№ 4583
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110156407 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „(фирма)“ ЕАД срещу М.
Л. Г.. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 810.06 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената ТЕ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., сумата от 182.05 лв. – законна лихва
за забава върху ТЕ за периода 15.09.2019г. до 20.04.2022г., сумата от 15.41 лв. главница за
дялово разпределение и 3.18 лв. лихва за дялово разпределение. Ищецът претендира и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски в настоящето производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на облигационна връзка. Твърди изтекла погасителна давност.
С определение на съда като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е
конституирано „фирма” ООД, което не изразява становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която Л. М. Г. е
декларирал, че е собственик на топлоснабдения имот: (град), (адрес). Като документ, с който
се легитимирал като собственик на имота, е посочил нотариален акт № ***, том IV, д. №
(номер)/(година)г. Видно от изисканата справка по реда на Наредбата, Л. М. Г. е починал на
26.02.2011г., като единствен негов наследник е ответникът по настоящето дело М. Л. Г..
По делото е представен Протокол за проведено Общо събрание на етажните
1
собственици на имота, където се намира и топлоснабдения имот, от който е видно, че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото
лице помагач за въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и
Списък на Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото
събрание на етажните собственици и сключен договор между третото лице помагач и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от (фирма) ЕАД на потребителите в гр. София, приети от съвета на директорите на
ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни
ежедневници.
Като доказателство по делото е прието решение № 3590/07.01.2019г. по гр. д. №
83106/2017г. на СРС, 77 с-в, с което са отхвърлени искове на ищеца срещу същия ответник,
поради липса на облигационна връзка, за периода м. 05.2015г. до м. 04.2016г.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпредЕ.та между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.)
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от
публикуването на общите условия те влизат в сила и без изричното им приемане от
купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за
процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо, не е
необходимо подписването на изричен писмен договор и неподписването на такъв не води до
извод за липса на облигационна връзка.
Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че
ответникът е собственик на имота. Видно от приетата декларация по чл. 14 ЗМДТ, Л. М. Г. е
декларирал, че е собственик на топлоснабдения имот: (град), (адрес). Имотът е идентичен с
2
описания в исковата молба и в удостоверение от 13.09.2022г. на СО – л. 20 от делото,
съгласно което за административен адрес на жилищна сграда /бл. ** с входове *,* и */, м.
„местност“, район „район“, е определен (адрес), с входове *,* и *.
В декларацията по чл. 14 ЗМДТ, като основание за собственост, Л. Г. е посочил
нотариален акт № ***, том IV, д. № (номер)/(година)г. Декларацията по чл. 14 и отразеното
в нея, не е оспорено от ответника.
Видно от изисканата справка по реда на Наредбата Л. М. Г. е починал на 26.02.2011г.,
като единствен негов наследник е ответникът по настоящето дело М. Л. Г..
Следва да се вземе предвид и, че към приложените към исковата молба списъци на
етажни собственици, неоспорени от ответника, като такъв фигурира и Л. М. Г..
Ето защо, съдът намира, че така представените документи, преценени в съвкупност,
водят до единствения възможен извод, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот,
поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
Представеното решение № 3590/07.01.2019г. по гр. д. № 83106/2017г. на СРС, 77 с-в,
е неотносимо към настоящия спор, тъй като се отнася за друг период. Фактът, че ищецът не
е доказал наличието на облигационна връзка, не преклудира правото му да представя
доказателства за съществуването на договорни отношения по доставка на ТЕ в друго
производство.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично
оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 106а от ЗЕЕЕ (отм.) и
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период, като неоснователни са възраженията на ответника в тази
връзка.
По делото не се спори относно обстоятелството, че до имота е доставяно твърдяното
количество топлоенергия на посочените цени.
С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че по делото е установена
потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
процесния период.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за част от
процесния период. Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение
№ 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на търговски
дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради
еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. Заявлението по чл.
410 от ГПК е подадено на 06.06.2022г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м. 08.2016г./,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане
3
на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 04.2019г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала изискуема
на 14.06.2019г., съобразно чл. 33 от приложените по настоящето дело ОУ, а заявлението е
подадено на 06.06.2022г.
Сумата за м. 03.2019г. е станала изискуема на 15.05.2019г., съобразно изложеното по
– горе, поради което сумите преди м. 03.2019г., включително, са погасени по давност.
За непогасения по давност период за м. 04.2019г. до м. 04.2020г. главницата възлиза
на 398.98 лв., съгласно приетата и неоспорена по делото ССЕ.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на ОУ, чл.61, ал.1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 36 от Общите условия на
договорите между „фирма” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топ-линна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Съгласно ССЕ непогасената по давност главница за периода м. 11.2019г. до м. 04.2020г.
възлиза на 15.41 лв.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради основателността на главния иск основателен се явява и акцесорни-ят такъв за
лихва върху уважената част от главницата.
Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са
възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Съгласно приетата и неоспорена по делото по делото ССЕ, лихвата, изчислена върху
непогасената по давност главница за ТЕ, възлиза на 77.89 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва пред-виден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото липсват представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Ето защо, акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
4
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящето исково
производство в размер общо на 255.71 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 36.53 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 ГПК, на процесуалният представител на
ответника следва да се присъди сумата от 205.17 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Л. Г., ЕГН **********, с
адрес: (град), (адрес), че дължи на „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление: (град), (адрес) по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 398.98 лв., представляваща незаплатена ТЕ
за периода м. 04.2019г. до м. 04.2020г., сумата от 15.41 лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода м. 11.2019г. до м. 04.2020г., ведно със законната лихва
върху главниците от 06.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и по
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата от 77.89 лв.,
представляваща лихва върху главницата за незаплатена ТЕ за периода 15.09.2019г. до
20.04.2024г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 29989/2022г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважената част от 398.98 лв. до пълния предявен размер от 810.06
лв. и за периода м. 05.2018г. до м. 03.2019г., както и иска за лихва над уважената част от
77.89 лв. до пълния предявен размер от 182.05 лв., като погасени по давност, както и иска за
лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 3.18 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: (град), (адрес) да заплати на „(фирма)”
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 255.71 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
както и сумата от 36.53 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 29989/2022г. на СРС,
35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „(фирма)” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на адв. В. В. П. – САК, ЕГН **********, на основание чл. 38 от ЗА и чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 205.17 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на трето лице помагач на „(фирма)” ЕАД –
„фирма“ ООД.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6