№ 158
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300601663 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 260084 от 08.04.2021г., постановена по НЧХД № 6919 /
2020г., РС Пловдив е признал подсъдимата КР. В. Г. - за НЕВИННА в това, на
14.02.2019г. в гр.Х., обл.Пловдив публично да е разгласила позорно
обстоятелство за ИВ. М. П. от гр.Х., ЕГН: ********** или да му е приписала
престъпление, чрез статия в „Подбалкански новинар“ със заглавие „Разкритие
ПБ Новинар: Ето кои криминални типове от Х. са арестувани за крупната
кражба във В.“, като клеветата да е разпространена по друг начин - чрез
интернет страница www.pbnovini.com и на основание чл.304 от НПК я е
оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.148,
ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147,ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от частния тъжител
и граждански ищец ИВ. М. П. против подсъдимата КР. В. Г. граждански иск
за сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в публично оклеветяване и
уронване на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото,
причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 14.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
РС Пловдив е осъдил тъжителя да заплати на подс.Г. направените в
производството разноски от нейна страна в размер на 500 лв.на основание
1
чл.190 ал.1 от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на повереника
адв.Ст.П. на частния тъжител. Присъдата се обжалва с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Иска се отмяната й и осъждане на
подсъдимата. Първоинстанционният съдебен акт се обжалва и с искане за
отмяна на присъдата в гражданскооправдателната й част и се претендира
уважаване на гражданския иск. В допълнението към въззивната жалба се
развиват доводи за неправилна оценъчна доказателствена дейност на първия
съд, които се поддържат и пред въззивната инстанция. Набляга се и на
допуснато съществено процесуално нарушение от първия съд, който не се е
съобразил с предходното отменително решение на ПдОС и не е изпълнил
указанията, като е постановил съдебен акт без да се произнесе по всички
обстоятелства, изложени против тъжителя в процесната статия.
Жалбата се оспорва от подсъдимата чрез защитника й адв.Кр.Е., които
изразяват становище за неоснователност на въззивната претенция на
противниковата страна и желаят изцяло потвърждаване на постановената
оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема
изцяло и от настоящия съд:
Подсъдимата Г. е журналист и работела в родния си град Х., като
отразявала новини от региона в собствената й интернет страница
„Подбалкански новинар“ с уеб адрес www.pbnovini.com. За да отразява
новините от региона подс.Г. редовно се запознавала с бюлетина на МВР,
където били описвани ежедневните престъпления, извършвани на
територията на Областна Дирекция на МВР - Пловдив.
На 11 срещу 12.02.2019г. била извършена кражба на овце и агнета, което
на следващия ден било отразено в бюлетина на МВР. Подс.Г. се запознала с
данните за това престъпление, след което проучила това в полицейското
управление в гр.Карлово, като разбрала от полицейските служители за две
задържани лица и техните прякори. От полицейските служители Г. научила,
че тези лица имали криминални прояви и били съдени. Предвид така
събраната информация от полицейските служители и бюлетина на МВР
подсъдимата написала статия със заглавие: „Разкритие ПБ Новинар: Ето кои
2
криминални типове от Х. са арестувани за крупната кражба във В.“, която
била със следното съдържание:
„Арестуваните за кражбата на 16 агнета и 12 овце хисарчани са И.П..
с прякор Б., на 25 години и П. Я. с прякор К., на 27 години. Както първи ПБ
Новинар съобщи, двамата тарикати са извели късно през нощта на 11 срещу
12 февруари животните от фермата на животновъда Р.М. и са ги карали пеш
от В. до бетоновъзела в началото на Хисар. Свързали се с човек от Калояново,
който купил агнетата и овцете, уговорили се да им ги плати след няколко дни.
Купувачът не знаел, че стоката е крадена. Полицаите от Карлово са иззели
животните и са ги върнали на стопанина им. Двамата апаши са криминално
проявени, съдени са за кражби.“
Статията била публикувана в интернет страницата „Подбалкански
новинар“ на 14.02.2019г. и така станала достояние на много посетители на
интернет адреса www.pbnovini.com. Статията била прочетена и от
свидетелите М. и Р., които били приятели с тъжителя И.П... Свид.М. получил
съобщение от приятел, който му бил пратил статията и така я прочел. За
последния нямало съмнение, че И.П.. с прякор Б., на 25 години бил тъжителят
И.П.., защото последния така бил известен сред приятелите си. В статията
пишело и за П. Я. с прякор К., който свид.М. познавал и това бил свид.П. Я..
Последният и П. били приятели и често излизали заедно. Свид.М. позвънил
на тъжителя П., но телефонът му бил изключен. След това М. разбрал, че
П. бил задържан в РУП Карлово за кражба на овце. След като бил освободен,
тъж. П. се видял със свид. М. и му споделил, че бил много огорчен от
случилото се, бил засегнат от статията, че бил криминално проявен. Тези
данни повлияли лошо на тъжителя П., който в последствие се разделил с
приятелката си, защото тя приела, че е криминално проявен.
Статията била прочетена и от свид.Д.Р., приятел на тъжителя П., като
двамата тренирали и се подготвяли за европейско първенство. Р. се опитал да
се свърже с тъжителя, но първоначално не му отговарял на обажданията. В
последствие тъжителя П. вдигнал телефона си и обяснил, че е задържан в
полицията. След като бил освободен, тъжителя се срещнал със свид.Р.,
споделил за огорчението си от изнесеното в статията и пред Р. позвънил на
посочения в страницата на „Подбалкански новинар“ телефон с искане за
премахване на статията. В последствие тъж. П. спрял да тренира и тъй като
бил спаринг партньор на свид.Р., последния също не успял да се подготви за
първенството. Тъжителят започнал да отслабва, затворил се, чувствал се
засегнат и обиден.
За отнетите животни, за което ставало реч в инкриминираната статия,
било образувано досъдебно производство, в хода на което бил разпитван
свидетелят П. Я.. Последният посочил като свой помощник в отнемането –
тъж. И.П... Тези данни, както и това, че разговорите с купувача на животните
били водени също от телефона на частния тъжител, довели до повдигане на
обвинения спрямо тъжителя И.П. и свид.П. Я., а в последствие бил внесен и
обвинителен акт спрямо двамата за извършено престъпление по чл. 195 от НК
и в Районен съд - Карлово било образувано НОХД N 63/2020г. По последното
3
дело понастоящем няма постановен краен съдебен акт.
Описаната фактическа обстановка, съдът е установил след анализ на
писмените и гласни доказателствени средства, изводимото от показанията на
всички свидетели, както и обясненията на самата подсъдима. Анализирал ги е
поотделно и в съвкупност при спазване принципите по чл.13 и чл.14 от НПК
с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Фактите са правилно установени и не се оспорват от страните.
Същественото в случая е оценката им от правна страна относно това
релевантните за казуса обстоятелства субсумират ли се под състава на
престъплението, което се претендира да е било извършено от подсъдимата
като журналист. Последната не отрича, че е автор на публикацията, че работи
като главен редактор на процесното издание, че въпросната статия е била
публикувана и че е добила информация от полицейските органи за инцидента
и участниците в него, които е описала в статията. Изложеното се потвърждава
от писмените доказателства, а и от всички гласни доказателствени източници.
Пред първоинстанционният съд е приложена статията с пълното й
съдържание, както и съставеният обвинителен акт срещу тъжителя и свид.Я. и
видно от уведомителните писма на РС Карлово е налице висящо наказателно
производство относно отразените в инкриминираната статия обстоятелства.
Наведените във въззивната жалба оплаквания срещу доказателствения
анализ на първостепенния съд, изразил се в превратно тълкуване на
наличните по делото доказателства и последващо незаконосъобразно
приложение на материалния закон, са неоснователни. При гореустановените
факти, законосъобразно първият съд е приел, че претендираното
престъпление клевета не е осъществено. Подсъдимата е отразила криминално
събитие, за което е добила информация от полицейските органи, които са
окачествили заподозрените лица като криминално проявени. Същата не е
посочила заподозрените лица с имена, а с техни инициали и прякори. По
съдържание същата съответства и на описаното в изготвения против тъжителя
обвинителен акт и понастоящем действително тъж.П. бива съден за това
деяние.
Престъплението не е осъществено и от субективна страна. Подс.Г. не е
имала за цел да урони доброто име на тъжителя в обществото, доколкото
4
престъплението клевета е такова срещу личността, и по този начин тя не е
целяла лично да навреди на доброто име на П. като разпространи горната
информация. Подсъдимата е имала за цел да информира обществото като
израз на свободата на словото, прокламирано в Конституцията на РБ и в чл.10
от КЗПЧОС /наричана за краткост конвенцията/. В този смисъл - решенията
по делата Кърджев срещу България, Гинин срещу България, Дончева-
Стоянова срещу България.
В случая не е било налице някое от ограниченията по чл.10 ал.2 от
Конвенцията, за да е налице намеса в свободата на изразяване и правото на
информираност в едно демократично общество. Конвенцията допуска
отразяването на факти, които дори засягат, смущават и шокират
/вж.Решенията по делата Йерсилд срещу Дания 1994г., Хендисайд срещу
Обединеното Кралство 1976г./. Действително пресата в едно демократично
общество не бива да пристъпва определени граници по отношение на
репутацията и правата на другите, но неин дълг е да разпространява
информация и идеи по въпроси от обществен интерес по начин, който е
съвместим със задълженията и отговорностите й / Решение по делото Де Хейс
и Гайхелс срещу Белгия 1997г./. Съдът в Страсбург е приемал включително и
това, че журналистическата свобода включва евентуално прибягване до
известна степен на преувеличение и провокация /Решение по делото Прагер и
Обершлик срещу Австрия 1995г./. В случая – употребата на изразите
„тарикати“ и “апаши”, както и “криминално проявени и съдени”. Последните
обаче са добити вследствие информацията, която подсъдимата е получила от
полицейските органи. Прочее точното смислово съдържание на израза
“съдени” не е равнозначна на “осъдени”, защото действително спрямо
тъжителя няма поставена осъдителна присъда и той е с чисто съдебно минало
понастоящем. “Съденето” може да приключи и с окончателна оправдателна
присъда. Настоящият съд счита, че в конкретния случай не е имало
необходимост от ограничаване на свободата на словото и приписаното
противоправно деяние не е осъществено виновно от подсъдимата К.Г.. Със
стореното от нея тя не е посегнала на доброто име на тъжителя, нито е имала
тази цел.
Многобройната практика на ЕСПЧ по чл.10 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи в случаи, подобни на настоящия е
5
приемала, че реципрочно на дълга на пресата да информира обществото е
правото на последното да получи тази информация / напр. решението по
делото Обзървър и Гардиън срещу Обединеното Кралство/. В случая се касае
за отразяване на обстоятелствата по извършена криминална проява. Новини
от типа на последната винаги са били значими за едно демократично
общество. Същевременно отразеното от Г. в процесната статия максимално се
доближава като съдържание до отразеното и в съставения впоследствие
обвинителен акт против тъжителя. Освен това информацията относно
извършената кражба и обвиняемите лица е била достъпна и по закон,
доколкото е било образувано досъдебно производство и впоследствие
съдебно такова при условията на публичност и разкриването на такава
информация не е било запретено, нито поверително /Решението по делото на
журналистите Фрезо и Роар срещу Франция/. А що се касае до сочените от
подсъдимата лица в статията, както се отбеляза по-горе, тяхната самоличност
не е била разкрита, а сами тъжителят П. и свид.Я. са се разпознали в нея,
както правилно е отбелязано и от защитата.
В изложения смисъл са неоснователни възраженията на защитата за
неправилно приложение на материалния закон от първостепенния съд. Не е
налице и претендираното процесуално нарушение. РС Пловдив се е
произнесъл в пълнота по предявеното обвинение от частен характер, а
именно, че с действията си подсъдимата нито е приписала престъпление на
тъжителя, нито в процесната статия е разпространила позорни за него
обстоятелства. Деянието е пълно и ясно индивидуализирано по време, място и
обстоятелства – отразеното в процесната статия като заглавие и начин и дата
на публикуване. Несъстоятелна е претенцията за изписване в диспозитива на
постановения първоинстанционен съдебен акт на пълния текст на
инкриминираната статия. Недвусмислено е съдържанието на постановената
присъда, че с публикуването по време, място и начин на инкриминираната
статия, подсъдимата нито е приписала престъпление на частния тъжител,
нито е разгласила за него позорящи го обстоятелства. Прочее този довод би
бил относим единствено към правото на защита на предаденото на съд лице,
но с постановения оправдателен съдебен акт, който е законосъобразен според
настоящия съд при осъществения въззивен контрол, в пълна степен е
охранено правото на защита на подсъдимата, а в случая не е нарушено и
правото й на информираност в наказателното производство съгласно
6
Директива 2012/13/ЕС да бъде запозната в пълнота с обвинението.
С оглед признаването на подсъдимата за невинна, правилно е бил
отхвърлен и предявеният спрямо нея граждански иск като неоснователен и
недоказан за причинено непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД, а
направените по делото разноски законосъобразно са присъдени в тежест на
частния тъжител.
С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съд намира, че
обжалваната присъда е правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334 т.6 вр. чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260084 от 08.04.2021г., постановена по
НЧХД № 6919 / 2020г. на Пловдивски районен съд.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7