РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500452 по описа за 2021 година
С Решение № 260008 от 02.02.2021г., постановено по гр. дело № 410/2020г. по описа
на Районен съд – Айтос е отхвърлен предявения осъдителен иск от Б. А. Х. чрез неговия
законен представител В. А. Х. против Х. А. Х. и Н. Х. Х. – двамата от с. Преображенци,
Община Руен за заплащане на следните суми – 12 000 лева, представляваща главница – 12
000 лева, представляваща главница – платената продажна цена по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 19.10.2010г. и 1 670 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 12.02.2019г. до 26.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.06.2020г. до окончателното плащане.
Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба
от Б. А. Х. чрез неговата майка и законен представител В. А. Х., с която се претендира
атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат
уважени. В жалбата се посочва, че районният съд неправилно е уважил възражението на
ответната страна за нищожност на сключения между страните предварителен договор за
покупко-продажба от 19.10.2010г. Посочва се, че дори и да се приеме твърдяното от
ответниците обстоятелство, че към момента на сключването на предварителния договор от
1
19.10.2010г. описаното в т. 1 от същия договор складово помещение не е било
самостоятелен обект на правото на собственост, то това обстоятелство отново няма за
последица нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет и това е
така, защото не съществува забрана с предварителен договор да се обещае продажба на
вещи, вкл. и недвижими, които ще възникнат впоследствие, респективно – на вещи, които
впоследствие ще бъдат обособени като самостоятелни обекти на правото на собственост. В
жалбата се посочва, че ответниците по делото не са могли да установят „невъзможен
предмет“ на предварителния договор или непреодолима „юридическа пречка“ за
сключването му, а през цялото време от 19.10.2010г. и до образуването на настоящото
производство са демонстрирали бездействие и неизпълнение на договорните си задължения,
въпреки, че с Анекс от 05.01.2016г. са се задължили и заявили възможността да се снабдят с
кадастрална схема на имота, което е писмено потвърждение на факта, че ответниците към
05.01.2016г. са считали продавания от тях склад за самостоятелен обект, желаели са
сключването на окончателен договор и не са считали да са налице непреодолими пречки за
прехвърляне на собствеността върху складовото помещение.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски и пред
двете инстанции.
В съдебно заседание – въззивникът – малолетен, действащ чрез своята майка и
законен представител - В.Х. чрез техния процесуален представител поддържа въззивната
жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде отменено и да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, о т ЗЗД.
Ответната страна по въззивната жалба – Х. А. Х. и Н. Х. Х. депозират по делото
отговор на въззивната жалба, в който посочват, че въззивната жалба е неоснователна и не
следва да бъде уважавана. Сочат, че така, както е предявено вземането на въззивника е 2
предявено по давност и направеното възражение в този смисъл е безспорно доказано чрез
събраните по делото писмени доказателства и извършената по делото експертиза. Сочи се,
че сключеният на 19.10.2020г. предварителен договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД поради невъзможен предмет и противоречие на императивни норми на закона,
тъй като въпросното складово помещение има статут на складово помещение към жилище –
изба и е прилежаща част от апартамент в същата сграда – мазе. В отговора се посочва, че
при плащане въз основа на нищожен договор, платената сума се счита като платена без
основание и подлежи на връщане от момента на самото плащане, налице е изначална липса
на основание и вземането става изискуемо от момента на плащането, а в конкретния случай
това е датата на договора – 19.10.2010г. и от същата дата започва да тече погасителна
давност спрямо вземането на купувача за връщане на платената по нищожния договор цена,
поради което на 20.10.2015г. вземането на купувача за връщане на платената цена по
нищожния договор се е погасило по давност.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред
2
настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от Б. А. Х. чрез неговата майка и
законен представител В. А. Х. против Х. А. Х. и Н. Х. Х., с които се претендира да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на малолетното дете Б. А. Х. чрез неговата майка и законен
представител следните суми – сума в размер на 12 000 лева, представляваща продажната
цена на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба от
19.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1 670 лева за периода
от 12.02.2019г. до датата на предявяване на исковата претенция пред Районен съд – Айтос –
26.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 26.06.2020г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
В отговора на исковата молба, предявен пред първоинстанционния съд
ответниците по предявения иск – Х.Х. и Н.Х. отправят възражение, че сключеният между
страните предварителен договор на 19.10.2010г. и нищожен на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД поради невъзможен предмет и противоречие на императивни норми на закона, както
и отправят възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца за връщане на
платената цена в размер на 12 000 лева въз основа на складово помещение № *, находящо се
в сутерена на жилищен блок в гр. Б., ул. П. Г. № *.
За да отхвърли претенцията на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че така
предявената претенция за връщане на даденото на отпаднало основание поради разваляне на
договора от ищеца поради неизпълнение на договорните задължения от насрещната страна
не е доказана по своето основание. Прието е че, предварителния договор е нищожен поради
невъзможност на предмета, тъй като таванското помещение не представлява самостоятелен
обект на собственост и по тази причина не е породил права и задължения, а платените по
нищожния договор суми като покупна цена са недължимо платени и се дължи тяхното
връщане поради забрана за неоснователно обогатяване на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът приема и обстоятелството, че по делото по несъмнен начин е доказано плащане на
цената по този нищожен договор в размер на 12 000 лева, но изискуемостта на вземането,
основано на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране,
като не се влияе дори от момента на съдебното прогласяване на нищожността с влязло в
сила решение. Съдът приема, че към момента на предявяване на исковата молба е изтекла
общата петгодишна погасителна давност и на това основание е приел, че претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По делото е представен Предварителен договор за покупко-продажба на
3
недвижим имот от 19.10.2010г., от който е видно, че Х. А. Х. и Н. Х. Х. – двамата в
качеството им на продавачи от една страна и А. Х. Х. – от друга страна – в качеството му на
купувач са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба, по силата
на който продавача да прехвърли на купувача собствеността по отношение на следния
недвижим имот – складово помещение № *, находящо се в сутерена на четириетажна
жилищна сграда в гр. Б,, ул. „П. Г.“ № *, което помещение е със застроена площ от 25, 56
кв.м., ведно с прилежащите му ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху терена. Договорът е съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите от
19.10.2010г. Видно от представения предварителен договор страните са се задължили да
сключат окончателен договор в срок най-късно до 10.01.2011г. По делото е представен и
Анекс (допълнително споразумение) от 05.01.2016г., от който е видно, че страните по
договора са се задължили да сключат окончателен договор на 10.01.2017г. – с оглед
възможността и задължението на продавачите да подадат молба до СГКК – Бургас за
изменение на кадастралната карта и да се снабдят с кадастрална схема на обекта. От
представения по делото договор се установява и обстоятелството, че продавачът се
задължава да прехвърли правото на собственост на купувача срещу цена от 12 000 лева, като
цената ще бъде изплатена по следния начин – в брой – на ръка в момента на подписване на
настоящия предварителен договор.
По делото от представеното Удостоверение за наследници от 17.02.2017г., изд. от
Община Бургас се установява обстоятелството, че А. Х. Х. е починал на 14.02.2017г. и е
оставил за свой законен наследник своя син – Б. А. Х..
По делото е представено заключение от 21.12.2020г. по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че за процесното
избено помещение няма издадена схема от Служба ГКК – Бургас, а процесното избено
помещение е зимник към жилището съгласно чл. 38 от СПНИНМ.
На основание правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.
269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и
допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки
във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
С оглед наведените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция
намира за установено следното:
4
С оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. По същество
вземането от неоснователно обогатяване възниква при доказано разместване на блага и по-
конкретно по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето
обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях, а в тежест
на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова.
Безспорно е, че по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже какво е
получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво
основание съществува. С оглед наведените от ищеца фактически твърдения и представените
за установяването им доказателства, съдът правилно е квалифицирал предявения главен
осъдителен иск по предл. 3-то на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В хода на съдебното дирене ищцовата
страна категорично застъпва тезата, че ответниците са могли да извършат нанасяне в
кадастралната карта и снабдят с идентификатор процесното таванско помещение и така да
бъде сключен окончателен договор, но тъй като не са изпълнили това си задължение са
неизправна страна, купувачът е упражнил правото си да развали договора, поради което и
има право да претендира платеното на отпаднало основание. Наред с горното се счита, че
процесния предварителен договор е валиден и не са налице основания да се приеме
обратното. За да възникне в полза на ищеца преобразуващото право да развали отчасти
процесния договор заради твърдяното от него неизпълнение от страна на ответника на
договора, съответно да претендира връщане на платената сума от 12 000 лв. на отпаднало
основание, първото изискване е договорът да е действителен, защото развалянето на
договора е мислимо само когато облигационната връзка е съществуваща и валидна.
Настоящият съдебен състав намира, че представеният предварителен договор, имайки за
предмет избено помещение, за което е категорично установено по делото, че принадлежи
към жилището, описано в Нотариален акт № * от 15.11.1989г., нот. дело № */89г. по описа
на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, а именно – апартамент с площ от
86, 90 кв.м., находящ се в построена четириетажна сграда в кв. 164 по плана на гр. Б. – ул.
„П. Г.“ № * и не представлява самостоятелен обект. В този смисъл, настоящата инстанция
приема, че към момента на сключване на предварителния договор, а и към настоящия
момент сключеният между страните Предварителен договор от 19.10.2010г. за покупко-
продажба на недвижим имот е нищожен. В този смисъл са множество решения на ВКС, вкл.
и Решение № 319/08.05.2009г., постановено по гр. д. № 3683/2007г., III г.о. ВКС, съгласно
което нищожна е сделката, по силата на която складово помещение се продава като
самостоятелен обект, тъй като няма самостоятелно правно и техническо съществуване, а е
акцесорно към жилището. В решението се посочва, че складовите помещения по своята
правна същност представляват принадлежност към жилищата в сградата, поради което
следват главната вещ и за това не могат да бъдат предмет на правни сделки отделно от
жилищата. В допълнение може да се посочи, че посоченото в анекса задължение на
продавачите, а именно подаване на молба до СГКК - Бургас за изменение на кадастралната
карта и снабдяване с кадастрална схема на обекта не води до промяна статута на
помещението като акцесорно, прилежащо към главната вещ - апартамента. С оглед на това
5
правилен е изводът на Районен съд – Айтос, че договорът не е породил правно действие,
вкл. и задължение за ответника да сключи окончателен, а и тъй като е нищожен, не подлежи
на разваляне. Това изключва наличието на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, на
което е предявен искът – претендираната сума да е дадена от ищеца на ответника на
отпаднало основание, а изменение на петитума не е поискано от ищеца, респ. допуснато в
хода на процеса. Начална липса на основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго лице е налице при нищожен акт, при пълна липса на
правоотношение, след обявяване на унищожаемост. В случая съдът е сезиран с иск за
връщане на сума, платена на отпаднало основание, каквато хипотеза не е установена от
ищеца. При тези съображения, настоящата инстанция намира, че предявеният главен иск е
правилно отхвърлен като недоказан по своето основание.
От друга страна – с оглед на направените възражения от ответната страна в
отговора на исковата молба, настоящата инстанция намира, както бе отбелязано по-горе, че
сключеният между страните договор е нищожен и връщането на дадената по договора сума
се дължи при начална липса на основание, като изискуемостта на сумата е настъпила към
момента на самото плащане по този нищожен договор и към момента на предявяване на
иска е изтекла погасителната давност, поради което и претенцията е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените изводи от
първоинстанционния съд фактически и правни изводи съвпадат с тези на настоящата
инстанция, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед изхода на спора, на ответната страна по
въззивната жалба следва да бъдат присъдени разноски, които се претендират с отговора на
въззивната жалба, но в рамките на въззивното производство не са представени
доказателства за действително направени такива, поради което съдът не следва да се
произнася по отношение на така отправеното искане.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008 от 02.02.2021г., постановено по гр. дело
№ 410/2020г. по описа на Районен съд – Айтос.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
6
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7