Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна,
09.05.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет
и четвърти април през две
хиляди
и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
при секретаря ЕЛКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от
съдията Юлия Бажлекова в.г.дело №416 по описа за 2018г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната
жалба от А.М.А., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Бр.Б. *** срещу решение № 5284/15.12.17г., постановено
по гр.д. № 10197/17г. на ВРС, ХІ с-в, с което е допуснато да се извърши делба
на апартамент № 14, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.20, вх.14,
ет.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.4504.300.48.14 по
КККР на гр.Варна, с площ от 40,41 кв.м., по схема, а по документи 40,71 кв.м.,
ведно с прилежащото избено помещение с площ от ,84 кв.м. и 0,5361% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото между П.М.Г. и А.М.А.
при равни квоти на основание чл.34 ЗС. Счита се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна, като се постанови ново от
въззивния съд, с което иска за делба се отхвърли като неоснователен. Претендира
присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят
счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че от събраните по делото
доказателства не се установява обстоятелството, че въззивникът е демонстрирал
по недвусмислен начин намерението си за своене на жилището. Твърди, че съдът
необосновано е дал вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ищцата,
които са заинтересовани от изхода на делото и не е съобразил вътрешната
противоречивост на показанията и противоречието с останалите събрани по делото
доказателства, от които безспорно се установява, че въззивникът е придобил
собствеността върху наследствената част от имота на ищцата въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност. Счита, че неправилната преценка на
доказателствата е довела до неправилни изводи за наличие на съсобственост по
отношение на имота.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното
решение.
Относно предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано е по искова молба от П.М.Г. срещу А.М.А. за
делба на недвижим имот – апартамент
№ 14 , находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик", блок 20,
вх.14, ет.5, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.4504.300.48.14 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изпълнителен директор на АК, с площ от
40,41 кв.м. по схема , а по документ за собственост с площ от 40,71 кв.м.,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, разположен в сграда № 48 в
поземлен имот с идентификатор 10135.4504.300, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, Брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.4504.300.48.15,
10135.4504.300.48.13, под обекта: 10135.4504.300.48.11 и над
обекта:10135.4504.300.17, ведно с принадлежащото избено помещение № 14 с площ
от 1,84 кв.м., както и 0,5361 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В исковата
молба ищцата твърди, че процесния имот е съсобствен при равни квоти между
страните, придобит по
наследяване от техния баща М. А.П., починал
на 29.11.1995г., който е придобил имота чрез договор за продажба, сключен с ИК
на ОНС- Варна на 03.01.1992г. Съпругата на наследодателя П.С.П. е починала на
04.04.1989г. След смъртта на М. А.П. страните са станали собственици на имота
като негови наследници по закон.
Твърди се, че страните не са в състояние доброволно да си поделят
съсобствеността и затова за ищцата е налице правен интерес да предяви иск за
делба. По същество моли съда да допусне делбата при
посочените в исковата молба квоти.
Ответникът, чрез пълномощник, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал
отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва обстоятелството, че процесният апартамент е придобит от
страните по наследство, останало след смъртта на баща им М. А.. Излага, че
същият е починал на 29.11.1995 год. след дълго боледуване, продължило повече от 4 години, като ищцата не идвала да
види баща си с години. Приживе М. А. пожелал жилището да остане за ответника,
но до смъртта му не успели да извършат прехвърлителна сделка. След смъртта на
наследодателя, ответникът провел разговор с ищцата и я уведомил, че за да може
да се ползва, жилището се нуждае от основен ремонт и ако тя има претенции към
него следва да участва в разходите по поддръжката. Ищцата заявила,че не желае
да участва в такива разходи и жилището не я интересува. Твърди, че и до
подаване на исковата молба, ищцата не е идвала и не се интересувала от имота.
Ответникът лично и чрез синовете си е извършил основен ремонт в имота, и същите
го обитават. Всичките им познати знаели, че апартамента е собственост
единствено на ответника. Ответникът
ползва имота в продължение на 22 години, през които той е поемал всички разходи
за имота, който го считал и владеел като свой. Твърди също, че притежава
апартамент, съседен на процесния апартамент, чрез преустройство и премахване на
преградите на балкона и двете жилища се ползвали като едно цяло. Излага се и,
че при закупуването на процесното
жилище, ответникът участвал със свои пари, като предоставил на наследодателя сумата от 2000 лв. за което
обстоятелство знаели всички техни близки. Предвид обстоятелството, че
ответникът упражнява фактическата власт върху процесния имот, необезпокоявано и
непрекъснато го владее в продължение на повече от 10 г., правил е подобрения в
него и го е поддържал като свой, със знанието и без противопоставянето на
другия съсобственик, навежда възражение,
че е придобил имота по давност в своя индивидуална собственост, поради
изтекла в негова полза давност по чл.79 от ЗС, за периода от смъртта на
наследодателя М. А. /29.11.1995г./ до настоящия момент. Претендира отхвърляне на предявения иск поради липса на
съсобственост между страните по делото.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представените по делото удостоверение за наследници № 300476/21.04.2012 г., е
видно, че М. А.П. , починал на 29.11.1995г., за което е съставен акт за смърт №
2978/29.11.1995г. в гр.Варна,, като е оставил за свои наследници П.М.Г.- дъщеря
и А.М.А.-син.
Видно от
представеното по делото заверено копие от Договор № 24607/03.01.1992 г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти,
общия наследодател на страните М. А.П. е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот, представляващ жилище №14, находящо се в гр.Варна комплекс
Вл.Варненчик бл.20, вх.14 , ет.5,
състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 40,71
кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 14 с полезна площ от 1,84
кв.м., както и 0,5361% ид.части от общите части на сградата и право на строеж
върху мястото, за сумата в размер на 7 764,00 лв.
От приетото
по делото Удостоверение за наследници изх. № 4375/21.11.2016 г. се установява,
че към момента на придобиване на собствеността върху процесния апартамент М. А.П.
е вдовец, като съпругата му Петрана Сотирова Петрова е починала на
04.04.1989г., за което е съставен акт за смърт № 0361/05.04.1989г. в гр.Шумен.
Видно от
представеното Удостоверение за данъчна
оценка изх. № **********/16.03.2017г., страните по делото са вписани като
съсобственици на процесния недвижим имот.
По делото е
представено удостоверение изх.
№5087/10.11.2017г., от което се установява, че съгласно номенклатурата
на делата в Банка ДСК ЕАД документите за периода 1991г. и 1992г. са с изтекъл
срок на съхранение и същите са унищожени.
С определение
от съдебно заседание, проведено на 17.11.2017г., съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между тях е водено друго съдебно производство в
Районен съд гр.Попово с правно основание чл. 34 от ЗС, касаещо поземлен имот в
с.Долец, което е приключило с влязло в сила съдебно решение, в което делбено
производство процесният недвижим имот не е бил предмет.
Пред ВРС са разпитани свидетелите Х.Г.Д., П.Г.Д./ син и
снаха на ищцата П.Г./, И.Й.И. и Г.И.И.. Всички свидетели заявяват в показанията
си, че докато бил жив дядо М., той живеел в процесното жилище, като за него се
грижел ответника. След смъртта на М. А., процесният апартамент се ползвал от
ответника и неговите синове, като същите са направили основен ремонт на
жилището. Свидетелите посочват, че ответникът притежава собствен апартамент,
който е съседен на процесния. Преградата между терасите на двете жилища била
премахната и те се ползвали като обща тераса. Ищцата се е установила да живее в
друго населено място, като е разполагала и с жилище в гр.Варна. В показанията
си ангажираните от ищцата свидетели заявяват, че след смъртта на наследодателя
до преди 5-6 години между страните многократно са водени разговори за
ликвидиране на съсобствеността върху жилището и уреждане на отношенията във
връзка със заплатените от ответника данъци за имота. Ответникът предлагал да
изкупи частта на ищцата по данъчната оценка на жилището. Ищцата също предложила
да му заплати частта, но той отказал.
Свидетелите, ангажирани от ответната страна излагат, че
в приятелския кръг на ответника се знаело, че дядо М. е оставил апартамента на
него. При започване на ремонта, ищцата казала, че не иска да има нищо общо и
няма претенции за жилището, защото не й е необходимо. До преди четири-пет
години нямала претенции, но после казала, че иска да й се наплати. Свидетелите не
знаят някой да е имал претенции към имота.
По така установеното от фактическа страна
съдът прави следните правни изводи:
От доказателствата по
делото се установява, че страните по делото са наследници на М. А.П., който е придобил собствеността върху
процесния недвижим имот, на основание покупко-продажба, обективирана в Договор
№ 24607/03.01.1992 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавни имоти.
М. А.П. е
починал на 29.11.1995г., и е оставил за свои наследници по закон дъщеря-ищцата П.М.Г.
и син А.М.А..
Процесния
имот се наследява при равни квоти между наследниците – деца на наследодателя М.
А..
От
ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията на
ответника, че същият е участвал със свои лични парични средства при закупуването
на жилището от наследодателя.
Съдът
намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника, че е придобил
собствеността върху процесния имот, въз основа на давностно владение,
упражнявано от него от 1995г. до настоящия момент, по следните съображения: Когато
едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има
качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници,
независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите
от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта,
което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите
наследници, а не само от този, който ползва наследствения имот. Съгласно
разпоредбата на чл.31 ЗС съсобственика има право да ползва цялата вещ,
доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота
съобразно правата си. Затова само въз основа на факта, че съсобствения имот
продължително време се е ползвал от един сънаследниците, не може да се съди за
това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във владение за
себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата
вещ. В случая след смъртта на М. А.П. притежаваният от него имот се наследява
от неговите наследници – страни по делото. От доказателствата се установява, че
имота се е ползвал само от наследника А.А., липсват доказателства обаче той да
е отблъснал владенито на другия наследник на М. А.. Съгласно приетото в ТР № 1
от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственик,
установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при
наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той
трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено
обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните
идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите
идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна
изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на
такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил
изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
В случая не се установява, че ответникът, който е ползвал имота е отблъснал
владението на другия наследник и ясно и недвусмислено е манифестирал намерението
си да владее неговата идеална част като своя. Свидетелите установяват само
упражнявана фактическа власт върху имота, но никой от тях не твърди, че
ответникът не е допускал ищцата в процесния имот и е заявявал ясно пред нея, че
считат останалия в наследство имот за свой, а не за собственост на всички
наследници. За да придобие по давност наследствената част на другия наследник е
необходимо да е настъпила промяна в субективното отношение на наследника А.А.
към тази част, т.е. от държател да се е превърнал във владелец. Тази промяна
следва да се обективира и да достигне до знанието на другия наследник. В случая
не се установява тази промяна в отношението към наследствената част да е
доведена до знанието на ищцата. Ползването на наследствения имот и извършването
на ремонти и подобрения в него, без наследника да противопоставя своите права
на правата на останалите наследници, не е основание да се приеме, че имота е
придобит по давност. Декларирането на имота и плащането на данъци, също не е
основание за придобиването му. Без значение е и обстоятелството, че ищцата не е
предявила претенции по отношение на процесния имот при водено съдебно
производство с предмет делба на друг наследствен имот. Напротив, в случая от
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че до
пет-шест години преди завеждане на иска ответникът е водил разговори с ищцата и
е отправял предложения за ликвидиране на съсобствеността чрез заплащане на дела
й от наследствения имот, от което следва и извода, същият е бил държател, а не
владелец по отношение на частта на
ищцата. С оглед на изложеното съдът намира, че направеното възражение за
изтекла придобивна давност е неоснователно.
Предвид
установеното на основание наследяване П.М.Г. и А.М.А. се легитимират като
собственици на по 1/2 ид. Части от имота.
Процесния
имот следва да бъде допуснат до делба между съделителите и при равни квоти.
Предвид
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение №5284/15.12.2017г. по описа на РС гр. Варна,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на
чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: