ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2
гр.
Враца, 03.01.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви състав, в закрито заседание на 03.01.2023г.
/ трети януари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело №48 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен
съд Враца по силата на определение №1126/31.12.2021г. по г р.дело №4629/2021г. по описа на съда.
В определението Районен съд Враца е посочил, че търсената
от ищеца Ц.П.Н. *** защита следва да се
разгледа от административен съд, като за същия съществува процесуална
възможност да измени иска, така че да е съответен на административното
производство.
С
Определение №92/21.02.2022г. по настоящето дело е оставена без разглеждане
„исковата молба“, като недопустима и
производството е прекратено. За да
стигне до този си извод съдебния състав
е приел следното:
„Производството
е започнало на основание чл.410, ал.1 от ГПК с искане да бъде издадена заповед за изпълнение за парична сума, която според заявителя, му се дължи от ОДМВР- Враца
– 5.00 лева, представляваща заплатена държавна такса за издаване на
изпълнителен лист по анд №92/2020г. по описа на РС-Козлодуй. Въз основа на това
искане е образувано чгр.д №4277/2021г. на РС - Враца, издадена е заповед №1528
за изпълнение на парично задължение /стр.8 по делото/, по която длъжникът е възразил. Предявена е искова молба с
петитум: „ Да се признае за установено, че ответника ОДМВР-Враца дължи сумата
от 5.00 лева главница, представляваща заплатена държавна такса за издаване на
изпълнителен лист против ОДМВР-Враца по анд №92/2020г. на РС-Козлодуй , ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 02.12.2021г. до окончателното им изплащане“.
Претендира се и присъждане на разноските
за адвокатски хонорар по ЧГД №4277/2021г.
на РС-Враца и разноските
по делото.
Въз основа на предявения иск по чл.415 от ГПК
е образувано гр.д. №4629/2021г. на РС - Враца, като с постановеното по делото определение е прекратено
производството, обезсилена е заповед за изпълнение №1528/03.12.2021г., издадена
по чгр.дело №4277/2021г. по описа на
РС-Враца и делото е изпратено по подсъдност на АдмС-Враца.
Производството по издаване на
изпълнителен лист се развива пред първоинстанционния съд, разгледал
делото. ИЛ е издаден на лицето по анд №92/2020г.
на РС-Козлодуй. В случая се претендира заплатената държавна такса от ищеца по
издаването на изпълнителния лист. Съгласно чл.269, ал.2 АПК, вземанията за разноски,
свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. С оглед систематичното място на това
производство, което е включено в част пета от ГПК „Изпълнително производство”,
съдът счита, че разноските по издаването на изпълнителния лист следва да бъдат
включени в разноските по изпълнението и следва да се съберат от съдебния
изпълнител извън сумите по изпълнителния лист и на основание чл. 79, ал.1 от ГПК са за сметка на длъжника. В този смисъл е опр. № 617/ 16.12.2013
година на ВКС по ч.гр.д. № 6154/ 2013 г. , І г.о., в което е казано, че
разноските за изпълнението се дължат по реда на чл.79, ал.1 ГПК.
Производството по издаване на
изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело,
но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на
изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния
орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. Макар
и изпратена по компетентност на АдмС-Враца, исковата молба е недопустима за
разглеждане по реда на АПК, тъй като се претендира сума в размер на 5.00 лева за издаване на
изпълнителен лист. Същата следва да се
претендира като разноски в производството по изпълнение, като не
представлява и имуществена вреда, която да се репарира в производството по чл.1
от ЗОДОВ. В случая се касае и за заповедно производство по чл.410 ГПК,
продължило като установителен иск в исковия процес по чл.415 ГПК, а в административния
процес липсва аналог на заповедното производство, поради което и исковата молба
е недопустима за разглеждане в настоящото производство и по реда на АПК.“
Недоволен от този акт за
прекратяване на производството по делото е останал ищеца, който го е обжалвал
пред ВАС.
С определение №7887/15.09.2022г.
постановено по административно дело 3567/2022г. по описа на ВАС, съдът е
отменил определението, с което е оставена молбата на Н. без разглеждане, като е
приел, че изложените съображения от съда не обосновават недопустимост, а
подсъдност на спора на друг съд. Дал е
указания за преценка на подсъдността на спора, като се повдигне препирня за
подсъдност с районен съд Враца или трети съд, съобразно чл.135, ал.6 и ал.7 от АПК.
Административен съд Враца, съобразно
изложеното в Определение № 92/21.02.2022г.
и мотивите в Определение №7887/15.09.2022г. постановено по
административно дело 3567/2022г. по описа на ВАС намира, че делото не му е
подсъдно нему, а на общ съд – в случая Районен съд Враца и следва да повдигне
препирня за подсъдност пред петчленен смесен съдебен състав по чл. 135, ал. 5
от АПК, включващ трима представители на ВКС и двама представители на ВАС.
Водим от горното и на основание
чл.135, ал.6, вр. с ал.5, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 48/2022г. по описа на Административен Съд
– Враца.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред смесен състав на
съдии от ВКС и ВАС за това кой съд е компетентен да разгледа исковата претенция
на Ц.П.Н. *** за заплатената държавна такса от него за издаване на изпълнителен
лист по АНД № 92/2022г. по описа на Районен съд Козлодуй.
ИЗПРАЩА делото на смесен петчленен състав по чл.135, ал.5 АПК, включващ трима представители на
Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен
съд, за определяне на подсъдността.
Определението не
подлежи на обжалване.
АДМ.СЪДИЯ: