ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Перник, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
частно гражданско дело № 20231700500151 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274 - чл. 278, вр. чл. 413 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 2807/09.02.2023 г. от „Енерго-Про Енергийни
Услуги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, против
Разпореждане № 898/24.01.2023 г. постановено по гр.дело № 227/2023 г. по описа на РС-
Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД
с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
„Ребърцата“ ООД за държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
В жалбата се излагат оплаквания, че вземанията в размер на 25,00 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. имат характера на съдебни разноски,
поради което с оглед уважаване на заявлението изцяло в пълен размер следва да се присъдят
и съдебните разноски. Навеждат се доводи, че към заявлението е представено доказателство
за заплащане на държавна такса, а претендираното юрисконсултско възнаграждение е в
минимален размер, поради което с оглед изхода на спора, неправилно заповедният съд е
отхвърлил искането за присъждането им. Възразява срещу изводите на заповедния състав, че
искането за присъждане на разноски по делото се явява в противоречие със закона и добрите
нрави, доколкото в Районен съд-Перник е налице друго висящо производство със същите
страни. Сочи, че вземанията, предмет на двете производства, произтичат от различни
обстоятелства, поради което не може да бъдат обединени в едно производство, съответно –
при депозиране на възражение от страна на длъжника и иницииране на исково
производство, доказателствената тежест и доказателствените средства биха били различни.
1
По изложените съображения моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да му
бъдат присъдени сторените разноски за заповедното и настоящото производство.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. № 00227/2023 г. пред Районен съд - Перник е образувано по
заявление от "Енерго-Про Енергийни услуги" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед
за изпълнение срещу „Ребърцата“ ООД, ЕИК *********, за заплащане на следните
вземания: сумата 350,00 лв., представляваща неустойка по договор за комбинирани услуги
№ *** г. за покупко-продажба на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Енерго-Про Сейв Селект МС+ ведно
с уведомително писмо, сумата 0,89 лв. – мораторна лихва за периода от 09.01.2023 г. до
16.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.01.2023 г., до изплащането й.
Отправено е искане и за присъждане на разноски за заповедното производство в размер на
25,00 лв. - платена държавна такса, и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 898 от 24.01.2023 г., заповедният съд е приел, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за вземанията за неустойка и лихва е основателно, но
претендираните разноски не следва да бъдат присъдени, тъй като извършването им не е
било необходимо. Посочил е, че на същата дата заявителят е депозирал срещу длъжника още
едно заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №
226/2023 г. по описа на РС-Перник за вземания за сумата 264,94 лв. – неплатена ел. енергия,
и 3,67 лв. – мораторна лихва, произтичащи от съшия договор, по което дело разноските в
размер на 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, са
възложени в тежест на длъжника. Приел е, че въпреки принципната възможност за това,
кредиторът не е упражнил правото си в едно производство да се снабди със заповед за
всички вземания, произтичащи от едно правоотношение, с което е генерирал разноски,
извършването на които не е било необходимо. Изложени са подробни мотиви, че
претендирането на така сторените разноски представлява злоупотреба с права и
противоречи на добрите нрави, поради което в тази част заявлението е отхвърлено.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд и на
основание чл. 275 ГПК препраща към тях.
С оглед наведените оплаквания в жалбата, съдът намира за нужно да отбележи
следното:
Както е отбелязал и първоинстанционният съд, на възстановяване подлежат онези
2
разноски, които са били действително и необходимо извършени и в разумен размер /в който
смисъл е и практиката на СЕС, изразена в решение по съединени дела С- 427/16 и С-428/16
г. на СЕС, както и по редица други решения № 31107/96, § 54, ECHR 2000-XI/.
В случая на същата дата заявителят е подал заявление срещу същия длъжник за
вземане, произтичащо от същия договор, за което, в случай, че беше сторил в едно
производство, щеше да заплати държавна такса от 25,00 лв., респ. дължимото
юрисконсултско възнаграждение би било в размер на 50,00 лв. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не съществува възможност претенциите да се обединят
в общо производство, тъй като вземанията имат различни основания и в евентуално исково
производство предметът на доказване и доказателствените средства биха били различни. С
едно заявление може да се предявят вземания, произтичащи от различни обстоятелства,
които при евентуално възражение ще бъдат разгледани в един исков процес под формата на
обективно съединени искове. С оглед изложеното, направените по настоящото дело
разноски не са били необходими, предвид обстоятелството, че това дело е можело да не бъде
водено, а всички вземания да се поискат в рамките на едно заповедно производство, в който
случай разноските биха били в същия размер. Налице е злоупотреба с процесуални права,
която води до несправедливо облагодетелстване на едната страна (заявител по заповедното
производство) за сметка на другата (длъжник по заповедното
производство), представляваща явно погазване на принципа на добросъвестност (чл. 3 от
ГПК), който задължава страните по гражданските дела да упражняват процесуалните си
права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Този, който нарушава общите принципи на
гражданското право, тези по чл. 3 от ГПК, не може да извлича ползи за себе си от
разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното, правилно заповедният съд е отхвърлил искането за присъждане
на разноски за производството по делото.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от обжалването, жалбоподателят няма право на разноски и за
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 898/24.01.2023 г. постановено по гр.дело №
227/2023 г. по описа на РС-Перник, в частта, с която е отхвърлено искането на „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу „Ребърцата“ ООД за държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4