Р Е Ш Е Н И Е
№ 225
гр. Кюстендил, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
и при
участието на съдебен секретар Вергиния Бараклийска, като
разгледа докладваното от младши съдия С. Навущанова в.гр.д. № 275 по описа на ОС- Кюстендил за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 14 от 10.01.2019 г., постановено по гр. дело № 2205 по описа за 2017 г.,
Районен съд
Кюстендил е обявил за окончателен сключения на 21.03.2016г.. между
З.Г.Г., с ЕГН ********** и Н.Х.Н., с ЕГН **********, починал на 05.10.2017г.,
наследен от ответниците Х.Н.Х., с ЕГН ********** и Н.Н.Х., с ЕГН **********,
предварителен договор за замяна на недвижими имоти, по който З.Г.Г. се е
задължил да прехвърли на Н.Х.Н. 1/5
идеална част от имот с № ***** в землището на с. Д.р, с ЕКАТТЕ *****, общ.
Н., с площ на целия имот 44 дка, начин на трайно ползване: иглолистна гора,
находящ се в м.“Янков валог“, при граници и съседи: имот № 037026 иглолистна
гора на насл. на Г.П.В., № 037010-иглолистна гора на МЗГ-ДА, №
037011-иглолистна гора на насл. на С.С.Б., № 037012- иглолистна гора на насл.
на Т.К.С., № 937013-иглолистна гора на насл. на Е.Б.С., № 500242- вътрешна река
на Държавата- МОСВ, № 037023- иглолистна гора на насл. на Г.Д.Д., №
037024-иглолистна гора на насл. на П.С.Ч., № 016099- пасище, мера на община
Невестино, № 016100-нива на насл. на Х.М.Ч., а Н.Х.Н. се задължил да прехвърли
на З.Г.Г. 4/6 ид.части от 100/492
кв.м.от дворно място, находящо се в гр.К., ул.“*******“ №**, цялото от 492
кв.м., имот № 3924, кв. 283, при съседи по
НА № 105, т. 2, д. № 805 от 22.09.1976г.: Ц.П., насл. на У.С., М.М.В. и
ул.“А.“, който представлява поземлен имот с идентификатор № ******** по КККР на гр.Кюстендил, с
адрес на поземления имот : гр. К., ул.“А.“ № начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 4517, кв. 283, парцел XI, при
съседни имоти с идентификатори № 41112.503.1214, 41112.503.1211,
41112.503.1216, 41112.503.1217, 41112.503.1221, като З.Г. е изплатил изцяло на
Н. Х. договорената за доплащане цена в размер на 21 000 лв. Със същото
решение е осъдил ищецът З.Г.Г. да заплати следващите се разноски по
прехвърлянето на имотите - нотариална такса по сметка на КРС в размер на 248.50
лв., 21 лв. такса за вписване, както и местен данък 420 лв. по сметка на община
Кюстендил и е осъдил ответниците Н.Н.Х. и Х.Н.Х. да заплатят на З.Г.Г.,
деловодни разноски по производството в размер на 730 лв.
С решение
№ 340 от 16.04.2019 г., постановено по гр. дело № 2205 по описа за 2017
г., Районен съд Кюстендил на осн чл. 247, ал. 1
от ГПК е отстранил очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №
14 от 10.01.2019 г., постановено по
същото дело, изразяваща се в допусната грешка в изписването на номер на
съседен имот, като е посочил имот – иглолистна гора на наследницата Е.Б.С. да
се чете с „№ 037013“. Срещу това решение не са депозирани въззивни жалби.
Постъпила
е въззивна жалба от Х.Н.Х., с ЕГН **********
и Н.Н.Х., с ЕГН **********, подадена чрез процесуалния им представител адв. Е.Й.,***,
с която се обжалва изцяло постановения от КнРС съдебен акт. Счита се, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че изводите на
първостепенния съд не отговарят на обективната истина и установените по делото
факти и обстоятелства са превратно изтълкувани от решаващия съдебен орган. Сочи
се липса на валидна облигационна връзка между наследодателя на ответничките и
ищеца и нищожност на представения предварителен договор поради липса на
съгласие. Същото възражение за нищожност се релевира и по отношение на
приложените по делото писмени документи- запис на заповед и анекс към
предварителен договор от 21.03.2016 г. В тази връзка се смятат за неправилни
изводите на КнРС, че нормата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не въвежда специални
изисквания по отношение на начина на подписването на предварителния договор и
че няма пречка същия да бъде подписан от страната, чрез изписване
собственоръчно на трите имена. Превратно е тълкувана в полза на ищеца и
приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно-химическа
експертиза, като не е отчетено в мотивите на съдебния акт обстоятелството, че
вещите лица са посочили, че давност по отношение на положения подпис и
саморъчно изписаните имена не може да бъде установена.
За неправилно се намира кредитирането
на показанията на разпитаните свидетели, доведени от страна на ищеца за сметка
на тези, защитаващи тезата на ответничките от чиито показания безспорно се
установява, че посочените в предварителния договор суми не са заплатени на
наследодателя на Х.Н.Х. и Н.Н.Х.. Не е отчетен от съда и фактът, че
свидетелката Н. С. е скрила, че е осъждана за престъпление по чл. 212 от НК,
както и факта, че ищецът З.Г. е бил неин процесуален представител, които
обстоятелства пораждат съмнение относно неината заинтересованост. Неправилно са
кредитирани показанията на свидетеля Д., които не отговарят на обективната
истина. Не е съобразен фактът, че посочената в предварителния договор дата на
сключване е била официален празник и наследодателят на ответничките не е могъл
да излиза и не се е срещал с ищеца. Показанията на свидетеля Джамбазов
противоречат на приложеното по делото удостоверение, издадено от фирма „Юнион
Ивкони“, от което се установява, че ищецът и свидетелят не са пътували от София
за Кюстендил на датата 22.03.2016 г.
Релевира
се също така и възраженние за липса на идентичност между имотите, предмет на
предварителния договор и тези описани в исковата молба. Липсвал настъпил падеж
на задължението за сключване на окончателен договор, тъй като в нито един от
представените документи не е определен срок за нотариално оформяне на сделката.
Поддържа се и въведено възражение за нищожност на предварителния договор,
поради противоречие с добрите нрави и нееквивалентност на насрещните престации.
Направено
е доказателствено искане за назначаване на съдебно-оценителна експертиза, която
да определи каква е справедливата пазарна оценка на двата недвижими имота към
21.03.2016 г. Релевирано е и доказателствено искане за допускане на гласни
доказателства посредством разпита на лицето Р.С.Х., който с показанията си ще
установява факти и обстоятелства, които опровергават показанията на
свидетелката на ищеца, че наследодателят Н.Х.Н. е давал пари на магазинерката. С
определение от 03.06.2019 г., в което е обективиран проекта за доклад във
въззивното производство, КнОС е оставил без уважение направените
доказателствени искания като недопустими и непопадащи в хипотезите на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от адв. С.Г.С., в качеството си
на процесуален представител на З.Г.Г., с ЕГН **********, с който счита подадената жалба за допустима, но
по същество за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено изцяло. Излагат се подробни съображения
за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба
твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства. Акцентира се на обстоятелството,
че в хода на първоинстанционното производство е назначена тройна графологична
експертиза, от заключението на която е безспорно доказано, че наследодателят на
ответничките е изписал собственоръчно трите си имена в процесните три
документа- предварителен договор, анекс към него и запис на заповед, т.е
безспорно е установено, че именно той е автор на документа, макар да се е
подписал по начин, различен от обичайния. Доказано е също така, че подписите и
трите имена на наследодателя са изпълнени с една и съща химикална паста.
Оспорва се твърдението, релевирано във въззивната
жалба, че описаните в предварителния договор суми не са получени от
наследодателя на ответниците. В тази връзка се посочва, че за факта на
получаването им в хода на първоинстанционното производство са представени
писмени доказателства, чието съдържание не може да се опровергава със
свидетелски показания, тъй като е налице забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Излагат се и подробни съображения за неоснователност и на останалите,
сочените във въззивната жалба възражения. Оспорват се направените
доказателствени искания с твърдение за настъпила преклузия по отношение на
допускането им. Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
присъждане на сторените в производството разноски. Не са релевирани искания по
доказателствата.
В съдебно
заседание въззивниците Х.Н.Х. и Н.Н.Х., редовно призовани се
явяват лично и с адв. Е.Й., който поддържа изцяло подадената жалба по
съображенията подробно изложени в нея. Иска се отмяна на постановения съдебен
акт и присъждане на сторените по делото разноски и се релевира, при условие на
евентуалност, възражение за прекомерност на разноските претендирани от другата
страна.
В съдебно
заседание въззиваемата страна З.Г., редовно призована се явява лично и с адв. С.С.,
който поддържа подадения отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира сторените в производството разноски, за които представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Кюстендилският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна
страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като
я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната
допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено
е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил. Решението с оглед
пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като
първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - предявен от надлежно
легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез
депозирана редовна искова молба.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна:
Производството
пред КнРС е образувано по искова молба,
депозирана от З.Г.Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3
от ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 21.03.2016 г. между ищеца и
бащатата на ответничките Н.Н.Х. и Х.Н.Х., предварителен договор за замяна на
1/5 ид.част от възстановена в нови реални граници иглолистна гора, имот с
№037025, целия с площ от 44 дка, находящ се в м.“Янков валог“ в полза на насл.
на А.И.П. с 4/6 ид.части от 100 кв.м от дворно място в гр. К., ул. „******“ № **/,
имот с идентификатор № ****** по КККР на гр. Кюстендил, целият с площ от 465
кв.м. Твърди се, че цената на първия имот страните определили на 4 000 лв.,
а на втория на 25 000 лв. За уравнение, ищецът Г. поел задължение да
доплати сумата от 21 000 лв. на две вноски, като при подписването на
договора заплатил сумата от 10 000 лв. Втората вноска в размер на
11 000 лв. заплатил на Н.Н.- бащата на ответничките на 22.11.2016г.,
когато бил подписан анекс към предварителния договор и запис на заповед за сумата
от 23 000 лева, служещ за обезпечение на платената по предварителния
договор сума в размер на 21 000 лева и неустойка в размер на 2000 лв., в
случай че не се стигне до сключване на окончателен договор в уговорения срок. От
този момент, ищецът неколкократно правил опита да финализира сделката, но
наследодателят на ответничките не бил добре и това не се случило. В началото на
м.октомври 2017г. узнал, че Н.Н. е починал, поради което предявил искът срещу
наследничките му по закон.
В законоустановеният срок по чл.
131 от ГПК, ответничките Н.Н.Х. и Х.Н.Х.
депозирали писмен
отговор, с който оспорили изцяло предявения от ищеца иск с твърдение за липса
на валидно възникнала облигационна връзка между баща им и ищецът. Същите твърдели,
че е налице нищожност на предварителния договор, поради липса на съгласие- баща
им никога не бил подписвал такъв договор, анекс и запис на заповед. В отговора
въвели и възражения за липса на идентичност между имотите и за неиндивидуализирането
им съгласно изискванията на закона. Сочели също така, че не е настъпил падежът
на задължението на наследодателя им, тъй като срок за сключване на окончателен
договор не бил уговорен между страните. Оспорили факта на плащане на
уговорената между страните цена за уравняване, с твърдение и че баща им не е
получил от ищеца никакво плащане по процесния договор. Въвели в процеса също
така и възражение за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави-
наличие на явна нееквивалентност на престациите на страните.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани и приети следните писмени и гласни
доказателства :
Представен е по делото предварителен
договор от на 21.03.2016 г., сключен между ищеца и бащатата на
ответничките Н.Н.Х. и Х.Н.Х., за замяна на 1/5 ид.част от възстановена в нови
реални граници иглолистна гора, имот с №037025, целия с площ от 44 дка, находящ
се в м.“Янков валог“ в полза на насл. на А.И.П. с 4/6 ид.части от 100 кв.м от дворно
място в гр. К., ул. „*******“ № **, имот с идентификатор № ******* по КККР на
гр. Кюстендил, целият с площ от 465 кв.м. От съдържанието на договора се
установява, че страните са определили цена на първия имот в размер на 4000
лева, а на втория- 25 000 лв. Съгласно чл. 4 от процесния договор за
уравняване на стойностите на имотите, ищецът Г. поел задължение да доплати сумата
от 21 000 лв. на две вноски. От същата разпоредба се установява, че към
датата на подписване на договора той заплатил първата вноска в размер на като 10 000
лв., като самият договор служи за разписка на
извършеното плащане. Представен е по делото е също така и Анекс към
предварителния договор от 21.03.2016 г. , от съдържанието на който се
установява, че втората вноска в размер на 11 000 лева била заплатена от ищеца на
Н.Н.- бащата на ответничките, на 22.11.2016г., когато бил подписан анекса и запис
на заповед за сумата от 23 000 лева (също приложен по делото), служещ за
обезпечение на платената по предварителния договор сума в размер на 21 000
лева и неустойка в размер на 2000 лв., в случай че не се стигне до сключване на
окончателен договор в уговорения срок. В анексът бил уговоен 6 месечен срок за
сключване на окончателния договор, в противен случай наследодателят на
отвтеничките дължал а ищеца неустойка в размер на 2000 лева.
Безспорно
установен по делото е и фактът, че Н.Н. е починал на 05.10.2017 г. и е оставил
за свои законни наследнички отвтеничките в настоящото производство Н.Н.Х. и Х.Н.Х..
За удостовряване правото на
собственост на ищеца в/у идеалните част от възстановената в нови реални граници
иглолистна гора, по делото са
приети като писмени доказателства: Решение №1455 от 14.05.2001г. на ПК с.Невестино, скица
№К-1 4000/13.01.2015г., Удостоверение за наследници, Протокол за
обявяване на саморъчно завещание от 21.11.2012г. и Саморъчно завещание
от 24.05.2011г., Оценка на имот в горски фонд, Скица № К1 4239/19.10.2017г.;
Представени
и приети по делото са и доказателства, удостоверяващи правото на собственост на
отвтеничките и данъчнта оценка на идеалните части от дворното място, предмет на
предварителния договор : Нотариален акт № 105, том 2, дело № 805
от 22.09.1976г., Удостоверение за данъчна оценка и скица на поземлен
имот №15-586922/22.11.2017г., Удостоверение за наследници на Никола Николов.
Относно обстоятелството дали наследодателят на ответничките Н.Н.е положил и парафа и подписа си във вид на изписаните от него три негови
имена е извършена проверка от експерти и са изготвени заключенията на вещото
лице А.А.от 11.06.2018
г. и на тройната експертиза от вещите лица В.С., К.М. и Р.К. от 18.08.2018 г. Видно от първото заключение, изводът на вещото
лице е, че подписите, положени за „втора страна“, „издател“ и „подпис“ в
предварителния договор от 21.03.2016 г., анекс към него от 22.11.2016 г. и и
Запис на заповед от 22.11.2016 г.,
не са изпълнени
от Н. Х. Н.. Изводът на експертите, обективиран във второто заключение
по отношение на подписите- „параф“ в процените документи съвпада с този,
обективиран в първото заключение- подписите в
процесните документи не са изпълнени от Н.Х.Н.. В предмета на тройната
експертиза е включено и изследване на ръкописно изписаните текстове, намиращи
се след положения подпис, в частта „Н. Х.Н.“. Заключението дава категоричен
отговор, че собственоръчно изписаните ръкописно три имена са изпълнени от Н.Х.Н..
Назначена и приета пред КнРС е и съдебно-техническа
експертиза, с поставена задача дали има разлика в химикалната паста, с която са
изпълнени подписите и трите ръкописни имена „Н.Х.Н.“ в просесните три документа
- предварителния договор от 21.03.2016
г., анекс към него от 22.11.2016 г. и и Запис на заповед от 22.11.2016 г.
Изготвен е протокол за извършена експертиза № 2018/ДОК -267, съгласно
заключението на който вещите лица не са установили разлики в физико-оптичните
свойства и спектралните характеристики на химикалната паста, с която са
изпълнени съответните подписи и трите ръкописни имена „Н.Х.Н.“ в трите
изследвани документа.
В първоинстанционното
производство е допусната и съответно приета и съдебно-техническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Б.Г., която е дала справедлива пазарна стойност
на имота, собственост на отвтеничките към 21.03.2016 г. – датата на сключване
на предварителния договор, а именно : 3708 лева за с 4/6
ид.части от 100 кв.м от дворно място в гр. К., ул. „********“ № **, имот с
идентификатор № 41112.503.1215 по КККР на гр. Кюстендил, целият с площ от 465
кв.м.
За
удостоверяване пазарната оценка на имот № 037025 по КВС на земелището в с.
Друмухар, с обща площ 44 дка е представена оценка на имот в горски фонд ( л. 47
от първоинстанционното дело), съгласно която цената на оценявания имот е в
размер на 12 812 лева.
Другите доказателства, събрани в първоинстанционното производството, съдът не обсъжда тъй като
са или неотносими, или недопустими, или не са необходими
за изясняване на факти от предмета на доказване, очертан от предявения конститутивен
иск.
От правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен
договор за замяна на
идеални части от иглолистна гора в землището на село Друмухар с идеални части
от дворно място в гр. Кюстендил от 21.03.2016 г.
С този иск, изправната (добросъвестната страна) по договора,
изпълнила поетото задължение или обявила готовност за изпълнението му, може да
поиска обявяването му за окончателен, след като в определения в договора срок,
не е получила изпълнение на насрещното задължение. За да е основателен искът за
обявяване на предварителния договор за окончателен, ищецът следва да докаже, че
между страните е налице валидно правоотношение, което обвързва страните, т.е.
договора да е валиден и да не е развален, както и да съдържа всички съществени
елементи на бъдещия окончателен договор /индивидуализиран предмет, цена, срок
за снабдяване на купувачите от продавачите с нотариален акт, срок за заплащане
на цената/. На следващо място, ищецът следва да докаже добросъвестността си, в
смисъл че е изпълнил точно задълженията си по договора, или че е готов да ги
изпълни, че е настъпил падежа на изпълнение, както и че е собственик на имота
към момента на вписването на исковата молба и постановяването на решението
(Р-1183-2000 г., II г. о.; Р-455-04 г, II г. о.; Р-693-02 г., II г. о.;
Р-586-02, II г. о.; Р-802-98, II г. о.; Р-932-95, II г. о.; Р-332-93, II г. о.).
Това е така, защото според разпоредбата на чл. 363 ГПК, когато се касае за
прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява дали
са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността, в т. ч. и дали
отчуждителят е собственик на имота.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата.
Първоинстанционният съд, въз
основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения
факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца
накърнено право, правна квалификация на исковата претенция.
В подадената въззивна жалба жалбоподателите
са изложили няколко основни довода, които според тях са довели до неправилност
на решението на КнРС.
На първо място за неправилен се
намира изводът на КнРС, че е налице валидно сключен предварителен договор,
анекс към него и запис на заповед. Твърди се липса на на валидна облигационна връзка между
наследодателя на ответничките и ищеца и нищожност на представения предварителен
договор поради липса на съгласие. Същото възражение за нищожност се релевира и
по отношение на приложените по делото писмени документи- запис на заповед и
анекс към предварителен договор от 21.03.2016 г. Настояща инстанция намира
това възражение за неоснователно и съображенията за това са следните:
С обжалваното съдебно решение районният съд приема, че ръкописният текст с трите имена на наследодателя на отвтеничките,
положен след думата "продавач" в процесния договор е изпълнен от Н.Х.Н., което обосновава автентичност на оспорения документ,
тъй като собственоръчно написаното име означава подпис и нормата на чл. 19, ал.1 ЗЗД не въвежда специални
изисквания по отношение начина на подписването му, поради което страната може
да го подпише по един гореизброените начини. КнОС намира този извод на
първоинстанционният съд за правилен и съобразен изцяло със закона и
константаната съдебна практика.
Целта на
подписа е да индивидуализира автора на документа, под който е положен. Съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗГР, физическото лице се индивидуализира основно чрез
своето име, което се определя по реда на раздел II „Имена на българските
граждани” от същия закон. Поради това с оглед посочената цел на подписа същият
следва да съдържа именно този индивидуализиращ признак на физическото лице –
автор на документа. Липсват установени задължителни изисквания относно начина,
по който се полага подписа. Поради това подписът може да се извърши чрез
изписване на трите или най-малко две имена на физическото лице или чрез
полагане на съкратен подпис – т.н. параф. И в двата случая ще е налице валидно
положен подпис. В конкретния случай от назначената и приета по делото тройна
графологична експертиза е установено по безспорен начин, че Н.Х.Н.собственоръчно
е изписал трите си имена след думата "продавач" в процесния договор. В тази връзка е и решение
№ 78/17.07.2009 г., постановено по т.д. № 29/2009 г. по описа на ВКС, ТК, I
т.о., в което изрично е прието, че не съществуват правила относно начина на
подписване на лицата – с името или с параф, както и не е въведено законово
задължение физическите лица винаги да полагат подписа си в един и същи вид.
Правните изводи на КнРС са обосновани и са направени,
без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Подписът е
материализираното с писмени знаци име на лицето. Допустимо е той да се състои
от едновременното изписване на трите имена (изписване на собственото име,
бащиното име и фамилното име) с изписване чрез инициали на някое от тези три
имена, а може да бъде
положен параф без оглед дали се разчита добре или не. В този смисъл е и Решение № 377 от 29.05.1995 Г. по гр.д. № 321/1995 Г., I Г. О. на ВС,
съгласно което законът за
наследството по отношение на саморъчните завещания не посочва конкретно какъв
трябва да бъде подписът на завещателя, ето защо се приема за правилно, че подписването на
завещанието чрез изписване изцяло собственото име плюс съкратеното изписване на
бащиното име, плюс цялото фамилно име след текста на завещателните
разпореждания и думите "с подпис" е спазена формата за подписване на
завещанието според изискването на чл. 25, ал. 1 ЗН. Тези постановки следва да важат с
още по голяма сила и по отношение на предварителния договор, тъй като такива
изисквания не съдържа и законът за задълженията и договорите, в разпоредбата на
чл. 19, касаеща формата и реквизитите на предварителния договор. Относно начина за подписване на сделка от
този вид от страните не съществуват правила – дали то да се изпълни с ръкописно
изписване на името на лицето или с параф, както и по начало няма въведено
законово задължение за физическите лица винаги да полагат подпис именно и само
във вид на параф, още по-малко винаги в идентичен негов вид. Твърдението на
ответничките, че договорът не е подписан от техния наследодател, следва да се прецени по начало като тяхна очевидно неоснователна защитна теза. Това твърдение е
неоснователно с оглед събраните по делото доказателства.
Относно обстоятелството дали Н.Х.Н. е положил и парафа
под подписа си във вид на изписаните от него три негови имена е извършена
проверка от експерти и са изготвени заключения по назначените единична и тройна експертиза от вещите лица. Видно от първото заключение, изводът на вещото лице е,
че подписът, положен за втора страна в предварителния договор от
21.03.2016 г, не е изпълнен от
Н.Н.. Изводът на експертите, обективиран във второто заключение
по отношение на подписа в процения документ съвпада с този, обективиран в
първото заключение- подписите в процесните документи не са
изпълнени от Н.Х.Н.. В предмета на тройната експертиза обаче
е включено и изследване на ръкописно изписаните текстове в частта „Н.Х.Н.“.
Заключението дава категоричен отговор, че собственоръчно изписаните ръкописно
три имена са изпълнени от Н.Х.Н.. Този извод на експертите от тройната
експертиза, преценен заедно с извода на вещите лица, обективиран в заключението по назначената техническа
експертиза, че ръкописният
подпис с три имена на наследодателя на отвтеничките
и парафът са изпълнени със сходни по оптико-физически свойства химикални пасти, водят до заключението, че именно той е подписал предварителния договор с изписване на трите си имена, че Н.Н. е авторът на изявленията в текста на договора,
съответно, че той е поел и правата и задълженията по него. Установява се при така установените обстоятелства и по посочените
съображения, че предварителния
договор от 21.03.2016 г. като
частен диспозитивен подписан документ е автентичен, материализира изявление
именно на Н.Н.като негов автор, и има формална
доказателствена сила, доказва, че това изявление е било направено. И договорът и анексът към него
служат като разписка за извършеното плащане на дължимата от ищеца цена за
уравняване.
Второто основание,
въз основа на което въззивника твърди неправилност на съдебното решение е, че липсвал
настъпил падеж на задължението за сключване на окончателен договор, тъй като в
нито един от представените документи не бил определен срок за нотариално
оформяне на сделката. И това възражение настояща съдебна инстанция намира за
неоснователно. Видно от съдържанието на предствения по делото анекс към
предварителния договор от 22.11.2016 г. е обстоятелството, че страните са
уговорили шестмесечен срок за сключване на окончателен договор, които тече
именно от сключването на този анекс.
Следващото
основание за неправилност, което е въведно във депозираната въззивна жалба е,
че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и нееквивалентност
на насрещните престации. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката
противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната
практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето
пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така, при преценка
действителността на двустранните възмездни договори, относно това дали са
накърнени добрите нрави, следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 ЗЗД
го задължава при тълкуване на договорите да установява действителните общи
техни намерения, формирани от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им
връзка и целта на договора, като в тази си преценка не е ограничен до
посоченото в договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е
казуална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността
й, целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона
интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна, следва да
се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е.
удовлетворяване на значим допустим от закона интерес /решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г. на І
г.о. на ВКС/.
Това
възражение е релевирано и пред първоинстанционния съд и във връзка с него е
допусната и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, която настоящата
инстанция кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвена. От заключението
на същата се установява, че справедлива пазарна стойност на имота, собственост на отвтеничките към
21.03.2016 г. (датата на сключване на предварителния договор), - 4/6
ид.части от 100 кв.м от дворно място в гр. К., ул. „********“ № **, имот с
идентификатор № ******** по КККР на гр. Кюстендил, целият с площ от 465 кв.м е
в размер на - 3708 лева. За удостоверяване
пазарната оценка на имот № 037025 по КВС на земелището в с. Друмухар, с обща
площ 44 дка е представена оценка на имот в горски фонд ( л. 47
от първоинстанционното дело), съгласно която цената на оценявания имот е в
размер на 12 812 лева. Видно от предствените писмени доказателства,
удостовряващи собствеността на ищеца, същият притежава 1/5 идеална част от този
имот, имаща съответно пазарна стойност в размер на 2562,40 лева.
В светлината на изложеното
по-горе, настоящият състав, тълкувайки действителната воля на страните, при
определяне на цената на имотите и отчитайки
всички релевантни за това факти и обстоятелства, съобразно приобщените по
делото доказателства и интереса на страните, намира, че не е налице твърдяната
от ответничките липса на еквивалентност
на насрещните престации, която да обоснове нищожност на договора, поради
противоречие с добрите нрави.
Що се отнася до възражението на
ответника за липса на идентичност между имотите, описани в предварителния
договор и заявените с исковата молба, съдът намира, че индивидуализацията на
имотите в предварителния договор е извършена по начин, който в достатъчна
степен позволява да бъде определена точната воля на страните, относно предмета
на договора. От друга страна, в диспозитива на решението си, заместващо
окончателния договор, съдът следва да индивидуализира имотите, съобразно
събраните по делото доказателства (решение
№ 551 от 29.IV.1975 г. по гр. д. № 120/75 г., I г. о. решение № 49 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 363/2012 г., IV г. о., ГК), което именно е сторил и КнРС.
С оглед на изложеното и предвид на
това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото
следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора пред въззивната инстанция и в съответствие с направеното искане
за присъждане на разноски, въззивниците Х.Н.Х., с ЕГН ********** и Н.Н.Х.
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия З.Г. сумата от 600,00 лв.,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция, за което са представени
доказателства за плащане и списък по чл. 80 от ГПК.Процесуалният представител
на въззивниците е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
Съгласно чл. 7, ал. 6, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване
или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет
вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от
600 лв. Заплатеното
от въззиваемия адвокатско възнаграждение е 600,00 лв., който размер съответства
на минимума. С оглед на това съдът приема, че размерът на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е прекомерен, поради
което възражението на ищеца е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1
от ГПК, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от 10.01.2019 г., постановено по гр. дело № 2205 по описа на
Районен съд
Кюстендил за 2017 г., поправено с решение
№ 340 от 16.04.2019 г., постановено по същото гражданско дело.
ОСЪЖДА Х.Н.Х., с ЕГН **********, с адрес *** и Н.Н.Х., с ЕГН **********,
с адрес ***, да
заплатят на З.Г.Г., с
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600
(шестстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.