№ 1289
гр. Благоевград, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500999 по описа за 2021 година
Производството по настоящото ч.гр.д.№999/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по частна жалба вх.№6355/04.11.2021г., подадена от „****“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“...“ №49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К., против Разпореждане
№1038/15.10.2021г. по ч.гр.д.№2410/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград в
частта, в която е отхвърлено подадено от заявителя „****“ ЕООД срещу длъжника ОФ.
Ж. Д., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“...“ №24, като наследник на К.А.А. –
починала на 13.03.2014г., заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
599.66 лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение за периода от
24.01.2013г. до 24.02.2017г. по Договор за потребителски кредит №****/16.11.2012г.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане на Районен съд-Благоевград. Настоява се, че заповедният съд не
разполага с правомощието да извършва преценка за валидност на договора за
потребителски кредит или на отделни негови клаузи на основание нарушение на
закона или добрите нрави. Оспорва се клаузата за възнаградителна лихва да има
неравноправен характер. Сочи се, че с оглед принципа на свобода на договаряне
страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от
76.87% и годишен процент на разходите 108.62%, които размери според частния
жалбоподател не противоречат на закона и на добрите нрави. Разпоредбата на чл.10,
ал.2 от ЗЗД не ограничавала размера на договорната лихва. В подкрепа на тезата си
сочи и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, приета след сключване на процесния
договор за кредит. Настоява се за отмяна на обжалвания първоинстанционен акт в
оспорената част и връщане на делото на районния съд със задължителни указания за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и за процесното вземане за
договорно възнаграждение. Претендира се присъждане на разноски.
На основание чл.413, ал.2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на длъжника.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и обсъди
доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от надлежна страна, поради което е редовна и допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д.№2419/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.
№4403/24.09.2021г., подадено от заявителя „****“ ЕООД, срещу длъжника ОФ. Ж. Д.,
в качеството й на наследник на К.А.А. – починала на 13.03.2014г., за дължими суми
съобразно наследствения й дял от 1/6 по сключен между „****“ ЕООД и К.А.А.
Договор за потребителски кредит №****/16.11.2012г., както следва: сумата от 273.32
лв. – неизплатена главница, 599.66 лв. – неизплатено договорно възнаграждение за
периода от 24.01.2013г. до 24.02.2017г., 1.34 лв. – лихва за забава за периода от
25.01.2013г. до 24.02.2017г., 46.16 лв. – законна лихва за периода от 24.02.2017г. до
датата на подаване на заявлението – 28.07.2021г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, какво
и за сторените разноски в производството в размер на 43.41 лв. Съдът е уважил
частично заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №723/15.10.2021г. по ч.гр.д.№2410/2021г. по описа на Районен съд-
Благоевград за претендираната главница от 273.32 лв., лихва за забава за периода от
25.01.2013г. до 24.02.2017г. в размер на 1.34 лв., законна лихва за периода от
24.02.2017г. до датата на подаване на заявлението – 28.07.2021г. в размер на 46.16 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, какво и за
сторените разноски в производството съразмерно с уважената част от заявените
вземания. С обжалваното Разпореждане №1038/15.10.2021г. съдът е отхвърлил
заявлението за сумата от 599.66 лв., представляваща неизплатено договорно
възнаграждение за периода от 24.01.2013г. до 24.02.2017г., с мотива, че уговореният
между страните годишен лихвен процент от 76.87% и уговореният годишен процент на
разходите от 108.62% не съответства на изискванията на добрите нрави. Видно от
съдържанието на приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение
Договор за револвиращ заем №****/16.11.2012г. на длъжника К.А.А. е предоставен
заем в размер на 1650 лв. за срок от 48 месеца, при уговорен годишен процент на
разходите от 108.62% и годишен лихвен процент от 76.87%.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. На основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Правомощието на
заповедния съд да се произнася относно противоречието със закона или добрите нрави
на клаузата, с която е уговорена договорна лихва, произтича от цитираните
разпоредби, като в т.3 е уредена засилена защита за длъжниците, които имат
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.
Претендираната със заявлението сума от 566 лв. за договорно възнаграждение
представлява договорна лихва. Лихвата представлява цената за временното ползване на
определена парична или вещна стойност. Няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва. По действащото право
максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е
ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в
2
съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като
последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със
закона. Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят
необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите
участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един
субект за облагодетелстване. В съдебната практика се приема, че противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем,
противно на добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на
законната лихва /Определение №901/10.07.2015г. на ВКС по гр.д.№6295/2014г., ІV г.о.;
Решение №906/30.12.2004г. на ВКС по гр.д.№1106/2003г., II г.о.; Решение
№378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., II г.о./.
С Постановление №100/29.05.2012г. на Министерския съвет за определяне размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от
01.07.2012г., е определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Законната лихва е равна на
основния лихвен процент на БНБ, който към момента на сключване на договора е бил
0.04% плюс 10 пункта, или законната лихва е 10.04%. В случая договорената между
страните възнаградителна лихва от 76.87% надвишава повече от седемкратно размера
на законната лихва, а уговореният годишен процент на разходите от 108.62% я
надвишават повече от десетократно. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК законово е
регламентиран максимален размер на ГПР /в който се включва и договорната лихва/ -
до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република .... Макар
разпоредбата да не е била действаща към датата на сключване на процесния договор,
то чрез нея законодателно се закрепва приетото и в съдебната практика, че договорна
лихва уговорена в необосновано висок размер, нарушава добрите нрави. Клаузата за
договореното възнаграждение за кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като
със сделката неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и се
използва недостига на материални средства за облагодетелстване на другата страна.
Същата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на
кредитополучателя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит на основание чл.24 от ЗПК
във вр. с чл.143 от ЗЗП.
Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№6355/04.11.2021г., подадена от
„****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“...“ №49,
бл.53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К., против Разпореждане
№1038/15.10.2021г. по ч.гр.д.№2410/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград в
частта, в която е отхвърлено подадено от заявителя „****“ ЕООД срещу длъжника ОФ.
Ж. Д., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“...“ №24, като наследник на К.А.А. –
3
починала на 13.03.2014г., заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
599.66 лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение за периода от
24.01.2013г. до 24.02.2017г. по Договор за потребителски кредит №****/16.11.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4