Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 22 29.03.2021г. гр.
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На девети март 2021
година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 95 по описа
за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260773 от
01.12.2020г., постановено по гр. дело № 6361/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас е задължена С.Ц.Ц. да се въздържа от домашно насилие спрямо детето си А.И.П.,
представлявано в производството по настоящото дело от И.Г.П. – баща и законен
представител. С цитираното решение е забранено на С.Ц.Ц. да приближава
жилището, училището и местата за социални контакти и отдих на детето си А.И.П.
за срок от четири месеца, начиная от 01.12.2020г. С цитираното решение е
задължена С.Ц.Ц. да посещава специализирана програма за извършители на насилие
в Център за превенция на насилието и престъпността – гр. Бургас, бул. „М.
Луиза“ № 9 – за срок от 6 месеца, начиная от 01.12.2020г. С цитираното решение
е наложена глоба на С.Ц.Ц. да заплати по сметка на Районен съд – Бургас глоба в
размер на 300 лева за това, че на 23.09.2020г. е извършила спрямо детето си акт
на домашно насилие.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от А.И.П. с вх. № 275308 от 09.12.2020г. по описа
на Районен съд – Бургас, в която се посочва, че при постановяване на своето
решение, съдът не е съобразил факта, че към момента на делото и след издаване
на заповедта за незабавна защита, поведението на майката не е съобразено с
наложените й мерки, което се потвърждава и от доклада на ДСП – Бургас. Посочва
се в жалбата, че съдът правилно е отчел, че ответника по делото не ангажира
доказателства в своя защита, както и че водения свидетел и изложеното от него
не касае предмета на делото, но въпреки това налага мерки за защита само за
шест месеца. Посочва се, че предвид характера и личността на ответната страна,
наложените мерки за срок от четири
месеца не биха повлиял възпитателно и мерките не биха постигнали своя ефект.
Посочва се, че БРС не е съобразил и факта, че психологическите актове на
насилие от ответната страна над детето не са еднократен акт, а са процес в
сравнително продължителен период от време. Претендира се да бъде постановено
решение, по силата на което да бъдат наложени на ответната страна мерки за
защита от домашно насилие за максимално предвидения срок по закон.
По делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от С.Ц.Ц., с който се посочва, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без разглеждане като депозирана от малолетно дете, а в
случай, че съдът я намери за допустима следва да я отхвърли като неоснователна.
Към писмения отговор са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание
въззивната страна поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба с вх. № 275854 от 14.12.2020г. по описа на Районен
съд – Бургас от С.Ц.Ц., в която се посочва, че решението на първоинстанционния
съд е незаконосъобразно и немотивирано. С жалбата се претендира да бъде
отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена молбата на А.П.
за издаване на заповед за защита от осъществено домашно насилие. В жалбата се
посочва, че молбата е недоказана, а решението се основава единствено на
декларация по смисъла на чл. 313 от НК. В жалбата се посочва, че по делото е
представен неофициален документ, имащ характер на частен документ, по отношение
на който не може да се извърши експертиза. Посочва се, че подписана и приложена
декларация не е възможно да произведе правни последици, за да послужат за
издаване на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва се, че актът на домашно
насилие като акт по ЗЗДН е недоказуем във вида, в който е поискан като молба,
съпроводена с декларация по чл. 313 от НК, тъй като приложението Вайбър е
приложение, което не минава през мобилен оператор, а е такова, което се
инсталира или деинсталира и такова приложение не може да служи като годно
доказателствено средство в съдебен процес.
По делото е депозиран писмен
отговор на въззивната жалба от А.И.П., действаща чрез своя баща и законен
представител И.Г.П., в която се посочва, че от представените по делото писмени
доказателства – показания на разпитаните свидетели, както и от представения за
целите на делото социален доклад се установява безспорно извършено домашно
насилие от страна на С.Ц. спрямо детето А.П. и в този смисъл изложеното в
атакуваното решение е правилно и законосъобразно. В отговора се посочва, че
следва да бъде постановено решение, с което издадената заповед за защита с
посочените в нея мерки за защита да бъдат за максимално предвидения в закона
срок. Посочва се, че съобразявайки се с тежестта на извършеното домашно
насилие, въззивна инстанция следва да наложи мерки за закрила за по-дълъг срок,
за да бъдат запазени и защитени в пълна степен правата и интересите на детето-молител,
а по отношение на останалите обжалвани части, решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивната страна – ответница в първоинстанционното производство поддържа
своята жалба и счита, че следва да бъде уважена. Представя пред настоящата
инстанция писмени доказателства.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен
съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана молба от страна на
малолетното дете – А.И.П. чрез нейния баща и законен представител И.Г.П. против
С.Ц.Ц. за защита срещу осъществено спрямо нея от ответната страна домашно
насилие на 23.09.2020г., изразяващо се в психическо, емоционално и икономическо
посегателство върху личността на малолетното дете.
По делото с молбата е представена и
Декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, подписана
от законния представител на малолетното дете – А.П. – И.П., в която изрично е
посочено, че на 23.09.2020г. след като се е прибрала от училище А. е споделила,
че по повод желанието й да продължи да учи в М. у.нейната майка я е нападнала с
обидни и цинични думи, които й е изпратила под формата на текстови съобщения
чрез мобилно приложение „Вайбър“.
В открито съдебно заседание в
първоинстанционното производство ответната страна – С.Ц. категорично отрича да
е водила посочения разговор с детето и отрича да му е писала цитираните изрази
в молбата и в представената по делото Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН изрази
– посочва, че това е фалшификация.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана Е.Г.П. – леля на малолетното дете и сестра на нейния баща,
която в показанията си посочва, че най-напред тя е разбрала за кореспонденцията
на детето с неговата майка, тъй като на 23.09.2020г. А. първо на нея й е
изпратила съобщение, като е написала, че това съобщение е от нейната майка. Свидетелката
посочва, че съобщението е било в смисъл, че ако А. запише актьорско
майсторство, баща й ще я използва за пари, след което са последвали още
съобщения, в едното от които е било написано, че всички актриси са
„проститутки“ и че щяла да се откаже от нея и да й спре издръжката.
Свидетелката посочва, че след като се е върнала А. от училище се е разплакала,
и им е казала, че една от съученичките й е прочела съобщенията и това е
рефлектирало негативно върху нея.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана и С. С. Д., от показанията на която се установява, че е
учител в училището, в което учи А. и познава родителите й. Посочва, че преди
известно време майката на детето я е помолила да й даде джобни пари, тъй като
нямала достъп до него, а след това са я викали в дирекцията и бащата на детето
й е казал, че й забранява да дава пари на А..
По делото е изготвен Социален
доклад, от който е видно, че е проведена среща с детето и тя е разказала, че в
края на месец септември е споделила желанието си със своята майка да кандидатства
след 7-ми клас в М. У.,
специалност „А. м.“, след
което са последвали цинични съобщения от страна на майката чрез мобилните
приложения в телефона на А. по време на учебни занятия в училище и от тогава
детето категорично не желае да говори със своята майка и да се вижда с нея в
режима на лични контакти.
Пред настоящата инстанция е
изслушана малолетната А.П. (в присъствието на социален работник), която посочва,
че желае да продължи своето образование в М. у.с „А. м.“ и е споделяла това
свое желание със своите родители. По повод на това нейно желание детето
обяснява, че баща й е съгласен, но майка й не е съгласна и й е написала това по
Вайбър и тогава не й е станало приятно, дори след кореспонденцията е блокирала майка
си за известно време по телефона. А. споделя, че реакцията на нейната майка я е
обидила и не я е виждала от доста време.
На основание чл. 2, ал. 1 от
Закона за защита срещу домашно насилие – домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лице, с които се намират в родствена
връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Безспорно е, че в закона липсва легална дефиниция на понятието
„психическо насилие“ и „емоционално насилие“, но такива могат да бъдат
окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие
върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него емоции. Актове на
психическо и емоционално насилие могат да бъдат вербалното насилие (псуване,
обиждане, крещене), унижаване и предизвикване на страх.
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е
предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу
домашно насилие декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата
за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто не е
настоящия случай. Законът придава обвързваща доказателствена сила на
предвидената в чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация и същата представлява достатъчно
доказателство за основателността на подадената молба за защита. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено
доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да
издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Доказателствената тежест на ответната страна при направеното оспорване, че е
извършен акт на домашно насилие е да се проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на
нейната доказателствена сила. Доказателствената тежест в този процес е обърната
и именно ответника е страната, която следва да докаже при условията на пълно
доказване, че не е осъществен акт на домашно насилие.
В конкретния случай се твърди наличието на психическо и емоционално
насилие, осъществени вербално на 23.09.2020г. чрез изпращане на няколко
текстови съобщения чрез приложението Вайбър, изразяващо се в отправяне на обиди
към малолетното дете чрез използване на непристойни, цинични и груби изрази.
По делото не се спори, че С.Ц.
и И.П. са бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен с Решение по гр. дело №
2190/2011г. по описа на Районен съд – Бургас, като първоначално упражняването
на родителските права е предоставено на майката, а с Решение № 126 от
17.02.2016г., постановено по въззивно гр. дело № 1267/2015г. по описа на
Окръжен съд – Бургас упражняването на родителските права е предоставено на
бащата – И.П. и е определен режим на лични отношения с майката.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 23.09.2020г. майката на детето – С.Ц. по
повод на споделено желание от страна на малолетното дете да продължи своето
образование в М. у.– специалност „А. м.“ е изпратила няколко текстови
съобщения, посредством мобилно приложение – Вайбър на телефона на своята дъщеря
А.П., като е изразила своето несъгласие с това желание на детето. Изпратените
съобщения са с непристоен характер и силно цинично и грубо съдържание.
В конкретния случай
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН съдържа подробно описание на
фактическите обстоятелства, които се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства - от самия разказ на малолетното дете пред социалните служби (по
повод на изготвяне на социалния доклад за настоящото производство) и разказа му
пред настоящата инстанция (по повод на изслушване на детето на основание чл.
15, ал. 1 от ЗЗД), както и от свидетелските показания на разпитаната пред
първоинстанционния съд леля на А.П. – Е.П., която сочи, че на 23.09.2020г.
детето й е препратило изпратените от нейната майка текстови съобщения.
Мотивиран от горното и като взе предвид представените по делото доказателства
съдът намира за доказано, че между малолетното дете А.П. и неговата майка – С.Ц.
е осъществена комуникация на 23.09.2020г. чрез мобилното приложение Вайбър,
както и се доказват използваните в тази комуникация изразни средства от
ответната страна, посочени в представената по делото Декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН.
По делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства от страна на ответната страна С.Ц. (въпреки
дадената от страна на съда възможност), които да опровергаят изложените
обстоятелства от страна на молителката А.П. чрез нейния баща и законен
представител, изложени в представената в първоинстанционното производство
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Свидетелските показания на свидетелката С.
Д.се отнасят за събития, различни от процесния инцидент и с тях не се
опровергава съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид представените по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и
събраните гласни доказателства, както и предвид самите обяснения на малолетното
дете, съдът намира, че по делото се установява обстоятелството, че на 23.09.2020г.
майката на детето А. – С.Ц. е изпратила
няколко текстови съобщения чрез мобилно приложение на телефона на своята
дъщеря, които са с непристоен, циничен и груб характер и детето се е
почувствало обидено, засрамено и засегнато от тези действия на майка си. Безспорно
е, че майката на едно дете има изключителна роля във възпитанието, отглеждането
и формиране на характера и възгледите му, особено в периодите, в които то
израства и започва да търси и да избира своя самостоятелен професионален път и
когато се стреми да избере как да продължи да се развива и майката следва да
напътства и да насочва своето дете. В конкретния случай обаче ответната страна
– С.Ц. е подходила грубо и непристойно спрямо своето дете и е създала у нея
емоционален и психологически стрес и е провокирала уплаха. Настоящата инстанция
напълно подкрепя изводите на районния съд, че използвания при общуването на
майката със своята дъщеря език е изключително циничен и липсва каквато и да е
самокритичност от нейна страна. Употребените изрази са използвани от ответната
страна като отговор на различната й позиция относно бъдещото образование на
детето и показват отрицателното й отношение към изразеното желание на детето да
продължи да се обучава в специалност „А. м.“ и с цел да я засегне и унижи.
Употребените изрази са директно насочени към личността на малолетното дете и
безспорно й въздействат негативно, тъй като са обиждащи и унижаващи – касае се
за психическо и емоционално насилие, което е неприемливо и не следва да бъде
толерирано. С деянието си, ответната страна е осъществила акт на психологическо
и емоционално насилие, който следва да бъде характеризиран като акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие,
което налага по отношение на нея да бъде взета мярка за защита от домашно
насилие. Следва да се отбележи, че за да е налице емоционално насилие е
достатъчно деянието на извършителя да въздейства негативно върху емоционалното
спокойствие и уравновесеност на пострадалия, като се предизвикват тревога,
стрес, безпокойство и други неприятни изживявания, които в случая се
установяват от събраните по делото доказателства.
С оглед конкретните
осъществени действия от ответната страна, БОС намира, че адекватните мерки по
смисъла на чл. 5 от ЗЗДН са да бъде задължена ответната страна – С.Ц.Ц. да се
въздържа от извършване на домашно насилие, както и да бъде задължена да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция на
насилието и престъпността за срок от шест месеца и в тази му част първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. По отношение на останалите мерки,
предвидени в Закона за защита от домашно насилие, а именно – забрана да
приближава жилището, училището и местата за социални контакти и отдих на детето
А.П. за срок от четири месеца, настоящата инстанция намира, че тези наложени
мерки не отговарят на извършения акт на домашно насилие, тъй като спрямо детето
не е налице физическо посегателство, не са и отправяни каквито и да е заплахи
за физическо посегателство, за да се налага да се ограничават именно
физическите контакти между майка и дъщеря. От друга страна – налагането на
задължение да се въздържа от домашно насилие, посещение на специализирана
програма за извършители на насилие, както и наложената глоба биха спомогнали
ответната страна да преосмисли своето поведение спрямо малолетната си дъщеря и
занапред да общува с нея, зачитайки собственото й уважение и достойнство, както
и да съумява да обсъжда бъдещите планове на детето си от позицията на разбиращ
и подкрепящ родител, който толерантно и с мъдрост излага различното си мнение и
напътства детето си без да я обижда и унижава.
Безспорно е, че при
определяне на мерките за защита, които следва да бъдат наложени, съдът не е
обвързан от искането на молителя, а преценява вида им с оглед на степента на
извършения акт на домашно насилие. Както бе отбелязано по-горе – в конкретния
случай с оглед характера и интензитета на осъществения акт на домашно насилие
подходяща мярка за защита е тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – ответната
страна да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на своето
малолетно дете – тази мярка ще осигури защита в достатъчна степен на
пострадалата, а от друга страна ще има превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието. Ответната страна следва да бъде задължена да посещава специализирана
програма за извършители на насилие с цел да преоцени и коригира своето
поведение спрямо малолетната си дъщеря. На ответната страна следва да бъде
наложена и глоба в размер на 300 лева, като настоящата инстанция намира, че
наложените мерки за защита от домашно насилие и определеният размер на глобата
са съответни на интензитета на противоправното деяние, като прилагането им биха
спомогнали за предотвратяване извършването на нов акт на домашно насилие.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи не съвпадат напълно с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
отменено в частта, в която е забранено на С.Ц. да приближава жилището,
училището и местата за социални контакти и отдих на детето си А.И.П. за срок от
четири месеца, начиная от 01.12.2020г.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателят С.Ц. следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса за
водене на настоящото производство в размер на 25 лева по сметка на Окръжен съд
– Бургас.
Съдът не следва да се
произнася по отношение на направените между страните разноски, тъй като искане
от ответната страна в този смисъл не е направено.
С оглед на горното и на
основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 260773 от 01.12.2020г., постановено по гр. дело № 6361/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас в частта, в която е наложена мярка за защита в полза на малолетната
А.И.П., действаща чрез своя баща и законен представител, като е забранено на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на майката на малолетното дете – С.Ц.Ц.,
ЕГН ********** *** да приближава жилището, училището и местата за социални
контакти и отдих на детето си А.И.П., ЕГН **********, за срок от четири месеца,
начиная от 01.12.2020г.
Да се издаде Заповед за
защита срещу осъществено домашно насилие на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260773 от 01.12.2020г., постановено по гр.
дело № 6361/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му част.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Окръжен
съд – Бургас сума в размер на 25 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна
такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.