№ 4517
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110127118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „АБ“ ЗАД против „ОЗК-З“ АД, с която е предявен
частичен осъдителен иск за сумата в размер на 250 лева, представляваща част от сумата в
размер на 1183,66 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2203,37 лева и направени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева или общо сумата в размер на 2218,37 лева за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 14.04.2020 г. между лек автомобил „********“ с рег. № ----- и
лек автомобил „****“ с рег. № ----, ведно със законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба на 25.05.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.04.2020 г. в гр. София, на ул.
„МА“ № 5, на паркинг на „DHL Express”, водачът на лек автомобил „****“ с рег. № ----
предприел маневра за движение на заден ход без да съобрази положението на паркирания
лек автомобил „********“ с рег. № -----, в резултат на което възникнало пътнотранспортно
произшествие, за което бил съставен двустранен констативен протокол от участниците в
инцидента. Процесуалният представител на страната сочи, че в резултат на описания пътен
инцидент лек автомобил „********“ бил увреден, като към момента на настъпване на
вредоносното събитие между „АБ“ ЗАД и собственика на моторното превозно средство
съществувало правоотношение по Договор за застраховка „Каско“. В исковата молба са
изложени твърдения, че след извършен опис на щетите и калкулация на моторното превозно
средство е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2203,37 лева и били сторени
ликвидационни разходи в размер на 15 лева. Процесуалният представител на страната
твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на
застрахования срещу ответното дружество, което било в правоотношение с виновния за
настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за
заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за
заплащане на дължимата сума, като ответното дружество заплатило сумата в размер на
1
1034,71 лева, поради което непогасеният остатък от регресното вземане възлиза на сумата в
размер на 1183, 66 лева. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск. С подадения отговор не са оспорени наведените от ищеца
твърдения за датата и място на настъпване на пътния инцидент, механизма на
произшествието, наличието на застрахователно правоотношение по Договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между „ОЗК-З“ АД и водача на лек
автомобил „****“ с рег. № ----, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 2203,37 лева, както и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Процесуалният представител на страната поддържа, че с извършване на извънсъдебно
плащане в размер на 1034, 71 лева регресната претенция е изцяло погасена, като изрично
оспорва претендираната в настоящото производство разлика да отговаря на стойността на
причинените на лек автомобил с марка „********“ с рег. № ----- повреждания. В контекста
на наведеното възражение се сочи, че претендираната сума не отговаря на действителните
стойности на единица труд към датата на настъпване на събитието, като определеното от
ищеца обезщетение надхвърля средните пазарни стойности на труд и части за подмяна.
Направено е искане сторените съдебни разноски в производството да бъдат възложени в
тежест на ищеца.
С протоколно определение от 21.03.2023 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК като същият се счита предявен за сумата в
размер на 978, 61 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.04.2020 г. между лек автомобил
„********“ с рег. № ----- и лек автомобил „****“ с рег. № ----.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което
встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа
на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено З, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните
вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите
2
факти е в тежест на ищеца.
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 14.04.2020 г. в гр. София, на ул. „МА“ № 5,
на паркинг на „DHL Express”, водачът на лек автомобил „****“ с рег. № ---- предприел
маневра за движение на заден ход без да съобрази положението на паркирания лек
автомобил „********“ с рег. № -----, в резултат на което възникнало пътнотранспортно
произшествие, за което бил съставен двустранен констативен протокол от участниците в
инцидента, че инцидентът възникнал по вина на водача на лек автомобил „****“, който бил
във валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в резултат на пътния инцидент бил
увреден лек автомобил „********“, който бил предмет на валидна застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество, че на 21.05.2020 г. ищецът заплатил сумата в размер на 2203,37 лева
застрахователно обезщетение и направил ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
както и че ответникът заплатил на ищеца преди предявяване на иска сумата в размер на
1034,71 лева.
Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на
застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътно-
транспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане срещу ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при
действието на отменения Кодекс на Зто, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в
Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно,обективно и компетентно дадено, се установява, че
щетите върху увредения автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. Вещото лице разяснява, че стойността
необходима за възстановяване на процесното моторно-превозно средство кум датата на
пътния инцидент изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 1998,32 лева. При
изслушване на заключението експертът допълва, че средните пазарни цени са дадени въз
основа на стойностите от официалния представител на марката на автомобила и от
алтернативни доставчици.
Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база
средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие. Изчислението на
необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният
3
критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин
стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени с нови части от алтернативни
доставчици не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното пътно-
транспортно произшествие, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цени само от ограничен сегмент от пазара на
части. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция по идентични
казуси – Решение № 264522/07.07.2021 г. по в. гр.д. № 8085/2020 г., Решение №
264767/15.07.2021 г. по в. гр.д. № 6589/2020 г., Решение № 1553/26.02.2020 г. по в. гр.д. №
2378/2019 г. и др. Следва да бъде отбелязано също така, че не съществува задължение за
замяна на увредените части на застрахования автомобил с такива, които не са оригинални.
Предвид изложеното съдът намира, че размерът на застрахователното обезщетение е
1998,32 лева, към което следва да се добавят направените от ищеца обичайни
ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо сумата възлиза на 2013,32 лева, от
която следва да бъде приспадната изплатената от ответника преди предявяване на иска сума
в размер на 1034,71 лева, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата
съгласно допуснатото изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК от 978,61 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 710 лева, от
които 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, 300 лева внесен депозит за
изслушване на автотехническа експертиза и 360 лева заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „СС“ № 7, ет. 5, да заплати на „АБ“ ЗАД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „С“ № 16, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата в размер на
978, 61 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2203,37 лева и направени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева или общо сумата в размер на 2218,37 лева за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 14.04.2020 г. между лек автомобил „********“ с рег. № ----- и
лек автомобил „****“ с рег. № ----, ведно със законна лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба на 25.05.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „ОЗК З“ АД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „СС“ № 7, ет. 5, да заплати на „АБ“ ЗАД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „С“ № 16, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
710 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4