Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград,
29.12.2020г
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2149 по описа за 2019г. и като обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
422 ГПК чл. 79, 86,99 ЗЗД.
МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр София бул
„Мария Луиза“ № 100 моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му по отношение на Т.С. С., с посочен адрес за призоваване гр
Асеновград ул „Клокотница“ № 1 вхА ет.6
в размер на 2000лв главница, 1680лв разсрочена наказателна лихва
начислена на основание т.8 от Договора за кредит за период от 09.08.2016г до
09.08.2019г, дължими годишни гакси за поддръжка на кредитни карти на физически
лица в размер на 117лв, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.
Твърди, че между ПИБ АД и Т.С. е сключен
договор за издаване на кредитна карта от
06.10.2007г, ведно с Анекс от 15.12.2007г, по силата на който банката е
предоставила на Т.С. банков кредит тип овърдрафт в размер на
2000лв, а кредитополучателят се е
задължил да погасява предоставения овърдрафт всеки месец на датата на падежа,
ведно с лихвен процент в размер на 16%
за безналични плащания и 18 % за всички останали. Дрлъжникът не е обслужвал
кредита, не е извършвал плащания за погасяване на дълга от 07.05.2009г, когато е направено последното
плащане, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. На 02.04.2018г между ищеца и Първа
инвестиционна банка АД е сключен договор за прехвърляне на вземания , по силата
на който ПИБ АД е прехвърлило на ищеца своето вземане по отношение на ответника,
а последният е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането. За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение в образуваното ч гр д 1700/2019г на АРС. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва
иска като неоснователен, прави възражение за погасяване на претендираните суми
по давност. Твърди, че при липса на твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост по време на действието на процесния договор, за която ответтникът
да е уведомен от ПИБ АД, следва да се приеме че погасителната давност е
започнала да тече в момента на изтичане на срока на договора – 06.10.2009г и
към датата на сключване на договора за цесия е изтекъл предвиденият в
закона петгодишен давностен срок. На
следващо място прави възражение за недействителност на договора за издаване на револвираща междунаротдна кредитна карта от
06.10.2007г, поради противоречие с чл. 11 ал.1 т.7-13 от ЗПК – неподписване,
незапознаване и необсъждане на общите условия към договора. Прави възражение за нищожност на договора,
поради противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност и неравноправни
клаузи, тъй като параметрите на договора значително надхвърлят нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил
свои парични средства. В договора липсват съществени уговорки за падеж на
плащанията, лихва, такси на банката и начин на формиране на определените ГЛП и
наказателни лихви, общите условия са неподписани от кредитополучателя ,
написани са на шрифт различен от този на договора и това препятства ясното им
разбиране. В чл.8 от Договора е уговорена лихва върху лихва, която клауза е
неравноправна и недействителна. Оспорва иска и като недоказан, тъй като не е
доказано получаване на процесната главница от ответницата. Твърди, че липсват доказателства ответникът да е уведомен за предсрочната
изискуемост на договора. Моли исковете
да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: На
06.10.2007г между Първа инвестиционна банка АД в качеството на кредитор и Т.С.Д.
- кредитополучател - е сключен договор № 60РКО-А-0877 за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка, по силата на който кредиторът е предоставил кредит овърдрафт по открита картова
разплащатена сметка в размер на 1000лв , който може да бъде усвояван чрез револвираща
кредитна карта с чип VISA Classic, със срок на ползване на
овърдрафта - 06.10.2009г. Съгласно чл.
36.1 от ОУ неразделна част от договора е предвидено автоматично подновявяне всеки път за нов едногодишен срок при
условие, че титулярът не е уведомил Банката за прекратяване на договора най-малко
60дни преди изтичане на текущия срок, респ
банката не е уведомила Титуляра за прекратяване на договора най-малко 30
дни преди изтичане на текущия срок(чл.36.1 от ОУ, неразделна част от Договора).
С Анекс от 15.12.2007г е увеличен размерът на предоставеният кредит овърдрафт на 2000лв, страните се уговорили да отпадне
обезпечаването на срочното погасяване на предоставения кредит , и титулярът е
декларирал че е запознат с измененията и
допълненията на ОУ на ПИБ АД към 24.07.2007г. На 31.08.2008г на Т.С.Д. е
предоставена кредитна карта с чип №
4218742740508145, валидна до 10/11г, издадена на основание Договор №
60РКО-А-0877/06.10.2007г.(л.15). Видно
от публикуваната на сайта на Първа инвестиционна банка тарифа
за дължимите такси по издадени кредитни карти, за кредитни карти с лимит до
10000лв дължимата такса е в размер на 39лв. По силата на Договор за прехвърляне
на вземания от 02.04.2018г, сключен
между Първа инвестиционна банка АД - цедент и Мелон България ЕАД гр
София - цесионер, ищецът е придобил вземането на Банката по отношение на
ответника(л.19-29вкл). Ищецът е бил упълномощен
по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД от
цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия и въз основа това
упълномощаване до ответника е изпратено чрез ЧСИ Горчев уведомление за
извършената цесия. Видно от
представените книжа, изпратени от ЧСИ Горчев във връзка с връчване на уведомлението, след извършени три опита за връчване в периода
от 15.03.2019г до 16.04.2019г., уведомлението
е било поставено на входната врата на 16.04.2019г, като на адресата е
указана възможността за получаване книжата в 14 дневен срок в кантората на
частния съдебен изпълнител, както и последиците от неявяването, като е съставен
и протокол от ЧСИ Горчев за връчване на предоставеното му уведомление по реда
на чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ (л.30-35вкл).
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата
молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК, 79,86,
99 ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата по заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1700/2019г по описа на АРС. От приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
1700/2019г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество. В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че
има вземане към ответника на основание
валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по
делото, че между ответника и Първа инвестиционна банка АД е сключен договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 60РКО-А-0877/06.10.2007г, по силата на
който кредиторът е предоставил кредит
овърдрафт в размер на 2000лв, а и това се установява от представените и приети
по делото(неоспорени от ответника)писмени доказателства. Ответникът твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви
иска, тъй като не е налице валидно уводомяване на длъжника за цесията. Това
възражение е неоснователно. Ищецът е бил упълномощен от цедента да уведоми
длъжниците за извършената цесия(л.36). Уведомлението за извършената цесия е
изпратено от ищеца за връчване на
длъжника чрез ЧСИ Горчев. Видно от представените книжа във връзка с възложеното
връчване се установява, че са направени четири посещения на два адреса на ответника в гр Асеновград –
на ул „Клокотница“ № 1 и ул „Христо
Ботев“ № 8 в периода 15.03.2019г -16.04.2019г, при последното посещение е залепено
уведомление на входната врата, като е указано на адресата че в 14-дневен срок
може да се яви в кантората на частния съдебен изпълнител за да получи кижата,
както и последствията от неявяването. От
ЧСИ Горчев е съставен протокол относно
връчване на уведомление за цесия и предсрочна изискуемост, произтичащи от
договор за издадване на револвираща международна кредитна карта от 06.10.2007г,
като е удостоверено на основание чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ връчването на
уведомлението, без обаче да са отразени в този протокол констатациите на
частния съдебен изпълнител относно явяването или неявяването на адресата да
получи книжата в указания срок, нито пък е посочено кога е съставен протоколът.
Ето защо настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищеца, че уведомлението за извършената цесия е връчено
на длъжника на посочените адреси чрез ЧСИ Горчев. Уведомлението за предсрочната изискуемост и
извършената цесия обаче е връчено на длъжника – ответник в настоящото
производство - ведно с исковата молба. Ето защо съдът приема, че извършената цесия е породила действие срямо
длъжника. На следващо място ответникът прави възражение
за погасяване на претендираните суми по давност, като счита че погасителната давност е започнала да тече
в момента на изтичане на срока на договора – 06.10.2009г. Това възражение е
неоснователно. Съгласно чл. 36.1 от ОУ неразделна част от Договора срокът на
договора се счита автоматично подновен за нов едногодишен срок, при липса на
уведомление от длъжника най-малко 60 дни или от банката най-малко 30дни прети изтичане
срока на договора. Или срокът на договора е бил продължаван при условията на чл. 36.1 от ОУ до изпращане
уведомлението за предсрочна изискуемост. Доказателство за продължаването срока
на договора е преиздаването на нова
кредитна карта, със срок на валидност ноември 2011г(л.15), получена от
ответника на 31.10.2008г. Или договорът
следва да се счита прекратен, считано от изтичане предоставения 5 дневен срок
от връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, което както се посочи по-горе е настъпило с връчване на
ИМ на 30.04.2020г(л.69). На следващо
място ответникът прави възражение за недействителност на договора поради
противоречие с чл. 11 ал.1 т.7-13 от ЗПК – неподписване, незапознаване и
необсъждане на общите условия към договора.
Това възражение също е
неоснователно. С подписването на Анекс между страните от 15.12.2007г кредитополучателят изрично е удостоверил че е запознат
с ОУ на ПИБ към 24.07.2007г(именно тези, които са приложени към договора
за кредит от 06.10.200г). Направено е
и възражение за нищожност на договора,
поради противоречие с добрите нрави с оглед прекомерност и неравноправни
клаузи, тъй като параметрите на договора значително надхвърлят нормалния и
справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил
свои парични средства. Това възражение е
неоснователно . Видно от представения договор е
договорен лихвен процент от 16% за
безналични плащания на ПОС терминал и 18% за всички останали трансакции, което
не надхвърля дори двукратния размер на законната лихва. Оветникът счита, че в договора липсват съществени уговорки за падеж
на плащанията, лихва, такси на банката и начин на формиране на определените ГЛП
и наказателни лихви. Това възражение също е неоснователно, тъй като в чл.4 от
договора страните са уговорили
титулярът да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, посочени в ОУ. Неоснователно е възражението
за недействителност на договора, поради неподписване на общите условия от кредитополучателя –
изискването на закона е да е запознат с ОУ, а такава декларация както се посочи
по – горе кредитополучателят изрично е заявил в подписания анекс че е запознат
с ОУ към 24.07.2007г. Неоснователно е възражението, че ОУ са написани на шрифт
различен от този на договора и това препятства ясното им разбиране, тъй като
към датата на сключване на договора в ЗПК липсва изискване за шрифта на
договора или на ОУ като условие за неговата действителност. Ответникът прави
възражение за неравноправност на клаузата на чл.8 от Договора, поради това че е уговорена
лихва върху лихва, което пък води и до недействителност на клаузата. Съгласно клаузата на чл. 8 от Договора при
непащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен
лимит банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент
с надбавка от 12%. В конкретния случай се касае до посочване начина на изчисляване на
приложената наказателна лихва, а не до начисляване на лихва върху лихва. Ето
защо това възражение също е неоснователно.
Ответникът прави възражение и по отношение на това, че липсват
доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си да предостави заемната
сума по договора. Съдът, като взе предвид представените доказателства за
издадена кредитна карта на името на ответника със срок на валидност 10/11,
намира за доказано предоставянето на заемната сума от 2000лв, тъй като не се
оспорва размерът на договорения кредит. Ето защо до този размер искът е
основателен и доказан. Не са ангажирани доказателства обаче по отношение
размера на претендираните начислени договорна лихва и такси, поради което в
тази част искът ще се отхвърли като недоказан. Или следва да бъде признато за
установено вземането на ищеца по отношение ответника за сумата от 2000 лв
главница, като искът се отхвърли в останалата му част.
При този изход на делото следва да бъде разпределена отговорността за
разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят
разноски в размер на 117,48лв. Съобразно изхода на делото, направеното искане и
доказателствата за направени такива следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца разноски в настоящото
производство в размер на 320,98лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО вземането на МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр София бул
„Мария Луиза“ № 100 представлявано от НИколаос
Константинос Петракополус и Панайотис Влахос – изп директори по Заповед за изпълнение на парично задължение
издадена по ч гр д 1700/2019г по описа на АРС по отношение на Т.С. С.
ЕГН **********, с посочен адрес *** в
размер на 2000(две хиляди)лв главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 09.08.2019г, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска по отношение сумата от 1680(хиляда
шестотин и осемдесет)лв разсрочена наказателна лихва начислена на основание т.8
от Договора за кредит за период от 09.08.2016г до 09.08.2019г, дължими годишни
такси за поддръжка на кредитни карти на физически лица в размер на 117(сто и
седемнадесет)лв
ОСЪЖДА Т.С. С.
ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати на МЕЛОН БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр София бул „Мария Луиза“ № 100
представлявано от НИколаос Константинос
Петракополус и Панайотис Влахос – изп директори разноски по заповедното производство в размер
на 117,48(сто и седемнадесет лв четиридесет и осем ст)лв, както и разноски по
настоящото производство в размер на 320,98(триста и двадесет лв деветдесет и
осем ст)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: