Решение по дело №390/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от Т. Т. Т. от гр. Варна, подадена чрез адв. И., против заповед № ЗЦУ-147/22.01.2024г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „Уволнение“.

В жалбата се поддържа, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалният закон, немотивирана е и при издаването и са допуснати съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи, че заповедта е издадена при пълна липса на мотиви, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че от административният акт не става ясно, по какъв начин не е спазено задължение на служителя при изпълнение на служебни си задължения, което да води до дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл и как това обстоятелство налага да се наложи най – тежкото наказание. Счита, че в нарушение на чл.91, ал.1 ЗДСл, ДНО не е направил преценка на тежестта на нарушението при определяне на наказанието. Отправя искане за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. По съществото на спора сочи, че от събраните по делото, както писмени, така и гласни доказателства, не се доказват фактическите основания за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, което е достатъчно основание за нейната отмяна. Претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспорената заповед № ЗЦУ-147/22.01.2024г., с която е наложено на служителя дисциплинарно наказание „Уволнение“ и издадената в тази връзка Заповед № З-468 от 25.01.2024г. на същия орган, с която е прекратено служебното му правоотношение като главен инспектор по приходите в Сектор „Проверки“-6, Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна е законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и се установява от приетата като доказателство административна/дисциплинарна преписка, че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал длъжността главен инспектор по приходите в Сектор „Проверки“-6, Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна. Жалбоподателят Т. е служител на НАП от 2005 г. След проведени конкурентни подбори за израстване в длъжност, към момента същият заемал посочената длъжност. За 2021 г. и 2022 г. годишната оценка на служителя за изпълнение на длъжността е „Изпълнението надвишава изискванията“.

Не е спорно и, че е извършена тематична проверка от Инспектората на НАП относно правомерността на осъществените достъпи в информационните системи на НАП, за периода от 01.01.2023 г. до 30.08.2023 г. от жалбоподателя Т..

За установяване правомерността на осъществените достъпи в ИС на НАП от ГИП Т. Т., с потребителско име R003000063, за периода от 01.01.2023 т. до 30.08.2023г. били генерирани справки от модул „Сигурност” за достъп до данни в СУП и ИС „Събиране", справка „одит Инспекторат” в Управленска информационна система (УИС), справка Сигурност в ИС „Контрол” и БИДИС.

Допълнително, със служебна бележка с peг. №93-00-4623/25.09.2023 г., от дирекция ИСЕУ в ЦУ на НАП била изискана информация за осъществените достъпвания от служителя, през периода от 01.01.2023 г. до 30.08.2023 т. в ИС „VAT Information Exchange System" (ВИЕС), ИС „Фискален контрол" и ИС „Фискални устройства с дистанционна връзка".

При първоначалния преглед на данните от информационните системи на НАП било установено, че за определен брой задължени лица ежемесечно са извършвани справки от дневниците за покупки и дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица в ИС „Контрол”. С оглед установяване на целия период, през който са извършвани достъпите до данни на тези лица, бил разширен обхватът на проверката, като била включена информация от 01.01.2022 г. до 30.09.2023 г. и съответно бил удължен срокът за приключване на проверката до 30.11.2023 г.

От ИС „Контрол” била изготвена справка за възложените производства на ГИП Т., в резултат на което се установило, че за периода от 01.01.2022 г. до 30.09.2023 г. служителят има възложени общо 442 производства, а именно: 245 бр. ППВ, 79 бр. ПУФО, 96 НПр, 6 ПРд и 16 бр. ПУФО в обекти. Доколкото в хода на анализа на извършените достъпвания е констатирано, че служителят е достъпват и до данни за лица, на които е извършвал проверки през предходни на разглеждания периоди, била изведена информация и за възложените производства на ГИП Т. през 2021 г. Прието било, че достъп до данни за предходните производства на служителят е допустим във връзка с постъпили запитвания, последващи проверки и др. за тези производства, поради което за същите било прието, че са извършени във връзка с изпълнение на служебните му задължения.

След генериране на справките, съдържащи информация за осъществените достъпи до данни, бил извършен преглед и анализ на същите, както и съпоставка с информацията налична в информационните масиви на НАП. Изискани били писмени обяснения от служителя за онези достъпвания, за които не са били идентифицирани възложени контролни производства и/или други служебни задачи, обосноваващи осъществяването им. В хода на дисциплинарното производство било прието, че за периода 01.01.2022 г. - 30.09.2023 г. са установени 304 случая на достъпени данни в СУП по идентификатора на 35 лица, извършени от ГИП Т. Т. без възложени контролни производства и поставени служебни задачи. Над 50% от всички достъпвания са в „Сметка на задължено лице (четене)". За 1 647 случая на достъпвания на ГИП Т. Т. в УИС, в периода 01.01.2022г. - 30.09.2023 г., не могла да се докаже служебна необходимост от действията, обоснована с поставени задачи на служителя и възложени му контролни производства. От 33 достъпа до данни за четири ЗЛ в ИС ФУДВ, извършени в периода 01.01.2022г. - 31.08.2023 г., е установено, че само за едно от ЗЛ служителят не е имал възложено производство. В периода 01.01.2022 г. - 30.09.2023 г. ГИП Т. Т. е достъпвал до данни в ИС „Контрол" за общо 229 ЗЛ, за които не е имал възложени задачи, чрез общо 3 191 бр. справки. Най-голям процент (68%) били извършените прегледи на справка „Дневници ДДС". Независимо, че били отправени до служителя общо три броя искания за предоставяне на информация за причините за осъществените достъпвания, било прието, че в получените отговори няма конкретика по поставените въпроси.

От справките от ИС „Контрол" с достъпени данни от ГИП Т. Т., за които не са били открити съвпадения и/или свързаност с възложените му контролни производства, било установено, че служителят е извършвал ежемесечен преглед на дневниците за покупки и продажби на 27 регистрирани по ЗДДС лица. Справките били изготвяни непосредствено след датата на подаване на отчетните регистри. Първата дата, на която са били осъществени подобни достъпи, е 18.04.2022 г., а прегледът на данните продължавал до месец септември 2023 г., след което, в хода на административната проверка, е прекратен. Половината от проверяваните по този начин ЗЛ са с предмет на дейност „друг и пощенски и куриерски дейности".

В периода 01.01.2022 г. - 30.09.2023г., по информация от дирекция МИСС. чрез система DLP (Data Loss Prevention/”Предотвратяване на загуба на данни") били установени 327 случая на копиране/прехвърляне на файлове от ГИП Т. Т. на външно преносимо устройство (USB флаш памет) и 10 случая на изпратени файлове от служебната поща на служителя на външни за администрацията адреси. За информацията в тези случаи се установило, че 30 бр. от свалените на преносима памет файлове са с наименования, които автоматично се дават от ИС „Контрол" при експортиране на дневници за покупки и продажби на регистрирани по ЗДДС лица и касаят дружествата, за които ежемесечно са осъществявани достъпи в програмния продукт. Съпоставката на часа, в който е осъществен експортът на данните в excel от ИС „Контрол" и отчетеният час на инцидент от DLP системата, показвало пълно съвпадение. Налице била една и съща последователност на дружествата в двете справки. Установено било, че на 4 от посочените общо 8 електронни адреса са изпратени документи с данъчно-осигурителна информация, като един от тях е доклад-предложение, който инициира случай на селекция. По информация от дирекция ИСЕУ с данни от служебната електронна поща и от персоналния компютър на ГИП Т. Т., в периода от 01.04.2022 г. до 30.09.2023г. били установени 18 случая на изпратени документи и съобщения до външен за Агенцията електронен адрес eli307 abv.bg. Съобщенията съдържали прикачени общо 45 файла, по - голямата част от които съдържали данъчно-осигурителна информация и лични данни, а в един от имейлите ДОИ е предоставена в самото текстово съобщение. До този ел. адрес, както и до др. външен за НАП електронен адрес „*******@***.**" било изпратено указание на зам. ИД на НАП за организиране и извършване на контролни действия за третиране на риск „Неотчитане на приходи от лица, упражняващи частна медицинска практика" по Програма за спазване на законодателството и намаляване на нивата на риска за 2022 - 2023 година. Документът бил с гриф „2 „Вътрешно ползване" -TLP-GREEN”

По данни от БИДИС, ел. адрес eli307@;abv.bg фигурирал в удостоверение за КЕП със сериен номер №23С36Е08, издадено от B-Trust Operational Qualified СА, с автор и титуляр на подписа Elena бивш служител на ТДД Варна в периода от 14.01.2004 г. до 06.02.2006 г.

След извършен анализ било установено, че инспекторите по приходите от отдел „Проверки" през собствени производства могат да достъпват неограничено данни на всяко ЗЛ, като използват следните справки: „Преглед и анализ на трето лице", след нея справка „Избор на трето лице" и последна справка „Контролни действия на ЗЛ". По този начин било прието, че ГИП Т. Т. е извел от системите документи, свързани с производства, които не са му възложени. Изводът бил формиран на база констатациите в т. 2.1.6. от доклада, потвърден от органи по приходите от ТД на НАП Варна със снимки от екран от ИС „Контрол" описан като приложение №7. В папка „Downloads” на персоналния компютър на ГИП Т. Т. се съхранявали 5 бр. експортирани от ИС „Контрол" дневници за покупки и продажби за м.07.2023г. на „ЕКСЛАЙН АРК" ЕООД и „ВАРИОДОР" ЕООД, чиито данни по ЗДДС служителят достьпва и наблюдава ежемесечно в ИС „Контрол". В това пространство бил открит и РД с №Р-03000320006533-092-001/30.06.2021 г. на ФЛ, за което служителят няма възложено производство.

Било установено, че на персоналния компютър на ГИП Т. Т. се съхраняват множество папки с файлове, на които разширението е „mр3”. Прието било, че обичайно (при отсъствие на манипулация), този суфикс е индикация за файлов формат за съхранение на аудио информация/музика. При отваряне на част от тези файлове било потвърдено, че файловете съдържат музика.

Въз основа на установеното и липсата на посочени конкретни причини за осъществените 4 845 достъпвания до различни ИМ на НАП до данни на физически и юридически лица от ГИП Т. Т., било прието, че се явяват нерегламентирани достъпи, в нарушение на чл. 10, ат. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, и т.9.3.1 от Политиката за мрежова информационна сигурност на НАП и Правилата за правата и задълженията на потребителите, ползващи информационни активи в НАП. Съгласно раздел 3, т. 1 от Етичните норми за поведение на служителите на Националната агенция за приходите, „имуществото, документите и данните на организацията могат да се използват от служителите само за изпълнение на служебните им задължения", а съгласно чл. 4.2 от Епичния кодекс на служителите на НАП „служителите на Агенцията, имащи достъп до защитена информация, стриктно спазват нравилата за използването и опазването й". В този смисъл използването на данни, съхранявани в НАП, извън необходимото за изпълнението на служебните ангажименти, било прието, че това представлява нарушение и на етичните правила. Прието е, че е допуснато и нарушение на указание с изх. №26-А-37#14/18.07.2016 г. на НАП, според което всички служители на Агенцията следва стриктно да спазвал законоустановените изисквания и утвърдените вътрешни правила на НАП, касаещи обработването на защитена информация (данъчна и осигурителна информация, лични данни и др.). включително и за въведената забрана за достъпване на защитени данни, извън случаите, в които това е нужно за прякото изпълнение на възложените служебни задачи.

За копираните на външни преносими устройства/памет файлове от ГИП Т. Т., съдържащи данъчно-осигурителна информация за лица, за които не са му възложени служебни задачи за изпълнение било прието, че е допуснал нарушение на Правилата за работа с преносими информационни активи в НАП и Политиката за мрежова и информационна сигурност на НАП. Посочените вътрешни документи предвиждали използването на устройство или носител от служител на НАП, за обработка на информация извън помещенията на Агенцията, да бъде разрешено от прекия ръководител на служителя, както и че всеки служител е длъжен да съхранява на преносимите устройства само информация, която е необходима за изпълнението на възложените му задачи.

Прието било, че посочените нерегламентирани действия на ГИП Т. Т. са предпоставка за предприемането на дисциплинарни мерки, включително прекратяване на служебните, трудовите или договорните взаимоотношения, както и за търсене на имуществена или друга отговорност, съобразно с действащото законодателство.

Установено било, че на външни за НАП електронни адреси са изпратени 19 електронни съобщения с прикачени 51 бр. файлове, които съдържат лични данни и/или ДОИ. Извършеното е прието за нарушение на чл. 73 - 75 от ДОПК, като е предоставена ДОИ по смисъла на чл. 72 от ДОПК по нерегламентиран начин на трети лица. Посочено е, че нарушенията са извършени, както следва: на 12.05.2022 г. на ел. адрес ******@***.** са изпратени данни на физическо лице за регистрирани трудови договори и основна заплата по тях и за деклариран размер на трудовото възнаграждение на лицето, както и проект на писмо- отговор до същото лице, които съставляват ДОИ по смисъла на т. 2 от ал. 1 на чл. 72 от ДОПК; на 06.07.2022 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратена ДОИ за три ФЛ. В работна карта №0-03000322012816/14.04.2022 г. от селекция на К. К. се съдържала ДОИ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от ДОПК. В извадка от протокол от ПУФО, се съдържала ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК и банкова тайна по смисъла по чл. 62, ал. 2 от ЗКИ. В извадка от доклад-предложение за иницииране на селекция на Р. Ф. Е. се съдържала ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК; на 13.07.2022 г. на ел. адрес ******@***.** са изпратени три файла, отнасящи се за „МИКРОДОР” ООД. В две от тях се съдържала ДОИ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК - осигурителен доход за конкретни месеци на физическите лица. В „Справка съответствие между изчислени осигурителни вноски от декларации обр. 1 и 3 и данък със задължения по декларация обр. 6" се съдържала ДОИ по чл. 72, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК; На 12.08.2022 г. на ел. адрес eli30777abv.bg са изпратени два файла, представляващи РД и РА, издадени в ревизионно производство на физическо лице като предоставените данни покриват състава на ДОИ по чл. 72. ал. 1. т.1, т. 2. т. 4 и т.5 от ДОПК; На 31.10.2022 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратена работна карта №С03000322041671/27.10.2022 г. от селекция на ФЛ , в която освен лични данни се съдържа ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1. т. 2. 3 и 5 от ДОПК.; На 01.11.2022 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратена работна карта №С-03000322040667/25.10.2022 т. от селекция на ЗК „ГРАДИНА". в която се съдържала ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1. т. 2. т. 3 и 5 от ДОПК.; На 15.12.2022 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратено извлечение от протокол от ПУФО на „ДЕЛТА ПАЛАС ПРИМ” ЕООД с данни за ДОИ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК.; На 15.12.2022 г. на ел. адрес ******@***.** са изпратени документи, представляващи ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които се съдържала ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1, т. 2. т. 3 и 5 от ДОПК; На 10.01.2023 г. на електронен адрес ******@***.** е изпратен файл представляващ разпечатка от електронната услуга на СУП за физическо лице като предоставената информация съдържа ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1. т. 3 и т. 5 от ДОПК.; На 11.01.2023 т. на ел. адрес ******@***.** са изпратени общо 18 файла. С тях са предоставени ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1, от т. 1 до т. 5 от ДОПК за физическото лице ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1. т. 2 и т. 5 от ДОПК за физическо лице и съдържаща ДОИ по смисъла на чл. 72 .ат. 1, т.2, т. 4 и т. 5 от ДОПК; На 12.01.2023 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от физическо лице, в която се съдържа ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1, т. 2, 3 и т. 5 от ДОПК; На 01.02.2023 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратена Справка за общите задължения – е-услуга от СУП от 01.02.2023 г. за физическо лице, в която се съдържа ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1, т. 3 и т. 5 от ДОПК; На 06.02.2023 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратено електронно текстово съобщение, съдържащо мотиви за извършен подбор и насоки за извършване на проверка по работна карта за селекция №0-03000323000078/25.01.2023 г. на „ЕКО ЕГС” ООД, [ЕИК]. Прието е, че по нерегламентиран начин, на трето лице е предоставена ДОИ но смисъла на чл. 72, ал. 1. от т. 1 до т. 5 от ДОПК; На 23.02.2023 г. на ел. адрес ******@***.** са изпратени документи, касаещи „ЕН ТУР - ЕКСПРЕС" ЕООД. главна книга на сметка 4992 „Разчети със собственика" за 2021 г., главна книга на сметка 501 „Каса в лева“ за 2021 г., главна книга за всички сметки за 2020 г., главна книга за всички сметки за 2021 г., оборотна ведомост за 2020 г. и оборотна ведомост за 2021 г. Изпратените документи съдържали информация за финансови потоци, имущество, активи и пасиви на дружеството, представляваща ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1. т. 4 и т. 5 от ДОПК; На 31.05.2023 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратен документ „DOC004.pdf”, съдържаш сканирани копия на главна книга на „КОКОКИД" ООД за 2021 г. и 2022 г. Предоставена е ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1. т. 4 и т. 5 от ДОПК; На 03.08.2023 г. на ел. адрес **********@***.** е изпратено електронно съобщение с прикачен документ - извадка от протокол за приключване на проверка на „ЛЕОНЕЛ" ООД, съдържащ ДОИ по смисъла на чл. 72, ал. 2, т. 1, т.2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ДОПК - банкови сметки, контрагенти на дружеството, търговски взаимоотношения, в т.ч. стойност на доставките; На 03.08.2023 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратен файл, представляващ извадка от протокол от ПУФО на „БИО ПЛОД 76" ЕООД и съдържащ ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 2. т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ДОПК за размер на доходи, начислени данъци и задължителни осигурителни вноски, данни от търговската дейност, стойност и вида на активи, пасиви и имущество на дружеството; На 03.08.2023 г. на ел. адрес ******@***.** е изпратен доклад-предложение за иницииране на селекция на „ИНСИА” ЕООД, който се съдържа ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1. т. 2. т. 3. т. 4 и т. 5 от ДОПК за размера на доходите и данни от търговска дейност на ЗЛ; На 27.09.2023 г. на ел. адрес ************@***.** е изпратено електронно съобщение с два прикачени файла, съдържащи транспортни документи за осъществен превоз на стоки с изпращач „КОНТЕСТ" ООД и превозвач – „ПЛАНЕТ ТРАНС" ООД като посочените данни представляват ДОИ по смисъла на чл. 72. ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК; На 06.02.2023 г. на електронен адрес „*******@***.**" и на 25.01.2023 г до електронен адрес ******@***.** е изпратено указание на зам. ИД на НАП, адресирано до териториалните директори на ТД на НАП и ГДФК в ЦУ на НАП. за организиране и извършване на контролни действия за третиране на риск „Неотчитане на приходи от лица, упражняващи частна медицинска практика" по Програма за спазване на законодателството и намаляване на нивата на риска за 2022 - 2023 година. Документът е с гриф „2 ..Вътрешно ползване" - TLP-GREЕN".

От представените констатации и изводи в доклада на Инспектората, както и от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, членовете на дисциплинарния съвет приели, че има достатъчно категорични данни за извършени от служителя нарушения.

Прието било, че от обективна страна, посочените деяния изпълват състава на дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл- неспазване кръга на служебните правомощия и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Съгласно изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл до служителя била отправена покана за изслушване на 09.01.2024 г. от дисциплинарно наказващия орган, проведено в посочения ден. След като същият е поканен да представи писмени обяснения в срок до 12.01.2024 г., такива са надлежно депозирани. Служителят пояснил, че възложените му проверки имат териториален обхват в рамките на цялата страна, имат разнороден характер, нямат еднотипен стил и всяко производство е индивидуално разглеждано, съобразявайки се с данните в него. Именно поради тази причина много често му се е налагало да търси сходен и идентичен казус, с цел проследяване на решение по случая, запознаването му, с които му дава нови знания в областта на данъчното и осигурителното законодателство. В заключение посочил, че всички извършвани от него действия в хода на работата му за периода на проверката са осъществявани основно и единствено с цел задълбочен анализ на разминавания, свързани и установени в хода на възложени проверки, съгласно указания в работна карта и преценка от разширяване на обхвата на проверката. Отрича да е предоставял, каквато и да било информация, станала му известна в рамките на работния му процес на трети лица.

Дисциплинарно наказващият орган приел за неоснователни постъпилите писмени обяснения на служителя, тъй като доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, категорично опровергавали изложеното от него.

Дисциплинарно наказващият орган, предвид събраните писмени доказателства, приел, че предложеното с Решение № Р-ЦУ-203/29.12.2023 г. на дисциплинарният съвет на НАП наказание „уволнение" е обосновано, справедливо и съответстващо на извършеното от него. Предвид горното на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 3 и 5 от ЗДСл, на държавния служител Т. Т. Т., главен инспектор но приходите в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП Варна било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е посочено, че са взети предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за гражданите, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, цялостното служебно поведение на държавния служител, съгласно изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл.

По делото са допуснати гласни доказателства. Съдът кредитира свидетелските показания на св.Е. И. и св. И. Г. като логични, последователни и непротиворечиви.

Св.Г. сочи, че е работил с жалбоподателя Т. от 01.11.2005г. в НАП. Колеги са и няколко години били заедно и в една стая. Средно месечно се извършвали около 30 проверки. Извън сградата на НАП нямали достъп, освен ако не са работили хоум офис, което се заявява по график един месец по-рано. Всички проверки били с определен срок. Имало случаи, когато в един ден изтичали 10 проверки едновременно. Физически било невъзможно да бъдат приключени едновременно тези десет проверки. Св. Г., сочи, че е възможно да се довърши проверка, извън информационната система на НАП, на личен лаптоп и да се довърши без да се влиза в системите на НАП. За целта следва да се разпечата предварително и да се свали по някакъв начин предварително нужната информация. Това е извън информационната система на НАП. Работи се офлайн. Сваля се информацията от работното място и вкъщи и се работи офлайн. По време на ковид-пандемията, с цел да бъдат не повече от 50% от служителите на работа, на половината се е разрешило да работят в къщи и им се дала възможност като заявят кой е интернет доставчика да им дадат достъп до информационните системи в определения период по график след разрешение, със заповед, и е за определен период от време. Свидетелят описва всяка една информационна система в Дирекция „Контрол“ - ИС Контрол -програмата, в която издават почти всички документи. СУП - програмата, откъдето събират информация за актуалните задължения на лицата за декларации. Твърди, че част от тази информация я има в ИС Контрол, но в СУП е по-голяма и част от данните още не са налични в ИС Контрол. Освен тези системи имало и други, като УИС – Унифицирана информационна система. Там също се проверявали специфични данни за лицата, които не могат да бъдат намерени в СУП и в ИС Контрол. Има информация, която е достъпна само там. В хода на проверките за установяване на факти и обстоятелства трябвало да се анализират данните. Включително дали управителят има имущество, дали има доходи да даде заеми, дали е в родствени връзки с трето лице, с което е сключило сделки, свързани лица, други данни, дали има регулярни сделки между определени лица, дали не е имало скрити сделки между тях. За тези анализи, счита, че се изисква достъпване до много информация и много от тези факти и обстоятелства не са посочи в резолюцията, но трябва да бъдат анализирани, за да се вземе решение, дали е необходимо предприемане на следващи действия. Достъпването до изключително много информационни системи без специална оторизирация в хода на всяко такова производство свидетелят сочи, че е обичайно и не може да бъде конкретизирано. Дали е регламентирано или не счита, че всеки сам преценява и дали това е имало отношение към неговите проверки, и до каква степен би му повлияло за някои от изводите, които трябва да направи в хода на това производство. Сочи, че тези производства са изключително сложни и има много връзки между всички лица и трябва да достъпва до много системи, което от вкъщи е невъзможно. Ако е на работното място служителят при нужда влиза веднага в програмата, но когато се работи от в къщи предварително се изкарва всичко и след това се работи офлайн.

Св. И. работещ в ТД на НАП - Варна, Дирекция „Контрол“, Отдел „Проверки“, като главен инспектор по приходите сочи, че познава Т. Т. в период след 2006г. Тогава бил в „Ревизии“, а той в „Проверки“, виждали са се, след това индиректно, защото работел с колегите, които са били в една стая с него, а от две години и половина - три работят в една стая. Средно месечно се извършвали около 25-30 проверки на месец и тъй като проверките се възлагат по различни причини и не се възлагат регулярно, е имало случаи, когато на една дата излизат 8-10 проверки на ден, които трябва да бъдат издадени, да бъдат приключени като преписки. Това не е постоянно, евентуално един път в месеца. Най-голямо влияние оказвал периода на подаване на декларации по ДДС до 14-то число и проверките по прихващане и възстановяване се възлагали най-късно до към 18-ти - 19-ти и тогава се натрупвали като бройка най-много проверки по актове за възстановяване и прихващане. В ТД на НАП – Варна са възлагани проверки, които са от териториалния обхват на други териториални дирекции. В момента имал текущи над 10 такива производства, които са главно от ТД София. Това е по решение на ръководството на НАП, т.к. колегите им в София били много натоварени. Били на ротационен принцип, няколко сектора за по три месеца възлагали софийски проверки. Проверката се възлагала с т. нар. резолюция за възлагане на проверка, след това следвали насрещна проверка, проверка по делегация, проверка по прихващане и възстановяване, проверка за установяване на факти и обстоятелства и т.н. Достъпът, бил в зависимост от това на каква длъжност е служителя, който и да е, в НАП имало определени достъпи. Дава пример, че началниците в НАП имали малко по-широк достъп, от Регистрация и от Събиране имат един, от Проверки имали друг достъп до отделни програми. Също и в самите програми, има нива на достъп. С едно ниво на достъп са служителите в Проверки, с друго ниво на достъп са тези, които приемат и обработват декларации. Свидетелят сочи, че има ограничения в достъпа до информационна система, съобразно това в кой сектор работи дадения служител и на каква длъжност. Никой от служителите не би могъл да си надвиши достъпа до системите, тъй като преди достъпа е бил с пароли, а сега този достъп е ограничен съобразно длъжността, която заема съответния служител. Дава пример с нужна информация, за банкови сметки на едно данъчно задължено лице, че е нужно да се подаде заявка до началник сектора, който има такъв достъп и на основание на тази заявка той прави справката и я прилага към преписка.

Извършването на проверки извън информационната система на НАП и в извън работно време свидетелят сочи, че е било възможно по време и след ковид-пандемията с т.нар. хоум офис, след подадена заявка и наличието на лаптоп, от който да се работи от вкъщи. Тази заявка подлежи на одобрение, след настройка на компютъра, за да може да има достъп до системите извън сградата на НАП. Свидетелят сочи, че има много служители, които имат такива права на достъп. Вземали си включително и той документи на фирми, които са предоставени, за да може да се пише вкъщи, на файл, който е в паметта на компютъра и след това ги прехвърлят в информационни системи на НАП. На въпрос дали е наличен достъп до данни на задължени лица, които не са пряко свързани с възложените проверки, св. И. сочи, че в информационна система „Контрол“, в която работят най-много, там има едно ниво на достъп за лицето, което проверяват към момента. Има и още една графа отдолу и за други лица, и служителите могат с Булстат-а на друго лице да влязат в тази система. Много често това се явява в случаите, когато тези лица са имали някакви отношения или при проверката се забелязва нещо, което е относимо към тази проверка. Може да се влезе и като данни за лице, по регистрация, по стопанската дейност. Също така има опция, когато е налице комуникация между лицата по стопански начин. Дава пример с фактури по ЗДДС, които са отразени в дневника на едното лице, а не са отразени в дневника на другото лице, било клиент или доставчик. Проверяват и на другото лице, това влизало в задълженията им и когато излезе справката, където не се намери съответствие светело в червено и има т.нар. „червени фактури. Същото е относимо и за несъответствия при вътреобщностни доставки и вътреобщностни придобивания. В случай, че има разминавания, това се контролирало от техни колеги от ЕС, по линия на международен обмени служителите трябвало да установят в много от случаите защо са тези несъответствия. Съответно изисквали документи от едната, от другата страна и били длъжни да изяснят несъответствията. Свидетелят уточнява, че ако е възложена проверка на физическо или юридическото лице и се установи комуникация с друго юридическото или физическото лице, през ИС Контрол се достъпва до базата данни, за да съпостави информацията, включително за декларирани разходи за комунално-битови услуги се достъпвало до дневниците на ВиК-Варна или в Енергоразпределение, или мобилен оператор. По същият начин било необходимо и за търговски вериги като Метро, търговските центрове и др.

Свидетелят Е. Я. сочи, че познава жалбоподателят Т. Т., още от ученик, били съседи. Електронна поща еli307@abv.bg е нейна. Регистрирала я, за електронния подпис, с който кореспондира с НАП. Жалбоподателят Т. имал достъп до нея. Тя му е предоставила този достъп. Св.Янкова сочи, че влиза в тази електронна поща и вижда, каква е кореспонденцията. Отваря само нейните съобщения, които са от НАП. Пуска декларации по ДДС. Не е имала изпратена информация от Т. до нея. Свидетелката не знае, дали Т. Т. има лична електронна поща. Цитираната електронна поща е регистрирала, заради електронния подпис. В последствие, защото се познавали, той я помолил да я ползва и тя му казала паролата. Ползвала електронната поща доколкото е регистриран електронния подпис, за друго не я ползва. Фирмите, които обслужва, не й изпращат на тази електронна поща документи. Носели ги физически. Справка-декларация по ДДС не подава през електронната поща. Подавала я през сайта на НАП, но на пощата получава съобщение, че декларацията е подадена и е приета, получена. С тази електронна поща е регистриран единствено електронен подпис. Справките- декларации и други документи изпращала, чрез сайта на НАП, а на тази електронна поща получава информация, че са получени. Не отваря получени от Т. Т. имейли. Гледа само писмата от НАП. В обобщение свидетелката сочи, че си е направила електронна поща, чрез която е регистриран електронния й подпис. Предоставила е паролата за ел. си поща на жалбоподателя Т. и той си служи с нея, когато реши. Свидетелката също има достъп до тази поща и тя е ползва, когато иска. Електронната поща има двама ползватели. Всеки може да я ползва по всяко време, като свидетелката уточнява, че отваря само своите писма. По професия св.Янкова е счетоводител и в тази връзка обслужва няколко фирми, поради това кореспондира с НАП и има електронен подпис, който е свързан с електронната поща.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, в частта на изнесените факти, досежно регистрацията на електронната поща с електронен подпис, както и в частта на предоставянето на парола за достъп на жалбоподателя до нея, като логични и последователни съответстващи на писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на св.Янкова в частта относно твърденията, че не използва електронната поща като средство за получаване и изпращане на съобщения/информация, тъй като са нелогични и доколкото не е спорно, че тя е титуляр на процесната електронна поща и на нейната субективна преценка са действията дали да отвори, отговори да изтрие или препрати на друг електронен адрес постъпилата в нейната ел.поща информация, които обстоятелства не са били предмет на проверка/контрол в хода на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл.149 АПК – заповед № ЗЦУ-147/22.01.2024г., издадена от изпълнителния директор на НАП е връчена на 29.01.2024г. а жалбата е подадена на 12.02.2024г., като е заведена с вх. № 94Т-68/12.02.2024г. Предявена е от процесуално легитимирано лице – държавен служител с прекратено служебно правоотношение. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл. 124 ал.1 ЗДСл. Предвид изложеното, жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган - изпълнителния директор на НАП, в рамките на неговите правомощия.

Заповедта по чл. 97 ЗДСл е издадена в писмена форма, от материално компетентен орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗДСл и формално съдържа изискуемите реквизити по чл. 97, ал. 1 ЗДСл.

Преди налагане на наказанието по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е взел съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДСл становището на Дисциплинарния съвет, приел е обясненията на служителя съгласно изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Разпоредбата вменява кумулативно задължение на дисциплинарно наказващия орган, както да изслуша държавния служител, за което е съставен протокол от 09.01.2024г. така и да приеме писмените му обяснения.

С оглед горното, не са налице процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство, които да налагат отмяна на процесната заповед на това основание.

Заповедта е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения при издаването , довели до нейната материална незаконосъобразност.

По делото не е спорно, че жалбоподателят е бил запознат със задължението си да осъществява достъп до информационните системи на НАП само, при необходимост от пряко изпълнение на служебните му задължения.

Действително, с оглед служебните задължения на държавния служител на длъжността главен инспектор по приходите в Сектор „Проверки“, Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна при извършване на проверки е необходимо достъпване до данни на физически и юридически лица извън посоченото в резолюция или друг акт задължено лице. Горното обстоятелство е установено и в хода на дисциплинарното производство като е прието, че след извършен анализ било установено, че инспекторите по приходите от отдел „Проверки" през собствени производства могат да достъпват неограничено данни на всяко ЗЛ, като използват следните справки: „Преглед и анализ на трето лице", след нея справка „Избор на трето лице" и последна справка „Контролни действия на ЗЛ". Независимо от това, не са ангажирани доказателства и не се опровергаха от жалбоподателя в хода на производството посочените от ответника процесни достъпи да са във връзка с конкретни производства възложени на жалбоподателя. В тази връзка свидетелските показания сочат, че при нужда в хода на ревизионно производство и проверка е необходимо извършване на справки и насрещни проверки, но не се установява от показанията на св. Г. и св. И. да е съществувала необходимост във връзка с прякото изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, която да е налагала достъпването до данни за посочените в заповедта лица. Няма представени и писмени доказателства, от които да се направи извод, че жалбоподателят, по силата на служебните си открити производства е имал задължение да извърши достъп до процесните данни. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че е достъпвал до данните във връзка с възложени му висящи производства, то това обстоятелство не води автоматично до извод, че част от достъпената информация е допустимо да бъде изпращана на електронна поща на трето лице.

Съдът намира дори за житейски нелогична и неоправдана тезата за използването на една електронна поща от двама потребители, дори те да са бивши колеги или познати, приятели или съседи, доколкото това е средство за комуникация и лична кореспонденция за съдържанието на която е нужна сигурност и защита на данните, а в случая не е спорно, че са постъпвали данни за лица извън двамата потребители на електронната поща.

На следващо място не се ангажираха доказателства, че сваляните данни на външна флаш памет е била за целите на довършване на възложени проверки извън работното място. Св.И. и св.Г. с категоричност сочат, че се налага довършване на започната работа и вкъщи, респ. „хоум офис”, но не се ангажираха доказателства от жалбоподателя, че именно процесните данни са били прехвърляни на външна памет за нуждите относно приключване на висящи производства, нито да са били изпълнени предвидените за това процедури.

Независимо от разнородния характер на обработваните преписки и проверки от жалбоподателя, правилно са приети от дисциплинарнонаказващия орган за неоснователни възраженията, че достъпването до данни на посочените в заповедта лица е с цел проследяване на сходно решение и задълбочаване на знания в областта на данъчното и осигурителното законодателство, тъй като за тези твърдения не са ангажирани доказателства.

Налага се извод, че осъществените от жалбоподателя описани в заповедта действия са неправомерни, без връзка с прякото изпълнение на неговите служебните задължения и в нарушение на Политика на информационна сигурност на НАП, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и издадените в тази връзка заповеди, с изрични указания за забрана за достъпване на защитени данни извън случаите, когато това е нужно за прякото изпълнение на възложените служебни задачи. Т.е. в процесните случаи описаните действия и достъп са осъществени извън кръга на служебните правомощия на жалбоподателя, което противоречи на изискването на КПСДА за спазване на принципите на законност, лоялност, добросъвестност и т.н. по чл. 1 и чл.2, и на изискването по чл. 5, ал. 2 от КПСДА при изпълнение на служебните си задължения служителят да следва поведение, което да създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него.

Неспазването на нормативни и вътрешно-служебните правила безспорно представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл „неспазване кръга на служебните правомощия“, а поради това, че поведението е в противоречие и с изискванията на КПСДА, е нарушение и по чл. 89, ал.2 , т. 5 от ЗДСл.

Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно служебните си задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Независимо от горното в разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл са заложени критерии, на които следва да съответства по вид и размер наложеното наказание, а именно: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. По отношение тежестта на нарушението освен нарушените разпоредби няма изложени никакви мотиви. Ответникът не е представил доказателства, нито е изложил мотиви за настъпили последици за държавната служба и за гражданите, въпреки че твърди, че е взел предвид тези последици при налагане и определяне на наказанието. За да бъдат съобразени вредите, те трябва да са конкретно изложени и е недопустимо съдът да ги предполага и извежда, независимо от описаните факти. Горното е недопустимо, тъй като дисциплинарно наказаното лице следва да е уведомено за приложения критерий, за да може да организира своята защита. Липсата на изложение в тази насока мотиви накърнява правото на защита на наказаното лице и се явява съществено процесуално нарушение.

В заповедта липсват изложени фактически основания и защо е избрано точно това наказание. При липса на мотиви в тази насока наложеното наказание се явява в противоречие със закона. Съдът съобрази, че по делото не е спорно, че служителят няма други нарушения. За 2021 г. и 2022 г. годишната оценка на служителя за изпълнение на длъжността е „Изпълнението надвишава изискванията“.

Предвид горното не става ясно, как е взето предвид цялостното поведение на наказаното лице. Поставените оценки на служителя могат само да бъдат съпоставени с това нарушение и при тази съпоставимост да бъде преценено наказанието. Като е приел обратното, ответникът е постановил незаконосъобразен акт, който и с оглед на това се налага да бъде отменен.

В заповедта за дисциплинарно наказание размерът на наказанието трябва да е определен по ясен и недвусмислен начин, а както беше вече посочено, липсва каквото и да било обсъждане на обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 ЗДСл, т.е. липсват мотиви, въз основа на които да бъде направен обоснован извод дали при определянето на дисциплинарното наказание е бил спазен принципът за съразмерност. Допуснатите нарушения на административно производствените правила, са съществени, тъй като водят до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание.

Липсват в заповедта съображения относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при налагане на наказанието „уволнение” . При определяне на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

В мотивите към заповедта не е посочено, че от нарушението са настъпили негативни последици, независимо, че могат да се предполагат. От друга страна, остава неясна от заповедта целта на осъществените нерегламентирани достъпи и действия, от там и целения краен резултат, отново, независимо, че може да се предполага. По делото се установи, че държавен служител след проведени конкурентни подбори за израстване в длъжност, заемащ към датата на издавен на заповедта длъжността главен инспектор по приходите в Сектор „Проверки“, Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна за 2021 г. и 2022 г. с годишната оценка за изпълнение на длъжността „Изпълнението надвишава изискванията“, т.е. с изключително високо изпълнение на служебните задължения за процесния период е достъпвал нерегламентирано до данни от информационни системи на НАП, без това да е станало известно в периода на оценяването и да е рефлектирало върху него, без да е осъществяван контрол на работата му и да са защитени тези данни, които са изпращани до електронна поща, с достъп на трето лице. При тази установеност и пасивност на дисциплинарнонаказващия орган е недопустимо съдът в хода на съдебното производство да дописва мотиви на издадения акт, тъй като пряко е нарушено правото на защита на лицето.

Вярно е, че законодателят, с оглед характера на дисциплинарната власт – обвързана изцяло със службата, е предоставил на дисциплинарнонаказващия орган широка дискреция при преценката да наложи ли и какво по вид наказание на държавния служител за извършеното дисциплинарно нарушение. Рамките на тази оперативна самостоятелност са законово определени и са посочени в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. ДНО обаче не e изложил и не е обсъдил цялостното служебно поведение на жалбоподателя в оспорената заповед, в контекста на посочената по – горе атестация с годишната оценка на служителя за изпълнение на длъжността -„Изпълнението надвишава изискванията“.

За да бъде едно деяние дисциплинарно нарушение не е достатъчно да е установен факта на неговото осъществяване. Необходимо е деянието да е извършено от служителя виновно – чл. 89, ал. 1 от ЗДСл. В ЗДСл не се съдържат специални правила за формата на вината и затова се прилагат предвидените в НК разграничения на вината. Посоченото в мотивите на заповедта, че нарушението е умишлено извършено, не е достатъчно да се приеме, че при налагането на дисциплинарното наказание е съобразено със субективното отношение на жалбоподателя към извършеното от него и последиците му. Това не е било обсъдено в мотивите.

Вината е субективното отношение на дееца към деянието, с което се осъществява дисциплинарното нарушение. Тя може да бъде под формата на умисъл – пряк или евентуален, или под формата на непредпазливост – небрежност или самонадеяност. Всяка от формите на проявление има свое собствено съдържание, т. е. отразява различно интелектуално и волево състояние на дееца. Органът е приел, че нарушенията се извършени умишлено, но не е изложил мотиви досежно формата на вината, за да може да се осъществи контрол за законосъобразност съобразно приложените по делото доказателства.

След надлежно проведена процедура, съгласно изискванията на закона, доказано нарушение на Политиката на сигурност, Кодекса за етично поведение на служителите в държавната администрация и Етичните норми на служителите в НАП, поради неизпълнение от ответника на изискванията на чл. 97, ал. 1 за мотивираност на Заповедта във връзка с изискванията на чл. 91 от ЗДСл е постановен един незаконосъобразен административен акт, който се налага да бъде отменен. След като законодателят е предвидил различни по тежест дисциплинарни наказания, то административно наказващият орган следва да обоснове защо е избрал конкретното наказание. При оспорване на административен акт, който е издаден при условията на оперативна самостоятелност съдът проверява дали органът е разполагал с дискреция и дали е спазил изискванията за законосъобразност на акта. В случая, органът безспорно разполага с оперативна самостоятелност да определи дали да накаже и с какво дисциплинарно наказание да накаже държавния служител, но не е спазил задължението си да изложи конкретни мотиви, обуславящи решението му относно избраното дисциплинарно наказание, което нарушение сочи на материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

Настоящият състав на съда приема, че изложените в заповедта мотиви не изпълняват изискванията вложени в чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", доколкото не са изложени мотиви за вида на избраното наказание, в контекста на цялостна преценка на доказателствата по делото, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Преценката на ДНО за наложеното наказание "уволнение" не може да замести липсата на мотиви за обстоятелствата по чл. 91, ал. 1 от ЗДСл в заповедта. Дисциплинарното наказание не е наложено на жалбоподателя самостоятелно за всяко едно от посочените нарушения, за да се извършва преценка за неговата законосъобразност по отношение на всяко от дисциплинарните нарушения. Дисциплинарното наказание е наложено, или би трябвало да бъде наложено, за съвкупната преценка на тежестта на извършените от държавния служител дисциплинарни нарушения, при отчитане на формата на вината, всички обстоятелства, при които са извършени дисциплинарните нарушения и цялостното служебно поведение на държавния служител / Решение № 10276/31.07.2018 г. по адм. дело № 8520/2017 г. по описа на ВАС, Седмо отделение/. Това, в конкретният случай, не е извършено в цялост от дисциплинарнонаказващия орган.

Предвид гореизложеното процесната заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора се явява основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък с разноските и доказателства за действителното им заплащане. Съдът констатира, че претендираното възнаграждение е в размер на 800 лева, под минималния размер на адвокатско възнаграждение по административни дела без материален интерес, съгласно Наредба № 1/2004 г., поради което намира, че не следва да се редуцира и Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати направените разноски в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № ЗЦУ-147/22.01.2024г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 97, ал. 1, чл. 92, чл. 90, ал. 1 т. 5, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл е наложено на Т. Т. Т., [ЕГН] от гр. Варна дисциплинарно наказание „Уволнение“.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Т. Т. Т. [ЕГН] от гр. Варна, [жк], №20, вх. А, ет.7, ап.37, сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева, съставляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.