Мотиви по
НОХД № 1008/2018г. по описа на Пловдивския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия
А.Г.В. *** е повдигнала
обвинение за престъпление по чл.249,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода 25.12.2017г. - 03.01.2018г. в
с.Белозем, обл.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е използвал
платежен инструмент - дебитна карта № ***, издадена от „Централна кооперативна
банка“ АД, без съгласието на титуляра Й.И.П. /починал/ и на неговите
наследници И.Р.П. и П.Р.Б., както
следва:
- в
17.29 часа на 25.12.2017г. от банкомат с номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс;
- в
17.30 часа на 25.12.2017г. от банкомат с номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил транзакция - изтеглил е сума в
размер на 100.00 лева;
- в
13.22 часа на 31.12.2017г. от банкомат с номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс;
- в
15.33 часа на 01.01.2018г. от банкомат с номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс;
- в
17.39 часа на 03.01.2018г. от банкомат с номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс,
като деянието не съставлява
по-тежко престъпление.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че при
индивидуализация на наказанието на същия следва да се определи лишаване от
свобода, в предвидения от законодателя минимум от две години, който да се
редуцира до една година и четири месеца, изпълнението на които на основание
чл.66 от НК се отложи с изпитателен срок не по-малък от три години и четири
месеца. По отношение на кумулативно предвидената санкция глоба предлага да не
се налага съгласно чл.55, ал.3 от НК. Взе
отношение и относно веществените доказателства по делото.
Защитникът
на подсъдимия В. не оспорва правната квалификация на деянието и неговото авторство.
Изразява становище, че при определяне на наказанието трябва да се имат предвид многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства и да се приложи чл.55 от НК. Пледира за
минимално наказание.
Подсъдимият
В. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Присъединява се към исканията на защитника си. Съжалява за стореното, извинява
се и моли за справедливост.
Съдът,
въз основа на събраните и приложените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
А.Г.В. е роден на ******, област П. Той е българин, български гражданин. Без
образование е. Не е женен, но живее на съпружески начала. Има две деца, които е
припознал. Чака трето. Работи като ****в Екологичния завод с.Шишманци, област
Пловдив. Не е осъждан.
На 14.12.2017г. свидетелката П.Б. *** по работа. Посетила
няколко магазина. След като напазарувала, поставила в дамската си чанта
портмонето с пари и дебитна карта, издадена на името на нейния чичо - Й.И.П.. Към
картата имало и ПИН код за същата.
Преди да се прибере, свидетелката Б. посетила МБАЛ „Каспела”
гр.Пловдив, в което болнично заведение бил настанен съпругът й - И.Р.Б. В дома
си установила, че от дамската й чанта
липсва портмонето с пари и горната дебитна карта.
На 26.12.2017г. чичо й Й.П. починал.
На 04.01.2018г. свидетелите Б. и брат й И.П., наследници
на починалия, посетили „Централна кооперативна банка“ АД, издател на дебитната
карта на чичо им, за да я деактивират и закрият сметките на името на последния.
В офиса на банката им съобщили, че от картата на Й.П. е направено теглене на
сумата от 100 лева на дата 25.12.2017г. от банкомат в с.Белозем, област
Пловдив. С картата били правени справки от 25.12.2017г. до 03.01.2018г. от
същия АТМ.
Свидетелката Б. се свързала с ***на с.Белозем - свидетеля
И.Т.и му обяснила, че с дебитната карта на чичо й непознато лице е изтеглило
100 лева от банкомат в същото село. След разговора, свидетелят Т.прегледал
записите от охранителната камера, намираща се на входа на кметството, мястото,
където е монтиран банкоматът. За посочените от свидетелката Б. дати установил,
че лицето, теглило пари от дебитната карта на Й.П., е А.Г.В.. За констатираното
свидетелят Т.уведомил РУ на МВР гр.Раковски.
Подсъдимият В. е ****в Екологичния завод
с.Шишманци, предприятие което се занимава с преработка на отпадъци. На
25.12.2017г. по време на работа на поточната
линия за сортиране на боклук видял червено портмоне. Взел го. В него имало само
дебитна карта с прикрепен на нея лист с ПИН код. Прибрал ги, а портмонето
върнал на линията.
След приключване на работното време, отишъл на банкомата
на Банка „ДСК” АД с номер D0021513, монтиран
в с.Белозем, ул.Родопи № 38. На 25.12.2017г. в 17.29 часа поставил в АТМ
устройството намерената карта. Тя била с № ***, издадена от „Централна
кооперативна банка“ АД, на името на Й.И.П..
Въвел ПИН кода и извършил
справка баланс. В 17.30 часа, използвайки
отново дебитната карта, изтеглил 100.00 лева.
В близките
дни на същия банкомат, с помощта на горния платежен инструмент, по описания
начин, проверявал наличността по картата чрез справка баланс, както следва:
- в
13.22 часа на 31.12.2017г.
- в
15.33 часа на 01.01.2018г.
- в
17.39 часа на 03.01.2018г.
Листът
с ПИН кода загубил.
На 05.01.2018г. подсъдимият е предал доброволно дебитна
карта № ***, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, на името на Й.И.П.
/виж протокол за доброволно предаване на л.38 от досъдебното производство/.
На същата дата е образувано досъдебното
производство.
В хода на разследването от Банка „ДСК“ АД са предоставили
1 бр. СД, съдържащ снимков материал от
видеокамера, монтирана в АТМ с номер D0021513, собственост на банката, на адрес
с.Белозем, ул.Родопи № 38, за 25.12.2017г., 31.12.2017г., 01.01.2018г. и 03.01.2018г.
/л.36,37 от досъдебното производство/.
С
разписка /л.48 от досъдебното производство/ подсъдимият В. е предал на
свидетелите Б. и И.П. сумата от 100 лева.
От
заключението на съдебнотехническата експертиза /л.18-26 от досъдебното
производство/, изследвала 1 бр. СД със снимков материал от видеокамера,
монтирана в АТМ с номер D0021513, собственост на Банка „ДСК“ АД, на адрес с.Белозем,
ул.Родопи № 38, се установява, че компактдискът
съдържа папка с налични 51 бр. чернобели цифрови фотоизображения от камера на
автоматично банкоматно устройство. Цифровите фотоизображения са презаписи от
оригиналния файл, на записан върху твърдия диск на видеоохранителна система
запис. Върху същите не са констатирани следи от манипулация/намеса при
записаната информация. Част от снимките са негодни за провеждане на
лицево-идентификационни изследване. Според вещото лице лицето от видим мъжки
пол, заснето на фотоизображения с посочени наименования, най-вероятно е А.Г.В.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия В., от показанията на свидетелите П.Б., И.П., И.Т.,
П.Й., от заключението на съдебнотехническата експертиза, от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване /л.38
от дп/, справка за съдимост /л.6
от дп/, характеристична справка /л.7 от дп/, удостоверение за наследници
/л.31 от дп/, препис-извлечение от акт за смърт /л.32 от дп/, информация от „ЦКБ”АД /л.33,34 от дп/,
от Банка „ДСК” АД /л.36 от дп/, разписка /л.48 от дп/, от веществените доказателства
– дебитна карта № ***, издадена от „ЦКБ” АД, 1 бр. СД със снимков материал от
видеокамера, монтирана в АТМ с номер D0021513, собственост на Банка „ДСК“ АД
/л.37 от дп/.
Съдът кредитира изцяло
показанията на горните свидетели, тъй като са обективни, логични и
последователни. Не са противоречиви помежду си и с останалите доказателства по
делото.
Съдът
приема заключението на вещото лице, тъй като е изготвено компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Следва
да се даде вяра на самопризнанията на подсъдимия,
тъй като се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия В. относно обстоятелствата, при които е
намерил платежния инструмент, въпреки че са не само доказателствено средство,
но и средство за защита. Те не се оборват от другите доказателства. Намират
опора в показанията на свидетеля П.Й. Подсъдимият е последователен в
твърденията си. Изложил ги е при образуване на досъдебното производство, при
доброволното предаване на дебитната карта и при разпита му като обвиняем. Позицията
му не противоречи и на правилата на житейската логика.
При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът
счита, че подсъдимият В. привидно е осъществил признаците на престъпния състав
на чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Той е извършил
справки баланс и е изтеглил от сметката на Й.П. 100 лева на АТМ, осъществявайки
общо пет операции. Направил е това, използвайки дебитната му карта, която
представлява платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 от НК, при отсъствие
на съгласие от страна на титуляра - починалия Й.П. и неговите наследници И.П. и
П.Б.. Стореното от него не осъществява
състава на по-тежко престъпление.
Подсъдимият е
съзнавал всички елементи на деянието, неговата противоправност.
Съдът намира, че в случая, макар
да са осъществени от обективна и субективна страна признаците на чл.249, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Според тази норма от Общата част на наказателния закон не е престъпно
деянието, което,
макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
По
силата на тази разпоредба, престъпният характер на деянието се изключва при
наличието на една от двете форми на малозначителност - пълна липса на
обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна нейна
незначителност.
При първата хипотеза е налице малозначителност в най-висша
степен - деянието
е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в
действителност не застрашава този обект, поради което то не е общественоопасно и следователно не
е престъпно.
При втората хипотеза малозначителността не
изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна
незначителност, т.е. такава ниска
степен, която не е достатъчна,
за да бъде извършеното
третирано
като престъпление от
съответния вид /виж Наказателно право на НРБ, обща част, И.Ненов, Наука и изкуство,
1972г., стр. 294/.
При обсъждане приложението на разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК трябва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена
опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на
дееца. Обществената
опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите
особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или
когато се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е
довела до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние /виж Наказателно право на НРБ,
обща част, И.Ненов, Наука и изкуство,
1972г., стр.295/.
В настоящия случай не сме
изправени пред деец
с висока степен на обществена опасност, която да доведе до по-висока
степен на обществена опасност на самото деяние. Подсъдимият В. е лице с ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан, няма криминалистически регистрации
и други висящи наказателни производства. Млад човек е, трудово ангажиран, с две
невръстни деца, очакващ трето. Няма пречки извършеното от него деяние да се оцени като такова с явно
незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК при наличие на
останалите предпоставки, относими към деянието.
Предвид водещата роля на
обществената опасност на самото деяние за установяване на неговата малозначителност, съдът взе предвид спецификата на
конкретната престъпна проява на подсъдимия. Той е намерил платежния инструмент по време на работа
при сортирането на отпадъци. Това е станало на 25.12.2017г., когато се празнува
Коледа. Поради неграмотността си не е могъл да разчете надписите върху
дебитната карта. С оглед Коледните и Новогодишните празници се е поддал на
изкушението и я е използвал. Изтеглил е сумата от 100 лева, която впоследствие
възстановил. В деня на образуване на досъдебното производство е предал платежния
инструмент на разследващите органи. С процесуалното си поведение е допринесъл
за бързото разкриване на деянието.
В правната доктрина и съдебната практика не съществува
спор, че след като нормата на чл.9, ал.2 НК се намира в общата част на НК, тя е приложима
за всички престъпления, регламентирани
в неговата особена част /Тълкувателно решение № 113/16.12.1982г. по
н.д. № 97/1982г., ОСНК на ВС/. Няма съмнение, че тя се прилага
и за престъплението, уредено
в чл.249 от НК.
Обществените отношения, свързани с паричната
система, са засегнати, но не до
такава степен, че извършеното от подсъдимия В. да се разглежда като
престъпление и спрямо него да се приложи наказателна репресия. Отчитането на индивидуалните особености на
случая, специфичното съчетание на обективните и субективните негови свойства,
не позволяват той да се
отнесе към типичния случай на престъпление по чл.249, ал.1 от
НК. Не
следва да се пренебрегнат обстоятелствата, при които дебитната карта е попаднала в подсъдимия -
при сортирането на отпадъци, на Коледа. Факт е, че е проявил морална неустойчивост и я
е използвал,
като е извършил няколко
транзакции,
но в кратък период от време. Предал е веднага платежния инструмент след намесата
на разследващите органи. Възстановил е изтеглената сума от 100 лева.
С
последното изменение
на чл.249, ал.1 от НК /ЗИД,
ДВ, бр.27/2009г./ имуществените вреди са изключени
от диспозицията на престъпния състав и са ирелевантни за правната квалификация.
Деянието не е резултатно, а такова на просто
извършване.
Макар че според постоянната съдебна практика
настъпването на имуществена
вреда за лицето, чийто платежен инструмент е използван, не е елемент на
обективния състав на престъплението по чл.249, ал.1 от НК,
не може да се игнорира, че изтеглената сума от 100 лева е много под минималната
работна заплата за страната /460 лева за 2017г., 510 лева от
01.01.2018г./.
С оглед на изложеното съдът намира, че деянието
на подсъдимия В. формално
осъществява признаците на възведеното му обвинение по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. То разкрива характеристиките на
малозначителност във втората алтернатива - неговата обществена опасност е явно
незначителна и това изключва престъпния му характер.
Поради това съдът призна подсъдимия за невинен
в това, че в периода 25.12.2017 г. - 03.01.2018 г. в с.Белозем, обл.Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, е използвал платежен инструмент -
дебитна карта № ***, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, без
съгласието на титуляра Й.И.П. /починал/ и на неговите наследници И.Р.П. и П.Р.Б., както следва:
- в 17.29 часа на 25.12.2017г. от банкомат с
номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс;
- в 17.30 часа на 25.12.2017г. от банкомат с
номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил транзакция - изтеглил е сума в
размер на 100.00 лева;
- в 13.22 часа на 31.12.2017г. от банкомат с
номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс;
- в 15.33 часа на 01.01.2018г. от банкомат с
номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс;
- в 17.39 часа на 03.01.2018г. от банкомат с
номер D0021513,
монтиран в с.Белозем, ул.Родопи № 38, е извършил справка баланс,
като деянието не
съставлява по-тежко престъпление и на основание чл.304 от НПК вр. чл.9, ал.2 от НК го оправда по повдигнатото обвинение по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдът счита, че на подсъдимия В. следва да се
даде възможност да преосмисли за в бъдеще своето правно поведение и използването на наказателна
репресия спрямо него е обществено неоправдано. В този смисъл е и практиката на
ВКС /Решение № 74/01.04.2016г. на ВКС по н. д. №
242/2016г., II н. о., НК/.
Вещественото доказателство - дебитна карта №
***, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, да се върне на банката
издател след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство - 1 бр. СД със снимков материал от
видеокамера, монтирана в АТМ с номер D0021513, собственост на Банка „ДСК“ АД, да
остане приложен по делото след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.190, ал.1 от НПК направените
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 120.00 /сто и двадесет/
лева остават за сметка на държавата.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: