Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Павликени 14.11.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Павликенският районен съд гражданска колегия в открито заседание на двадесет и пети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
Районен: ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
При секретаря....Ирена Илиева......................................... .............и в присъствието на
Прокурора.....................................като разгледа докладваното от съдията
Гр.д.№ 233 по описа за 2018г.,намира за установено:
Постъпила е молба от Г.В.Н. *** чрез адв.Х.Д. от *** против А.Л.Н. и Т.Л.Н.,представлявани от майка им и законен представител Д.Й.Д. *** по обективно съединени искове по КТ за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В дадения на ответниците срок е постъпил писмен отговор.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, установява следното:
Съгласно представен трудов договор №*/***.2015 г е сключено ТПрО между „ЕТ“***.“ със седалище и адрес на управление гр.П., ул***, представлявано от Л. Г. Н. и Г.В.Н. по чл.67 ал.1 т.1 от КТ като последният изпълнява длъжността „*** с код по НКПД *** при работодателя на 8 часов работен ден с основно месечно възнаграждение от 431лв. с перодичност на плащане 25-то чисбло на следващия месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж,сключен за неопределен срок. Съгласно трудовия договор работникът има право на платен годишен отпуск от 20работни дни. Представено е удостоверение за актуално състояние на фирмата работодател,регистрирана на ***.2013г в ТР. Видно от удостоверение за наследници от Община П. представляващият фирмата на рботодателя е починал на *** и е оставил свои наследници двамата си малолетни синове А. и Т., които се явяват наследници на правата и задълженията на наследодателя им с отговорност размера на получените по опис активи.
Ищецът се явява баща на представляващия фирмата работодател. Не се спори, че законен представител на малолетните деца е тяхната майка Д.Й.Д. ***- факт неоспорен от страните и служебно известен на съда. Същият твърди,че за целия период на договора, той не е получавал трудово възнаграждение, не се е разписвал на разчетно-платежни ведомости за получаване на трудово възнаграждение, не е давал съгласие да се превежда трудовото му възнаграждение по банкова сметка ***,че от 15.02.2015г до 07.01.2016г му се дължи брутно трудово възнаграждение от 10 890лв.,като твърди,че през целия период на договора е бил осигуряван от работодателя като са заплащани дължимите вноски по ДОО,ДЗПО и ЗО и след приспадане на тези вноски, му се дължат 8 538лв. за времето от 25.03.2015г до 25.02.2017г . Ищецът претендира и за заплащане на обезщетение за неползван платен отпуск-38 работни дни /за действието на договора-23месеца и 7дни/ в размер на 932лв., изчислен върху последното дължимо се брутно трудово възнаграждение –м.декември 2016г от 515.62лв. /24.52лв. средно дневно трудово възнаграждение/.Претендира и законна лихва върху главницата, считано от предавяване на иска в съда до окончателното изплащане.Твърди,че е поканил законния представител на малолетните ответници за заплащане на сумите, но в срока за доброволно изпълнение не получил отговор. Моли съда да осъди ответниците, представлявани от тяхната майка и законен представител да заплатят на ищеца сумата 9470лв., представляваща 8538лв. неплатено нетно трудово възнаграждение от 25.03.2015г до 25.02.2017г и 932лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска в съда до окончателното изплащане. Претендира за направени по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове по чл.269 ал.1 вр. чл. 270 от КТ и чл. 224 ал.1 от КТ.
Ответниците твърдят, че трудвият договор е изпълняван добросъвестно от двете страни до смъртта на Л. Н. като за времето от 10.02.2015г-11.01.2017г работодателят надлежно е заплащал както трудовото възнаграждение на работника, така и дължимите осигурителни вноски и данък. Твърди,че трудовото възнаграждение е изплащано ежемесечно лично от работодателя в брой на различни места след приключване на последната смяна за месеца на работника, за което са оформяни разписки. В предприятието на ЕТ нямало практика заплатите да се изплащат от счетоводителя или по ведомост-това било изключение ако работодателят не е можел лично да плати на работника. Оспорва твърдението на ищеца, че не е ползвал платен годишен отпуск. Около година преди смъртта си Л. Н. е живеел при майка си, а не при децата и майка им, а счетоводителката,обслужваща фирмата е оформяла документите на база представени от Л. Н. документи и му ги е предавала обратно. Ищецът е управлявал фирмата наред с Л. Н. а през последните два месеца преди смъртта на Л. Н. и вместо него, поради което документите на ЕТ се намирали в ищеца, който и понастоящем отказвал да даде на майката на малолетните наследници на Л. Н. пътните книжки на автомобилите и друга документация на фирмата.Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователени. Претендира за направени разноски.
По делото са събрани писмени доказателства. Представено е удостоверение за наследници от Община П., от което е видно, че Л. Г. Н. е починал на *** и е оставил свои наследници 2 малолетни деца А., роден на ***г и Т., роден на ***г. Представени са от ответника разчетно-платежни ведомости за м. януари, февруари, март, април, юни, юли, август,септември,октомври,ноември, декември 2016г, м. февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2015г. Представено от ответната страна е лично трудово досие на ищеца, съдържащо карта за предварителен медицински преглед от ***г, заключение от СТМ от 09.02.2015г, заключение от д-р Л. от 09.02.2015г, удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, ксерокопие от контролен талон и свидетелрство за управление на МПС, удостоверение за психологическа годност,ксерокопие от лична карта на ищеца,свидетелство за съдимост,трудовия договор от 10.02.2015г, длъжностната характеристика на шофьор, такси от 10.02.2015г,служебна бележка от 10.02.2015г за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от 10.02.2015г,декларация от ищеца, че желае трудовата му книжка да се съхранява при работодателя в личното му трудово досие от 10.02.2015г справка за уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с придружително писмо и уведомление по чл.62 ал.5 от КТ.
Събрани са гласни доказателства.
Св.В.Б., представляваща ***, обслужваща фирмата работодател на ищеца дава показания, че извършва счетоводни услуги на фирмата по договор, издава фактури и подава всички документи по електронен път през кантората към институциите от създването на фирмата до смъртта на собственика на фирмата като кантората е изготвяла счетоводството в частта за ТРЗ-то като за тяхната дейност ежемесечно им се представяли пътни книжки и всеки шофьор е отбелязва от колко до колко е работил. Тези пътни книжки ги носел Л., а при невъзможност ги е носел Г. – баща му-*** във фирмата. След което кантората съставяла разчетно-платежните ведомости и подавала декларации към НАП. Ведомостите и приходно- и разходните документи се съхранявали в счетоводната кантора. Физическото плащане на заплатите ставало от самия собственик. Свидетелката съставяла разчетно-платежните ведомости, които собственикът вземал и ги представял на работниците за подпис. Разчетно-платежните ведомости са извадка от програмата и подписите в тях на гл. Счетоводител и проверил са нейни. Водело се едностранно счетоводство, начислявали се разходи за заплати, за осигуровки по разчетно-платежната ведомост на база пътните книжки. Свидетелката твърди,че след смъртта на Л., предала документите на майката на децата на Л. без да съставят опис. По време на болестта на Л., се обаждала на баща му Г. и чрез него се заплащали фирмените разходи, скумите по заема към ***, той извършвал плащанията, той носел пътните книжки както след болестта на сина си, така и преди това при нужда. Свидетелката контактувала с ищеца като със управител през м. декември 2016г и януари 2017г. Дава показания, че Г. е плащал фактури за части на повреден авотомобил.Твърди,че Л. е гласувал доверие на баща си за представяне на документи и за плащане.
Св.Х..Х.-*** на представляващия фирмата работодател на ищеца дава показания, че една година преди да почине Л. е живял при нея в гр. П., ул. *** и документите за фирмата били у тях като Л. се занимавал с фирмата, а баща му му помагал. Твърди,че виждала сина си да пише разписки за заплати . На ***.2016г синът й постъпил в болница в гр.***, после в ***, и ***. Няколко дни преди постъпването му в болница бил подготвил документите да ги даде на баща си. След първоначалното постъпване в болницата, Л. не се е прибирал в къщи, а баща му ръководел фирмата.След смъртта му е видяла документ за откриване на фирмата ЕТ „***.“, документ за технически ръководител, за *** шофьор, които Л. гласял в една папка да ги предаде баща си, имало и трудови книжки, фактури. Документите за автомобилите, заемите и мобилните оператори предала на Д..Не е виждала документи за трудово възнаграждение за Г., виждала е разписки за заплата на И., с когото живеят на семейни начала.
Св.И.Б. дава показания ,че е работил във фирма ЕТ „***“ като *** 6 месеца до ноември 2017 г. Твърди,че работили 4-ма шофьори:Л., Г., И. и той и заплатите ги плащал Л. като ги намирал на ***, в къщи, при издаване на смяната и подписвали разписки за трудово възнаграждение за предходния месец и им давал парите. Колегата му И. също получавал заплата по този начин.Виждал е Л. да дава пари на Г. в автомобила и предполага, че е за заплата. Заплатите изплащал в първите дни на месеца. Чувал е Г. постоянно да мрънка, че не получава заплата и работел даром. След смяна Г. събирал парите и държал оборота да не се дава на Л., а да остава в колите. Твърди,че Л. е карал Г. да заплаща телефони, сметки, да ходи в Т. да носи пътни книжки.
Съдът намира, че исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани. Ищецът е работел във фирмата на ЕТ на длъжност „***“ от ***г по трудов договор. Счетоводството на фирмата е водело от св.Б., която има *** в гр.П.. Същата е изготвяла фактури, подава документи по ел. път към различни институции, изготвяла е счетовоството в частта за ТРЗ на база на пътните книжки, които й ги носел Л., а при негово отсъствие-баща му Г., съставяла е разчетно-платежните ведомости от програма,начислявала е разходи за заплати, разходи за осигуровки, които е предавала на Л., а след като последният влязал в болница на ***-на баща му Г., с последния водела комуникация, той е извършвал плащанията за заплати, за вноските по заема, плащал по фактури за резервни части за автомобила, носел е пътните книжки, тя му е давала документите, той е извършвал плащанията. Доказва се, че синът е имал доверие на баща си както за представяне на документите в счетоводството, така и за извършване на плащанията.
По делото се доказа начинът на заплащане на трудовото възнаграждение на работниците във фирмата: Л. в началото на всеки месец е носел разписки на тримата шофори/включително и на баща си/ по месторабота, в къщи, които се разписвали от тях и той е броил парите. Доказа се от гласните доказателства, че тези разписки не се връщали в счетоводството. Плащанията са извършвани от Л. Ищецът също е получавал трудово възнаграждение в автомобила си от Л. Доказа се, че същият е „мрънкал“ за пари като е твърдял, че е работел даром- факт, който се опровергава от показанията на св. Б.. Освен това никой от свидетелите не дава показания Г. да е работел даром. Св.Б. е начислявала всеки месец заплата и осигуровки за работещите във фирмата/между които е и ищеца/. Самият ищец не оспорва, че през целия период на действие на трудовия му договор-от ***.2015 до смъртта на представляващия фирмата-*** е бил осигураван от работодателя и за него са заплащани дължимите осигуровки, от трудовото му възнаграждение са правени удръжки за дължими от работника вноски.След влизането на Л. в болница-***.2016г до смъртта му Г. се е занимал с придвижване на документацията, извършването на плащания, изпълнявал е действия по управление на фирмата. Св.Х. дава показания ,че още преди да постъпи в болница, Л. е подготвил всички документи , които се съхрянявали при сина й да ги предаде на баща си Г.. Същата посочва, че Л. е съхранявал трудови книжки, фактури, разписки за плащане на трудови възнаграждения. Същите събрал в една папка да я даде на баща си. Тя предала на Д. /жената, с която Л. живял на семейни начала/ документите за автомобилите, заемите и мобилните оператори. Същата посочва, че след смъртта на сина й, в къщата не се намират документи за фирмата. Съдът намира, че се установява при съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, че Л. е предал на баща си като доверен човек събраните в папката документи, между които и документите-разписка, удостоверяващи плащането на трудовите възнаграждения. Съгласно разпределената по делото доказателствена тежест, би следвало ответната страна да докаже заплащането на трудовото възнаграждение и ползването на платен годишен отпуск на ищеца. В случая се доказва от събраните гласни доказателства, че цялата документация във връзка с ТРЗ е предадена от Л. на ищеца, тя не се представя по делото и ответната страна се освобождава от носенето на доказателствена тежест за посочените обстоятелства, а тя преминава върху ищцовата страна, в която се намират процесните документи. Ищецът не представя намиращи се в него документи, опровергаващи твърдяното от него в исковата му молба неплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, не представя доказателства, които биха доказали неизгодни за него факти и обстоятелства. Видно от представените разчетно-платежни ведомости от м. февруари 2015г до декември 2016г счетоводството на фирмата е водено редовно, начислявани са работни заплати, правени са законовите удръжки, отразявани са заплащането му на еднократни и постоянни надбавки към трудовото възнаграждение на работещите във фирмата/включително и на ищеца/. Установен е начинът на извършване на плащане на трудовото възнаграждение. Събраните гласни доказателства установяват обичайната практика за заплащане на трудовите възнаграждения-лично на лицата от представляващия фирмата като не е имало практика да се съставя ведомост или заплатите да се изплащат по банков път.Практика е да се подписват работниците на разписки, с които те удостоверяват факта на получаване на трудовото възнаграждение, които не се представяли на счетоводителя, а се съхранявали при представляващия фирмата и предадени преди 01.11.2016г на ищеца. Освен това от събраните доказателства по делото се установява, че ищецът като баща на представляващия фирмата е имал достъп до всички документи на фирмата, ръководел е фирмата заедно със сина си, като синът му е имал пълно доверие. Предявената искова претенция за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за целия период на действие на трудовия договор от началната дата на плащане на трудовото възнаграждение 25.03.2015гдо 25.02.2017 се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода на действие на договора-следващите се 38работни дни, съдът намира, че в трудовия договор е посочено, че , че ищецът има право да ползва годишен платен отпуск по чл.155 от КТ за срок от 20работни дни. В разчетно-платежните ведомости за ищеца не е отбелязано да е ползвал за целия период на действие на договора /от постъпването му на работа 15.02.2015г до смъртта на Л. Н./ платен годишен отпуск. Но в същите са отразени начислявания на постоянни и еднократни надбавки, които не са уговорени в трудовия договор от една страна, а от друга страна съдът взе предвид от събраните гласни доказателства начина на плащане и извършването на разплащания, описани по-горе и достъпа на ищеца до документите и до паричните средства на фирмата, взе предвид показанията на с.Б., че приживе на работодателя ищецът се е разпореждал по отношение на оборота и показданията на св.Х., че след заболяването си, Л. Н. е предал документацията вкл разписки за плащания на ищеца и последният е извършвал плащанията, всъщност той е управлявал фирмата. Липсват каквито и да било доказателства за твърдяната покана от ищеца към майката на низходящите наследници на работодателя във връзка с претенциите на ищеца. Исковата му претенция и в тази част се явява неоснователна и недоказана и слдева да бъде отхвърлена. Следва да бъде отхврълена и претенцията за осъждане на ответниците за заплащане на ищеца и законната лихва върху главницата от предяваване на иска до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл.78 ал .2 от ГПК следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях по делото разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 830лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове по КТ, предявени от Г.В.Н. чрез адв.Х.Д. от *** за осъждане на А.Л.Н. с ЕГН ********** и Т.Л.Н. с ЕГН **********, представлявани от тяхната майка и законен представител Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** да заплатят на Г.В.Н. с ЕГН ********** *** сумите от 8 538лв., представляваща неизплатеното му нетно трудово възнаграждение за времето от 25.03.2015 до 25.02.2017г, сумата 932лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,ведно със законната лихва върху главницатаот предявяване на иска в съда до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.В.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Л.Н. с ЕГН ********** и Т.Л.Н. с ЕГН **********, представлявани от тяхната майка и законен представител Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 830лв.
Решението подлежи на обжалване през ВТОС в двуседмичен срок от 15.11.2018г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Вярно с оригинала!
И. И.