О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……./……03.2018г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година  в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1200 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258 / с предходно наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, действащо чрез адв.Н.Г., срещу ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Варна,  р-н Приморски, с.о.Траката-4 №112, представлявано от Анатоли Валентинов Линков, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 79744,67лв , представляваща платена от ищеца в изпълнение на Решение Ж-30/26.03.15г. на КЕВР цена за достъп за периода 08.02.13г. до 12.03.14г., основанието за което е отпаднало, както и сумата от 19020,45лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 09.05.15г. – 11.09.17г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното плащане на сумата. Претендират се и присъждане на извършените съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК по делото. С исковата молба са направени и доказателствени искания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал. 1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Варна,  р-н Приморски, с.о.Траката-4 №112, представлявано от Анатоли Валентинов Линков, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и размер.  Направени са и доказ.искания.

В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал  допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск.

В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си.

По допустимостта на предявения иск:

С оглед на изложените факт.твърдения в исковата молба съдът намира предявените искове за процесуално допустими. Направените с отговора възражения, касателно липсата на активна легитимация на ищеца и правен интерес, съдът намира, че съставляват възражения, относими към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост, поради което и същите ще бъдат разгледани по съществото на спора.

Що се касае до възражението за прихващане, заявено с отговора , съдът намира същото за недопустимо, поради което и не следва да се приема за разглеждане. С отговора ответникът твърди, че КЕВР не е взела решение за подходящи компенсаторни мерки по реда на чл.32, ал.4 ЗЕ , поради което се иска вземането на такова решение за компенсация от съда и съответно извършване на прихващане със сумата, дължима като компенсация. Доколкото законодателят в чл.32, ал.4 от ЗЕ делегира в изключителна компетентност на адм.орган – КЕВР вземането на решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени, в съответствие с възложените на органа функции по регулирането на дейностите в енергетиката, то е недопустимо подобно действие, което не съставлява правораздавателна дейност, да бъде извършвано от гражд.съд. Ето защо така заявено възражението за прихващане се явява недопустимо и не следва да бъде приемано за разглеждане.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че искът следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК– „Производство по търговски спорове”.

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Що се касае до искането за изготвяне на СИЕ, доколкото възражението за прихващане не се приема за разглеждане, а задачите са относими към него, то не следва да се допуска исканата експертиза.

            Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

НЕ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното от ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, възражение за прихващане със сумата от 79744,67лева, претендирана като компенсаторна мярка по чл.32, ал.4 от ЗЕ.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , р-н Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. Владислав Варненчик № 258 / с предходно наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД /, действащо чрез адв.Н.Г., срещу ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Варна,  р-н Приморски, с.о.Траката-4 №112, представлявано от Анатоли Валентинов Линков, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 79744,67лв , представляваща платена от ищеца в изпълнение на Решение Ж-30/26.03.15г. на КЕВР цена за достъп за периода 08.02.13г. до 12.03.14г., основанието за което е отпаднало, както и сумата от 19020,45лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 09.05.15г. – 11.09.17г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното плащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ответникът е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез вятърна електрическа централа, находяща се в землището на с.Храброво, общ.Балчик, с мощност 4000кW. Излага, че между страните е възникнало облиг.правоотношение, по силата на което на ответника е предоставен достъп до ел.разпределителната мрежа на ищеца срещу цена, нормативно определена от КЕВР, като било постигнато съгласие за автоматична промяна на цената при ново решение на КЕВР, без подписването на анекси. Твърди, че с решение №Ц-33/14.09.12Г. КЕВР, в частност т.IX, е определила временни цени за достъп, като за периода 08.02.13г.-31.01.14г. за осъщественото ползване ищецът издал фактури на обща стойност 97909,50лв. Твърди, че решение №Ц-33/14.09.12г. на КЕВР не е обжалвано от ответника и  т.IX не била отменена, като с решение №КМ-1/13.03.14г. на КЕВР се предвиждат компесаторни мерки за производителите на ел.енергия от ВЕИ, които не са обжалвали решение №Ц-33/14.09.12г. Излага, че в изпълнение на Решение № Ж-30/26.03.15г. на КЕВР е сторнирал издадените за горепосочения период фактури, като издал фактура от 04.05.15г. на стойност 18164,83лв, цената в която е определена по Решение №Ц-6/13.03.14г. Твърди, че в хода на производството по образуваното от ответника т.д.№1536/14г. на ВОС заплатил сумата от 79744,67лв на основание Решение № Ж-30/26.03.15г. на КЕВР с преводно нареждане от 08.05.15г. Твърди, че с Решение № 6832/09.11.15г. по адм.д.№5244/15г. на АС София град, потвърдено с Решение №12344/15.11.16г. по адм.д.№595/16г. на ВАС, е отменено  решение №КМ-1/13.03.14г. на КЕВР, в частта по т.1.2 и т.2, а с решение №5850/10.05.17г. по адм.д.№7400/16г. на ВАС е отменено Решение № Ж-30/26.03.15г. на КЕВР. Счита, че отмяната на тези адм.актове има обратно действие, поради което и основанието , на което ответникът е получил сумата от 79744,67лв е отпаднало и се дължи нейното връщане. Твърди, че с покана, получена на 11.08.17г., ответникът е поканен да изпълни задължението си доброволно , но плащане не било извършено. С допълнителната искова молба поддържа наведените с исковата молба твърдения. Счита, че отмяната на Решение №Ц-018 е ирелевантна, тъй като то определяло преференциални цени за изкупуване на ел.енергия, а ищецът не извършвал такава дейност. Твърди, че процесното вземане не е цедирано, поради което и негов титуляр е ищеца. Сочи, че решение Ц-6 също е предмет на обжалване, в частта , в която е определена цена за достъп до мрежта на ищеца в размер на 0лв. Твърди, че възражението за косвен съдебен контрол било недопустимо, тъй като предявените искове били в отношение на преюдициалност единствено по отношение на отмяната на Решение Ж-30, както и предвид това, че ответникът бил участвал в съдебния контрол на Решение Ц-33 по адм.д.№12461/12г. на ВАС. Намира за неоснователно направеното възражение за прихващане, доколкото е недопустимо предвидения компенсаторен механизъм да бъде прилаган от гражд.съд. Оспорва твърдението ответникът да е трето лице по отношение на решенията на КЕВР, а е пряк адресат на същите.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ВЕНТУС БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Варна,  р-н Приморски, с.о.Траката-4 №112, е представил отговор, с който излага, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Не оспорва факта, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез вятърни електрически централи, находящи се в землището на с.Храброво, общ.Балчик, с обща мощност 4000МW, като ВяЕЦ Храброво 1 с мощност от 2 МW била въведена в експоатация на 08.02.13г., като на 21.02.13г. бил сключен договор с ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД за изкупуване на произведената от последната ел.енергия. Не спори, че с решение №Ц-33/14.09.12г. на КЕВР в т.IX, т.1 и 2 е определена временна цена за достъп на ВяЕЦ, чиито преференциални цени са определени с Решение №Ц-018/28.06.12г. , последното отменено с Решение №16672/12.12.13г. по адм.д.№473/13г. на ВАС. Счита, че иска е недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. Счита, че решение №Ц-33 е отменено по отношение на него, тъй като с отмяна на Решение №Ц-018 е отпаднал основния компонент, който се взема предвид при определяне на временната цена за достъп, както и че с оглед обективните и субективни предели на СНП по влезлите в сила съдебни решения то е отменено спрямо вс.производители на ел.енергия. Прави по реда на чл.17, ал.2 ГПК възражение за нищожност, а в условие на евентуалност за унищожаемост на Решение Ц-33 в частта по р. IX, т.1 и 2, доколкото липсвала преференциалната цена, въз основа на която се определя цената за достъп предвид отмяната на Решение Ц-018. Счита, че е трето добросъвестно лице придобило права, поради което и не дължи връщане на исковата сума. Оспорва иска за обезщетение за забава по размер. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията, като счита същите за периодични плащания. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В допълнителен отговор поддържа възраженията си, като твърди, че не е участвал в адм.производство по адм.д.№12461/12г. на ВАС и са налице предпоставките за осъществяване на косвен съдебен контрол.

                       Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 ЗЗД.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ответникът е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез вятърни електрически централи, находящи се в землището на с.Храброво, общ.Балчик, с обща мощност 4000МW, както и че в хода на производството по т.д.№1536/14г. на ВОС ищецът е заплатил сумата от 79744,67лв с преводно нареждане от 08.05.15г.

С оглед на предявеният иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно – наличието на договорно правоотношение, настъпилата отмяна на решение на КЕВР и пораждане на задължението на ответника за връщане на дадената на отпаднало основание сума.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, а именно – че престацията е получена на годно основание, погасяване по давност на иска, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на СИЕ.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.

НАСРОЧВА производството по т.д. №1200/2017г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.18г. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за насроченото с.з., като на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор.

                              

 

                    

                       СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: