Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр.Плевен, 18.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №79 по описа на Административен
съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба от И.Л.Х. ***,
с ЕГН **********, чрез адв.Н.Н. ***, против Решение №148/23.12.2021 год. на
Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП.
В изпълнение на съдебно определение
жалбоподателката е внесла дължимата държавна такса за оспорване; представила е
адвокатско пълномощно за адв.Н. , даваща му права за изготвяне и подписване на
жалбата до съда и за процесуално представителство; уточнила е, че предмет на
обжалване е Ревизионен акт №Р-04001521001974-091-001/20.09.2021 год. в частта,
потвърдена с Решение №148/23.12.2021
год. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, с който са
установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4 211,00 лв. и лихви в размер на 1 876,38
лв., за 2017 г. в размер на 9 634,00 лв. и лихви в размер на 3 315,97 лв. и за
2018 г. в размер на 5 922,00 лв. и лихви в размер на 1 437,85 лв.
В жалбата се сочи, че в мотивите на
обжалваното решение решаващият орган е акцентирал върху обстоятелства, които
според него потвърждават изводите, формирани от органа по приходите в
обжалвания РА- На стр. 11 от мотивите на решението е посочено, че
„констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни,
направени след пълно изследване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за
определяне на задълженията на ревизираното лице“. По основното оплакване,
касаещо констатациите в ревизионният акт, относно средствата, получени от ревизираното
лице при работата й в Дубай, данъчният директор е приел, че същото е
неоснователно. Отново са преповторени доводите на органа по приходите от РА, с
които се поддържа, че началното салдо към 31.12.2015г., съответно към
1.01.2016г. е 4200лв., а оплакванията са приети за „абсолютно несъстоятелни и
недоказани“. Счита, че този подход на решаващия орган е в противоречие с
представените от жалбоподателката декларации и писмени доказателства, касаещи
началното салдо на проверявания период. В обжалваното решение, на стр. 12,
трети абзац е посочено, че „2015г. не е в обхвата на настоящата ревизия, която
касае определяне на задължение за данъчните 2016г., 2017г. и 2018г.“, което
като факт е вярно, но в отпечатаната бланка за декларация, подписана от Х. на 8.03.2021г., е налице графа за 2015г., под
записа „налични парични средства в брой по години“ към 1.01. и към 31.12.
Именно в така представената декларация Й. е декларирала, че е разполагала с
налични парични средства в размер на 300 000лв., за които в писмено обяснение
от 15.03.2021г. е заявила, че тези суми са от работата й в Дубай. Възражението
срещу приетото в РД начално салдо за 2016г. в размер на 4200лв. не е уважено от
данъчният директор, като същото е прието за несъстоятелно. Според
жалбоподателката липсва обсъждане на възражението, че сумата от 4200лв. е вписана
в подадената декларация по изричното настояване на органа по приходите.
Аргумент за това е фактът, че през 2015г., а и въобще за периода след
завръщането й от Дубай през 2010г., Х. не е закупувала недвижими имоти, МПС-та,
не е пътувала в чужбина извън декларираните две пътувания, за които има
установени средства, с които са финансирани, поради което не може да бъде
обяснено голословно употребата на сумата от 300000лв., придобита от работата й
в Дубай в рамките на календарната 2015г. Въпреки представените с жалбата срещу
РА писмени доказателства, установяващи наличието на тази сума по банковата
сметка на Х. в Банка „НБД“ клон на Световен търговски център-Дубай, както и
достоверните обяснения за трансфера на тази сума в Република България, лично и
чрез нейните родители, данъчният директор е приел, че „това само по себе си не
представлява годно доказателство за това, че установените при ревизията
несъответствия са именно от получените доходи от И.Х. от работата й в Дубай“.
Сочи се още в жалбата, че на стр.15 от мотивите на обжалваното решение,
данъчният директор е заключил, че „ревизираното лице не се е справило с
доказателствената тежест и не е представило доказателства в подкрепа на
твърденията си, че е разполагало с паричните средства, които да обезпечат
сторените от него разходи“. Този извод счита за необоснован, каквото е и
твърдението по-горе на стр. 15 от решението, а именно, че И.Х. и П. Й. в
съвместните си сметки са имали депозити в несъществени и не големи размери за
периода от 1.01.2012г. до 31.12.2013г. Видно от представената декларация, а и
ангажираните доказателства, Х. заедно с бившия й съпруг към 31.12.2010г. са
имали депозит в „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 5000евро. В същата
банка депозит от 16.12.2010г. в размер на 15000евро, още един депозит от 22.03.2011
г. в размер на 20000лв., друг депозит от 22.03.2011г. в размер на 7000лв. и
отново в „Първа инвестиционна банка“ АД депозит от 1.07.2013г. в размер на
1640лв. Сочи, че изброените суми не покриват извода на данъчния директор за
депозити с несъществени и не големи размери. Тези суми документирани чрез
откритите в „Първа инвестиционна банка“ АД депозити, счита за още един аргумент
за трансфера на средства, придобити от работата на Х. в Дубай, с част от които
са разкрити и процесните депозити. При липсата на установени банкови трансфери
на средства, разкриването на депозити общо в размер на около 70000лв., е
доказателство според жалбоподателката, че всички налични суми от работата в Дубай
са трансферирани в брой, от Х., бившия й съпруг, нейните и неговите родители.
В заключение моли съда да отмени
ревизионния акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява от адв.Н. с пълномощно на л.1209 от делото и поддържа жалбата на
заявените в нея основания. Сочи допълнителни аргументи в подробно развити
писмени бележки. Моли за отмяна на РА, претендира разноски.
Ответникът по жалбата, директор на
Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.
с пълномощно на л.1220 от делото оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания Ревизионен акт като
законосъобразен и правилен. Представя писмени бележки, в които развива подробни
съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да я отхвърли. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
възнаграждение за един адвокат.
Съдът, като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Постановеното при административен
контрол решение е връчено на жалбоподателката на 4.01.2022 год., видно от
удостоверение на л.16 от делото, а жалбата против РА е подадена на 20.01.2022
год. и е заведена с вх.№ при органа 75. Следователно, жалбата е подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен
контрол. Ревизионният акт, който се обжалва пред административния съд, е
потвърден с Решение №148/23.12.2021 год. на Директора на Дирекция
„ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен акт
№Р-04001521001974-091-001/20.09.2021 год е издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на Ревизионен доклад № Р-04001521001974-092- 001/26.08.2021
г., изготвен в резултат на извършена ревизия на И.Л.Х. за установяване на
задълженията за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 отЗДЦФЛ за периода
от 1.01.2016 г. до 31.12.2018 г.
Ревизията е възложена, съгласно чл. 112,
ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04001521001974-020-001/06.04.2021 г., връчена по електронен път на 12.04.2021
г., която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-
04001521001974-020-002/09.07.2021 г. За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад № Р-04001521001974-092-001/26.08.2021 г., връчен по
електронен път на 26.08.2021 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК / по пощата
на 10.09.2021 г./ е подадено възражение срещу РД, заведено с вх.№
9420/14.09.2021т. по описа на ТД на НАП Велико Търново. Резултатът от
направеното от органите по приходите обсъждане на възражението е намерил
отражение в издадения, на основание чл. 119 от ДОПК, РА №
Р-04001521001974-091-001/20.09.2021 г. Видно от мотивите на този акт,
възраженията на ревизираното лице срещу направените в ревизионния доклад
фактически констатации и правни изводи са приети за неоснователни от органите
по приходите. Предложените с ревизионния доклад задължения са установени с
процесния ревизионен акт. С него на жалбоподателката са определени задължения
за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 26
379,20 лв., в т.ч. за 2016 г. в размер на 4 211,00 лв. и лихви в размер на 1
876,38 лв., за 2017 г. в размер на 9 634,00 лв. и лихви в размер на 3 315,97
лв. и за 2018 г. в размер на 5 922,00 лв. и лихви в размер на 1 437,85 лв. РА е
връчен по електронен път на жалбоподателката на 20.09.2021 год. , като срещу
него е подадена жалбата по пощата на
4.10.2021 год. По жалбата е постановено Решение №148/23.12.2021 год. на
Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, с което РА е изцяло потвърден.
Ревизионен акт
№Р-04001521001974-091-001/20.09.2021 год. е издаден от компетентните за това
органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на
чл. 120 от ДОПК и при постановяването му
е спазена процедурата по Глава ХV, чл.
113 – чл. 120 от ДОПК.
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е РА, с който са установени допълнително задължения за
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4
211,00 лв. и лихви в размер на 1 876,38 лв., за 2017 г. в размер на 9 634,00
лв. и лихви в размер на 3 315,97 лв. и за 2018 г. в размер на 5 922,00 лв. и
лихви в размер на 1 437,85 лв.
За да потвърди РА, решаващият орган е анализирал
събраните при ревизията доказателства и е извършил съпоставка между имуществото на Х. и
извършените от нея разходи от една страна и получените доходи и източници на
финансиране от друга страна за ревизираните периоди - 2016 г., 2017 г. и 2018
г. В резултат на извършената съпоставка е установено, че за всички периоди
направените от ревизираното лице разходи превишават получените от него доходи,
като конкретният размер на установеното превишение е следният: за 2016 г. - 42
118,98 лв., за 2017 г. - 96 350,07 лв. и за 2018 г. - 59 229,70 лв., за които
суми е прието, че представляват недекларирани доходи. В резултат на това е
констатирано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно: до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или
доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за
ревизирания период. Предвид това на ревизираното лице е връчено Уведомление по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04001521001974-l 13-001/05.07.2021 г., с което
същото е уведомено, че годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за
ревизираните периоди /2016 г. - 2018 г./ ще бъдат определени по реда на чл.
122-124 от ДОПК. Едновременно с уведомлението на лицето е връчено и ИПДПОЗЛ №
Р-04001521001974-040- 002/05.07.2021 г., с което е изискано представяне на
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка от ревизираните години. В отговор
на 19.07.2021 г. по електронен път са представени декларации по чл.124, ал.З от ДОПК, заведени с вх.№ ВхК-9326/19.07.2021 г. в деловодството на ТД на НАП
Велико Търново, офис Плевен. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2
от ДОПК, с РА за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са определени данъчни основи за
облагане с ДДФЛ в размер на установените несъответствия при съпоставката. В РА
са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 19 767,00 лв. и
лихви общо в размер на 6 630,20 лв.
В подадената жалба, първото възражение
на Х. се свежда до това, че сумата от
4 200 лева, посочена като начално салдо на паричните средства в брой към
1.01.2016 год., е вписана от Х. в подадената от нея декларация по настояване на
органите по приходите, а не по нейна воля. Второто основното оплакване се
свежда до това, че ревизиращите органи не са взели предвид наличните към
1.01.2015 год. средства в размер на 300 000 лева, като начално салдо,
които парични средства жалбоподателката твърди, че е придобила от работата си в
Дубай, което според нея се установява от извлечение от банковата й сметка,
разкрита в банка НБД, клон на Световен търговски център-Дубай. Излага
аргументи, че след завръщането й от Дубай през 2010 год., Х. не е закупувала
недвижими имоти и МПС, не е пътувала в чужбина извън декларираните две такива
пътувания, за които е доказано финансиране, поради което не може да се докаже,
че придобитата от работата й в Дубай парична сума от 300 000 лева, не е
била налична към 1.01.2015 год.
Оплакванията в жалбата според съда са
неоснователни и недоказани.
Видно е от приобщените по ревизионната
преписка документи, че при съпоставката на стойността на имуществото на
ревизираното лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени
от него доходи, органите по приходите са приели, че И.Х. е имала налични
парични средства в брой към 1.01.2016 г. в размер на 4 200 лв. и съответно не е
имала налични парични средства в брой в края на 2016 г., както и в началото и в
края на ревизираните 2017 г. и 2018 г. Тези суми съответстват на декларираните
от самото ревизирано лице данни в представената на органите по приходите
Декларация във връзка с ИПДПОЗЛ № ПФ-04001520000561- 040-002/6.11.2020 г.,
която е приложена към Протокол №
1684075/08.03.2021 г. за проведена работна среща от органите по приходите. По
делото не са приложени доказателства за твърденията на Х., че сумата от 4 200
лв. като салдо към 31.12.2015 г. и към 1.01.2016 г. е вписана по изрично
настояване на органите по приходите, извършващи проверката. Няма доказателства
тази декларация да е попълнена/подписана под натиск, а и опитните и логическите
правила сочат, че ако лицето не е имало такъв размер начално салдо за периода
на деклариране, е могло да посочи друг размер на сумата, съставляваща начално
салдо към 1.01.2016 год., а не този посочен, което не е сторено. Затова първото
възражение на Х. е неоснователно, тъй като е останало недоказано.
Неоснователно е и оплакването, че
ревизиращите органи е следвало да вземат предвид налични към 1.01.2015 год. средства в размер на
300 000 лева според твърденията на Х.. В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ №
Р-04001521001974-040-001/12.04.2021 г. от И.Х. са изискани всички документи за
получените от нея доходи и извършените разходи през периода от 1.01.2016 г. до
31.12.2018 г., които не са били представени в хода на извършената проверка за
съпоставка на имуществото и доходите, приключила с Протокол №
ПФ-04001520000561-073-001/06.04.2021 г. Х. е представила попълнени справки от №
1 до 5 за наличните недвижими имоти, превозни средства, машини, стоки,
оборудване, стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, вземания от банки и трети лица и декларация
за липса на ликвидни и изискуеми задължения. Други документи Х. не е
представила. Нещо повече- в
представените в хода на ревизията декларации по чл. 124 от ДОПК, Х. не е
декларирала никакви наличности на парични средства в брой в началото на
ревизираните периоди, в т.ч. за 2016 г., както и не е представила доказателства
за наличието на такива. В хода на ревизията Х. е имала възможност да посочи
наличност от парични средства към 1.01.2016 г. в по-голям размер , но вместо
това в подадената декларация по чл. 124 от ДОПК за 2016 г. не е посочила
никаква наличност в брой на парични средства.
Въз основа на приобщените доказателства,
органите по приходите са достигнали до извода за налични парични средства в брой
от И.Х. към 1.01.2015 г. в размер на 16 660,92 лв., не и в твърдения от нея
размер от 300 000 лева. Сумата от 300000 лева, която Х. претендира да й
бъде призната като налична в брой към 1.01.2015 год. се твърди, че
произтича от заплати, получени от Х. от
работата й в Дубай, за периода от 2008 год. до месец март 2010 год. на обща
стойност 701 070,82 дирхама. Според настоящия състав на съда ревизиращите органи правилно не са кредитирали
посочената сума 701 070,82 дирхама за налична към 1.01.2015 г. По делото и по
ревизионната преписка липсват доказателства такава сума да е била налична по
банковите сметки и/или в брой при жалбоподателката за периода, за който се
претендира да бъде призната сумата като начално салдо-2015, 2016 год., тъй като документите, на които се основава твърдението
на Х., касаят периода от 2008 г. до м.03.2010 г., т.е. в период около пет
години преди 1.01.2015 год., за който се претендира, че същите тези суми са
били налични. Представените като
доказателства документи за получени възнаграждения от ОАЕ, представляват фишове
за заплати. Във връзка с тях е изготвено ИПДПОЗЛ №
ПФ-04001520000561-040-003/07.12.2020 г., с което са изискани доказателства, че
паричните средства /в общ размер на 701 070,82 дирхама/ са били налични към
1.01.2015 г. От Х. е представено писмено обяснение, заведено с вх. №
16592/22.12.2020 г., съгласно което, парични средства, заработени от нея в ОАЕ,
са пренесени на части (6 пъти по 10 000,00 евро или обща 60 000,00 евро) при
пътуванията си до България през периода м.06.2006 г. - м. 12.2009 г. Освен
това, 10 000,00 евро са пренесени от майка й К. П. Х., 10 000,00 евро от баща й
Л. И. Х.и 5 пъти по 10 000,00 евро от съпруга й П. Х. Й. през периода от 2006
г. - до 2010 г. Не са представени никакви доказателства обаче, в подкрепа на
твърдението на ревизираното лице, че средствата в общ размер на 701 070,82
дирхама, заработени в ОАЕ, са били налични към 1.01.2015 г. Житейската логика
сочи, че за целия период на
пребиваването на лицето в чужбина и впоследствие до края на 2014 г., същото няма
как да не е изразходило нищо от
получените доходи от заплати, най-малко за да посреща основните си жизнени
нужди за квартира, консумативи, храна и други средства за задоволяване на
най-необходимите нужди за съществуване, още повече, че семейството й е четиричленно.
И този извод не се променя от факта, че през периода не са правени по-големи
инвестиции в недвижими имоти или други покупки на по-голяма стойност. Липсват и
доказателства, за посочените от Х. нейни
пътувания и тези на родителите й и съпруга й от Дубай до България, като дори за
посочените пътувания до България от тези лица не са посочени конкретни дати.
Липсват доказателства и за пренасянето на посочените суми от Х., съпруга й и
родителите й през граница от Дубай до България на твърдяните от Х. суми по 10 000 евро. Например приложимата за
сочените пренесени суми по 10 хил.евро на 5.06.2006 год., на 18.09.2006 год. редакция
на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 10 от 16.12.2003 г. за износа и
вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон предвижда
местните ФЛ да могат да изнасят и внасят суми до 8000 лв. включително или тяхната
равностойност в чуждестранна валута свободно, без писмено деклариране пред
митническите органи. Следователно, внесените на тези дати суми, надвишаващи
8 000 лева са подлежали на деклариране пред митническите органи, но в
рамките на ревизионното производство не са представени доказателства , че
пренесените суми са били декларирани.
С
възражението срещу Ревизионен доклад № Р-04001521001974-092-
001/26.08.2021 г. Х. е представила Извлечение от банкова сметка *** „НБД“, клон
на Световния търговски център в Дубай за периода от 11.07.2010 г. до 11.10.2010
г. Този период очевидно е след прекратяване на договора й в Дубай на 11.02.2010
г., като към 11.10.2010 г. по общата банкова сметка *** И.Л. Х. са налични 108
150,44 дирхама. Това частично извлечение не дава информация за движението на
тази сума в следващите периоди, за да бъде проследено разходването й,
включително липсват данни за получаването й на територията на Република
България, превалутирането й в български лева и в брой. От същото е видно
единствено, че за периода 09-11.10.2010 г. от банковата сметка са разходени
средства за извършени покупки в Дубай чрез ПОС устройство на обща стойност
853,00 дирхама, но няма доказателство,
че сумата е постъпила на територията на България - по банков път или в брой.
При справка в интернет за курса на
дирхамата към процесния период се установява още, че сумата от 108 150,44
дирхама е многократно по-малка от
претендираните 300 000,00 лв. към 1.01.2015 г.
Не са представени от Х. и доказателства,
от които да се установи изтегляне на пари в брой през период, относително
близък към 1.01.2015 г., както и документи, от които да е видно къде лицето е
съхранявало средствата. Не са представени доказателства за начално салдо на
разполагаеми парични средства в брой в размер на 300 000,00 лв., т.е.,
документи за това по какъв начин е формирано това начално салдо. При ревизията
е извършен анализ на събраните в хода на ПУФО банкови извлечения от сметки на
ревизираното лице за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2014 г., включително и на
съвместните сметки с титуляри И.Х. и П. Й., като същият е подробно посочен на
стр.65 и 66 от РД. Тъй като датите на теглене на паричните средства са доста
отдалечени във времето от 1.01.2015 г., правилно ревизиращите органи са приели
за налични към 1.01.2015 г. само изтеглените през 2014 г. суми общо в размер на
4 360,92 лв. / в т.ч. 1 910,00 лв., изтеглени на 07.02.2014 г., 2 000 лв.,
изтеглени на 06.01.2014 г. и 450,92 лв. изтеглени на 07.02.2014 г./. Освен
това, ревизията е приела, че дарената през 2014 г. сума в размер на 12 300 лв.
от Л. Х. /представляваща рента от собствени земи/ също е била налична към
1.01.2015 г. След преценка и анализ на събраните доказателства, правилно ревизията е достигнала до извода, че наличните
парични средства в брой към 1.01.2015 г. са в общ размер на 16 660,92 лв., а не
твърдяните от Х. 300 000 лева. Ето защо съдът приема, че претендираната като
налична сума от 300 000,00 лв. към 1.01.2015 г. е останала недоказана и в
настоящото съдебно производство. Липсват документи за получена сума в Дубай
през 2008г.-2010 г. в левова равностойност от 300 000,00 лв., която да е
спестена (да не е разходена) там от И.Х., като впоследствие да е трансферирана
до територията на Република България и да е съхранена в брой до 1.01.2015 г. А
съобразно разпоредбата на чл. 116, ал. 1
от ДОПК, когато за установяване на задълженията на ревизираното лице е необходимо
да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, задължение
на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им, което в случай
не е направено.
Представените в съдебно заседание документи с превод на
български език, представляващи по същността си документи, удостоверяващи
плащания на заплата за положен труд, също не доказват твърдяните от Х. факти и
не опровергават изводите на ревизиращите органи в тази насока.
Ето защо правилно органите по приходите са преценили, че са налице обстоятелства по
смисъла на чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК: до започването на ревизията не
е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са
данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансово състояние за ревизирания период. Спазена е
разписаната в ДОПК процедура - на ревизираното лице е връчено Уведомление по
чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04001521001974-l 13-001/05.07.2021 г., с което
същото е уведомено, че годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ за
ревизираните периоди /2016 г. - 2018 г./ ще бъдат определени по реда на чл.
122-124 от ДОПК. В случая, в резултат на извършената съпоставка между доходите
на ревизираното лице и извършените разходи в ревизионното производство е
установено превишение на разходите над получените доходи и финансирания за
ревизираните периоди 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което безспорно представлява
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Превишението на
направените от ревизираното лице разходи, през посочените периоди, над
получените от него доходи представлява доход по смисъла на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, подлежащ на облагане. При тези доказателства и след анализ на
обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с РА за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
правилно са определени данъчни основи за
облагане с ДДФЛ в размер на установените несъответствия при съпоставката. В РА
са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. общо в размер на 19 767,00 лв. и
лихви общо в размер на 6 630,20 лв. Ето защо жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед своевременно
направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди
такива по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно
размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди жалбоподателя да
заплати на ответника разноски по делото в размер на 1321,38 лв.
Воден от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, пети състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Л.Х. ***, с ЕГН **********,
депозирана чрез адв.Н.Н. ***, против Ревизионен акт
№Р-04001521001974-091-001/20.09.2021 год., потвърден с Решение №148/23.12.2021 год. на Директора на Дирекция
„ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, с който са установени допълнително задължения
за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на
4 211,00 лв. и лихви в размер на 1 876,38 лв., за 2017 г. в размер на 9 634,00
лв. и лихви в размер на 3 315,97 лв. и за 2018 г. в размер на 5 922,00 лв. и
лихви в размер на 1 437,85 лв.
ОСЪЖДА И.Л.Х. ***, с ЕГН ********** да
заплати на Дирекция „ОДОП” – В. Търново към ЦУ на НАП на основание чл.161 от ДОПК вр. чл.8, ал.1, т.4
ат Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1321,38
лв.(хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ : /П/