Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 179
гр.Бяла,
06.11.2015 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - І гр.състав в публичното заседание на шести
октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:
Пламен Дочев,
при секретаря В.В., като разгледа
докладваното от съдията Дочев гр.д.№ 543 по описа за 2014год., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.55 ЗЗД.
Ищците молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на кредитополучателя А.И. и солидарния
длъжник Ц.П.- И., сумата от 1400 лв., представляваща неправомерно начислена и
платена без правно основание лихва по договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г., считано от 15.07.2007г.
до 15.02.2014г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендират разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния си
представител е депозирал отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер.
След преценка на доказателствата по делото, доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, съдът от правна страна изведе следното:
С протоколно определение по реда на чл.214, ал.1, изр.3 ГПК съдът е
приел увеличение на иска в размер на 3 377,68 лв. по който ответниците не са
възразили.
I. Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
Според чл. 55, ал.1 ЗЗД „Който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне”. На връщане в
хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД подлежи реално полученото. При иск по чл.55, ал.1 ЗЗД ищцовата страна следва да докажат плащането на претендиралата сума, а
ответната-основанието за нейното плащане, ако твърди наличието на такова
основание.
Фактът на плащането от ищците в полза на ответната страна на процесната
сума - възнаградителни лихви по договора
за процесния период, се установява от представеното извлечение и от приетото
заключение от в.л. по съдебно-счетоводната експертиза и по това обстоятелство
няма и спор между страните.
Приложими към договора между страните са общите условия от 2007г.,
приети от ищците при сключване на процесния договор за кредит между страните. Налице
е неприложимост на приетите от банката след сключването на договора общи
условия от 2008г. Законът изисква приемане от насрещната по договора страна на
общите условия, изготвени и предложени от другата страна, а при договори с
продължително изпълнение-непротивопоставяне на промените в общите условия след
съобщаването им (чл.16 ЗЗД, чл.298 ТЗ); доколкото едната страна по договора не
е търговец, чл.298, ал.1, т.2 ТЗ е неприложима между страните.
Основателно е възражението на ищцовата страна за нищожност на
последната клауза от общите условия от 2007 г., която дава право на банката
едностранно да изменя общите условия приложими по договора. Договорът между
страните е сключен на 03.07.2007г. след влизането в сила на 10.06.2006г. на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което и с оглед качеството на ищците - кредитополучатели на потребители по
смисъла на §13, т.1 ЗЗП, този закон е приложим към облигационното
правоотношение между страните по договора за кредит.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като в процесния договор примерно са посочени някои
типизирани неравноправни клаузи. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са индивидуално уговорени между страните (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
Общите условия от 2007 г. не съдържат индивидуално уговорени между
страните клаузи - по делото липсват доказателства ищците да са участвали при
формулирането им; по отношение на общите условия чл.146, ал.2 ЗЗП въвежда
презумпция, че клаузите им не са индивидуално уговорени, а доказателствената
тежест за опровергаването й е на търговеца (чл.146, ал.3 ЗЗП), каквото насрещно
доказване не беше проведено. Следователно общите условия от 2007г., включително
последният параграф от тях, не са индивидуално уговорени между страните.
Посочената клауза дава право на банката едностранно да изменя общите условия по
договора, без да са посочени каквито и да било критерии или обективни
предпоставки за това -следователно последният параграф от общите условия от
2007г. е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП, доколкото
овластява банката да изменя общите условия не просто на непредвидено в договора
основание за това, а при пълна липса на уговорени предпоставки за възникването
на такова право; доколкото приемането на нови или изменени общи условия в тази
клауза не предвижда предварително съгласуване или уведомяване на
кредитополучателя преди влизането им в сила, налице е и основанието за
неравноправност на клаузата по чл.143, т.9 ЗЗП (разпоредбата на чл.143, т.3 ЗЗП
е неприложима в случая, доколкото последният параграф от общите условия от 2007
г. не съдържа обусловеност между изпълнение от страна на банката на някакво
нейно задължение по договора от условие, зависещо изцяло от нейната воля - основното
задължение за предоставяне на заемната сума на кредитополучателя е изпълнено
при сключването на договора). След като последният параграф от общите условия
от 2007г. е неравноправна клауза, която не е индивидуално уговорена, тя е
нищожна и не е действителна част от договорното правоотношение между страните.
Не са налице основания по чл.144 ЗЗП за изключване приложението на чл.143, т.10
ЗЗП към посочената клауза: чл.144, ал.4 ЗЗП изключва приложението на чл.143,
т.12 ЗЗП, а не на чл.143, т.10 ЗЗП; чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП визира клаузи за
„изменение на лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или
стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги”, а не
цялостна подмяна на общите условия по договора, а освен това липсва в общите
условия от 2007г. уговорка кредитополучателят да има право да прекрати договора
при едностранно изменение на общите условия - следователно чл.144, ал.2, т.1
ЗЗП е неприложим в отношенията между страните; неприложимо е и изключението по
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП касае сделки „с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар”-съдържанието
на разпоредбата визира пряка зависимост между размера на паричната престация по
договора и измененията в борсов курс или лихвен процент на финансовия пазар,
каквато пряка зависимост не е налице между посочените показатели и
възнаградителната лихва по процесния договор за кредит (с факта на изменението
на посочените показатели не настъпва изменение в дължимите от ищцата лихви по
договора), доколкото възнаградителната лихва по договора за кредит не е актив,
индексиран на борса или търгуван на финансов пазар), а е уговорена в договора
по размер съгласно лихвения план (т.4 от договора) и няма пряка връзка между
измененията в размера на лихвите по договора и измененията в цитираните в
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП - какви финансови индекси и показатели съобразява банката
при едностранното определяне размерите на лихвите по кредитите или предлагането
им на бъдещи кредитополучатели от банката е без значение за прилагане на
изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, защото в тази хипотеза е налице пряка
зависимост между решението на банката и размера на лихвите, а не зависимост на
този размер с „флуктуациите на котировките на фондовата борса, или с индекс,
или с процент на финансовия пазар, които продавачът или доставчикът не
контролират", какъвто е точният текст на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
(приложение-т.2), която е транспонирана в българското право със ЗЗП - следователно
щом размера на възнаградителната лихва не зависи пряко от промените в борсовите
котировки или от индекси на финансовите пазари, а зависи пряко само от волята
на страните по договора или на едната от тях, нормата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП
е неприложима и съответно - не изключва приложението към процесния договор
чл.143, т.10 ЗЗП.
Поради констатираната нищожност на последният параграф от общите
условия от 2007г., в полза на банката изобщо не е възниквало правото
едностранно да изменя общите условия от 2007г. по договора, като през 2008 г.
приема изцяло нови общи условия. По делото няма данни ищците да са приемали общите условия от 2008 г., поради
което те не са приложими в отношенията между страните не само поради липса на
право на банката едностранно да променя общите условия по договора, но и поради
това, че те не са приети от кредитополучателя - доколкото банковите сделки са
търговски (чл.1, т.7 ТЗ), поради което за договорите при общи условия е
приложим чл.298 ТЗ, но не и чл.16, ал.3 ЗЗД; следователно общите условия от
2008г. не са приложими в отношенията между страните по договора, поради което е
без значение дали те валидно уреждат право на банката да изменя едностранно
размера на лихвите по кредита.
Ответната страна се позовава на
т.11.1.3 от общите условия от 2007г. като основание за изменение на размера на
лихвите по договора. Твърдението на ответната страна в отговора й на исковата
молба, че не е налице едностранно изменение на лихвите, а само приложение на
посочената клауза от общите условия, е очевидно неоснователно-именно в тази
клауза (абзац 2) пряко е посочено, че се касае за право на банката „да променя
едностранно размер на годишния лихвен процент”, поради което именно самото
приложение на т.11.1.3 представлява такова изменение.
Доводът на ищцовата страна за нищожност на посочената клауза е
основателен. Съгласно чл.147, ал.1 ЗЗП „клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин”-т.
11.1.3 от общите условия - 2007г. на договора не отговаря на това изискване:
като предпоставка за изменение в размера на лихвения процент в нея се сочи
случая, когато „пазарните условия водят до необходимост от увеличаване” на
годишния лихвен процент с повече от 1 пункт. Така формулираната предпоставка е
лишена от конкретно съдържание: изобщо липсва дефиниция в договора и общите
условия на термина „пазарни условия” - поради това изобщо не може да се направи
извод изменението в условията на кой пазар трябва да се изследват, доколкото
изобщо не може да се предположи какъв пазар се има предвид в цитираната
уговорка на общите условия - той не само не е дефиниран, но не е посочен по
какъвто и да признак или сегмент на пазара (продуктов, географски или друг),
измененията в който да могат да бъдат реално преценени като предпоставка за
приложимостта на т.11.1.3 от общите условия - 2007г.; при тази липса на
определеност терминът „пазарни условия” е с толкова широко съдържание, че
всъщност такова конкретно съдържание изобщо липсва; от изложените от ответната
страна твърдения може да се предположи, че според нея от значение са
измененията във финансовите пазари, което обаче по никакъв начин не следва от
общите условия, а представлява единствено тълкуване на договора от едната
страна по него според собствените й интереси, което не намира опора в текста на
общите условия (за другата страна - потребител от интерес може да бъде
преценката на условията на други видове пазари - на които тя реализира доходите
си и или извършва разходи). Дори и да се приеме това тълкуване на ответната
страна, очевидно клаузата на т.11.1.3 от общите условия - 2007г. не отговаря на
изискванията на чл.147, ал.1 ЗЗП, доколкото състоянието на финансовите пазари
зависи от такова множество фактори, че за каквато и да било яснота при
сключването на договора не може да се говори, което се установи и по настоящото
дело с оглед необходимостта от изслушване на експертиза от вещо лице със
специални знания, за установяване на обстоятелствата относно приложимостта на
т.11.1.3 от общите условия - 2007г. (само в заключението от 29.09.2015г. вещото
лице посочва поне 15 фактора, които
могат да се приемат за част от пазарните условия, при което е очевидно, че този
термин изобщо не внася яснота в договорните отношения между страните); такива
специални знания потребителят - кредитополучател не е длъжен да притежава и в
общия случай няма, поради което очевидно за него т.11.1.3 от общите условия - 2007г.
не е формулирана ясно и недвусмислено. Нарушаването на чл.147, ал.1 ЗЗП чрез
ползване на недефинирани термини за възникване правото на банката едностранно
да изменя договора е самостоятелно основание за нищожност на посочената клауза,
доколкото в тази хипотеза е налице общото основание на чл.143 ЗЗП, отделно от
прякото нарушаване на чл.147, ал.1 ЗЗП.
Отделно от изложеното в посочената клауза изобщо липсва указание в
какви случаи изменението в пазарните условия води до „необходимост” от
увеличаване на лихвения процент и то над посочените размер -1 пункт - при тази
липса на конкретност в клаузата на общите условия, даваща право на банката
едностранно да внесе изменения в основно задължение на кредитополучателя, е
налице основание по чл.143, т.10 ЗЗП (клауза, която позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание), доколкото липсата на конкретно формулирана
предпоставка за възникване правото на едностранно изменение на лихвите всъщност
представлява липса на такова основание в договора, чието съдържание да е ясно
установимо. При безкрайно обтекаемата редакция на т.11.1.3 от общите условия - 2007г.
всъщност изменението на размера на лихвите е дотолкова безсъдържателно и
неконкретно, че реално това изменение зависи само от волята на едната страна по
договора-ответната банка. По изложените по-горе мотиви не са налице
изключенията по чл.144 ЗЗП от приложимостта към процесния договор на чл.143,
т.10 ЗЗП, а с оглед посочената липса на уговорка за правото на
кредитополучателя да прекрати договора не е налице хипотезата на чл.144, ал.2,
т.1 ЗЗП.
Налице е и посоченото от ищцовата страна основание за нищожност по
чл.143, т.12, пр.ІІ ЗЗП - липсва изобщо уговаряне на право на кредитополучателя
да се откаже от договора при значително изменение от доставчика на финансова
услуга на размера на нейната цена (в случая-възнаградителната лихва по
кредита); видно от съдържанието на чл.143, т.12, пр.ІІ ЗЗП такова право за
потребителя и последиците от неговото упражняване следва да са изрично
уговорени.
Следователно с оглед липсата на договорно основание за промяна в
размера на лихвите по процесния договор, платените над първоначалните им
размери части от погасителните вноски (съобразно заключението по първата
счетоводна експертиза по делото) са платени на ответната банка без основание.
Процесиите вземания са изискуеми от дата на плащане на всяка от
недължимо платените суми (така - ППВС № 1/1979г., т.7), поради което
изискуемостта им е настъпила.
В допълнение към горното съдът намира следното:
Безспорно се установява, че между страните е бил сключен договор за
банков потребителски кредит № TR 2775/03.07.2007г. в размер на 30 000 лева,
действащ и към настоящият момент.
Към договора, ищците подписали примерен погасителен план за месечни
анюитетни вноски и раздел II. Условия за усвояване и обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит, които имат характер на
Общи условия. Те са с различен шрифт и представляват стандартизиран документ по
предварително изготвен образец на банката Приложение № 5 (Обр. CRL006) от
документите на Банката и върху тяхното съдържание кредитополучателите не
влияят. Същите са бланкетни и не са индивидуално уговорени.
Кредитополучателят А.И. е получил и екземпляр от Условия по кредити на
физически лица.
Дължимата лихва по процесния кредит е уговорена в т. 4 от Договора по
следната методология /лихвен модел/ за формиране на годишен лихвен процент
/ГЛП/: Базисен лихвен процент /БЛП/ по т.10.3 и 10.4 от Условията по кредити на
физически лица, определен съгласно т.11.1.1, от раздел II, при подписване на
настоящия договор и надбавка, или за заплащане на лихва за редовен дълг в лева
ГЛП се състои от два компонента - базисен лихвен процент /едномесечен SOFIBOR/
и надбавка. При сключването на договора, съгласно т.4.1а, Базисният лихвен
процент е едномесечния SOFIBOR в размер на 4,396%, а надбавката е 3,21 %, или
общо 7,606%.
Съдържанието на променливият индекс SOFIBOR е изследвано в
представеното експертно заключение /стр. 25-26 от експертизата, приета на
11.06.2015г./ SOFIBOR е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в
български левове, предлагани на международния пазар. Индексът е динамична величина,
която се формира ежедневно и отразява динамиката на депозити в български лева
на международния пазар и изменението на пазарните условия. И още от
Експертизата /Стр.19. т.2.1.5 от повторната експертиза/ към датата на
въвеждането на допълнителния компонент „премия” с цел увеличаване на ГЛП, ГЛП
по процесния договор е бил 10.559% т.е. с 2,953% по-висок от 7,606% - към дата
на сключения договор. Процесният пазарен индекс отразява пазарните условия, но
въпреки това Банката завишава лихвата допълнително с въведената премия.
Годишният лихвен процент /ГЛП/ по процесния договор е пряко обвързан с
промените в стойностите на 1-месечният SOFBOR. При всяка промяна на пазарния
индекс SOFIBOR 1М с +/- 1пункт, Банката е следвало служебно да увеличава/намалява
лихвата, съгласно т.10.5 от Условия по кредити на физически лица.
Установява се, че Банката не е следвала договореното, като не е
намалявала лихвата при спад на пазарния индекс SOFIBOR 1М /стр.19, т. 2.1.6 от
заключението по повторната експертиза/ и е поддържала по-висока лихва в размер
не по-нисък от 9,935% преди извършената от банката корекция през м. 08.2013г.,
а след корекцията в размер не по-нисък от 7,606% /стр.19, т.2.1.2 от
експертизата/. Възстановената сума в размер на 1101,78 лв., от банката се явява
разликата между двата изкуствено поддържани по- високи лихвени проценти - 9,935
и 7,606, от тази която би следвало да е ако банката беше отразявала вярно
намаляването на пазарния индекс при определянето на лихвата както е договорено
- от два компонента. Освен това не е прилагала действително приложимият 1М
SOFIBOR съгл. т.10.5 от Условията по кредити на физически лица при праг на
промяна с +/- 1 п.п. всеки месец и още е въвела допълнителен компонент „премия”
от 28.11.2008г.
Установява се от приетите доказателства - Протоколите от решенията на
УС на Банката и Експертното заключение, че от 28.11.2008г. в ГЛП е добавен
трети компонент - премия, чиято стойност е била последователно завишена от
1п.п. до 3 п.п какъвто е размерът й и към датата на завеждане на ИМ.
Банката едностранно е изменила реда за определяне на ГЛП, като е
увеличила ГЛП и е добавила премия, също увеличавана през следващите периоди.
Базовият лихвен процент включва само пазарния индекс SOFIBOR 1М без да е
договорена възможност в него да се включва втори компонент, поради което
подобна промяна би могла да намери приложение, само след проведени с
кредитополучателя преговори или постигнато съгласие. В този смисъл е било и
взетото решение от УС на Банката, обективирано в Протокол № 38 от 14.10.2008г.
в т. 6 - такъв Протокол в цялост в настоящият спор ответника не е представил,
но видно от представената с настоящите бележки съдебна практика това твърдение
се потвърждава: решение от 26.03.2014г. на Окръжен съд - Варна по в.т.д. №
2378/2013г.; решение № 533/08.07.2013г. на Окръжен съд - Русе по в.г.д. №
614/2013г.; решение № 33/11.03.2015г. по в.т.д. № 309/2014г. на Окръжен съд -
Русе. Безспорно се установи в производството /стр. 24 - т.7 от заключението по
повторната експертиза/ липсата на каквито и да било уведомления в кредитното
досие на кредитополучателите за въведеният по кредита им трети компонент -
премия. По делото не се доказаха проведени преговори или постигнато
споразумение за добавяне на компонента „премия”. По този начин се е стигнало до
едностранна промяна на договора, без знанието и съгласието на ищците, която е в
противоречие с постигнатото между страните съгласие при сключването на
настоящия договор за потребителски кредит и действащите клаузи към момента на
сключването му.
Размерът на годишния лихвен процент по процесния потребителски кредит,
следва да бъде определян само както първоначално е било уговорено между
страните - като сбор от базовия лихвен процент, съставляващ едномесечния
SOFIBOR и договорената надбавка, без въведения с решенията на Управителния
съвет на ответната банка трети компонент - т.нар.премия.
Извършената едностранно промяна на ГЛП след м.11.2008г. нарушава
принципа на равнопоставеност на страните.
От доказателствата по делото и от отговора се установява, че
ответника, чрез свой служител неправилно
и произволно тълкува клаузата на т. 11.3.1 от Условията на банката, именно въз
основа на това тълкуване, Банката неправомерно прибавя трети компонент към
лихвения модел за изчисляване на годишната лихва с цел да компенсира спада на
пазарния индекс. Въвеждането на втори компонент премия в БЛП противоречи на
т.10.3, т. 10.3.1 и т. 10.4.2 от Общите условия, където БЛП е = SOFIBOR 1М./
отделно противоречи и на т. 11.1.1. от раздел II Условията/.
Клаузата на т. 11.1.3 от II. Условия е неравноправна, тъй като
предвижда възможност за банката едностранно да изменя ГЛП по кредита само, ако
пазарните условия, водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един
пункт, а липсва възможност за намаляване на лихвата при обратна промяна на пазарните
условия, когато от това биха се ползвали кредитополучателите. Така формулирана
тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съставена е в
нарушение на чл.147 от ЗЗП и следва да се тълкува в полза на потребителите.
Същата е нищожна и не следва да поражда действие между страните по договора,
както и да ги обвързва. Член 146 от Закона за защита на потребителите
прогласява за нищожни неравноправните клаузи в договорите, освен ако са
уговорени индивидуално. Не се доказа от ответника, че кредитополучателят е
участвал в изготвянето й или че е имал възможност реално да влияе върху
съдържанието й, както и на останалите разпоредби от раздел II. Условията -още
повече, че в този раздел се съдържат хипотези неотносими към процесния договор.
Клаузата на т.11.1.3 от II. Условията е неравноправна клауза и влиза в пряко
противоречие и с императивните изисквания на чл.58, ал.1, т.2 и чл.59, ал.2 от
Закона за кредитните институции, който задължава банките да определят в
условията по кредитите си лихвения процент, изразен като годишен лихвен
процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да
се променя лихвата до пълното погасяване на кредита; По силата на чл.59, ал.2
от Закона за кредитните институции, условията по влоговете и кредитите се
формулират ясно и по разбираем за клиентите начин. Съдът счита, че в пълно
противоречие с посочените нормативни разпоредби т.11.1.3 предвижда възможност
за увеличение на лихвения процент от страна на банката, когато пазарните
условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт, без да
се уточнява кои пазарни условия, доколкото в съдържанието на същото понятие
могат да бъдат вложени неограничен брой и разнопосочни като действие фактори и
без същевременно да се определя метод, по който да се определи измерването на
влиянието на неуточнените пазарни условия върху размера на лихвата. В този
смисъл, съдът счита, че тълкуването по този начин на това изречение
представлява неравноправна клауза и по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП.
Според легалната дефиниция в § 13, т.12, б.”б” от ДР на ЗЗП, понятието
„финансова услуга” съставлява всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, включително и отпускане на кредит. Според чл.144, т.10 от ЗПП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Клаузата на т.11.1.3 от раздел II Условията за усвояване и обслужване
на кредита по процесния договор, според която годишният лихвен процент може да
бъде само увеличаван, но не и намаляван, е изцяло неравноправна - същата
нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на ищците и ответника, покрива общите критерии на чл.143
от ЗЗП, което я прави неравноправна и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е
нищожна. Резултата от което е основателността на предявеният установителен иск
за нищожност на клаузата, обективирана в т.11.1.3 от раздел II от Условия за
усвояване и обслужване на кредита.
В конкретния случай в Раздел I от договора, т.4 изрично е предвиден
механизма и пазарните фактори /независещи от кредитора/, които служат като
критерий при едностранното изменение на ГЛП по кредита на ищците и те са били
наясно с тях. При спазването им кредиторът ще действа добросъвестно и в този
случай клаузата на т.11.1.3. би била нищожна като неравноправна само в частта,
даваща възможност за изменение на ГЛП в посока за увеличаването му, тъй като
води до неравноправност и до значително неравновесие между правата и
задълженията на двете страни по договора. Недопустимо е след като е уговорен
променлив ГЛП, зависещ от променлив пазарен индекс, както е в случая, промяната
му да може да бъде само в посока неговото увеличение /като заплащаната от
ищците лихва е достигала до 11,559%./. Добавянето и на изцяло нов компонент при
изчислението на ГЛП, сочи на недобросъвестно поведение на ответната банка. На практика с тази едностранна промяна
кредиторът не само, че не е понижил ГЛП по процесния кредит, както е следвало
да се случи при стриктно спазване на уговореното между страните изчисление на
ГЛП, а се е стигнало до негово значително увеличаване.
Предвид гореизложеното съдът приема за доказана по основание, а и по
размер, с оглед приетото заключение на повторната експертиза, исковата претенция за получената в повече и без
първоначална липса на основание сума в размер на 3 377,68 лв. - разликата между реално изплатените лихви по
договора в размер на 9 206,62 лв. и дължимите такива по чл.4.1а от договора, в
размер на 5 828,94 лв., в петгодишния давностен срок /стр.36, колона 5, ред 3
от повторната експертиза/. Вземането, предмет на настоящият иск, произтича от
фактическия състав на неоснователното обогатяване, а съгласно т.7 от Тълк. решение № 1/1979г. на
Пленума на ВС, вземане, произтичащо от фактическия състав на чл.55 ЗЗД се
погасява с изтичането на петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по делото са в тежест на
ответника.
По изложените съображения този иск следва да се уважи изцяло.
По изложените мотиви, съдът
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК .....,
седалище и адрес на управление - гр.София, район Възраждане, ул.“Света Неделя“
№ 7, представлявано от изп.директори Л.К. Х. и А.К., да заплати на А.С.И., ЕГН-**********
и Ц.И.П. – И., ЕГН-**********, с адрес ***, чрез адв.Б. ***, сумата от 3 377,68 лв. /три хиляди триста седемдесет и
седем лева и шестдесет и осем ст./, ведно със законната лихва от 25.03.2014г.
до окончателното й плащане - платена от ищците на ответника без основание сума
за периода 15.07.2007г.- 15.02.2014 г., представляваща възнаградителни лихви по
договор за банков кредит № 2775/03.07.2007г. скл. между страните.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК ......, седалище и адрес на управление - гр.София,
район Възраждане, ул.“Света Неделя“ № 7, представлявано от изп.директори Л.К.Х.
и А.К., да заплати на А.С.И., ЕГН-**********
и Ц.И.П. – И., ЕГН-**********, с адрес ***, чрез адв.Б. ***, сумата от 1 301,65 лв. /хиляда триста и един лева и
шестдесет и пет стотинки/, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/