Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав в
публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия Д.Недева адм. дело № 2848 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.107, ал.3, във вр. чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на К.Н.М. ЕГН **********,***, чрез адв. Б., против Акт за установяване на
задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № МД-АУ-1800-1/16.11.2020 г. на
главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ към Дирекция „Местни данъци“
на Община Варна, потвърден с Решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ на
Община Варна, обективирано в отговор с рег. № МД-Т20009820ВН_001ВН от
16.12.2020 г., с който на жалбоподателката са определени допълнителни
задължения за периода 2015-2019 г., както следва: за ДНИ в размер на 600.45 лв.
(главница) и 195.70 лв. (лихва) и за ТБО в размер на 4 176.30 лв.
(главница) и 1 361.12 лв. (лихва).
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт. Твърди се, че промяната на устройствената зона не е от фактите и
обстоятелствата, които са декларирани от собственика. Посочва, че същите се
определят служебно от органа по приходите. Навеждат се доводи, че не е налице
несъответствие на декларирани данни и е недопустимо да се определят задължения
за предходен период. Твърди се, че с АУЗД не могат да се установяват задължения
въз основа на допълнително събрана от органа по приходите информация от трети
лица, с която се установяват нови факти и обстоятелства. Посочва, че в случай,
че органа по приходите приема, че е налице грешка при определянето на зоната, в
която се намира имота, това обстоятелство не може да се вмени във вина на
собственика на имота. Оспорена е компетентността на органа издал АУЗД. Отправя
се искане за отмяна на оспорения АУЗД, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата на изложените основания. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна - Директорът на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна, чрез пълномощник юрисконсулт Я.М., оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изтъква, че актът по чл.
107 ал. 3 ДОПК е издаден от компетентен орган съгласно чл. 9б ЗМДТ, във връзка
с чл. 4 ал. 1 от същия закон, упълномощен от Кмета на Община Варна, както и че
същият е правилен и законосъобразен, като отправя искане за оставянето му в
сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира доводи, че
задълженията за данък и за такси произтичат от закона, поради което независимо
дали става въпрос за грешка на органа по приходите или за друга манипулация,
тези задължения се дължат. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/04.11.2005
г./л.250-251/, подадена от Т.Д.В.е деклариран недвижим незастроен имот,
представляващ: земя с площ 8400,00 кв.м., представляващ земя, с адрес: гр.
Варна, -----------------. Формирана е партида за имота с партиден №
3910126587002. В декларацията са посочени притежаваните идеални части на всеки
от съсобствениците, като за жалбоподателката притежавани 4170/8400.
С Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/29.07.2020
г./л.4-8 от адм.преписка/, подадена от Р.Т.В.е декларирана настъпила промяна в
декларирано обстоятелство, съгласно Удостоверение за наследници №
РВЕ19-УГО01-7229/08.08.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, -------------------,
с партида № 3910126587002, представляващ земя в размер на 8400,00 кв.м., както
и за обединяване с партида № 6205016939001.
Във връзка с така подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, е
направено запитване с изх. № МД-Т20006365ВН/09.09.2020 г./л.17 от адм.преписка/
до район "Приморски" при Община Варна да бъде предоставена информация
под формата на заверена служебна страница от декларация по чл. 14 ЗМДТ,
необходима за точното определяне на данъчна оценка и на данъка върху
недвижимите имоти на поземления имот.
С писмо вх. № МД-Т20006365ВН_004ВН/21.09.2020 г. район
"Приморски" при Община Варна е предоставил исканата информация, като
сочи, че ПИ с идентификатор *************за периода 2015г.-2020г. включително
попада в границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване,
съгласно заповедите на Кмета на община Врана. С докладна записка се сочи, че разположението
на имота спрямо строителните граници на населеното място попада в „Зона І“,
„Друг терен в строителни граници“, като земята попада в устройствена зона,
съгласно ЗРП – „Друга“.
С оглед така получената информация, от Т.Т.– главен инспектор "Контролно – ревизионни дейности" е
издаден оспорения понастоящем АУЗД № МД-АУ-1800-1/16.11.2020 г., с който на
основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, на К.Н.М. са определени
допълнителни задължения за ДНИ и ТБО, както следва:
- ДНИ за 2015 г. в размер на 120.09 лв. (главница) и 63.51 лв.
(лихва);
- ДНИ за 2016 г. в размер на 120.09 лв. (главница) и 51.32 лв.
(лихва);
- ДНИ за 2017 г. в размер на 120.09 лв. (главница) и 39.15 лв.
(лихва);
- ДНИ за 2018 г. в размер на 120.09 лв. (главница) и 26.94 лв.
(лихва);
- ДНИ за 2019 г. в размер на 120.09 лв. (главница) и 14.78 лв.
(лихва);
- ТБО за 2015 г. в размер на 835.26 лв. (главница) и 441.75 лв.
(лихва);
- ТБО за 2016 г. в размер на 835.26 лв. (главница) и 356.95 лв.
(лихва);
- ТБО за 2017 г. в размер на 835.26 лв. (главница) и 272.27 лв.
(лихва);
- ТБО за 2018 г. в размер на 835.26 лв. (главница) и 187.36 лв.
(лихва).
- ТБО за 2019 г. в размер на 835.26 лв. (главница) и 102.79 лв.
(лихва).
Съдът след преценка на материалите по делото, съобрази
представените с жалбата писмени доказателства и достигна до следните изводи:
Решението на директора на Дирекция
"МД" при Община Варна е връчено на жалбоподателката на 18.12.2020 г.,
видно от представеното по делото известие за доставяне (л.30 от адм. преписка).
Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл. 156 от ДОПК и след
изчерпване възможността за обжалване по административен ред пред Директора на
Дирекция "МД" при Община Варна, поради което същата се явява процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. В производствата по ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични
изпълнители (чл. 4, ал. 3 ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета
на общината (чл. 4, ал. 4 ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, Кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на
НАП.
При извършване на служебна проверка по чл.
160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган от
общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ, във връзка с
чл.1 ЗМДТ. Лицето, издало АУЗД е служител на общинската администрация, в отдел
"Контролно – ревизионни дейности ", Дирекция" МД" при
Община Варна и притежава правомощията на орган по приходите, съгласно
представената по делото Заповед № 2888/15.07.2019 г. на и.д. Кмет на Община
Варна/л.61-62/. Предвид така установеното, оспорения АУЗД е издаден от
териториално и материално компетентен орган.
АУЗД е издаден в изискуемата форма и има
съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването
му. Проведено е производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, което е завършило
с издаването на предвидения в нормата акт. Съгласно разпоредбата на чл. 107,
ал. 4 ДОПК, АУЗД може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
директора на съответната териториална дирекция. В конкретния случай решаващ
орган по подадена жалба срещу АУЗД се явява ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, с
оглед на което Решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ на Община
Варна, обективирано в отговор на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ с рег.№
МД-Т20009820ВН_001ВН/16.12.2020 г., е издадено от компетентен орган, а именно
Директора на Дирекция "МД" при Община Варна. Предвид гореизложеното
съдът приема, че обжалваният АУЗД, както и потвърждаващото го решение не
страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност.
Жалбоподателката оспорва начислените
допълнително задължения за ДНИ и ТБО за отминал период като посочва, че вината
за неправилно определените данъци за съответните години е на администрацията.
Твърди, че допълнително начислените задължения са определени в нарушение на
материалния закон и същите са недължими.
Спорът между страните е по приложението на
закона, като противоположните становища, поддържани от страните в
производството са по въпроса за това дали за процесният имот е следвало да се
начислят допълнително задължения за ДНИ и ТБО за минал период, чрез АУЗД и
съответно за дължимостта на определените задължения, установени с оспорвания
акт за периода 2015 г. - 2019 г.
Безспорно се установява от приложените по
делото доказателства, че жалбоподателката е декларирала притежаваната от нея
4170/8400 ид.ч. от земя с площ от 8400,00 кв.м., находяща се в гр. Варна, -----------------,
с декларация по чл. 14 ЗМДТ. Безспорно е и обстоятелството, че декларацията е
била приета от общинската администрация като дължимият данък за недвижими имоти
и таксата за битови отпадъци за периода 2015 г. - 2019 г. са били определени и
заплатени от жалбоподателката в по-нисък размер. Не се спори между страните, че
определените задължения за ДНИ и ТБО са били погасявани в срок.
Редът, по който се установяват задължения
за ДНИ и ТБО е предвиден в ЗМДТ, в който са посочени и актовете, които се
издават при установяване на задълженията. Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местни такси по този закон се извършват по реда
на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската
администрация по реда на ДОПК и обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред, като съгласно ал. 2, невнесените в срок данъци по този
закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. Способите за установяване на
данъци и задължителните осигурителни вноски, съгласно глава четиринадесета от
ДОПК са предварително установяване - с акт за установяване на задължение по
данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване - с ревизионен акт по
чл. 108 ДОПК. Редът по чл. 105 – чл. 106 ДОПК не намира приложение в настоящия
случай.
Установяването по данни от декларация е
регламентирано в чл. 107 ДОПК, като съгласно ал. 1, когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в
срока, предвиден в съответния закон; съгласно ал. 2 - задълженото лице има
право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено
задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и
неплатения данък; ал. 3 - размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на
задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по приходите
издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането и акт
може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл. 103 (регламентиращ действията след приемането на
декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации), както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Съгласно ал. 4 на
чл. 107 ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
директора на териториалната дирекция.
В конкретният случай не са налице
предпоставките за издаване на АУЗД. Органът по приходите е следвало да прецени
дали са налице предпоставките на чл. 107, ал. 3 ДОПК или са налице
предпоставките на чл. 108 ДОПК за извършване на ревизия по реда на ДОПК.
Безспорно е, че при подаването на
декларацията по чл. 14 ЗМДТ жалбоподателят е попълнил коректно всички данни,
които е следвало да попълни. От събраните по делото доказателства е видно, че
към декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 04.11.2005 г., не е представена заверена по
надлежния ред служебна страница от район „Приморски“. Не се установи по делото
кой е попълнил неправилно въпросната служебна страница. Установено е само, че
това е довело до определяне на дължим ДНИ и ТБО в по-нисък размер, тъй като
начисляването на данъка се извършва автоматично от системата, въз основа на
зададените параметри.
Във връзка с изискана информация от орган
по приходите, е изпратено писмо до Кмета на Район „Приморски“, да им бъде
предоставена информация под формата на заверена служебна страница от декларация
по чл.14 от ЗМДТ за имот в гр.Варна, -------. От страна на район „Приморски“ е
изпратена служебно попълнена декларация по чл.14 от ЗМДТ, като е служебно
посочено, че имота попада в І зона, и земята е „друг терен в строителни
граници“, попада в устройствена зона, съгласно ЗРП „Друга“. Видно от
представените доказателства по делото – Заповед №1336/12.08.1998 г./л.65-66/ на
кмета на Община Варна процесният имот попада в първа зона от 12.08.1998 г. –
Приморски парк – територията от Морска гара до сп.“Почивка“.
В случая е без значение установяването на
обстоятелството чия е т.нар. грешка – на жалбоподателя или на служител на
ответника, каквито твърдения навежда жалбоподателят, тъй като не може да бъде
отстранена, чрез издаването на АУЗД и не са налице основанията за издаването на
този вид акт в конкретния случай. Не е налице несъответствие на данните
декларирани от задълженото лице и получени такива от трети лица и организации.
Подадена е декларация от лицето и задълженията определени от Община Варна са
платени в срок и в определения от администрацията размер.
В Глава Четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни
вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа:
предварително установяване по чл. 107 ДОПК и установяване, което се осъществява
с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. За да бъде законосъобразен всеки данъчен акт,
същият следва да бъде издаден при наличието на материално-правните предпоставки,
предвидени за това в ДОПК, чиито разширително тълкуване или прилагане по
аналогия е недопустимо. В този смисъл е Решение № 14076/25.11.2014 г. на ВАС по
адм.д.№ 3966/2014 г., VІІ о., постановено по идентичен казус.
Както вече беше посочено, разпоредбите свързани
с облагането с данъци не могат да бъдат тълкувани разширително и след като
процесуалният закон предвижда издаването на АУЗД при наличието на конкретни
условия, липсата на тези условия води до незаконосъобразност на издадения акт.
Единственият процесуален способ, предвиден
в ДОПК за определяне на задължения за ДНИ и ТБО е чрез извършването на ревизия.
Именно в хода на ревизионното производство могат да бъдат съобразени всички
факти и обстоятелства, свързани с облагането с данъци, които да бъдат окончателно
определени по размер и основание.
Предвид това АУЗ е лишен от правно
основание за своето издаване. Приложима е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК, съгласно която
данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Информацията, която е послужила,
като основание за определяне на допълнителни задължения за ДНИ и ТБО за периода
2015 г. – 2019 г. е информация, която се съхранява в регистрите на
административния орган. Именно поради тази причина, безспорно са били налице
предпоставки за извършване на ревизия, защото собственикът на имота няма от
къде да е запознат с тази информация и показатели за декларирания имот,
съответно да подаде коригираща декларация с „правилните“ показатели и
отстояния.
Административните производства за издаване
на акт за установяване на задължения и за издаване на ревизионен акт не са
идентични, а различни производства, както и редът за тяхното провеждане е
различен.
Извършването на ревизия е допустимо,
независимо от издаване на АУЗ, докато издаването на последния е само при
наличие на несъответствия в самата декларация относно данъчната основа или
размера на установения данък. След като се установяват данъчни задължения по
видове, периоди и лихви за просрочие към тях, актът за установяването им е
ревизионният /по арг. на чл. 108, ал. 1 ДОПК/.
В случай, че за органа по приходите е било
невъзможно да отстрани несъответствието в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ само по пътя на съпоставяне на данните от декларацията, подадена от
жалбоподателя, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия
по събиране на доказателства за установяване разположението спрямо строителните
граници на населеното място, в коя зона попада имота, то е следвало въз основа
на данни от извършената проверка да бъде възложено извършването на ревизия, тъй
като именно в ревизионното производство органите по приходите могат да издадат
ревизионен акт, с който да установят размера на дължимия данък и на лихвите за
просрочие.
Като е установил публичните задължения, без
да издаде ревизионен акт и е лишил от участие в административната фаза на
производството обложеното лице, органът по приходите е допуснал и съществено
нарушение на процесуалните правила, което е още едно основание обосноваващо
отмяна на акта.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде
отменен.
При този изход на спора направеното искане
от жалбоподателката за присъждане на сторените по делото разноски по представен
списък за 610 лева е частично основателно. По делото са представени
доказателства за действително направени от жалбоподателката разноски в размер
на 10 лева за държавна такса и заплатени 300 лева в брой за адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.02.2021 г.
За претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. платими по сметка, договорени в същия
договор за правна защита и съдействие не са ангажирани доказателства за реално
плащане, поради което искането за присъждането им следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд-Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № МД-АУ-1800-1/16.11.2020 г. на
главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ към Дирекция „Местни данъци“
на Община Варна, потвърден с Решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ на
Община Варна, обективирано в отговор с рег. № МД-Т20009820ВН_001ВН от
16.12.2020 г., с който на жалбоподателката са определени допълнителни
задължения за периода 2015-2019 г., както следва: за ДНИ в размер на 600.45 лв.
(главница) и 195.70 лв. (лихва) и за ТБО в размер на 4 176.30 лв.
(главница) и 1 361.12 лв. (лихва).
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати на К.Н.М., ЕГН **********,***, сумата в размер на 310,00 /триста и
десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: