Р Е Ш Е Н И
Е № 135
гр. Разград, 30.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 143 по описа
за 2019 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал.
1 във вр. с чл. 210, ал. 3 ЗУТ.
Постъпила е жалба от „Адванс Терафонд“АДСИЦ - гр. София против Решение по Протокол № 15
от 26.03.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ,
назначена от Кмета на Община – Лозница със Заповед № 149/06.03.2019 г.,
в частта, в която е определен размер на обезщетението за сервитути върху поземлени
имоти № 023013 и № 071006, частна собственост на жалбоподателя, засегнати от
обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД
паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница“,
находящи се на територията на Община Лозница, землище с. Сейдол. В жалбата се
твърди, че решението на Комисията е постановено в нарушение на материалния
закон и в противоречие с процесуалните правила. Излагат се съображения, че от
решението не става ясно как и по каква методика е изчислен размера на
обезщетението, че оценката не е била доведена до знанието на дружеството и че
същата е крайно занижена и не отговаря на пазарните цени. Иска се решението да
бъде изменено, като бъде определена пазарна оценка за обезщетението за описаните
сервитутни права на преминаване и прокарване в размер на 2000 лв. на декар.
Ответникът Община – Лозница моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Алтернативно предлага обезщетението да бъде увеличено, но при по-нисък
коефициент Ксп. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
жалбоподателя, като моли за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Заинтересована страна „Булгартрансгаз“
ЕАД – София оспорва жалбата и счита решението на комисията за законосъобразно.
Разградският административен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е собственик
на следните два недвижими имота в землището на с. Сейдол,
община Лозница: поземлен имот с начин на трайно ползване нива, находящ се в м.
„Мусуджик“, с площ 25,902 дка, имот № 023013 по плана за земеразделяне, и
поземлен имот с начин на трайно ползване нива, находящ се в м. „Акча Ач“, с
площ 5,861 дка, имот № 071006 по плана за
земеразделяне. Този факт се доказва и от приложените нотариални актове № 174,
том 4, рег. № 3733, дело № 286 от 2011 г. и № 171, том 4, рег. № 3724, дело №
283 от 2011 г. на нотариус Н. С., рег. № 291 на НК.
Не се спори по делото, че описаните два имота са били засегнати от
обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД
паралелно на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница“,
който е бил обявен за национален обект и обект с национално значение с Решение
№ 312/10.05.2018 г. на Министерския съвет на РБългария.
Съгласно чл. 64, ал. 1 и ал.
2 от Закона за енергетиката при разширение на
съществуващи линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект възникват сервитути, които са: 1. право на преминаване
на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2. право на прокарване на линейни
енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1 и 3. ограничаване в ползването на
засегнатите поземлени имоти.
Безспорно е между страните,
че сервитутната площ за право на прокарване и преминаване през имот № 023013 е
4,079 дка, а през имот № 071006 - 3,618
дка.
По молба на „Булгартрансгаз“
ЕАД – София и на основание чл. 64, ал. 6 ЗЕ и чл. 210, ал. 1 ЗУТ със Заповед №
149/06.03.2019 г. кметът на Община – Лозница е назначил комисия да определи
размера и изплащането на обезщетенията, които следва да получат собствениците
на засегнатите имоти във връзка с учредяването на сервитутните права за горния
обект.
С Договор № 23/11.03.2019 г.
Община – Лозница възложила на независим оценител изготвяне на експертна оценка
за пазарната стойност на безсрочните сервитути.
Съгласно оценителския доклад
пазарната стойност на обезщетението за учредяване на сервитут в имот № 023013 е
3791,43 лв., а за имот № 071006 – 2421,31 лв.
С оспореното Решение по
Протокол № 15 от 26.03.2019 г. Комисията по чл. 210 ЗУТ е преценила, че
представените в оценителския доклад пазарни стойности са съобразени в
максимална степен с пазарната конюнктура и отразяват обективно пазарната цена
на земеделските имоти за учредяване на сервитутите, поради което е приела определения
от независимия оценител размер на обезщетението за сервитутите върху
поземлените имоти на жалбоподателя.
С писмо изх. № 94-Р-22/07.05.2019
г. жалбоподателят е бил уведомен за решението на комисията. Писмото е било
получено на 16.05.2019 г.
Във връзка с оспорения
размер на определеното обезщетение по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза
със задача: След като се запознае с доказателствата по делото, след проверка на
източници относно пазарните цени на сервитутни права и при необходимост – след
оглед на място да даде заключение за пазарната стойност на обезщетението за
учредяване на сервитутите върху поземлени имоти № 023013 и № 071006,
собственост на жалбоподателя, находящи се в землището на с. Сейдол, като в
допълнение провери дали се предвижда изграждане на оптична кабелна линия или
прокарване на други елементи на техническата инфраструктура, паралелно с
прокарването на газопровода и преминаването на хора и техника през сервитутната
линия, и ако това е така, дали се отразява на пазарната стойност на
сервитута.
Вещото лице е заключило, че
пазарната стойност на обезщетението за учредяване на сервитут в поземлен имот с
идентификатор № 65992.23.13, област Разград, община Лозница, с. Сейдол, м.
„Мусуджик“, нива с площ 25 903 кв.м. и площ на сервитута 4,079 дка, /имот №
023013/ е 3810 лв., а относно поземлен имот с идентификатор № 65992.71.6,
област Разград, община Лозница, с. Сейдол, м. „Акча Ач“, нива с площ 5862 кв.м.
и площ на сервитута 3,618 дка, /имот № 071006/ е 3341 лв. Експертът е използвал
информацията от приложените по делото документи, справки от държавни и общински
служби, собствена база данни и справки от интернет, съобразил е Международните
стандарти за оценяване и правилата по Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за
сервитутите на енергийните обекти и по сравнителен метод /метод на пазарния
аналог/ е изчислил пазарната цена на декар земеделска земя, която е намалил със
съответните корекционни коефициенти за сервитут. Вещото лице сочи, че е започнала
реализацията на проект за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД чрез изграждане на обект
„Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно
на северния магистрален газопровод до българо-сръбската граница“. Изпълнението
на проекта е наложило да се учредят сервитути за изграждане на подземен
газопреносен газопровод и ел.кабел, оптичен кабел и КИП, и ел и кабел за АЗУ
върху имоти в землището на Община Лозница. Но това не се отразява на
определената пазарна стойност на сервитута.
Съдът намира заключението на
експертизата за компетентно, обективно и обосновано, поради което се съгласява
с него изцяло. Вещото лице е взело предвид всички относими източници на
информация и дава аргументирани отговори за причините, поради които
определената от него оценка се различава от тази на независимия оценител. Изяснява,
че независимият оценител е работил по друга методика, като е извел обща средна
цена на сервитут за цялата Община Лозница, за всички парцели, от всички землища
в общината, след което осреднената цена е коригирал с коефициент за площ и с
коефициент за категория. Докато при извършване на експертизата оценяваните
имоти са сравнявани с други три – аналози А, В и С, които са близки до обектите
на оценка и са доближени максимално към оценяваните посредством съответните
корекционни коефициенти.
Относно коефициента Ксп вещото лице обяснява, че той отчита тежестта на
сервитута, утвърден е в практиката, определя се експертно от оценителя и варира
в границите от 0.1 до 1. Най-високият
коефициент се слага при трасе от продукти за леки въглеводороди, което
най-много ограничава правото на собственост. Следват нефтопроводи, газопроводи,
разпределителните им станции, а по-ниските коефициенти са за електропроводи и
водопроводи, които не изискват по-специални ограничения в размера на
сервитутната зона. Вещото лице счита, че в
случая е приложим коефициент Ксп 0.8, а не 0.6, какъвто е приложен в
оценителския доклад и възприет в оспореното решение, и с оглед на който идва
разликата в оценките. Сочи, че независимият оценител е трябвало да оценява различни имоти с различен
статут и параметри, поради е бил ограничен да ползва други коефициенти.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице,
което има правен интерес от оспорването, в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Решението е издадено от компетентен орган
– комисия по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, поименно назначена от кмета на Община –
Лозница за изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения за сервитутите на енергийния обект по пазарни цени.
Административният акт е в установената писмена
форма,
подписан от всички членове на комисията, и съдържа реквизитите, изискуеми
по чл. 59, ал. 2 АПК. В него са изложени фактически и правни съображения за
издаването му.
Съдът не констатира да са били допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е
оплакването, че оценката не била доведена до знанието на жалбоподателя. Той е
бил уведомен за определения размер на обезщетението с решението, което е обжалвал.
Оспореният административен акт обаче е
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ и ЗЕ.
Съгласно чл. 64, ал. 6, пр. 1 ЗЕ
определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно
съгласие на страните, въз основа на оценка от независим оценител. В случая е
приложен реда по чл. 210, ал. 1 ЗУТ, който предвижда, че изготвянето на оценки и
определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в
закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от
кмета на общината. Справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него,
която попада в границите на сервитута, е един от критериите за определяне
размера на обезщетението, посочен в чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ.
Съдът намира, че решението на Комисията по
чл. 210, ал. 1 ЗУТ е незаконосъобразно в частта относно възприетата оценка на
независимия оценител на сервитутите върху имотите на жалбоподателя. Предвид
неоспореното и прието заключение на вещото лице тази оценка се явява занижена и
необоснована. Именно експертизата по делото дава справедлива пазарна стойност
на обезщетението, съответстваща на действителната цена на имотите при
сравняването им с други имоти със сходно местоположение и характеристики. Това
налага изменение на решението и увеличаване на определеното обезщетение съобразно посоченото от вещото лице.
С оглед изхода на спора в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Направеното от ответника
възражение за прекомерност е основателно. Делото не представлява правна и
фактическа сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с
чл. 144 АПК във вр. с чл. 36 ЗАдв и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. следва да се определи минималното възнаграждение за адвокат от 600
лв. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. и адвокатското възнаграждение не следва да се изчислява на база
материален интерес, тъй като определеното обезщетение е гарантирано /вж.
Решение № 2711 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2015 г., III о./. При
това дължимите разноски възлизат общо на 950 лв. /50 лв. ДТ, 300 лв. депозит за
вещо лице и 600 лв. адвокатски хонорар/ и в този размер следва да бъдат
възстановени от ответника.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Решение по Протокол №
15/26.03.2019 г. на Комисията по чл. 210 ЗУТ,
назначена от Кмета на Община – Лозница със Заповед № 149/06.03.2019 г., в частта, в която е определен размера на
обезщетението за сервитутите на обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния магистрален
газопровод до българо-сръбската граница“, засягащи поземлени имоти № 023013 и №
071006, находящи се в землището на с. Сейдол, Община - Лозница, собственост на
„Адванс Терафонд“ АДСИЦ - гр. София, като
УВЕЛИЧАВА определената
стойност на обезщетението за поземлен имот № 023013 от 3791,43 лв. на 3810 лв. и
за поземлен имот № 071006 – от 2421,31
лв. на 3341 лв.
ОСЪЖДА Община - Лозница да
заплати на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ - гр.
София за разноски по делото сумата 950 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.