Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 06.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на тринадесети
ноември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 7479 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Ф.Д.К. и А.М.К. срещу З.
„О.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 20.02.2017
г. около 14,10 часа на полски път между с.Бук и махала ******, общ.******,
местност „********“, МПС марка „ГАЗ 66“ с рег. № ******, управлявано от
правоспособен водач Б.Х.А. в грубо нарушение на правилата за движение по
пътищата по непредпазливост реализира ПТП и причинява изключително тежки
телесни повреди на Ф.А.К., явяващ се роден син на двамата ищци. Поддържа се, че
в резултат на причинените му тежки увреди и въпреки продължителната лекарска
помощ на 04.03.2017 г. Ф.А.почива. Поддържа се, че Ф.е бил пътник в процесното МПС. Поддържа се, че вина за ПТП има Б.Х.А.,
който се движил по полски път с несъобразена с вида и състоянието на пътната
настилка /която била мокра/, скорост, вследствие на което на десен наклон, губи
управлението над процесното превозно средство и пада
странично в намиращата се отдясно страна нива, като се преобръща, вследствие на
което пътниците падат от превозното средство.
Твърди се, че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/23/116002228923/19.08.2016 г.
Поддържа се, че ищците са
загубили най-голямата емоционална и духовна опора-техния син, център на тяхното
семейство. Горното наред с обстоятелството, че смъртта настъпва по такъв нелеп
и ужасяващ начин, с продължила агония в течение на 12 дни, още повече засилва
болките и страданията, които ищците изпитват.
Твърди се, че ищците са провели
процедурата по чл.380 КЗ, но ответното дружество не изплатило обезщетение, а
указва на ищците да приложат документи.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати общо сумата от по 200 000 лв. за
всеки един от двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на сина им
Ф.А.К., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на
20.02.2017 г. на полски път между с.Бук и махала ******, общ.******, местност „********“,
виновно причинено от водача на МПС марка „ГАЗ 66“ с рег. № ******, чиято
отговорност е била застрахована по З.ължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица №
BG/23/116002228923/19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на смъртта 04.03.2017 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Христозов надлежно упълномощен
с пълномощно приложено към отговора.
На първо място твърди
недопустимост на предявения иск, тъй като не е налице отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение и не е изтекъл предвидения в чл.496, ал.1 от КЗ
тримесечен срок от предявяването на претенцията по реда на чл.380 от КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“, както и че
ищците не са изпълнили З.ължението си по чл.492, ал.2 КЗ и не е съдействал при установяване на обстоятелствата във връзка със
събитието и размера на вредите.
По това възражение и
допустимостта на иска е налице Определение № 930/19.03.2018 г., постановено по
ч.гр.д. № 366/2018 г. по описа на САС, т.о., 9 състав.
По същество на спора:
Оспорва предявените искове изцяло
по основание и размер с твърдението, че исковете са неоснователни, необосновани
и не подкрепени с доказателства и са прекомерно завишени по размер. Оспорва
механизма на ПТП. Счита, че е налице съпричиняване от
страна на наследодателя на ищците, който е нарушил разпоредбата на чл.137, т.1
от ЗДвП, съобразно която на пътниците е забранено да стоят на стъпалата или на
други опасни места. Счита, че Ф.К. е пътувал в каросерия на процесния
товарен автомобил, без да уведоми водача за тези негови действия или да потърси
указания за безопасност от същия, като това му поведение е основна причина за
настъпване на последващия вредоносен резултат. Счита
още, че Ф.К. е страдал от предходни и придружаващи заболявания, които са
допринесли за настъпване на леталния изход.
На 17.08.2017 г. ищците са
депозирали молба, с която заявяват, че няма да се ползват от правата си по
чл.372 ГПК. Изразяват становище по възражението за недопустимост и по искането
за спиране, като ги оспорват. Заявяват становище във връзка с доказателствените искания на ответника.
С молба от 09.02.2018 г. ищците
представят писмени доказателства.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Претендират
разноски, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли
иска по съображения подробно изложени в депозираната по делото писмена защита.
Претендира разноски по списък.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че към датата на произшествието 20.02.2017 г. товарен автомобил
марка „ГАЗ 66“ с ДК № ******, е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/23/116002228923/19.08.2016
г.
С влязлата в сила на 25.05.2018
г. Присъда № 6 от 10.03.2018 г., постановена по НОХД № 45/2016 г. по описа на
ОС – Кърджали, Б.Х.А. е признат за виновен в това, че на 20.02.2017 г. в
землището на с.Бук, общ.******, при управление на товарен автомобил марка „ГАЗ
66“ с ДК № ******, нарушил правилата за движение-чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато превозното средство, което управлява и чл.134, ал.2 от ЗДвП, като е превозвал лица в каросерията на товарния автомобил, които товарят,
разтоварват и съпровождат превозвания товар-Венцислав М. Х., Ф.А.К., Ш.М.А. и С.И.Ч.,
като не е осигурил тяхната безопасност и по непредпазливост причинил смърт на Ф.А.К.,
починал на 04.03.2017 г.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е З.ължителна за
съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно
и дали деецът е виновен.
С оглед на горното съдът приема,
че деянието, авторството и виновното поведение на водача Б.Х.А. и настъпилата в
причинно-следствена връзка от това поведение смърт на Ф.А.К. на 04.03.2017 г.са
установени в настоящия процес с посочената по-горе присъда на наказателния съд.
От представеното по делото
удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. № 94-00-1137 от 18.05.2017 г.
на Община ******, се установява че двамата ищци са родители на починалия Ф.А.К.
- техен син.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че от техническа гледна точка, причините за настъпване
на ПТП имат субективен характер-водачът на товарния автомобил е могъл след
преминаване през дървения портал да насочи автомобила максимално наляво и да
избегне преминаването по земния насип, находящ се от
дясната страна. Също така водачът е имал възможност, след като е усетил
пропадането от дясно, да насочи автомобила наляво и да спусне същият по ската
до достигане в нивата. И на последно място водачът е допуснал возенето на хора
в каросерията на автомобила, без това да е обезопасено по някакъв начин.
От приетата по делото СМЕ се
установява, че причината за смъртта на Ф.К. е получената гръбначно-мозъчна
травма с развилите се усложнения, като между установените травматични
увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка.
От заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че установените травматични травми на К. са получени
при падане от височината на камиона върху терена. Контактът с терена е
осъществен с главата на починалия.
От заключението на приетата по
делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че и при двамата ищци се
установява наличието на промяна в психичното и емоционално състояние след
загубата на сина им Ф.А., като се диагностицира
разстройство на адаптацията-протрахирана депресивна
реакция, изводима от загубата. Приемът на психотропни медикаменти не може да
„заличи“ загубата на сина им. Пълното възстановяване по смисъла: „да достигне
нивото на функциониране и психо-емоционално
състояние“ преди загубата на Ф.е сравнително ограничена.
От заключението на приетата по
делото съдебно-психологична експертиза се установява, че последствията от
инцидента са дали отражения върху социалното функциониране и преживяванията,
както на Ф.К., така и на А.К.. Ищците са имали нарушения в обичайното си
психическо, емоционално и социално функциониране. Налице е била адаптационна
реакция след загуба и реакция на скръб-била е с изразени емоционални реакции на
тъга, плач, загуба на апетит, редукция в съня, преживявания на самота,
безпомощност, невъзвратимост с интензивен характер. Ищците макар и по-трудно
възстановяват обичайния си начин на функциониране- ищцата търси, очаква и иска
да започне работа, ищецът работи, и двамата подпомагат отглеждането на двете си
внучета, възстановяват социалните си контакти.
Пред настоящата инстанция са
събрани показанията на свидетеля Р.А.а К. - дъщеря на ищците. Свидетелката
установява, че след инцидента с брат й, родителите й изпаднали в шок, чувствали
се много зле, непрекъснато плачели. Пострадалият им син бил в изключително
тежко състояние, на легло, не можел да се движи, не можел да мръдне нито ръка,
нито крак. Ищците успели да разговарят с него за много кратко, за 10-ина
минути. Престоят в болницата продължил 14-15 дни. През това време ищците били
разстроени. Всеки ден ходели до болницата в Пловдив, искали да видят сина си,
но не им позволявали, защото той бил в тежко състояние и в интензивно
отделение. Двамата ищци били потресени от това, което се случило, защото всичко
било много внезапно. Никой не е очаквал, че ще се случи. През цялото време се
надявали, че всичко ще бъде наред. Ф.бил опериран и всички се надявали, че след
операцията ще се възстанови лека полека и ще се прибере вкъщи и че ще бъде сред
семейството си. След 14 дни на 04.03.2017 г. сутринта се обадили от болницата,
че Ф.е починал. В този момент свидетелката била с родителите си. Те изпаднали в
шок, не знаели дали това в действителност е вярно, били много разстроени. През
цялото време плакали. Към момента болката е една и съща. Чувстват се зле,
липсата е огромна. Ф.бил опора за тях във всеки един аспект. Ф.живеел заедно с
майка си и баща си. Не се е отделял от тях 29 години. Били в един и същи дом.
Той им помагал всячески, както финансово, така и морално, така и вкъщи, ако има
нещо да се свърши. Ф.има дете на 5 години и жена, с която официално нямали
брак, но съжителствали заедно с родителите на Ф.през цялото това време. След
смъртта на Ф.снахата и детето се изнесли от дома на родителите на Ф.и сега в
момента живеят сами. Всичко се променило в живота на ищците. Животът им не е
същия. Ищцата всеки ден плаче и търси сина си, непрекъснато е на успокоителни.
И двамата ищци не могат да спят както трябва.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществении имуществени
вреди, съдът квалифицира
по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими с Определение № 930/19.03.2018 г., постановено по ч.гр.д. №
366/2018 г. по описа на САС, т.о., 9 състав.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 20.02.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и със заключенията на САТЕ и
СМЕ и с влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д., се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на сина на двамата ищци.
По силата на сключения договор,
застрахователят се З.ължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
Възражението на
ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е основателно и доказано. Възражението е въведено своевременно от ответника с
отговора му и с твърдението, че Ф.К. е пътувал в каросерията на процесния товарен автомобил, без да уведоми водача за тези
негови действия или да потърси указания за безопасност от същия, като е нарушил
забраната на чл.137, ал.1 от ЗДвП, съобразно която на пътниците е забранено да
стоят на стъпалата или на други опасни места.
С писмените си
бележки ответникът за първи път въвежда твърдение, че Ф.К. е скочил от товарния
автомобил и с това си поведение нарушил нормата на чл.137, ал.1 от ЗДвП. Съдът
намира, че това е въвеждане на ново твърдение и същото се въвежда недопустимо
след приключване на съдебното дирене, поради което не следва да се обсъжда.
По отношение на
въведеното с отговора възражение, в частта, че Ф.К. е пътувал в
каросерията на процесния товарен автомобил, без да
уведоми водача същото е неоснователно, защото водачът на товарния автомобил е
осъден за нарушение на чл.134, ал.2 от ЗДвП, а именно, че превозва лица в
каросерията на товарния автомобил, като не е осигурил тяхната безопасност, т.е.
безспорно наказателният съд е установил знание у водача за наличието на хора в
каросерията на автомобила, т.е. невярно се явява твърдението на ответника, че Ф.К.
е пътувал без да уведоми за това водача.
От друга страна обаче
безспорно пострадалият К. е нарушил забраната на чл.137, ал.1 от ЗДвП, качвайки
се на опасно място в каросерията на товарния автомобил, място което не е
предназначено за пътници, респ. не е обезопасено и с това е допринесъл за
настъпилите вредоносни последици.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за това движение,
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието,
при което е пострадал.
При извод, че
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението
на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е
длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за
реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта
Съдът като съобрази,
че водачът на товарния автомобил в качеството си на участник в движението и
професионален шофьор е допуснал повече по брой и по тежест нарушения, както и
че извършените от него нарушения са основната причина за настъпване на процесното произшествие, то намира, че приносът на водача на
превозното средство значително надвишава този на пострадалия, поради което
определя приноса на пострадалия в размер на 5%.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав
взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените
от ищците след смъртта на техния син болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността
между сина и неговите родители, прекрасните отношения между тях, отчита и
депресираното състояние на ищците след трагедията и към настоящия момент.
Болките и страдания, които ищците ще продължат да изпитват от загубата, трябва
да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Със събраните по делото
доказателства ищците доказаха главно и пълно, че търпят вреди по-големи от
обичайните при тези случаи. Ищците загубили сина си, който бил само на 29
години.
И при двамата ищци се установява
наличието на промяна в психичното и емоционално състояние след загубата на сина
им, като се диагностицира разстройство на адаптацията-протрахирана депресивна реакция, изводима от
загубата. Пълното възстановяване по смисъла: „да достигне нивото на
функциониране и психо-емоционално състояние“ преди
загубата на Ф.е сравнително ограничена и при двамата. Установи се, че ищците са
имали нарушения в обичайното си психическо, емоционално и социално
функциониране. Налице е била адаптационна реакция след загуба и реакция на скръб-била
е с изразени емоционални реакции на тъга, плач, загуба на апетит, редукция в
съня, преживявания на самота, безпомощност, невъзвратимост с интензивен
характер. Ищците макар и по-трудно възстановяват обичайния си начин на
функциониране- ищцата търси, очаква и иска да започне работа, ищецът работи, и
двамата подпомагат отглеждането на двете си внучета, възстановяват социалните
си контакти.
След смъртта на сина си, ищците
изпаднали в шок, чувствали се много зле, непрекъснато плачели, били потресени от
това, което се случило, защото всичко било много внезапно, никой не е очаквал,
че ще се случи. И към момента болката е една и съща. Чувстват се зле, липсата е
огромна. Ищците загубили сина си, който бил опора за тях и не се е отделял от
тях 29 години, през които винаги са живеели заедно, дори и когато Ф.създал свое
семейство. Всичко се променило в живота на ищците. Животът им не е същия.
Ищцата всеки ден плаче и търси сина си, непрекъснато е на успокоителни. И
двамата ищци не могат да спят както трябва.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на по 200 000 лв. за всеки един от двамата ищци.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
тези обезщетения се явяват справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
С оглед на горното исковете
следва да бъдат уважени в пълен размер.
Така определените обезщетения ще
следва да бъдат намалени на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД със сумите от по
10 000 лв., съобразно приетия принос, или исковете ще следва да бъдат
уважени за сумите от по 190 000 лв.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа
на справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност).
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 19.05.2017 г.
Предвид горното исковете за
заплащане на лихва за периода от 04.03.2017 г. до 18.05.2017 г. следва да бъде отхвърлени
като неоснователни.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от 19.05.2017 г. до окончателно изплащане на
сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, а предвид и влязлата в хода на настоящото производство присъда и
на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което не им се присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 13.11.2018 г. адвокат Н.Д. е осъществявал безплатна правна
помощ на ищците, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение.
Съобразно чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Предявени са два иска, всеки в
размер на сумата от по 200 000 лв. При този материален интерес и на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 5 530 лв. Съобразно уважената част от исковете по 190 000
лв., размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от по 5 253,50
лв. за всеки иск, или общо за двата иска 10 507 лв., респ. 12 608,40 лв. с
ДДС, предвид представените доказателства, че адвокат Д. е регистриран по ЗДДС.
Ответникът
е претендира разноски в размер на 14 000 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна помощ от 30.10.2018 г. Тази сума обаче не следва да
се присъжда, тъй като ответникът не е представил документ, удостоверяващ
заплащането й на адвокатското дружество. Представеният документ на л.372 не
удостоверява превода на сумата, тъй като не представлява преводно нареждане или
вносен документ, тъй като няма уникален регистрационен номер и дата на
представяне. Представеният документ е със статус на заявката „чака подпис“,
което означава, че процедурата по електронното банкиране не е завършена и
преводът не е осъществен. Показателно в тази насока е и липсата на дата на
изпълнение на превода.
Останалите
разноски в размер на сумата от 525 лв. следва да бъдат присъдени, тъй като са
направени за възнаграждение за вещи лица, депозит свидетели и такса съдебно
удостоверение.
От тази сума ищците ще следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски
в размер на 26,25лв., съобразно отхвърлената част от исковете /10 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 15 200 лв.,
както и сумата от 950 лв., депозити за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Ф.Д.К.,
ЕГН ********** и на А.М.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ******,
общ.Кърджали, ул. „********, с адрес за призоваване: гр. София, ул. „********,
четвърти полуетаж, офис 4, адвокат Н. Н.Д. сумата
от по 190 000 лв. /сто и деветдесет хиляди лв./ за всеки един от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на сина им Ф.А.К., настъпила в пряка, причинно-следствена
връзка с ПТП, реализирано на 20.02.2017 г. на полски път между с.Бук и махала ******,
общ.******, местност „********“, виновно причинено от водача на МПС марка „ГАЗ
66“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „О.” АД с полица №
BG/23/116002228923/19.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 19.05.2017 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради приет принос в размер на 5% предявените
искове за разликата над сумите от по 190 000 лв. до пълния претендиран размер от по 200 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за заплащане на законна лихва върху главниците за периода от
04.03.2017 г. до 18.05.2017 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Н. Н.Д., ЕГН **********,***, четвърти
полуетаж, офис 4 адвокатско възнаграждение в размер на 12 608,40 лв. с ДДС лв. /дванадесет
хиляди шестстотин и осем и 0,40 лв./.
ОСЪЖДА Ф.Д.К., ЕГН ********** и
на А.М.К., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. ******, общ.Кърджали, ул. „********,
с адрес за призоваване: гр. София, ул. „********, четвърти полуетаж, офис 4,
адвокат Н. Н.Д. да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗАД „О.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата
от 26,25 лв. разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на 15 200 лв. /петнадесет хиляди и двеста
лв./, както и сумата от 950 лв. /деветстотин и петдесет лв./, депозити за вещи
лица, заплатени от бюджета на съда.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищците могат да бъдат преведени от ответника по следните сметки:
IBAN: ***, BIC: *** Ф.Д.К. и
IBAN: ***, BIC: *** А.М.К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: