№ 4 / 8.1.2020
г.
Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Монтана, 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на седми януари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1784 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана
е сезиран с жалба от Н. ***, с ЕГН: ********** против Наказателно
Постановление № 19 - 0996 - 003482 издадено на 14.10.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на
жалбоподателя са били наложени наказания глоба в размер на 3 00.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца извършено административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В бланкетната си
жалба наказаното лице, оспорва законосъобразността на наказателното
постановление като счита, че не е извършил вмененото
му административно нарушение като иска от съда да постанови решение, с което същото
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Н.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и се моли същата да
бъде уважена, релевирайки оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушение и неправилно приложение на материалния закон.
Административно – наказващият орган Началник
сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в
хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирана
страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено следното:
На 05.07.2019г. в
11:10 в с.Винище, Област Монтана,
на ул. ,,Димитър Русинов” до кръстовището с ул.,,Иван
Вазов”, с посока на движение към РП І – 1 Е 79, жалбоподателят управлявал колесен трактор Ландини 5 – 11
5Н, с регистрационен номер на земеделска техника СТ08716 с прикачено тракторно
ремарке, синьо на цвят, което не било регистрирано по надлежния ред.
Поведението на водача било възприето от полицейските служители при сектор ,,Пътна Полиция” автоконтрольор
Н.К. и Г.И., които му съставили АУАН, който бил връчен лично и подписан без
възражения. Въз основа на същия било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе за безспорно установена, тъй като същата не се оспорва от жалбоподателя
и неговия упълномощен защитник, а и се подкрепя от гласните доказателствени
средства и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и
дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление не е била съобразена
с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и събраните
по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение, жалбоподателят безспорно
е извършил вмененото му административно нарушение по чл.140, ал1 от .
Видно от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Н.К. и Г.И. е, че и двамата са
били непосредствени участници в извършването на проверката на наказания водач
на колесния трактор. Също така, едва в съдебно
заседание и без да е отразено нито в АУАН, нито в обжалваното НП, заявяват, че
установената липса на надлежна регистрация се е изразявала в липсата на табела
на прикаченото ремарке. Показанията им са еднопосочни, логични и
непротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира при мотивирането на своето решение.
В подкрепа на изложените от тях твърдения са и
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, които не са оспорени от страните и следва да бъдат ценени.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че в хода на
проведеното административно производство действително е било допуснато
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя,
но различно от наведеното от неговия защитник в съдебно заседание.
Видно от съдържанието на съставения АУАН и обжалваното
НП е, че в обстоятелствената им част липсват фактите, установяващи липсата на
регистрация по надлежния ред. И в двата акта е посочено
единствено, че водачът е управлявал нерегистрирано МПС без обаче да става ясно
откъде актосъставителят е административно наказващият
орган са достигнали до този извод. Едва в съдебно заседание, разпитаният в
качеството на свидетел Н.К. пояснява, че на
прикаченото тракторно ремарке е липсвала регистрационна табела. В случая съставения
АУАН и издаденото НП страдат от липса на фактическа обстановка, която да посочи
в какво се изразява извършването на вмененото
административно нарушение. Незаконосъобразно и в нарушение на чл. 42 т.4 и чл.57, ал.1 т. 5 от ЗАНН
наказващите органи са отразили в обстоятелствената част на актовете текстовото
съдържание на нарушението, но не и въз основа на кои обстоятелства и факти, е било
извършено.
Поради тази причина и съдът намира за
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, което подлежи на
цялостна отмяна на процесуално основание, поради което и се явява безпредметно
обсъждането на неговата правилност по същество.
По отношение на наведеното в съдебно заседание
възражение на защитата, че обжалваният санкциониращ акт е издаден въз основа на
различен АУАН съдът намира същото за неоснователно. Макар и с корекции върху
акт досежно неговият номер, изрично е било отразено,
че действителния номер на акта е серия АА 394383 и същият коректно е посочен и
в наказателното постановление. Следователно няма как да се приеме, че то е било
издадено въз основа на акт, различен от отразения.
Наведеното оплакване за неправилно приложение на
материалния закон също е неоснователно. В разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП ясно е
отразено, че следва да имат регистрация моторни превозни средства и ремаркета.
Тълкуване н обратния смисъл освен, че не отговаря на логиката на закона, но и
би довело до юридически и житейски абсурд регистрирани моторни превозни
средства на теглят нерегистрирани ремаркета.
Предвид изложените правни аргументи съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 003482
издадено на 14.10.2019г. от Началник сектор ,,Пътна
Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което
на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП,
на Н. ***, с ЕГН: **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 (седем) месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.
Монтана.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: