Р Е Ш Е Н И Е
№ 1369
гр.
Пловдив, 17 юли 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХIV-ти състав в
открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 205 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на
Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия
кодекс на Съюза /Регламент 952/2013/, във връзка с чл. 220 от Закона за
митниците /ЗМ/ и чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на „АМЕРИКАН ВАЙКЪЛ ЕКСПОРТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Македония“
№ 109г, обект 9, представлявано от управителя И.Ч., чрез пълномощника адв. К.,
със съдебен адрес:***, против решение № 32-180531 от 02.06.2022 г., издадено от
директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция
"Митници" /АМ/, с което за стока, поставена под режим допускане за
свободно обращение с митническа декларация /МД/ MRN 21BG001008034888R8 от
07.05.2021г. е определена нова митническа стойност в размер на
11 786,79лв., вносно митническо задължение за досъбиране в размер на
885,48лв., ведно с прилежащите лихви; данъчна основа при внос в размер на
12 965,47лв. и задължение за ДДС за досъбиране в размер на
1 948,04лв., ведно с прилежащите лихви.
Според жалбоподателя, решението е незаконосъобразно,
немотивирано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Твърди, че органът се е произнесъл с решение, преди да е изтекъл срокът за
представяне на становище. В жалбата е посочено, че са налице неоспорими
доказателства, че дружеството е закупило посочената стока, за което е издадена
фактура на стойност 1 800 щатски долара за закупения на търг автомобил марка ***.
Налице е идентичност между декларираното от вносителя в МД и установеното при
физически контрол състояние на автомобила, като се касае за повреден автомобил
вследствие на катастрофа. Според жалбоподателя позоваването на чл.70, пар.1 от
Регламент № 952/2013г. изисква провеждане на детайлно проучване свързано с
конкретни цени на доставка, конкретни задължения към доставчика. Вместо това,
административният орган се базира на данни, извлечени от интернет сайт, без да
е ясна неговата легитимност и се касае за „частна“ страница в Интернет, чието
съдържание не би могло да се приеме за годен критерий за определяне на
действителни пазарни цени в рамките на административно производство. Иска се отмяна на
оспореното решение. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - директор на Териториална дирекция Митница Бургас
към Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрк. M= в
съдебно заседание и в нарочно становище оспорва жалбата и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По допустимостта:
Жалбата е подадено от лице с правен
интерес – адресат на оспореното решение, в законоустановения срок, което налага
извод за допустимост на жалбата.
Съдът намира за установено, следното
от фактическа страна:
На
07.05.2021г. с митническа декларация MRN 21BG001008034888R8 от 07.05.2021г.
дружеството-жалбоподател е декларирало стока за поставяне под митнически режим
допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил, марка ***, с
пояснение „катастрофирал“. Автомобилът е представен за митническо оформяне в
Митническо бюро Свободна зона. От отдел „Митническа дейност“ към ТД Митница
Южна морска /в последствие с променено наименование ТД Митница Бургас/ е
извършен обобщен анализ на данните в митнически декларации за режим допускане
за свободно обращение за режим транзит за стоки от позиция КН 8703, с държава
на изпращане САЩ и Канада, в резултат на която е получена информация относно
съмнения за занижена митническа стойност на проверяваната стока употребявани
автомобили.
От
вносителя на автомобила е изискано представяне на документи и писмени обяснения
относно извършените сделки, включително декларация за свързаност по смисъла на
чл. 127 от регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 между продавача и купувача
на стоките. Независимо, че не са депозирани изисканите писмени обяснения е
констатирано, че закупуването на внесената стока е извършено чрез онлайн търг с
явно наддаване, но жалбоподателят не е представил доказателства за участието си
в аукциона (потребителски профил, договори, поръчки, заявки за покупка на
стоките), чрез които да се потвърди реално платената или подлежаща на плащане
цена за стоките. Представени са документи за извършени разплащания на суми за
покупки на употребявани автомобили, сред които и сумата в размер на 1 800
щатски долара, както и фактури за извършени разходи във връзка с автомобила
(част от които издадени преди датата на подаване на МД). При анализ на данните
в представените документи е установено, че не се представят доказателства в
подкрепа точността на декларираната цена, съгласно инвойс № 3397 от
16.02.2021г., включително оферти, поръчки, кореспонденция и др. подобни,
предшестващи сделката. В представения инвойс не се съдържат данни за условия на
плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение. Наред с това, са
представени документи за извършени 4бр. плащания на различни суми, с посочен в
тях stock №, като само единият съвпада с номера от търга
(27559521). Плащането по платежните документи е към IAA Bayer Wires,
който е различен от издателя на инвойса Global Auto Exchange, като няма указания за извършване на плащане към трето
лице.
При
анализа на данните в представените документи е направен извод, че действително
се касае за закупен автомобил на аукцион в Интернет сайта www.autoactions.io с продавач Progressive Casualty Insurance в състояние употребяван автомобил –
катастрофирал, който е предмет на износ извън територията на САЩ към месец март
2021г. Обявената стойност, на която е продаден автомобилът на проведен търг на
01.02.2021г. е 6 700 щатски долара, като в последствие е издаден
процесният инвойс от 16.02.2021г., с който дружеството Global Auto Exchange е продало автомобила за сумата от 1 800 щатски
долара на жалбоподателя. От данните в представените документи за извършени
разплащания не става ясно дали се касае за цялостно или частично заплащане на
дължими суми, като същите дори са в полза на лице, различно от издателя на
инвойса.
Извършена
е проверка и е анализирана наличната информация за автомобил със същите
характеристики и номер на шаси на Интернет страница www.autoactions.io, в който е открита
информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 01/02/2021г. със статус
„продадена“. Публикуваната продажна цена е в размер на 6 700 щатски долара
и неколкократно превишава декларираната от жалбоподателя пред митническите
органи цена от 1 800 щатски долара при допускане за свободно обращение.
Именно тази цена е приета за действително платена цена на автомобила при
продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
същата следва да послужи при определянето на неговата митническа стойност
съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
Получена
е и допълнителна информация относно международните транспортни разходи за
контейнера, в който са били натоварени 3бр. автомобили и 1бр. мотоциклет.
Изчислени са разходи за транспорт на стойност 536 щатски долара, в левова
равностойност в размер на 873,10лв., които следва да се прибавят към
митническата стойност на стоките.
Определена
е нова митническа стойност на стоката, като към приетата за действително
заплатена цена на автомобила в размер на 6 700 щатски долара е прибавена
стойността от 536 щатски долара разходи за транспорт на стоката с контейнер.
Изчислена е нова митническа стойност на стоката в общ размер на 7 236
щатски долара, в левова равностойност 11 786,79лв.
С писмо рег. № 32-4399 от 06.01.2022г. директорът на ТД Митница
Бургас при Агенция Митници, на основание чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от
Регламент 952/2013 г., е уведомил жалбоподателя,
че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на
митническата стойност на стоката (автомобил) по процесната митническа декларация.
В писмото е разяснена и възможността за проверяваното лице да изрази становище
и представи допълнителни документи във връзка с горецитираната митническа
декларация. Писмото е съобщено на дружеството по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК,
като в указания в писмото срок не е постъпил отговор.
На 02.06.2022г. е
издадено и оспореното в настоящото производство решение № 32-180531 на
директора на ТД Митница Бургас, в което при определения нов размер на митническата
стойност на стоката е посочено, че на основание чл. 77 § 1 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. възниква ново митническо и ново задължение по ЗДДС, в размери
посочени в таблица 3 и таблица 5 (л. 32 – 33). След приспадане на заплатените
въз основа на данните в МД митническо задължение и задължение по ЗДДС (таблица
6 на л. 33) са определени за досъбиране мито и ДДС за доплащане в размери,
посочени в таблица 6 на л. 33.
На
основание чл. 19б, ал. 3 от ЗМ, вр. чл. 108, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г. е
определен 10-дневен срок от уведомяване на длъжника за заплащане на
определеното вносно мито и ДДС, а на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС)
952/2013г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определено задължение за лихви върху
вносно мито и ДДС, считано от 07.05.2021г. до датата на уведомяване на длъжника
за решението, както и лихва за забава за размера на дължимите вземания, които
не са платени в 10-дневния срок от уведомяване на длъжника за решението.
В хода на съдебното производство, от страна на
жалбоподателя са представени съпътстващи доставката документи на английски
език, без надлежен превод на български език (л. 14 – 16). От страна на
ответника са представени заповед № 601 от 20.05.2021г. и № 2387 от
30.07.2021г., издадени от директора на Агенция Митници за назначаване и
преназначаване на издателя на оспореното решение за директор на Териториална
дирекция Южна морска/Териториална дирекция Митница Бургас (л. 117 – 118); надлежни
преводи на документи на документи на английски език, в надлежен превод на
български език (л. 123 – 141); заповед № ЗТД-1000-451 от 06.07.2021г. на
директора на ТД Южна морска, ведно с приложение № 1 към нея, отнасящо се до
процесния автомобил (л. 144 – 145); доклад № 32-208102 от 30.06.2021г. (л. 146
– 160); заповеди №№ ЗТД-1000-425 от 24.06.2021г., ЗТД-1000-426 от 24.06.2021г.,
издадени от директора на ТД Южна морска и ЗТД-1000-265 от 15.04.2022г.,
издадена от директора на ТД Митница Бургас (л. 161 – 163).
При така
установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до
следните правни изводи:
Настоящият състав на съда намира, че
оспореното по делото решение е издадено от материално, териториално и
персонално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от ЗМ. В
тази връзка, по делото са приети заповед за назначаване на издателя на ИАА на
длъжността директор на ТД Южна морска, считано от 20.05.2021г. и преназначаване
на длъжността директор на ТД Митница Бургас, считано от 31.07.2021г.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения ИАА настоящият съдебен състав съобрази следното:
съгласно разпоредбите на чл. 70 от МКС, §1) Базата за митническата стойност на
стоките е договорната стойност, т.е. действително платената или подлежащата на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост; §2) Действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки; §3) Договорната стойност се прилага, ако е
изпълнено всяко едно от следните условия: а) не съществуват ограничения относно
правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача, различни от някое
от следните: i) ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от
публичните органи в Съюза; ii) ограничения, засягащи географската област, в
която стоките могат да бъдат препродавани; iii) ограничения, които не влияят
значително върху митническата стойност на стоките; б) продажбата или цената не
зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно
изражение по отношение на подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част
от прихода от всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките
от купувача не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите,
когато е възможна подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани
или връзката не е повлияла върху цената.
Според чл. 71, § 1 , буква “д“, пр.i от
МКС, при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително
платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят
разходите за транспорт, до мястото, на което стоките са въведени на
митническата територия на Съюза, и застраховка за внасяните стоки.
Според чл. 74, § 1 от МКС, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Според чл. 74, § 3 от МКС, Когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII
от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от
Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Според чл. 140, § 1 от ППМКС, Когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация.
Според чл. 140, § 2 от ППМКС, Ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В такива случаи следва
да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по
чл.74 от МКС, като в тежест на митническите органи е при условията на
приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на
внасяните стоки.
Според чл. 141, § 1 от
ППМКС, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на
чл. 74,§ 2, букви а) или б) от МКС се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата.
Според чл. 141, § 2 от
ППМКС, Прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в
разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни
стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4
от ППМКС, “идентични стоки“ означава – стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Според чл. 1, § 2, т.14
от ППМКС, “сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата
стойност – стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не
са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
Съответно, правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70,
§ 1 от МКС и да определят
митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74
кодекса, възниква при наличието
на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от ППМКС, които подлежат на
доказване във всеки конкретен случай.
Съгласно установеното от
нормата на чл. 22, § 7 от МКС, митническите органи имат задължението да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за
задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна
митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното
задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В случая, от страна на
ответника е определена различна от декларираната митническа стойност на
стоката, като се мотивира с информация (база данни), поддържана от трето лице в
Интернет на страница www.autoactions.io, като няма доказателства, че тази информация (база данни) е
част от официален публичен регистър, че подлежи на
съответен режим на съхранение, и че има характер на официален документ, т.е. на
такъв, издадени от орган на власт или друг упълномощен с правомощието орган,
който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. При
това положение, настоящият състав на съда намира, че използваната от
митническите органи информация има характер на частен документ, чиято
доказателствена стойност следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен
материал. Със същата тежест се ползва и представената от жалбоподателя invoice/фактура № 3397 от 17.02.2021г.
(в надлежен превод на български език на л. 126). Съответно, направеното от
митническите органи определяне на митническата стойност на процесния автомобил
единствено на база цената, отразена в намерената информация в интернет е
необосновано.
Разглежданият подход,
почиващ само на съпоставка между данни от интернет и придружаващата вноса invoice/фактура, не почива на закона. Изискването
на чл. 70, § 1 от МКС е ясно и не може да има съмнение, че за договорна
стойност следва да се приеме единствено тази стойност, която действително е
платена или е подлежа на плащане като цена на стоките при продажбата. По делото
са представени доказателства, че различно от жалбоподателя дружество, в
качеството на купувач, е участвал в проведения аукцион и е заплатил или е
трябвало да заплати именно сумата от 6 700 щатски долара. Именно този
купувач на автомобила в последствие го е продал на жалбоподателя, издал му е
инвойс на 17.02.2021г. на стойност 1 800 щатски долара и точно такава сума
е заплатена по банков път. Ето защо, приетото за установено от ответника, че
това е именно цената от аукциона, на който е продаден автомобилът, е толкова
достоверно, колкото и отречената продажна цена по процесната invoice/фактура № 3397 от 17.02.2021г. Казано с други думи, при липсата на съпътстващи продажбата документи, доказващи
по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатена/дължима
цена като условие за продажбата на внесената стока,
подходът на митническия орган за определяне на нова митническа стойност по реда
на чл. 70 от МКС е незаконосъобразен.
Липсата на достатъчно
данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката следва да
бъде преодоляна от митническите органи посредством прилагане на вторичните
методи по чл. 74 от МКС, а именно чрез извършване на съответни анализи и
сравнения, което в случая не е сторено.
След като митническите
органи обосновават наличието на съмнения за цената на стоката, те дължат и
необходимата грижа, за да установят действителната, респективно справедливата
стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на
предположения.
На това принципно
положение е основана процедурата по чл. 140, § 1 от ППМКС, като се има предвид,
че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му, по аргумент от Решение
от 28 февруари 2008г. по дело C-263/06г.
Зачитането на правото на
защита е основен принцип на правото на Съюза, който принцип следва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен, в какъвто смисъл е Решение
от 18 декември 2008г. по дело С-349/07г.
В тежест на митническия
орган е да обоснове определената по чл. 141,
§ 1 от ППМКС стойност на внасяните
стоки, което обаче, както се написа вече, не е направено.
Предвид изложеното до тук,
настоящият състав на съда намира, че направеното с оспореното решение
определяне на митическа стойност на процесния внос, на основание чл.70, §1 от
МКС, е направено в нарушение на относимите материалноправни разпоредби на МКС и
ППМКС.
Аналогично, направеното определяне
на допълнителни задължения за ДДС, въз основа на неправилно и незаконосъобразно
направеното изменение на митническата стойност на декларирания от жалбоподателя
внос също се явява направено при липсата на фактическо основание за целта и
съответно в противоречие с относимите норми на ЗДДС.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда намира, че оспореното по делото решение е незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора и
своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, съгласно представен списък. Предвид
изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата й редакция към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие – 20.12.2022г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 8, ал. 1,
т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 2 833,52лв.)
за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 583,35лв.,
което дори надвишава уговореното между страните (550лв.), което означава, че не
е налице прекомерност.
От жалбоподателя е заявена претенция за присъждане на
разноски по делото в общ размер на 600лв. (шестстотин лева), съгласно
представен списък на л. 164, поради което и следва да му бъде присъдена именно
тази претендирана сума.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „АМЕРИКАН ВАЙКЪЛ ЕКСПОРТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
“Македония“ № 109г, обект 9, представлявано от управителя И.Ч., чрез
пълномощника адв. К., със съдебен адрес:***, Решение № 32-180531 от 02.06.2022
г., издадено от директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при
Агенция "Митници" /АМ/, с което за стока, поставена под режим допускане
за свободно обращение с митническа декларация /МД/ MRN 21BG001008034888R8 от
07.05.2021г. е определена нова митническа стойност в размер на
11 786,79лв., вносно митническо задължение за досъбиране в размер на
885,48лв., ведно с прилежащите лихви; данъчна основа при внос в размер на
12 965,47лв. и задължение за ДДС за досъбиране в размер на
1 948,04лв., ведно с прилежащите лихви.
ОСЪЖДА Агенция Митници да
заплати на АМЕРИКАН ВАЙКЪЛ ЕКСПОРТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Македония“ № 109г, обект 9, представлявано от
управителя И.Ч., сумата в размер на 600лв.
(шестстотин лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: