РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Горна Оряховица, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120101355 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Ищецът С.В. К. с ЕГН **********, в качеството си на Частен съдебен изпълнител с
регистрационен номер 809 в регистъра на ЧСИ, с район на действие ВТОС, Булстат
**********, с адрес на кантората : град Велико Търново, ул. «Цанко Церковски» № 38, вх.
«В», ет.1, чрез процесуален представител : адв. Р.В. от ВТАК, твърди в исковата си молба,
че в кантората на ЧСИ С.К. е образувано изпълнително дело № 20158090401088 въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 11.09.2015г. от ГОРС, на основание заповед за
изпълнение по ЧГД № 1162/2015г. на ГОРС, по силата на който ответникът В. Н. Й. с ЕГН
********** е осъден да заплати посочените в него суми на взискателя “Агенция за събиране
на вземания” АД с ЕИК *********. Посочва, че в хода на изпълнителното производство
длъжникът е заплатил директно при взискателя дължимите му вземания, при което остават
непогасени такси на ЧСИ, дължими съгласно Тарифата към ЗЧСИ. Заявява, че в тази връзка
на ответника е изготвена и надлежно връчена сметка за размера на дълга, но и до настоящия
момент липсва заплащане на дължимите такси и разноски на ЧСИ по изпълнителното дело.
Посочва, че на основание чл.79,ал.1 от ГПК всички дължими такси и разноски в
изпълнителното производство са за сметка от длъжника, като за дължимите такси са
издадени сметка № ********** и сметка № ********** от 14.05.2020г. от ЧСИ С.К.,
връчена на длъжника. Твърди, че предвид горното и на основание чл.410 от ГПК във вр.
1
чл.79,ал.3 от Закона за частните съдебни изпълнители е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу В. Н. Й., в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
1156/2020г. на ГОРС, като за предявените в депозираното заявление вземания съдът е издал
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника. Пояснява, че върху горните суми
е заплатил 2% държавна такса. Сочи, че длъжникът е уведомен по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,
поради което и на основание чл.415,ал.1 от ГПК предявява настоящата искова молба, тъй
като счита, че незаплатените такси на ЧСИ по изп. дело № 20158090401088 се дължат
именно от ответника в качеството му на длъжник по делото.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът В. Н. Й. с ЕГН
********** дължи на С.В. К. с ЕГН **********, в качеството й на Частен съдебен
изпълнител с регистрационен номер 809 в камарата на ЧСИ, с район на действие : Окръжен
Съд - Велико Търново, Булстат **********, с адрес на кантората: гр. Велико Търново, ул,
„Цанко Церковски” № 38, вх. В, ет.1, сума от 422,11 лв., представляваща незаплатени такси
на ЧСИ по Тарифата към ЗЧСИ, обективирани в сметка № 62360/14.05.2020г. по т.4 - 2 броя,
за изпращане на съобщения по пощата; т.5 - 9 броя, за връчване на книжа и призовки от
служител на ЧСИ; т.3 - 2 броя справки за имуществото на длъжника; т.26 - 126,59 лв. - такса
за изпълнение на парично задължение и ДДС - 67,32 лв.; по сметка № 62361 от 14.05.2020г.,
т.31 - 18.20 лв. -други разноски по делото, различни такси на ЧСИ като пощенски разходи,
банкови преводи, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените
съдебни разноски по заповедното производство в по настоящото гражданско дело.
Моли съда да му присъди всички сторени съдебни разноски, както по настоящото исково
производство, така и тези, сторени в заповедното производство. Моли съда, на основание
чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, при наличие на основание по чл.38,ал.2 от ЗА и
съгласно чл.2,ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да определи и присъди в тежест на ответната страна и възнаграждение за
адвокатски хонорар.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Р.В. от ВТАК,
поддържа исковата молба. Признава неизгодните за него факти, че на 26.04.2022г.
ответникът Й. е заплатил претендираната по делото главница от 422,11 лв. Излага
съображения. Моли съда да постанови неприсъствено решение, в случай, че са налице
предпоставките за това, с което да отхвърли иска за главница. Моли съда да уважи
предявената претенция за законна лихва и да му присъди направените разноски в двете
съдебни производства, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът В. Н. Й. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., не депозира писмен
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки, че са му указани последиците
от неподаването на такъв.
В съдебно заседание, ответникът В. Н. Й., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Не изразява становище по иска и не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2
Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в открито съдебно заседание, чрез
процесуален представител – адв. Р.В. от ВТАК, искане по чл.238,ал.1 от ГПК, и след като
прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в
случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по
делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 13.08.2021г., съдът е разяснил на ответника
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по
делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответника на 29.11.2021г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че
са му разяснени последиците от неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответникът В. Н. Й. не се явява и не се представлява в
първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Налице е и искане, предявено
надлежно от ищцовата страна преди приключване на съдебното дирене по делото, с което
същата претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно
определение от 27.05.2022г. При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице
предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание.
Наред с изложеното по-горе, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.415,ал.1 от
ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и ал.2 от ГПК, се явява вероятно
неоснователен, с оглед на посочените от процесуалния представител на ищеца в открито
съдебно заседание обстоятелства – твърдения за пълно погасяване на претендираната от
ищеца главница в размер от 422,11 лв. чрез плащане, извършено от ответника В.Й. в хода на
настоящото съдебно производство – 26.04.2022г., потвърдено с ангажираните от ищцовата
страна писмени доказателства – преписи-извлечения от изпълнително дело №
20158090401088 по описа на ЧСИ С.К., по което сам ищецът е извършил отбелязване за
изплащане в негова полза от длъжника Й. на сумата от 422,11 лв. на 26.04.2022г.
Същевременно, предявената от ищеца акцесорна претенция за присъждане на законната
лихва зазабава върху главницата от 422,11 лв., считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 14.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането – 26.04.2022г., е вероятно
основателна, с оглед на посочените в исковата молба и в открито съдебно заседание
обстоятелства – твърдения за образуването по описа на ЧСИ С.К., с рег. номер 809, с район
на действие ВТОС, на изпълнително дело № 20158090401088, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 11.09.2015г. от ГОРС на основание заповед за изпълнение по ЧГД №
1162/2015г. на ГОРС, с взискател “Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК *********,
с длъжник В. Н. Й. с ЕГН **********, в хода на което длъжникът е изпълнил паричните си
задължения в полза на “АСВ” АД директно при взискателя; че ищецът - ЧСИ е начислил по
изп. дело сума в размер от 422,11 лв., представляваща такси на ЧСИ по Тарифата към ЗЧСИ,
3
- по т.4 - 2 броя за изпращане на съобщения по пощата, по т.5 - 9 броя за връчване на книжа
и призовки от служител на ЧСИ, по т.3 - 2 броя справки за имуществото на длъжника, по
т.26 - 126,59 лв. за такса за изпълнение на парично задължение и ДДС от 67,32 лв., по т.31 -
18.20 лв. за други разноски по делото, различни такси на ЧСИ като пощенски разходи,
банкови преводи, за които са издадени сметка № 62360/14.05.2020г. и сметка №
62361/14.05.2020г.; за дължимостта на претендираната сума както към момента на
депозиране на 14.08.2020г. пред ГОРС на заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч. гр. дело № 1156/2020г. по описа на ГОРС, и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1191 от 17.08.2020г., в полза на
ЧСИ С.В. К. против длъжника В. Н. Й. с ЕГН **********, така и към момента на
образуване на настоящото съдебно производство – 06.07.2021г.; за изпадане на ответника в
забава и за пълно погасяване на претендираната от ищеца главница в размер от 422,11 лв.
чрез плащане, извършено от ответника В.Й. едва в хода на исковото съдебно производство –
на 26.04.2022г.
Вероятната основателност на предявената искова претенция за законна лихва се
обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства - заверени
преписи от заверени преписи от сметка за размера на дълга от 14.05.2020г., сметка №
********** от 14.05.2020г., сметка № ********** от 14.05.2020г., всички издадени от ЧСИ
С.К. по изп. дело № 20158090401088, пълно копие на писмените материали, съдържащи се в
изп. дело № 20158090401088 по описа на ЧСИ С.К., и др.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задължението му да заплати
претендираната от ищеца законна лихва върху паричната сума от 422,11 лв. по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1191 от 17.08.2020г. по
ч. гр. д. № 1156/2020г. по описа на ГОРС, са за отрицателни факти, поради което в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил претендираното парично задължение. Такива
доказателства по делото не са представени до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по
същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При
тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно
изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че искът по чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1
от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и ал.2 от ГПК за сумата от 422,11 лв. се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
Наред с изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на
парично вземане на ищеца ЧСИ С.К., с рег. номер 809, с район на действие ВТОС, от
ответника В. Н. Й. за признаване на дължимостта на законната лихва върху главницата от
422,11 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата – 26.04.2022г., за което акцесорно вземане е издадена
4
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1191 от 17.08.2020г. по
ч. гр. д. № 1156/2020г. по описа на ГОРС. Поради това предявената искова молба следва да
бъде уважена като основателна и доказана в тази нейна част.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса – 25 лв. в исковото производство, както и за
присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса
и за платено юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 325 лв., които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като с поведението си /неизпълнение на падежа
на парични задължения/, същият е станал причина за депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
1156/2020г. по описа на ГОРС и за завеждане на настоящия иск, интересът от който е
отпаднал поради последващо погасяване на задължението, обусловило нуждата от съдебна
защита на дружеството-ищец. При отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса
ответникът е този, който ще понесе отговорността за разноски. В този случай не са налице
предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за
разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна даденост.
В случая, безспорно ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Извършените плащания в хода на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски
досежно отхвърлената част от исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е
практиката на ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по
описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Определение № 688 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2337/2014г. на
I т. о. на ВКС, Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. д. № 597/2011г. на IV г.о. на ВКС/.
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и именно в
духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си
изцяло или отчасти. Затова ищецът има право на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съразмерно с отхвърлената поради плащане в хода на процеса част от иска. Видно от
приложеното по делото адвокатско пълномощно от 12.08.2021г. и договор за правна защита
и съдействие от 08.01.2020г., в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на
чл.38,ал.1,т.3 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на колега/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в
5
случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. По тези съображения, съдът счита, че
следва да бъде уважена както претенцията на ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
на адвокат Р.В. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2
във вр. ал.1,т.3 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 300 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и ал.2 от ГПК, предявен от С.В. К. с ЕГН **********, в качеството си на
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ с регистрационен номер 809 в регистъра на ЧСИ, с
район на действие ВТОС, Булстат **********, с адрес на кантората : град В.Т., ул..., чрез
процесуален представител : адв. Р.В. от ВТАК, против В. Н. Й. с ЕГН **********, с адрес :
град Г.О. ул..., за приемане за установено по отношение на В. Н. Й. с ЕГН **********, че
дължи на Частен съдебен изпълнител С.В. К. с регистрационен номер 809 в регистъра на
ЧСИ, с район на действие ВТОС, Булстат **********, СУМАТА от 422,11 лв.
/четиристотин двадесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща главница за
незаплатени такси на ЧСИ по Тарифата към ЗЧСИ по изп. дело № 20158090401088 по описа
на ЧСИ С.К., обективирани в сметка № 62360/14.05.2020г. по т.4 - 2 броя, за изпращане на
съобщения по пощата; т.5 - 9 броя, за връчване на книжа и призовки от служител на ЧСИ,
т.3 - 2 броя справки за имуществото на длъжника, т.26 - 126,59 лв. - такса за изпълнение на
парично задължение и ДДС - 67,32 лв., по сметка № 62361 от 14.05.2020г., т.31 - 18.20 лв. -
други разноски по делото, различни такси на ЧСИ като пощенски разходи, банкови преводи,
за което акцесорно вземане е издадена Заповед за изпълнение № 1191/17.08.2020г. по ч. гр.
д. № 1156/2020г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Н. Й. с ЕГН **********, с адрес :
град Г.О. ул..., че ДЪЛЖИ заплащане на ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ С.В. К. с
регистрационен номер 809 в регистъра на ЧСИ, с район на действие ВТОС, Булстат
**********, с адрес на кантората : град Велико Търново, ул. «Цанко Церковски» № 38, вх.
«В», ет.1, на законната лихва върху главницата от 422,11 лв. , считано от датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 14.08.2020г., до окончателното
изплащане на вземането, настъпило на 26.04.2022г., за което акцесорно вземане е издадена
Заповед за изпълнение № 1191/17.08.2020г. по ч. гр. д. № 1156/2020г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА В. Н. Й. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ С.В. К. с регистрационен номер 809 в регистъра на
ЧСИ, с район на действие ВТОС, Булстат **********, с адрес на кантората : град Велико
6
Търново, ул. «Цанко Церковски» № 38, вх. «В», ет.1, СУМА в размер на 25,00 лв. /двадесет
и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за
доплатена държавна такса, както и СУМА в размер на 325,00 лв. /триста двадесет и пет
лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1156/2020г.
по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за платено
адвокатско възнаграждение /300 лв./.
ОСЪЖДА В. Н. Й. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Р.К. В. с ЕГН **********, от Адвокатска колегия град Велико Търново, личен
номер **********, с адрес на кантората : град Велико Търново, бул. „България” № 15, ет.1,
ап.1, телефон : ..., СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.3 във вр. чл.36,ал.2 от
Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7