№ 183
гр. П., 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230200913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Х. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/,
чрез пълномощника си адвокат В. И., АК - С., със съдебен адрес /населено място/, против
Наказателно постановление № BG29032022/5800/P8-551/26.09.2022 г. на Директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П. И.“ гр. С., с което на жалбоподателя, за
административно нарушение по чл. чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е
наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е нищожно, а при условията на евентуалност неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че обжалваният акт е издаден от
некомпетентен орган, тъй като се касае за издадено НП въз основа на съставен АУАН от
служител на различна от тази на издателя агенция, както и че не е посочено мястото на
извършване на нарушението. Релевира се, че превозното средство разполага с бордово
устройство и за същото има сключен договор за предоставяне на услуга за електронно
събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, като доставчикът на
услугата /“Д.С.И.“ АД/ не е уведомил собственика/ползвателя на ППС-то за недекларирана
пътна такса своевременно, в нарушение на чл.2, ал.7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. и на чл.13, ал.6 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние. Навежда се, че със заплащането на сума в размер на 119 лева, жалбоподателят е
изпълнил задълженията си по ЗП и последният няма вина относно недекларирането и/или
1
неправилно декларирани тол данни. Сочи се, че съгласно съдебната практика, при
установяване от страна на административния орган на еднократно, инцидентно неподаване
на тол данни от наличното в ППС-то бордово устройство и съответно за еднократно
негенериране на данни за таксуване с тол такса и последващо заплащане на такса или
закупуване на маршрутна карта, случаят следва да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на обжалваното наказателно постановление, а при условията на евентуалност
да го отмени изцяло, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Претендира
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, същият се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който също не се явява. В депозирано писмено
становище поддържа жалбата, като навежда допълнителни съображения за отмяна на
обжалвания акт, претендира сторените по делото разноски.
За административнонаказващият орган – Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“,
Национално тол управление към Агенция „П. И.“, се явява редовно упълномощен
юрисконсулт. Последният моли съда да потвърди процесното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирано
писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведено на
27.04.2023 г. съдебно заседание, разпитани бяха свидетелите К. Д. А. и А. И. А..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 29.03.2022 г. в 11:13:42 часа при излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. е
пристигнало пътно превозно средство с рег. №*** - влекач, марка и модел Рено Т, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя. В
хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите установили, че
описаното пътно превозно средство с рег. № *** попада в категорията на ППС, за които се
дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че същото ППС, на
14.03.2022 г. в 09:39:28 часа се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, а именно – М. път № А-3, отсечка 163+488, засечено с контролно устройство с
идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За така
извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с № DAF5194F111836AFE053011F160A88F1, ведно с приложените към него статични
2
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10112/ - част от
системата.
При така установеното – че на 14.03.2022 г., в 09:39:28 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 07:39:28 14.03.2022 г./ на М. път № А-3, отсечка 163+488,
засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната система за
събиране на пътни такси, на 29.03.2022 г., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП К., Е. Х. Й., като управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
За констатираното административно нарушение, на 29.03.2022 г., свид. А. И. А. – старши
инспектор в Териториална дирекция в отдел ПТРР, „ТД Митница С.“, в присъствието на
свидетеля К. А., съставил срещу жалбоподателя АУАН № BG29032022/5800/P8-551.
Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го
разписал без възражения. Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият
е уведомен за възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване
от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в
посочен размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
В законоустановения срок е депозирано писмено възражение от Е. Х. Й., чрез процесуалния
му представител, против така съставения акт, в което са наведени идентични съображения за
неправилност на акта на тези изложени в жалбата против наказателното постановление - че
ППС-то е оборудвано с бордово устройство, като ползвателят на превозното средство е
сключил договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с последващо плащане, като доставчикът на услугата не е уведомил
собственика/ползвателя на ППС-то за недекларирана пътна такса своевременно, както и че
със заплащането на сума в размер на 119 лева, жалбоподателят е изпълнил задълженията си
по ЗП и последният няма вина относно недекларирането и/или неправилно декларирани тол
данни
Въз основа на така съставения акт, на 26.09.2022 г. Директорът на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „П. И.“ гр. С., издал и обжалваното НП №
BG29032022/5800/P8-551/26.09.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева.
НП е връчено лично на жалбоподателя Е. Х. Й. на 13.10.2022 г., в законоустановения срок –
26.10.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
3
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят А. И. А. и
свидетелят по акта К. Д. А..
Свид. А. изнася принципни положения за работата на митническите служители по повод
установени нарушения по ЗДвП. Установява, че към електронната система на Агенция
Митници са интегрирани и плащанията по нарушения на БГ-тол, като единственото, което
митническите служители установяват е нарушението, т.е. факта на неплащане на тол
таксата, като нямат достъп до системата на БГ-тол и до информация относно време и място
на нарушението, както и нарушителя. Използваната от служителите програма им дава
възможност да съберат от нарушителя или компенсаторна такса или максималната такава.
Свидетелят твърди, че при събирането на таксата се генерира и актът, и по този начин той се
явява актосъставител, а колегата му съответно свидетел по съставения АУАН.
Свид. А. също пояснява принципно действията по установяване на нарушения. Твърди, че
при явяване на пътно превозно средство на граничния пункт се попълват съответните данни
в системата на Агенция Митници, която е интегрирана в системата на БГ - тол. Когато
системата светне в червено, означава, че ППС-то не е редовно, тъй като за него се дължи
такса. Служителите запознават нарушителя с възможността или да плати компенсаторна
такса, или да му се състави акт за установеното административно нарушение, като уточнява,
че паралелно със съставянето на акта се събира и такса, която се генерира автоматично от
системата на база въведените данни за ППС-то. Свидетелят допълва, че като служители на
Агенция „Митници“ нямат информация касателно мястото на извършване на нарушението,
както и нямат възможност да извършат проверка на явилото се пред тях лице по отношение
на обстоятелството дали същото това лице е било водач на пътното превозно средство при
извършване на административното нарушение.
Съдът приема показанията на свидетелите, но доколкото същите са лишени от конкретика,
съдът ги кредитира единствено като доказателство относно авторството на АУАН, както и
изясняване на процедурата по установяване на нарушенията от страна на митническите
служители.
Към жалбата, инициирала настоящото производство, както и към писменото възражение на
жалбоподателя срещу съставения АУАН, са приложени справка от „Д.С.И.“ АД, за
генерирани тол такси на ППС с рег. № *** за периода 14.03.2022 г. - 14.03.2022 г., както и
справка – отчет от електронна система FROTCOM, за пътуванията на товарен автомобил с
рег. № *** за периода 14.03.2022 г. - 14.03.2022 г., последната отразяваща обстоятелството,
че на инкриминираната дата шофьор на пътното превозно средство е Е. Й..
Към административнонаказателната преписка е приложено копие от Свидетелство за
регистрация Част II № *********, касателно влекач Рено Т с рег. №***, като липсва копие и
на другата /обратната/ страна на свидетелството, на която се вписва собственикът и/или
ползвателят на превозното средство.
Приложено е и копие на квитанция за платени пътни такси в Република България №
22BG005731X45065010 от 29.03.2022 г., отразяваща плащане на максимална такса Евро VI,
4
EEV (К1) над 12 т. с 4 и повече оси, за товарен автомобил с рег. № ***, в размер на 119.00
/сто и деветнадесет/ лева.
Приобщено е и извлечение от създаден доклад от Електронната система за събиране на
пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП,
с № **********, удостоверяващ липсата на маршрутна карта или бордово устройство - „no
payment“ за ППС с рег. № *** на 14.03.2022 г. в 09.39 часа, тол селекция 10112, път А-3,
163+488, посока намаляващ километър, област Б., град М., ведно със статично изображение
във вид на снимков материал на същото.
С писмо Изх. № 53-00-5169/13.09.2022 г., с цел безспорно установяване на всички
релевантни фактически обстоятелства за установеното обстоятелство, че на 14.03.2022 г. за
ППС с рег. № *** няма постъпила тол декларация за сегмента на рамката 10112, на която е
отчетено нарушението, НТУ към АПИ е изискало становище по компетентност от „Д.С.И.“
АД. Доставчикът на услугата за електронно събиране на пътни такси, с писмо Изх. №
242/21.09.2022 г., е уведомил административния орган, че съгласно извършена проверка на
доказателствените записи в системата, ППС с рег. № ***, собственост на „Мемолог“ ЕООД,
е засечено в нарушение при преминаване на контролна рамка в 09.39 часа на 14.03.2022 г.,
като бордовото устройство, асоциирано с посоченото превозно средство е било изключено
към този момент, а първата тол декларация за деня е подадена в 09.43 часа на 14.03.2022 г.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 25.11.2022 г., с приложение таблица с
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата на
нарушението - 14.03.2022 г., 09.39 часа, не е получена тол декларация за сегмента на
рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от копие на Справка за местоположението на стационарни контролни единици на
електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на територията
на Областно пътно управление Б., както и от приложения снимков материал с отбелязване
на географските координати на устройство № 10112, Рамка № 10112 за сегмент №
**********, на който е разположено устройство № 10112, с което е установено
нарушението, е разположена в Област Б., Община П., място М., път А – 3, позиция на
АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол
такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е включен в цитирания
списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от „М.л.“ ЕООД,
ЕИК***, гр. С., справки-извлечения от електронна система Car Tracker TachoTEK относно
дневен отчет за дейността на водача Е. Х. Й. на товарен автомобил с рег. № *** от
14.03.2022 г. и за дейности на ППС с рег. № *** от 14.03.2022 г., управляван от водача Е. Х.
Й..
5
Приобщени са и заверени копия на Разрешение за строеж № РС-51/23.05.2019 г., ведно с 4
бр. приложения, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането,
доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка СКТ - № 1011 от 15.08.2019 г.,
Протокол за ремонт и профилактика на СКТ - № 1011 от 15.03.2022 г. Съгласно писмо Изх.
№ 11-00-1573/01.03.2023 г. на НТУ към АПИ представените документи удостоверяват
изправността и годността за ползване на контролните единици/устройствата. Установява се
и обстоятелството, че електронната система за събиране на пътни такси не подлежи на
технически контрол по смисъла на Закона за измерванията, тъй като установяването на
деяния, свързани с нарушения по чл.179, ал.3-3б ЗДвП не са свързани с измерване.
По делото допълнително е представено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от 22.02.2023 г.,
съгласно което размерът на дължимата такса за ППС-то (с рег. № ***), осъществило на
14.03.2022 г. в 09.39 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено
устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер
**********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.39 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“ и от Длъжностна
характеристика за длъжността „Старши инспектор в ТД на АМ“, с която актосъставителят е
запознат и му е връчен екземпляр от нея на 24.09.2021 г.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
6
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, изменена със Заповед №
РД-11-760 от 19.08.2022 г., видно от която Георги А.ов Темелков е оправомощен да издава
НП за налагане на административни наказания, въз основа на съставени актове за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т.е. последният
се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно
чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното
постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има
правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване.
Възраженията в обратна насока, релевирани от жалбоподателя са неоснователни.
В конкретния случай обаче са допуснати други съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с
чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът приема, че описанието на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза
В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Цитираната норма е санкционна
такава и не съдържа правило за поведението, което следва да се спазва от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение
на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната
вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл.139,
ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е
посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не
е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна
7
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е
административното обвинение. /В този смисъл решение на АС - Б. по КНАХД № 252/2022г./
От друга страна, с разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за
ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,
ал.7 /съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл.10б, ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв.
На следващо място, както се установи по делото, за процесното ППС не е заплатена
дължимата такса за преминаване по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, а
именно - път № А-3, отсечка 163+488, представляващ тол сегмент 13333910902, тъй като не
е получена тол декларация за съответния сегмент. Видно обаче от представената от страна
на наказващия орган таблица с данните за движение на ППС, в които се съдържат сегменти,
за които има получени и платени тол декларации за датата на нарушението, за следващите
процесния тол сегмент (13333910902) тол сегменти по пътя на движение на същото ППС са
подавани надлежни декларации за изминатото разстояние от превозното средство.
Обстоятелството се потвърждава и от становището на доставчика на услугата за електронно
събиране на пътни такси „Д.С.И.“ АД, обективирано в писмо Изх. № 242/21.09.2022 г.,
съгласно което бордовото устройство, асоциирано с ППС с рег. № ***, е било изключено
към 09.39 часа на 14.03.2022 г., като първата тол декларация за деня е подадена в 09.43 часа
на 14.03.2022 г. Следователно се касае не за неплащане на цялата дължима такса по смисъла
на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а само по отношение на един сегмент. Наказващият орган обаче,
не е изследвал причината, поради която за инкриминираните дата и час липсва подадена тол
декларация. При безспорно установеното по делото обстоятелство, че процесното ППС е
8
оборудвано със съответно бордово устройство, което подава информация за геолокация на
превозното средство и съответно генерира данните за тол декларациите, които следва да се
подават към АПИ, не може да се приеме, че допускането на превозното средство да се движи
по пътната мрежа на страната, без да е заплатена за него съответната такса, е целенасочено
действие, с което се избягва заплащането на дължимите такси.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно тази
разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса,
идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации,
свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране
на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това
допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението.
Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя санкция „Глоба“ в размер
на 1800 лева, не съответства на извършеното деяние. Изрично в депозираното становище от
отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол
управление от 22.02.2023 г., е посочено, че размерът на дължимата такса за ППС с рег. №
***, осъществило на 14.03.2022 г. в 09.39 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е
разположено устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с
номер **********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.39 лв. Налице е пълно
несъответствие между дължимата такса за преминаване през процесния участък от платената
пътна мрежа в размер на 0.39 лв. и наложеното административно наказание за
осъщественото преминаване през същия този тол сегмент - глоба в размер на 1 800 лв. Не е
справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка, санкцията да надвишава над
9
четири хиляди пъти дължимото плащане, представляващо неизпълнение на вменено
задължение, което грубо нарушава принципа за пропорционалност и неналагане на
наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП е 119 лева, която е заплатена от жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, видно от приложената квитанция. В случая е налице
едновременно заплащане на максималната такса за преминаване по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, за това, че ППС-то е
преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. В тази
връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е направено
искане за заплащане на разноски в размер на 580 лв. с включен ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение за производството по настоящето дело, съгласно представен
договор за правна защита и съдействие от 14.10.2022 г. за предоставена правна помощ и
съдействие по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Искането е направено своевременно, представен
е списък за разноски, както и съответният документ - договор за правна защита и съдействие
от 14.10.2022 г., претендираният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с
разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА същото се явява основателно
и следва да бъде уважено, като Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П. И.“ гр.
С., следва да бъде осъдено да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 580.00 лева.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG29032022/5800/P8-551/26.09.2022 г. на
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П. И.“ гр. С., с което на Е. Х.
Й., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/, за административно нарушение по
10
чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 1 800
/хиляда и осемстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „П. И.“ гр. С., да заплати на Е.
Х. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/, сумата от 580.00 (петстотин и
осемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11