Р Е Ш Е Н И Е
№ 4722
10.12.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 12418 по о.а на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от М.Н.П. срещу „ЕВН България
топлофикация“ ЕАД за признаване на установено, че ищецът не дължи сумите по
изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № ***г. на ПРС и ч.гр.д. № ***. на ПРС, за
събирането на които е образувано изп. д. № ***. на ***.
В исковата молба се твърди, че изпълнителните листове
са издадени по заповедни производства, след влизане в сила на заповеди по чл.
410 ГПК. По ч.гр.д. № ***на ПРС било подадено възражение, предявен
установителен иск и постановено решение, влязло в сила на *. Твърди се, че
давността е изтекла на 01.11.2013г., след стабилизирането на съдебния акт.
Срещу заповедта по ч. гр. д. ***. на ПРС не било подадено възражение и същата
влязла в сила на 22.03.2017г. Твърди, че давността не е прекъсвана и е изтекла 01.07.2017г.
Иска се бъдат уважени претенциите. Претендират се разноските в процеса.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
вземанията по изпълнителен лист от **
За
процесните суми по изпълнителен лист от *., е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на *. по ч.гр.д. № *. на ПРС в полза на ответника срещу ищеца. Същата е била връчена, постъпило е
възражение и e предявен установителен иск. След установяването на задълженията по
заповедта с влязло в сила решениe е издаден посоченият изпълнителен лист по заповедното
производство. С влизането в сила на решението по установителните искове се е
преклудирала възможността на длъжника да ги оспорва с възражения, които е могъл
да релевира до този момент (стабилизирането на съдебния акт), давността е била
прекъсната с предявяването на исковете, съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД и не е
текла до приключването на делото, съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. След влизането
на решението за установяване на задълженията в сила е започнал да тече нов
давностен срок- ал. 117, ал. 1 ЗЗД, който е 5-годищен, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Тъй като не е представен препис от решението, за начален момент на новия
давностен срок следва да бъде взета предвид датата на издаване на ИЛ, а именно
*.
От приложеното копие на изпълнително дело № ***. на ***се установява, че на
22.05.2013г. ответникът е подал молба за образуването на изпълнително
производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ. По самото дело са извършени редица справки за имуществото на
длъжника и е разпореден з. на вземане от трето лице от *., наложен на *.- лист
45 и 76. Няма данни по з.а да са постъпвали плащания.
След
това на 22.08.2013г. е подадена молба от ответника- взискател, с която е
поискано присъединяване на делото по друго производство срещу същия длъжник.
Молбата е уважена с разпореждане от 27.08.2013г., като е вдигнат наложения з..
Самото присъединяване на вземанията прекъсва давността, но не се твърди и не се
установява давността, да е била прекъсвана и по изпълнителното дело, към което
е присъединено процесното вземане. Изпълнителни действия не са искани и не са
извършвани до 05.05.2016г., когато е насрочен о. на движими вещи. То обаче не е
довело до прекъсване на давностния срок, защото към този момент изпълнителното
производство вече е било прекратено по силата на закона, поради непоискването
на изпълнителни действия в продължение на две години. С молбата за образуване
на изпълнително производство взискателят е възложил на **да определя начина на
изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 *. Това обстоятелство обаче не го
освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото
развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по
чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва със всяко изпълнително действие,
което **реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. Така
срокът е бил прекъснат на 25.06.2013г., когато е наложен з. и на 27.08.2013г. с
присъединяването на вземанията. След тази дата не са предприемани или искани
изпълнителни действия, двугодишният срок е изтекъл на 27.08.2015г. и
производството се е прекратило по силата на закона. Прекратяването на
изпълнението е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на
27.08.2015г., в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС., както и в предхождащото го Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по
гр. д. № 23/65 г., ОСГК, с което се тълкуват разпоредбите на чл. 330, ал. 1 б.
а-д ГПК (отм.)
Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона,
направените след това искания и предприетите действия по принудително
изпълнение се явява незаконосъобразни и не могат да доведат до прекъсването на
погасителната давност. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от последното
валидно изпълнително действие.
Давността
е била прекъсната последно на 27.08.2013г. От тази дата е започнал нов
давностен срок, който е изтекъл на 27.08.2018г. До прекъсване на давността за
този период не се е стигнало, като изпълнителният лист не е бил връщан на
взискателя и не е образувано ново изпълнително дело.
Давността
не е била прекъсната и с молбата за присъединяване на втория процесен
изпълнителен лист, издаден на **.- лист 97. Процесуалното действие е невалидно,
защото към този момент изпълнителното дело вече е било прекратено. Молба от **лист
105) за признаване на задълженията, също не прекъсва давността, защото
изявлението е направено от трето лице- М.Д., за което няма данни за
представителна власт по отношение на длъжника.
Относно
вземанията по изпълнителен лист от **.:
За тези суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***. на ПРС в полза на
ответника срещу ищеца. Заповедта е влязла в сила и на **. е
издаден изпълнителен лист за процесните суми. Със стабилизирането на заповедта
се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Самото подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
не представлява действие за принудително изпълнение и не прекъсва започналият
да тече давностен срок за вземанията.
Влязлата в сила заповед за изпълнение има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на
задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и, с които е разполагал или е можел да се снабди, до
изтичането на срока за възражение. Влизането на заповедта в сила не създава сила
на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а
поражда изпълнителната й сила. Именно този извод следва от тълкуването на чл.
424 ГПК, който позволява оспорване на сумите по заповедта при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни
на длъжника до изтичането на срока за възражение или, с които не е могъл да се
снабди в същия срок. Стабилизирането на заповедта не прекъсва давностния срок,
нито по време на производството той спира да тече. Погасителната давност е
уредена в ЗЗД и нейното изтичане е възможно да бъде спряно или прекъснато
единствено при изрично предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД хипотези, а подаването
на заявление по чл. 410 ГПК и стабилизирането на заповедта за изпълнение не са
сред тях. За да достигне до този извод съдът съобрази уредбата на заповедното
производство като част от
изпълнителния процес и липсата на изменение в нормите уреждащи спирането и
прекъсването на давностните срокове, след неговото въвеждане. Целта на заповедното
производство, като част от изпълнителния процес, е бързото снабдяване на
кредитора с изпълнителен лист (при безспорно вземане), след което той разполага
с възможността да пристъпи към принудително изпълнение. Самата процедура по чл.
410 и следващи ГПК (без предявяване на специалния установителен иск) не води до
прекъсването или спирането на давностните срокове. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, която предвижда фикция, че искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповедта, което нямаше да е необходимо ако
заявлението по чл. 410 ГПК, съответно стабилизирането на заповедта имаха
подобен ефект.
Ето защо давностният срок за вземанията по изпълнителния лист е започнал да
тече от настъпването на тяхната изискуемост, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а
именно на 01.06.2016г. Тя не е била прекъсната с подаването на заявлението по
чл. 410 ГПК и стабилизирането на заповедта за изпълнение, съгласно изложените
по-горе съображение. Длъжникът не е загубил възможността да оспорва вземането с
това възражение, защото давностният срок за никое от месечните плащания не е
бил изтекъл към дата на издавен на изпълнителния лист- съгласно чл. 424 ГПК се
преклудират единствено обстоятелства и доказателства, които са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичането на срока за възражение. След издаването на
изпълнителния лист на *. давностият срок е продължил да тече и изтекъл на
01.06.2019г. за последното
месечно плащане.
Присъединяването на вземанията по изп. д. №
***. на ***не е довело до прекъсването на давностния срок. Макар то да
представлява действие по изпълнението, давността се прекъсва единствено, когато
е валидно извършено. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от
последното валидно изпълнително
действие. В настоящия случай, към момента на отправянето на това искане
изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона и е нямало висящо производство, към който
да се добави събирането на вземанията. По същите съображение до прекъсване на
давността не са довели и следващите изпълнителни действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него
акцесорни вземания по изпълнителния титул.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата от 100 лева за държавна такса и 400 лева за а.възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.Н.П., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „ЕВН България топлофикация”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, сумата от 494.25
лева- главница представляваща неплатена топлинна енергия за периода от
23.06.2008г. до 30.09.2010г., сумата от
94.40 лева- обезщетение за забава за периода от 01.08.2008г.-21.06.2011г., ведно със законната лихва от
22.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и 125 лева деловодни разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист от *. по ч.гр.д. № *. по
о.а на ПРС, поради изтичане на погасителната давност.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.Н.П., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ „ЕВН България топлофикация”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, сумата от 315.37
лева- главница представляваща неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата от
47.92 лева- обезщетение за забава за периода от 02.07.2014г.-28.02.2017г., ведно със законната лихва от
01.03.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и 75 лева деловодни разноски, за които е бил издаден изпълнителен лист № *. по ч.гр.д. № ***. по
о.а на ПРС, поради изтичане на погасителната давност.
ОСЪЖДА
„ЕВН България топлофикация” ЕАД с ЕИК *********, да заплати на М.Н.П., ЕГН **********, сумата 500.00 лева /петстотин лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
М.К.