Решение по дело №117/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 181/17.12.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 365/2012 год., М.градският районен съд е признал С. С. от Г., обл.К. за виновен в това, че на 25.11.2012 год. на път IV 508-04 к 2+800, между с.Г.Г. общ.Д., и с.У., общ.Д., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. П.” с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.80 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК, във вр. с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК го е осъдил на наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия С. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 16 месеца, считано от 25.11.2012 год. Осъдил е С. С. да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски в размер на 30 лв.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. С. , който чрез защитника си я обжалва в частта й относно наложеното наказание „пробация”, като моли същата да бъде изменена, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години, а в останалата част моли присъдата да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Защитникът на подсъдимия развива съображения, че наложеното на подсъдимия наказание би довело до това, че би бил лишен от възможността да се грижи нормално за семейството си, тъй като единствен той реализирал доходи за двете си деца и съпругата си.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. С. е роден на *. в Г.З. с постоянен адрес е в с.Н., общ.С., обл.С., като понастоящем живее в Г., обл.К.. Има завършено основно образование, женен е, не е осъждан, не работи. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 25.11.2012 год. през деня подс. бил в с.Г.Г., общ.Д., където употребил алкохол – ракия. Около 19.30 часа решил да се прибере в Г., като въпреки, че бил употребил алкохол, се качил в лек автомобил марка „Ф. П.” с рег. № * и потеглил към Г.. Движейки се по път IV 508-04 к 2+800, между с.Г.Г. общ.Д., и с.У., общ.Д., подс. изгубил контрол над автомобила, излязъл от пътното платно и се преобърнал по таван. Покрай него минал друг автомобил, управляван от М. С., който сигнализирал на тел.112 за ПТП. На място били изпратени полицейски автопартрул в състав – св.З. Ч. и С. Б., както и екип на „Бърза помощ”. На местопроизшествието св. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест” с фабр.№ 0067, който отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в количество 2.24 на хиляда. На подс. бил съставен АУАН № 232/25.11.2012 год. за извършено административно нарушение по чл.20 ал.1 и ал.2 и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който бил подписан от него без възражения; както и му бил издаден издаден талон за медицинско изследване, след което бил отведен в „СПО” при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” –Г.К., където дал кръвна проба за химическо изследване. Подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа в РУ „Полиция” – Д. със Заповед за задържане на лице рег.№ 46/25.11.2012 год.

От заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол № 375/26.11.2012 год., се установява, че в кръвта на подс. е констатирано наличие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол в количество 1.80 на хиляда.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 304/25.11.2012 год. на Началника на РУ „Полиция” - Д., на основание чл. 171 т.1 б.„б” от ЗДвП, е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подс. , до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, които са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а именно: от обясненията на подс., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с които е направил пълни самопризнания и на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитания по делото свидетел Здравко Чаушев, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, и кореспондиращи си с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимия; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 25.11.2012 год. на път IV 508-04 к 2+800, между с.Г.Г. общ.Д., и с.У., общ.Д., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ф.П.” с рег. № * с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.80 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс. – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, квалификацията на същото, както и формата на вината /при пряк умисъл/ при извършването му, няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимия с въззивната му жалба касае справедливостта на наложеното му наказание „пробация” с определените пробационни мерки.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия , първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало, направените пълни самопризнания, съдействието му за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното, добрите му характеристични данни и ниската степен на обществена опасност на дееца, както и липсата на отегчаващи отговорността му такива. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е заменил предвиденото в чл.343б ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” /което няма определен минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 10 месеца при периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 10 месеца. На основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и комулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 16 месеца, считано от 25.11.2012 год. - датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление по административен ред. Настоящата инстанция намира така наложените на подс. наказания за достатъчни и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи. Още повече, че първоинстанционният съд е наложил на подс. пробационни мерки по вид и в срокове, далеч под средния предвиден в закона размер на същите, а именно: наложил му е само двете задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 10 месеца всяка от тях, или близо до минималния такъв. С други думи, при определяне на наказанието на подс. първоинстанционния съд е спазил принципа на справедливост и съответност на наказанието на извършеното престъпление. Първоинстанционният съд, обаче, е пропуснал да приспадне от така наложеното на подс. наказание „пробация” времето, през което подсъдимият е ßил задържан в поделенията на МВР за срок от 24 часа, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК, тъй като е безспорно установено по делото, че подс. е бил задържан за посочения срок по ЗМВР, което съгласно посочените разпоредби представлява задържане по смисъла на чл.59 ал.2, във вр. с ал.1 от НК и подлежи на приспадане при изпълнението на наказанието „пробация”, като този пропуск следва да бъде коригиран от прокурора по реда на чл.417 от НПК. Следва да се отбележи в тази връзка, че направеното оплакване от защитника на подс. с въззивната жалба и в хода на съдебните прения – за нецелесъобразност на наложеното му наказание „пробация”, респ. направеното в тази връзка искане за налагане на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, с отлагане на изпълнението му за срок от 3 години при условията на чл.66 ал.1 от НК, са изцяло неоснователни. Това е така, тъй като настоящият състав намира, че именно наказанието „пробация” с определените му с настоящото решение пробационни мерки по вид и срок, е необходимо и достатъчно за постигане на целите на наказанието, както бе посочено и по-горе в решението, същото отговаря в пълна мяра на характера и тежестта на престъплението, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като замяната му с наказание „лишаване от свобода” по жалба на самият подсъдим е абсурдно. Безспорно е, че наказанието „лишаване от свобода” е по-тежко такова от наказанието „пробация”, видно от систематичното им място в разпоредбите на чл.37 от НК, т.е. с посоченото искане на защитника на жалбодателя по същество се иска влошаване на положението на обжалващия, чрез увеличаване на наказанието, без да е налице съответен протест на прокурора, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК. Още повече, че при определяне на наказание на подсъдим за извършено престъпление съдът следва да държи сметка само и единствено за посочените в НК критерии за индивидуализация на наказанието – смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и подбудите за извършване на деянието /чл.54 от НК/, респ. наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко /чл.55 от НК/, но не и за „целесъобразността” на наказанието, т.е. дали същото е удобно за изпълнение на подсъдимия или не. Още повече, че в настоящият случай доводите на защитника на подсъдимия за поисканото изменение на наложеното на последния наказание – че подсъдимия работи в чужбина и при изпълнение на наказанието „пробация” би загубил работата си, респ. би се отежнило неговото финансово положение, тъй като подсъдимият не би бил в състояние да се грижи пълноценно за двете си деца и семейството си, са изцяло неоснователни и неподкрепени от каквито и да било доказателства. Освен това, от данните по делото, вкл. и от подадената от подсъдимия Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние е видно, че нито той, нито други членове от семейството му работят въобще.

Що се отнася до наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 16 месеца, то съдът намира, че същото е съобразено с характера и тежестта на извършеното престъпление, както и със степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което не е явно несправедливо.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 181/17.12.2012 год. по Н.о.х.дело № 365/2012 год. по описа на М.градския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.