Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
гр. Русе, 19.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 180 по
описа за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба, подадена от В.А.Ф. и И.А.Г., с адреси в гр.
Русе, чрез адв. Т., представлявани в с.з. от адв. Д., против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1107/23.03.2023 г., издадена от началник Областен
отдел "Автомобилна администрация" гр. Русе, с която по отношение на Ф.
е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б. „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от
движение на моторно превозно средство „лек автомобил“ Мерцедес 213 ЦДИ
категория M1 с peг. № СМ 5295 ВВ, регистриран в Р.
България на дата 20.06.2003 г., собственост на В.А.Ф., до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане
на 1 (един) брой табела е регистрационен номер СМ 5295 ВВ и отнемане на
свидетелство за регистрация № *********, издадено в Р. България.
Със същата заповед по отношение на Г. е приложена ПАМ по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС - до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година.
В жалбата се сочи, че същата е незаконосъобразна поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – същата била издадена след незадълбочена проверка и непълно изясняване
на обстоятелствата. Била приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 9 от ЗАвтП
и лиценз не бил необходим, тъй като се касаело до случай на изключение,
посочено в чл. 12б, ал. 10 от същия закон. В заповедта не било посочено за коя
от хипотезите на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на закона се касае, поради което било
нарушено правото на защита. Не следвало ПАМ да се прилага по отношение на
оспорващия Г.. В съдебно заседание се
сочи нарушение на процедурата по чл. 44, ал. 2 от АПК, тъй като нямало данни
лицето, приподписало взетите обяснения, да е оправомощено. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се
разноски.
Ответникът - Началник Областен отдел "Автомобилна
администрация" гр. Русе – редовно призован, не се явява. Постъпил е писмен
отговор от директора на РД „АА“ – Русе, който не е страна в производството.
От фактическа страна
съдът установява следното:
На 17.03.2023 г. при извършване на проверка
за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове и извършване на проверки за осъществяване на нерегламентиран превоз на
пътници от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с цел превантивно
осигуряване на безопасността на пътуващите, Й.Б.П. - главен инспектор в Отдел
„Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе е
установил, че на дата 17.03.2023 г. И.А.Г. извършва обществен международен превоз (към
момента на проверката Г. шофира автомобила) на още 5 броя пътници - В. А.Ф., Т.С.С., Л.М., Д.М. и Д.А. от Р. България до Р. Германия с описания
по-горе автомобил, собственост на Ф..
Снети били обяснения от пътуващите лица с (л.
4-9) от които се установило следното:
Виджаи А.Ф. декларирал, че
работи в Германия, собственик е на микробуса с който се пътува и поема целия
транспорт за разходи. Пътуват 6 човека и работят като строители.
Т.С.С. декларира,
че пътува за Германия, не е давал пари и не знае кой ще плати за транспорта.
Л.М. декларира, че пътува за Германия, пари
на шофьора не е давал, в обяснението описва, че шефът му ще плати на Виждаи Ф., собственик на автомобила. В обяснението описва,
че в момента шофира И.А.. Предполага, че шефът му ще заплати около 100 евро на В.А.Ф..
Д.С.М. декларира, че пътува за Германия за
да работи като строител, шефът на фирмата в която работи ще заплати за
транспорта на В.А.Ф., собственик на автомобила.
Д.П.А. в снетите обяснения декларира, че
пътува за Германия, там работи, за транспортните разходи ще заплати шефът му.
И.А.Г. е декларирал, че работи в Германия.
Пари за пътя не е давал, уговорката с шефа му е била такава. На дата 17.03.2023
г. е седнал той да кара автомобила като някъде по пътя ще се смени с Ф..
Прието е, че извършваният обществен
международен превоз на пътници е с маршрут от България до Германия с описания
автомобил, собственост на В.А.Ф..
От
направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се установило, че международният обществен превоз на пътници се
извършва без за моторното превозно средство да има издадено заверено копие към
лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните превозни
средства към лиценз, издаден от МТС. Поради това е прието, че е налице
основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. „а“ и т. 4, б. „б“ от ЗАвтП.
Допълнително е изложено в мотивите на
обжалваната заповед, че прилагането на принудителна административна мярка по
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и т. 4, буква „б“ от ЗАвтП в максимален срок е
обусловено от факта, че превозът, извършван от водача Г., се извършва срещу
заплащане или икономическа облага, без да са спазени нормативните изисквания за
извършване на международен обществен превоз на пътници. От събраните от
пътуващите лица сведения има достатъчно данни за извършвания превоз, както и за
възмездност на същия, поради което случаят не може да
се квалифицира като „споделено пътуване“. Превозът на пътници срещу заплащане
от водач, който не отговаря на нормативните изисквания, както и с МПС, което не
е вписано в съответния лиценз, поражда потенциална опасност за живота и
здравето на пътуващите в него лица, като събраните сведения доказват, че
превозът не е еднократен и не може да се квалифицира като споделено пътуване.
Единственият начин за предотвратяване на тези опасни вредни последици е
временното отнемане на свидетелството за правоуправление на водача и временното
спиране от движение на МПС в максимално предвидения по чл. 106а от закона срок
от една година.
Разпоредено е на основание чл.
106а, ал. 8 от ЗАвтП свидетелство за управление на МПС № ********* издадено на
20.09.2021 г. от МВР - Русе, иззето по реда на чл. 106а, ал. 1, точка 4, буква
„б“, да се изпрати на органа, който го е издал, заедно с копие на приложената
принудителна административна мярка.
С тези мотиви са приложени принудителните
административни мерки спрямо двете лица, а именно:
На Ф. е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т.
1, във връзка е чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на
моторно превозно средство лек автомобил Мерцедес 213 ЦДИ категория M1 с peг. № СМ 5295 ВВ, регистриран в Р. България на дата
20.06.2003 г., собственост на В.А.Ф. с ЕГН **********, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане
на 1 (един) брой табела е регистрационен номер СМ 5295 ВВ и отнемане на
свидетелство за регистрация № *********, издадено в Р. България.
Със същата заповед на Г. е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4,
б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото
е приложена Заповед №РД-01-553/23.11.2021 г. - на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за
прилагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от Закона за автомобилните превози,
където в т. 7 е посочен Началник на Областен отдел "Автомобилна
администрация".
Приетите по делото писмени доказателства, представляващи
съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя досежно истиността им.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях
фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК, направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните административни мерки
по чл. 106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица. В случая заповедта, с която е приложена
ПАМ, е издадена от началник на Областния отдел "Автомобилна
администрация" – гр. Русе, овластен със заповед
№РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" да прилага с мотивирани заповеди ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Следователно мярката е наложена от материално и
териториално компетентен орган, в условията на позволена от закона делегация.
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена
форма, съдържа фактически и правни основания, както и мотиви, които
кореспондират помежду си. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват
незаконосъобразност на разпоредените мерки. Противно
на твърдяното от жалбоподателите липсва нарушение на чл. 44, ал. 2 от АПК -
нямало данни при снемане на обясненията, лицето което ги е приподписало
да се счита за оправомощено.
Съобр. чл. 91, ал. 3, т. 12 от специалния закон от ЗАвтП длъжностните
лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право
да изискват сведения от присъстващите при извършването на проверките трети
лица.
Съобр. чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на
нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се
тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на
тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
По арг. от чл. 12 и 13 от Закона за
администрацията длъжностно е всяко лице, работещо на трудов договор или по
служебно правоотношение в съответната администрация.
Според чл. 93, т. 1, б. „а“ от ДР на НК "длъжностно
лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно
служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение.
В случая сведенията са дадени пред младши експерт при РДГП – Русе,
който се явява длъжностно лице.
Саморъчните сведения на
трети лица са дадени пред компетентния орган и са подписани от лицата, а
съгласно трайната съдебна практика, липсват процесуални пречки в хода на
административното производство да се ползват доказателства и доказателствени
средства, събрани по реда на друг закон, в случая ЗАНН като в случая по делото
е представен и акт за установяване на административно нарушение № 331629/22.03.2023 г. в който са отразени
същите констатации. Този АУАН представлява официален документ с обвързваща
материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и
обстоятелства (вж решение № 6557/20.06.2023 г. по адм. д. № 9493/2022 г. на ВАС).
Дори и тези сведения да не бяха приподписани
от компетентно лице същите са подписани от лицата, направили изявленията и имат
характер на частни свидетелстващи документи, ползващи се принципно с формална
доказателствена сила и се преценяват в съвкупност с оглед останалите
доказателства по делото.
Твърдението, че заповедта не била предявена на Ф. се опровергава
от направеното саморъчно отбелязване върху нея в обратния смисъл. Дори това да
не беше така невръчването се отразява единствено върху възможността за обжалване
досежно срока за оспорване и не рефлектира върху
нейната законосъобразност.
По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки се прилагат за преустановяване на административни
нарушения по този закон.
Съобр. § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗАвтП "обществен превоз" е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство, а "превоз на пътници"
е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага.
Нарушенията са безспорно установени. От приобщените сведения се
установява, че макар към момента на превоза същият да не е бил заплатен от
пътуващите е налице уговорка за заплащането му, които изпълва законовата
хипотеза (виж решение № 6627/12.06.2023 г. по адм. д.
№ 1031/2023 г. , реш. № 11124/05.12.2022 г. по адм. д. № 3384/2022 г. и други на ВАС). В тази връзка съдът
не приема доводите, че е било налице изключението по чл. 6, ал. 3, т. 9 от
ЗАвтП, нито това на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвтП, което касае превоз на товари, а
не на пътници.
По приложената хипотеза в т. 1 от ЗППАМ на чл. 106а, ал. 1, т. 1,
б. "а" и ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 е
предвидено, че за преустановяване на административните нарушения се прилага
мярката временно спиране от движение на моторно превозно средство до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва
превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността;
Прилагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от
органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и
отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на
превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и
"в"; В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 регистрационната табела и
посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. Табелите с регистрационните номера и документите,
удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на
ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по
ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.
По приложената хипотеза в т. 2 на заповедта е предвидено, че по
чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП временно се отнема
свидетелството за управление на водача до отстраняване на нарушението, но за не
повече от една година. Водачът Г. е безспорно установен.
Мерките следва да се приложат или до изтичане на законоустановения срок, или до произнасяне на въззивния съд
с влязло в сила решение досежно наличието на
административно нарушение и респ. установяване на законосъобразността на
наложеното наказание.
Изложени са съображения защо мерките са приложени в максималния
срок, поради което съдът намира, че административният орган и действал
съобразно оперативната си самостоятелност и законосъобразно е определил срока
на приложението.
По делото не са представени и доказателства за твърдените от жалбоподателите
положителни факти, които да оборват констатациите на административния орган. Доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК изрично е
указана на страните в разпоредителното закрито заседание.
Безспорно установено е, че липсва лиценз за извършване на
обществен превоз в рамките на Общността, респ. и удостоверение за превоз на
пътници. Както Република България, така и ФРГ са страни-членки на Общността.
Заповедта е съобразна и на целта на закона. Превозът на пътници не
отговаря на нормативните изисквания и поражда потенциална опасност за живота и
здравето на пътуващите лица.
По тези съображения се налага извод за липса на основания по чл.
146 АПК за отмяна на обжалвания административен акт.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Русе, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.А.Ф. против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1107/23.03.2023 г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в частта й по т. 1
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.А.Г. против заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1107/23.03.2023 г.
на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе в частта й по т. 2
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: