Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260403
гр.Бургас, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Златка Калоянова, като
разгледа НАХД № 3191 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „И.” ЕООД , ЕИК ************* със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ***** представлявано от Д.В.Ч. против
наказателно постановление № 495981-F534047 от 19.02.2020г., издадено на Началник на Отдел
„Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на
основание чл. 53 вр. чл. 27 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.
185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Било посочено,
че проверката е извършена на 03.01.2019г. като тази дата фигурирала в АУАН и в
НП, а АУАН е издаден на 14.01.2020г., поради което намира, че e изминал период повече от
една година от установяване на нарушението, поради което счита, че е налице
самостоятелно основание за отмяна на НП поради неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН. НП било връчено на пълномощник И.Ч., а същият нямал пълномощно от
настоящия представител, поради което счита, че не е имал пълномощие да
представлява дружеството.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За
Административнонаказващият орган, се явява
юрисконсулт *, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на 29.06.2020 г., а жалбата е депозирана на
06.07.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. На първо място следва да се вземе отношение по
възражението, че НП не е надлежно връчено. Съдът намира, че в случая
наказателното постановление е било връчено на лице, което се е представило като
пълномощник на И. ЕООД. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 301 ТЗ,
че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В случая липсват данни дружеството да се е противопоставило
веднага след узнаване. Независимо дали е връчено на надлежен представител обаче
правата на дружеството не са били засегнати по никакъв начин, тъй като в
законния срок срещу наказателното постановление е постъпила жалба и дружеството
е упражнило правото си да подаде жалба.
На
14.01.2020г. от св. Д. Т. – Т. е съставен АУАН срещу „И.“ ООД за това, че на 03.01.2019г. в 11,00 часа е
извършена проверка в търговски обект – детски магазин *******, находящ се в гр. Бургас, ж.к. * до РУМ *, стопанисван от И.
ООД като при проверката била извършена контролна покупка на комплект шал, шапка и ръкавици на стойност
15 лева, заплатена в брой от Д. Т. – Т., а плащането било прието от продавач-консултант в обекта.
При извършената продажба не била издадена фискална касова бележка от монтирано
и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с
касови бележки при плащане на стоката. След легитимация от органите по
приходите от фискалното устройство бил отпечатан дневен финансов Х отчет, съгласно
който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон, с което бил нарушен чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 2 ЗДДС.
АУАН
е връчен на представител на жалбоподателя на 14.01.2020г.
АНО
е издал обжалваното наказателно постановление като е възприел фактическите
констатации описани в АУАН и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложил
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът
намира, че съществено за правото на защита на жалбоподателя е да знае за какво
нарушение е привлечен към административнонаказателна
отговорност като нарушението се опише с неговите обективни признаци и ясно се посочи
мястото, начина на и датата на неговото извършване. Липсата на което е да било
от тези обстоятелства съществено засяга правото на защита на санкционираното
лице и е съществено нарушение на процесуалните правила. В случая се твърди от
наказващия орган, че проверка е извършена на 03.01.2020г., а не както е
посочено в АУАН на 03.01.2019г. Това обстоятелство се подкрепяло от останалите
събрани доказателства и се касаело за фактическа грешка. На първо място следва
да се отбележи, че административнонаказателното производство е строго формално и липсата на
съществен реквизит по чл. 42, т. 3 от ЗАНН относно нарушението е съществено. На
следващо място сочения протокол от извършената проверка, който се твърди, че подкрепя,
че нарушението е извършено на 03.01.2020г. е също със зачерквания относно датата,
на която се твърди извършване на проверка и датата на самия протокол, поради
което не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства, които да
сочат, че се касае до фактическа грешка. На трето място дори да е била налице
фактически грешка при съставяне на АУАН, то тази грешка не е била отстранена
при издаване на наказателното постановление от АНО, който разполага с
възможността по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. АНО е следвало в случай, че счита, че е налице
фактическа грешка да я посочи и да индивидуализира нарушението съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН като посочи датата на извършване на твърдяното нарушение, за
която повдига обвинение. АНО е възприел безрезервно, че нарушението е
установено на 03.01.2019г., поради което и е издал обжалваното наказателно
постановление. Датата на извършване на нарушението е от значение не само за
правото на защита на жалбоподателя, но е от значение и за преценка дали са
спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. В случая се касае за липсата на яснота дали
не е изтекъл срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като е изминала повече от една
година от соченото за извършено нарушение и съставяне на АУАН, с което е
изтекъл срокът по чл. 34 ЗАНН.
По тези съображения съдът
намира, че е засегнато правото на защита на жалбоподателя и наказателното
постановление следва да се отмени. С оглед изхода на спора право на разноски
има само жалбоподателя, но тъй като не претендира такива, не му се присъждат.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 495981-F534047 от 19.02.2020г., издадено на Началник на
Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална
Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на „И.” ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ж.к. ******* е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:З.К.