РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Девня, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120101023 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба по чл. 8 и сл. от ЗЗДН от Т. А. М. с ЕГН **********, лично и като
законен представител на детето С. Б. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Девня , ул. „
Петрича „ №18, чрез адв. Г. Н. от ВАК, против Б. Н. С. с ЕГН **********.
Молителите твърдят, че ответникът Б. С. многократно се е държал грубо с Т. А. М.
включително и в присъствието на детето С. Б. С., упражнявал вербално насилие и психически
тормоз спрямо молителката Т. М. във връзка с извършено спрямо същата блудство от биологичния
й баща през 2019г, след като е навършила 18 години, за което последния има влязло в сила
присъда Твърди се, че ответникът непрекъснато я обиждал, като й казвал, че е луда, лежала в
психиатрия, ходила с баща си и други такива. Излага се, че ответника Б. Н. С. упражнявал и
физическо насилие спрямо Т. А. М. вкл. и в присъствието на детето С. Б. С., като освен обидите и
боя всяка вечер насилвал сексуално Т. по време на бременноста й въпреки забраната на лекарите за
това. Твърди се още, че на молителката Т. й било забранено да излиза извън двора на къщата,
където живеят и да разговаря с когото и да било. Излага се, че на 26.09.2022г. около 09.00 часа
ответникът започнал да крещи на Т. А. М., защо е излязла навън и се е спряла да говори със
съседка, като неговото семейство не е в добри отношения с тази жена, а след като се прибрали
вкъщи, ответникът започнал да обижда и удря Т. А. М., като през цялото време детето било на
леглото и имало пряка и непосредствена опасност и за неговото живот и здраве. Твърди се също,
че на 27.09.2022г. около 14.00 ч. ответникът след като видял новата дрешка, която Т. А. М. купила
за детето, започнал да упражнява вербални и физическа агресия спрямо нея, като детето било при
тях в кошарата. Т. А. М. се обадила на майка си, която дошла да я вземе при себе си в с.
Белоградец, но свекървата категорично отказали да й дадат детето.
Съгласно данните, изложени в исковата молба, съдът е издал заповед за незабавна защита по
1
чл.18 ЗЗД, с която е задължил Б. Н. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Т. А. М. и да приближава пострадалото лице Т. А. М. на разстояние по –малко от 50 метра.
В представено становище ответника Б. Н. С. чрез проц. представител адв. С. Х. от ВАК
оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Твърди се, че молителката Т. А. М. не е в
състояние да обяснява и да разказва, тя отговаря само с “ да “ или “ не “ или с кимане на глава,
била отпусната, мълчала, от нищо не се интересувала, нищо не отговаряла и нищо не правела,
изпускала се по голяма и по малка нужда, не е готвила, нито мела, не можела да направи дори едно
кафе. Отпуснатото й състояние се редувало с буйствания, крясъци, блъскане и трошене на
предмети. Твърди се, че Т. М. не полагала грижи за детето си, дори не го поглеждала, не била в
състояние да го кърми, не се включвала дори да помага, да къпе дъщеря си, седяла и гледала в една
точка, имало случай, когато вземала бебето от кошарата и го оставяла на земята в коридора на
къщата, без да обясни, защо го прави. Всички грижи за молителката били поети от ответника и
семейството му, които редовно й купували лекарства, къпели я, когато се изхождала в дрехите си.
Оспорва се, че ответникът е малтретирал и насилвал Т., същата винаги била оставяна заедно с
възрастен член на фамилията, тъй като поведението й представлявало опастност за живота и
здравето на детето. Излага се, че молителката изобщо не се интересувала как я издържат нея и
детето, нямала никакно усещане за стойността на парите. Твърди се, че на 26.09.2022г.
молителката заедно с детето и количката без да се обади на свекъра си, който бил вкъщи, излязла
извън двора на къщата . Когато бащата на ответника разбрал, че липсват, хукнал , да ги търси и
позвънил на всички да му помагат. Т. била намерена в центъра на гр. Д. в безпомощно състояние,
не знаела, къде се намира и не отговорила, защо е там сама. Твърди се, че откакто живеела с
ответника Т. М. никога и никъде в Девня не е ходила сама – винаги единствено ответника я е
извеждал на разходка или в негови роднини. Излага се, че когато се прибрал от работа ответникът
попитал молителката, защо е излязла сама с бебето без дори да се обади, тя започнала да му крещи,
да го нарича с обидни думи, да блъска и да удря с метлата, докато не се уморила и не се спряла.
Твърди, се ча на 27.09.2022г. Б. С. направил забележка на Т., че не трябва да се харчат пари
безразборно за ненужни неща, тъй като детето няма в момента нужда от тях, а има належащи
разходи за бебето, които следва да се покриват ежедневно.
В о.с.з. на 15.02.2023г. адв. Х. излага, че Т. М. е посетила жилището на ответника в гр. Д.
след образувне производството по настоящето дело. Проц. представител на молителката адв. Н.
излага, че Т. поискала съдействието на ДСП, за да види детето си С., все пак тя е майка на детето
и не го е виждала от 4-5 месеца, била много щастлива от факта, че е видяла своето дете за 15
минути
По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП Девня. Излага се, че до момента
на подаване сигнал от РП Варна във връзка с образувано ДП не са установени нередности при
отглеждането на детето С.. Считат, че не е налице риск за детето, то не е във възраст, когато
осъзнава случилото се, по време на конфликта между родителите му то е спяло.
Изискани са материалите по ДП №223/2022г. по описа на РУ Девня, образувано по сигнал на
Т. М. за причинена повреда в условията на домано насилие.
По делото е постъпила справка от УМБАЛ Варна “ Св. Марина “ ЕАД, видно от която
молителката Т. М. е била хоспитализирана два пъти : първия път от 10.02.2021г. до 28.02.2021г. с
диагноза остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми и към датата на
справката от 26.01.2022г. е насочена за лечение и приета на доброволен принцип за уточняване на
2
диагнозата и терапевтично повлияване след сиуциден опит.
Видно от извършена служебно справка между страните Т. М. и Б. С. е налице висящ съдебен
спор по отношение на родителските права спрямо детето С. Б. С..
В своите извявления пред съда свидетелката на страната на молителите С. С. Й., майка на Т.
М. , излага, че на 27.09. около 09 часа дъщеря й се обадила и казала, че има проблеми с ответника.
Свидетелката отишла до Девня заедно с брата на молителката, където Т. и Б. казали, че се скарали,
защото той й забранил да излиза на улицата. Излага, че попитала майката на Б., която обяснила, че
Б. я видял да говори с комшия, с който той не е в добри отношения и се скарали. Твърди, че
прибрала Т., защото те вече я били изгонили и тя плачела, понеже не й давали детето. Явства, че
след като дъщеря й се прибрала да живее при нея, й споделила, че я боли ануса, имала петна по
крака и белези от ухапвания по рамото и драскотини от нокти. Явства, че Т. тогава й споделила, че
й било забранено , да излиза от двора на къщата, да говори с майка си за това, което се случва и че
Б. всяка седмица я тормозил, за това , че “ била” с баща си и я “ изтезавал “ сексуално, като я карал
да прави анален секс по време на бременноста й въпреки, че тя не искала това.
В своите изявления пред съда свидетелят М. А. М., брат на Т. М., излага, че на 27.09 майка
му се обадила за проблем със сестра му и двамата отишли до гр. Девня. Твърди, че не е виждал
видими белези по сестра си, тя не му се е оплаквала и не му е казвала, че е тормозена.
В своите изявления пред съда свидетелката на страната на ответника Л. М. К. излага, че
познава Т. и нейния партньор от начало на бременноста й. Твърди, че идвайки в кабинета,
молителката почти не говорела и била неадекватна, ответникът се отнасял с голямо търпение към
нея.
В своите изявления пред съда свидетелката С. Н.а С., сестра на ответника, излага, че от два
месеца и половина откакто е в страната се е грижла за бебето и за Т.. Твърди, че Т. не била в
състояние да се грижи за детето и за себе си. Твърди, че по време на бременноста й спяла със
свекърва си и брат й я къпел, защото се изпускала. Излага, че не знае, ответника да е забранявал на
молителката да излиза, да разхожда бебето извън двора, нито да са се карали и брат й да й
повишава тон.
По делото е назначена и изслушана комбинирана съдебно психологическа и съдебно
психиатрична експертиза, вещите лица по която Г. М. и д –р К. К. излагат, че травми са породени
от проблемни междуличностни взаимоотношения-различие в очакванията и културните модели,
крехкост на психиката при ищцата, известно прибързване със създаването на партньорство с
подкрепа на майката на ищцата. В живота на Т. има предхождаща тежка психотравма, която е
довела до първото стациониране в психиатрична болница и прилагането на медикаментозно
лечение. Доколко брачния партньор е имал реална представа за нейните потребности като болен
човек с психотравмено преживяване и необходимостта от прием на медикаменти както и на
контрол от специалист. Значение има и спирането на медикаментозното лечение от Т. по време на
бременността й. Бременността и раждането са също психотравмени моменти за Т.. Всички тези
събития водят до сгъстяване на житейски събития—с положителен и отрицателен знак, но със
съответни точки стрес, което претоварва психиката й. Вследствие неадекватното отношение на
съжителя - неопитност, несъобразяване с психичното състояние на Т., несамостоятелност на
мисленето му, зависимост и внушаемост спрямо първичното семейство се причинява срив при Т.
М.. Установява се значително вмешателство от страна на първичното семейство на г-н Б. С.. В
културния им модел се включва собственическо отношение към „булката” и обезправяването,
3
къпането й по време на бременността, включително отнемане на право да говори по телефона с
майка си- само в присъствието на мъжа, подслушва се, казва й се какво да говори; забранява й се
три месеца да напуска двора с количката и бебето и др.; да не се оплаква при насилие; да живее в
принуда и ограничена свобода. По литературни данни през първото тримесечие на бременността
10% от жените преживяват епизод на малко афективно разстройство. През второто тримесечие
този процент спада. Съществуват данни за увеличаване на малките афективни разстройства през
третото тримесечие, което е свързано с рискови фактори, като липса на брак или нисък социално-
икономически статус. Всяко психично заболяване може да започне за първи път през
бременността или да настъпи като продължение на предхождащо разстройство. Малките
афективни разстройства са с примес на депресия и тревожност. В случая - поддържани от
поведението на съпруга и заобикалящите членове на първичното семейство на г-н С... „Родилна
тъга” — 50%-80% - от родилките разказват за родилна тъга през първата седмица от
раждането.Това състояние предизвиква значителен дистрес и изисква медицинско внимание.
Симптомите се развиват в предсказуема последователност и се появяват още през първия ден след
раждането с чувство на изтощение,анорексия и оплаквания от лоша концентрация. Могат да се
наблюдават лека обърканост и дезориентация. Около 50% от родилките плачат през първи ден.
Около 80% преживяват приповдигнатост.През третия — четвъртия ден може да се наблюдава
депресивно настроение, двигателно неспокойствие и раздразнителност.Характерна е лабилността
на настроението. Кой кога и в какви дози е давал медикаменти на г-жа М. не става ясно. Всичко е
затворено в семейството на г-н С.. Голям дял в етиологията се пада на биологичния фактор -
дълбоките хормонални промени.Проследяването на състоянието трябва да продължи до пълно
оздравяване. Пациентката и семейството й трябва да бъдат успокоявани и подкрепяни. А не
критикувани , наказвани и насилвани, както е било в случая с г-жа Т.М.. При нея са били
блокирани всички нормални прояви като излизане с детето на разходка. Напълно несъвместимо
със състоянието на родилката и малката възраст на бебето С. е било поведението на бащата г-н С.,
воден от личните си нагони и претенции. Адекватно е било поведението на майката на г-жа Т.М.,
която познавайки психиката на дъщеря си и предишната тежка сексуална психотравма, е поканила
младото семейство в дома си, за да подпомогне адаптацията им към новата ситуация - „нов член в
семейството”. Това би подсилило укрепващите фактори. В случая на „сбиване” между родителите
на бебето С./Джансу/ по данни от родителите детето е спяло и не е реагирало по никакъв начин на
техните действия, звуци или шумове. Непосредствен силен плач би отразил реакция на детето
спрямо неблагоприятно въздействие на средата. Счита се, че първата усмивка е началото на
емоционалното и социално развитие на детето.Тя е израз на определена зрелост на нервната
система. Най-често тя се появява в края на първия или началото на втория месец при ласкавия
говор на майката и нейното усмихнато лице. Постепенно детето групира своите усещания и
получава определено възприятие за образа на майка си, която вече различава към 4-5
месец.Формиралата се по най-непосредствен начин връзка между майката и детето постепенно се
пренася и върху останалите членове на семейството По този начин се създава първият по-широк
кръг от социални връзки, оставя се основа на бъдещото социално поведение на детето. Ранното
лишаване на детето от майчината нежност поражда синдром на депривация, водещ до психически
деформации върху психическото и възпитание на детето.Ранното прекъсване на тази връзка е
фактор с първостепенно значение за етиологията на заболявания на нервната система у деца от
училищна и юношеска възраст. Докато при майката Т. М. са налице редица фактори преди
раждането и след раждането, които обуславят нейната крехкост по отношение на
неблагоприятните фактори, обясняват реакциите й и психическата лабилност — на моменти дори
4
неадекватност по думи на семейството на г-н Б.С., то при него на първо място е ниската
интелигентност, неопитност, егоистичен мъжки и особен семеен модел на тиранично отношение
към жената, собственическо отношение към съпругата, жената, дала живот на детето му. Грубо
казано- отношение като към „инкубатор”, без оглед на соматичното й състояние, болките
/настояване за секс веднага след раждането при наличие на разкъсвания/, физическо и словесно
малтретиране. Настоявайки, че Т.М. е неадекватна, г-н С. не е намерил внимателен търпелив и
подкрепящ подход,а напротив - бил е тираничен, груб, прекъснал е драстично връзката майка-дете
и е нанесъл допълнително вреда върху майката и детето. Като са поели голямата отговорност за
тези решения членовете на семейството на г-н С. не са имали компетентност и подготвеност за
подобна грижа. Видно е, че липсва адекватно проследяване на състоянието на родилката и не са
извършени необходимите действия по диагностицирането, лечението на майката и подкрепата на
връзката майка- дете.
Устно в о.с.з. вещото лице Г. М. излага, че Т. М. съзнава границите си, напр. че не може да
решава сложни математически задачи, планира бъдещето, как ще отглежда детето си, как ще й
направи празник с музика, не всички нейни прояви са били осъзнати в първите седмици след
раждане и при сексуални контакти и поведение на съжителя й, нямала е опит със семейно
съжителство. Вещото лице излага, че нито веднъж не чула Т. да смесва сексуалното посегателство
на баща си със сексуалните преживявания с мъжа си, възможно е да прави паралел на
подсъзнателно ниво, но не го е формулирала по този начин. Израза крехкост на психиката на
ищцата или чупливост, се употребявал по отношение на хора, които са претърпели психични
травми, защото те по-лесно могат да бъдат наранени и да стигнат лесно до нервен срив в сравнение
със здрави лица.
При своето изслушване от съда вещото лице д –р К. излага, че Т. М. има психична годност да
възприема фактите и да ги възпроизвежда, като смесени социативни разстройства може да ги
натовари емоционално, но фактите са достоверни. Такива хора са емоционално по-лабилни и е
лесно внушаема. Тя има пълната възможност да съставя изречения, да чете, да запомня, да
въпроизвежда и дава обяснения за нейните чувства и действия. Така описаното от ответника
състояние е свързано с болестен епизод. При обследването си Т. няма склоннност да измисля,
съчинява и украсява, може емоционално да ги преекспонира, но няма склонност да измисля и
фантазира ; Леката умствена изостаналост спомага за изказванията й такива, каквито ги мисли и
чувства, няма заученост при подадена информация в нейните изказвания. Вещите лица излагат
още, че Т. е нямала опитност със семейно съжителство, понасяла е доколкото е могла поради това,
че е до някаква степен внушаема, е понесла в началото това поведение на ответника, защото когато
някой доминира и ти диктува поведение е нормално, отделен от собствената си среда, нормално е
да реагираш регресивно, за това е понесла това отношение към себе си.
Съдът намира производството по делото за допустимо като подадено против лице по чл. 3.т.2
ЗЗДН в предвидения от закона срок. Разгледана по същество съдът намира молбата за частично
основателна по отношение на молителката Т. Мехмед за извършено спрямо нея от ответника
психическо и икономическо насилие. Свидетелските показания на Лиляна Кръстева и на Мехмед
Мехмедов не се отнасят до взаимоотношенията между страните в дома на ответника, в своите
показания свидетелката С. С. Й. само преразказва изложеното от дъщеря й. Единственият
свидетел очевидец на взаимоотношенията между страните в дома на ответника е била
свидетелката С. С.. Изложеното от същата, че молителката не е в състояние да излиза, защото не
може сама се грижи за себе си, е в противоречие с изложеното по - късно от нея, че на 26.09. Т. М.
5
сама излязла на разходка, за което Б. й се обадил, за да я пита, защо е оставила сама молителката
и когато попитала Т., същата й казала, че се скарали, защото е излязла, без да се обади, и с
твърденията на ответника, че същата разходвала на 27.09.2022г. парични средства за подарък на
детето. Съответстващо на твърденията на молителката Т. М. в исковата молба, че не й се
разрешавало да напуска сама и без разрешение двора на къщата и за отнемане на достъпа й до
парични ресурси, са и твърденията в писменото становище на ответната страна, че на молителката
не се е позволявало да излиза в отсъствие на ответника извън двора на жилището, което обитава,
както и да разходва финанси за подаръци на детето С. без на ответника. Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно психологическа и съдебно психиатрична експертиза е налице
психическа травмираност на молителката Т.. Вещите лица изтъкват, че психическата
травмираност за молителката, вкл. и суицидния опит е следствие от натрупване във времето, което
се дължи и на травмиращо отношение и поведение на ответника и семейството му към нея.
Същевременно проведеното изследване от вещите лица не констатира нарушения и разстройство в
мисленето при молителката, подобни на твърдяните от ответната страна / вещоте лица М. и К.
обрисуваха молителката в своите изявления в о.с.з. на 15.02.2023г. като човек, осъзнаващ своите
възможности и способен за самостоятелни решения на по – елементарен ранг на сложност,
планиращ своето бъдеще и това на детето / , включително и такива които да формират съмнение
за нереалистичност или фантазираност на твърдените от нея обстоятелства. Поради това съдът
приема за доказани твърденията на молителката относно осъществено спрямо нея домашно
насилие чрез системно осъществявали се от ответника травмиращи негови действия и реакции,
ограничаващи личната й свобода и живот, като проява на критично отношение и недоволство към
молигелката, изолация на молителката чрез забрана същата да напуска сама или с детето двора на
къщата, в която живее, контрол над възможността молителката да изразходва парични средства за
подарък на детето. За недоказани съдът приема твърденията на молителката в останалата им част.
Действително в материалите по ДП№ 223/2022г. на РУ Девня има събрани доказателства и за
извършено физическо и сексуално насилие – СМЕ, но тези доказателства не може да се използват
в настоящето производство, доколкото принципа на непосредственост изисква доказателствата да
бъдат лично събрани и проверени от съда.
Адв. С. Х. е направила възражение, че предмет на производството по делото е само
случилото се между страните на 26.09.2022г. и 27.09.2022г. Изрично още в исковата молба и в
своята декларация по чл.9 ЗЗДН молителката Т. М. излага, че спрямо нея се осъществява
постоянен тормоз, като последните актове на насилие са от 26.09. и 27.09.2022г., т.е наведените
твърдения и съответно предмет на производството са за системни прояви на домашно насилие, а
не само случилото се между страните на 26.09. и 27.09.2022г.
Като неоснователно следва да се отхвърли искането за налагане мерка за защита от домашно
насилие по отношение на детето С. Б. С.. Действително съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.2 ЗЗДН
за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в
негово присъствие. Не се събраха обаче доказателства по делото ответникът да е проявявал
съзнателна агресия спрямо дъщеря си, нито поведението му да е предизвикало тежка психотравма
у детето. Последното се установява както от експертизата на вещите лица Г. М. и д – р К. К., така и
от констатациите в социалния доклад на ДСП Девня.
Съгласно разпоредбата на чл.16 ЗЗДН съдът налага една или повече мерки за защита, като
преценката следва да е съобразена с вида на оказваното домашно насилие и последиците от
същото за здравето, живота, психиката на пострадалото лице,т.е съдът разполага с възможност
6
служебно да прецени, коя от мерките на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо
извършителя. Посочените в молбата мерки за защита по чл.5 ЗЗДН с изключение на мярката по
чл.5, т.4 ЗЗДН – така разпоредбата на ал.4 на чл.5 ЗЗДН, която не се налага от съда при висящ
съдебен спор за родителски права, са наложени от съда и действат понастоящем като временни
мерки за незабавна защита - така чл.19 от ЗЗДН. Съдът намира, че същите продължават да са
адекватни на нуждата от защита и следва да бъдат наложени в същия вид като окончателни мерки.
Останлати мерки съдът намира за неподходящи, доколкото първо не са конкретизирани местата за
отдих и социални контакти и налагането на същите във вида, в който са поискани с молбата,
вероятно би довело да невъзможност ответника да посещава изобщо населеното място,което той
обитава и където е същевременно и постоянния адрес на молителката – гр. Девня. По отношение
на срока, за който следва да бъдат наложени мерките за защита по ЗЗДН, съдът намира, че същите
следва да бъдат наложени за срок от четири месеца, считано от датата на постановяване на
решението и издаване на заповедта. Настоящият състав счита, че определеният срок за защита от
четири месеца е подходящ и съобразен със степента и интензитета на извършеното от ответника
насилие както и ос обстоятелството, че с определение от 04.10.2022г.. същите са бил наложени и
са действали спрямо ответника за период над 1 месец, така определеният срок дава и възможност
на извършителя да преосмисли своето отношение към молителката
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС глоба в размер на 200лв. Налагането
на тази санкция не е предоставено на преценката на съда.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС дължимата за разглеждане на делото
държавна такса в размер на 25 лв.
С оглед изхода на делото ответната страна дължи да заплати в полза на молителя Т. А. М.
заплатеното от нея адвокатско възнаграждание и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 1010 лева / 500 лв възнаграждание по иска за защита от домашно насилие,
представляващи ½ от платеното възнаграждание в размер на 1000 лева за представителство по
делото и 510 лв разноски, платени за възнаграждение на вещото лице /. Възражението за
прекомерност на размерана адвокатското възнаграждание, направено от адв. Х. , съдът намира за
неоснователно - същото е под минимума, посочен в чл.22 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г.
ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ.
Предвид изхода на делото по искането за налагане мерки за защита по отношение на детето
С. Б. С. молителката следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 400 лева / / 300 лв
възнаграждение по иска за защита от домашно насилие и 100 лв разноски, платени за
възнаграждание на вещото лице /.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Б. Н. С. с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Т. А. М. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА за срок от 4 /четири/ месеца, считано от постановяване на решението и
7
издаване на заповедта на Б. Н. С. с ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице Т. А.
М. с ЕГН **********, на разстояние по – малко от 50 метра, както и на същото разстояние
жилището, в което живее пострадалото лице, находящо се в с. Б., общ. В., обл. Варна, ул. „ В. Л. „
№**
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. А. М. с ЕГН **********, действаща лично и като законен
представител на детето С. Б. С. с ЕГН **********, за налагане мерки за защита от домашно
насилие спрямо Б. Н. С. с ЕГН **********, в останалата й част.
ОСЪЖДА Б. Н. С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т. А. М. с ЕГН **********,
сумата от 1010 лева / хиляда и десет лева / разноски по делото
ОСЪЖДА Т. А. М. с ЕГН **********, като родител и законен представител на детето С. Б.
С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б. Н. С. с ЕГН **********, сумата от 400 лева /
четиристотин лева / разноски по делото
ОСЪЖДА Б. Н. С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Девня глоба в размер на 200 /двеста / лева, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. Н. С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
УКАЗВА на Б. Н. С. с ЕГН **********, че при липса на представено доказателство за
доброволно плащане на дължимата сума в размер на 25 / двадесет и пет / лева за държавна такса
на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и на дължимата сума от 200 /двеста лева/ - глоба на основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН по сметка на РС- Девня - BG22UBBS88883120431801 - Банкова сметка за
съдебни такси (държавни такси за образуване на дело, свидетелство за съдимост, съдебни
удостоверения, преписи от решения и др.), в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия
съдебен акт, съдът ще пристъпи към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на
изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените
изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за служебно
издадените изпълнителни листи няма да бъдат присъждани.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита по чл.15, ал.2 ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Н. С. с ЕГН **********, за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – при
неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.
8
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 от
ЗЗДН.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
седемдневен срок, считано от датата на връчване на решението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9