с
рег. № 16.03-3/21.01.2019 г. по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, депозиран от Т.П., и да
посочи дали е сезиран централния орган на Руската федерация и какви
действия са предприети, образувано ли е производство по искането, налице
ли е произнасяне по молбата за връщане на детето Борислав П..
На 11.05.2021 г. в деловодството на ВОС е постъпило становище от
Министерство на правосъдието на Р. България, с което предоставят исканата
информация, като посочват, че по постъпил сигнал с рег. № 16.03-
3/21.01.2019 г. по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, депозиран от Т.П., са дадени указания на
последния за подготовка на молба за връщане на детето в България. Такава е
постъпила от молителя на 03.04.2019 г., а на 11.04.2019 г. е изпратена от
Министерство на правосъдието на Р. България до централния орган на
Руската федерация по Хагската конвенция от 1980 г.
На 17.07.2019 г. е постъпило писмо от централния орган на Руската
федерация, с което е потвърдено получаването на молбата и е предоставена
подробна информация за прилаганата в Русия процедура за разглеждане на
молбата за връщане на детето, а именно - сезиране на руския съд пряко от
молителя с помощта на руски адвокат. На 01.08.2019 г. е изпратено писмо до
Т.П., с което същият е уведомен за приложимия ред, като е предоставен и
списък на руските адвокати, които оказват съдействие за подготовка на
изискуемите документи. Министерство на правосъдието посочва, че след
уведомяването на молителя на 01.08.2019 г., отговор, запитвания или молби
от негова страна относно започналата от него процедура по Хагската
конвенция от 1980 г. за връщане на сина му в България, не са постъпвали.
Сочи се, че такава информация може да бъде предоставена само от Т.П..
Към настоящия момент молителят не е представил доказателства, от
които да е видно, че е подал молба за връщане на детето в България и същата
е разгледана от компетентния орган по новото обичайно местопребиваване на
детето. Служебно изисканата от съда и предоставена от Министерство на
правосъдието информация също не установява това обстоятелство.
С оглед всички събрани в производството доказателства, съдът намира,
5
че ВРС правилно е прогласил, че не е компетентен да разгледа и реши спора
по депозираната искова молба, но погрешно се е позовал на чл. 10 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 г., ратифицирана със закон, приет от 40-
тото НС на 18.01.2006 г., в сила за Република България от 01.02.2007 г.,
доколкото същата намира приложение единствено в случаите, в които не се
нарушават разпоредбите на членове от 5 до 9 от същата Конвенция.
В настоящия случай българският съд е загубил своята компетентност,
тъй като са налице всички кумулативно изброени в чл. 7 т. 1 предл. второ от
Конвенцията условия, а именно - в хода на производството се доказа, че
детето Борислав П. има обичайно местопребиваване в Руската федерация,
пребивавало е повече от една година и продължава да пребивава там,
интегрирало се е в новата си среда, а след извършената справка в
Министерство на правосъдието се установи, че молба от бащата за връщане
на детето в България не е подадена или разгледана.
Руският съд – който е съдът по обичайното ново местопребиваване на
детето в договарящата държава, не е взел становище досежно мерките за
закрила на детето /родителските права и режима на лични отношения/ с
решението си, поради което и на осн. чл.10 ал.2 от Конвенцията с влизане в
сила на решението за развода между съпрузите, компетентността му също е
прекратена.
Като се съобрази,че детето Борислав е български гражданин,
респективно България е договаряща държава по смисъла на чл.8 ал.2 а от
Конвенцията, то приложение следва да намери нормата на чл. 9 т.1. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС в Определение № 383/13.10.2020 г. по
ч. гр. дело № 2647 по описа за 2020 г. Доколкото детето е български
гражданин и предвид факта, че още преди завеждане на делото за
прекратяване на брака между страните пред руския съд в български съд са
били предявени искове за вземане на мерки за защита на детето, както и
предвид факта, че с влизане в сила на решението за развода компетентността
на руския съд да се произнесе по мерките в закрила на детето по образуването
пред тях дело е прекратена, то и българският съд следва да упражни
правомощията си като съд, който има повече възможности най-добре да се
защити висшият интерес на детето. ВРС следва на осн. чл.9 т.1 предложение
първо от Конвенцията да замоли компетентния орган на договарящата
държава (Дзержинский райнный суд города Санкт Петербурга с адрес 191123,
г. Санкт-Петербург, ул. Восстания, д. 38, съгласно приложеното копие от
писмо от 01.08.2019 г. на МП до Т.П.), в която е обичайното
местопребиваване на детето пряко или посредством централния й орган, да
им позволи да упражнят компетентност за вземане на мерките за закрила,
каквито те смятат за необходими, тъй като съществува възможност за
отстъпване на компетентност при положителна оценка, че именно той като
съд по гражданството на детето, разполага с повече възможности в
6
конкретния случай да защити в максимална степен висшия му интерес. За
яснота следва да се отбележи, че предл. второ от същата разпоредба не може
да намери приложение, доколкото с Разпореждане № 268262/27.10.2020 г.
ВРС е предоставил възможност на страните да представят доказателство, от
което да е видно, че са подали молба по чл. 9, т. 1, предл. второ от
Конвенцията, но такова не е представено.
По изложените съображения обжалваното определение, с което е
прекратено производството по гр. дело № 15500/2018 г. по описа на ВРС,
следва да бъде отменено и делото да върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 262251/24.02.2021 г. по гр. д. № 15500/18 г.
по описа на ВРС, 39-ти с-в.
ВРЪЩА делото на ВРС, с указания да бъдат предприети съответните
действия, съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7