Р Е Ш Е Н И Е
№18/гр.Варна,
16.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание на 11.12.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При секретаря
Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д. № 482 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на НЗОК гр. София, чрез РЗОК-Варна срещу решение № 474 /18.06.2018 г., постановено
по т.д. № 1688/2017 г. по описа на ОС –
Варна, с което на осн. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и
чл. 86 ЗЗД съдът е осъдил НЗОК-София да заплати на МБАЛ "СВЕТА
МАРИНА" ЕАД –Варна сумата от
26 299 лв., представляваща стойността на оказаната на здравноосигурени
пациенти в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. болнична помощ и вложени
медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични процедури,
дължими по Договор № 030811/25.02.2015 г., Договор № 031895/27.05.2016 г. и
Договор № 032104/27.05.2016 г., както и сумата от 2 276,49 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода
от 01.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 08.12.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.12.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.
Въззивникът намира обжалваното решение за
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита,
че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 35 ЗЗО. Неправилно са тълкувани и
договорните норми касателно лимитирането на закупуваната от НЗОК болнична
медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица. Излага съображения за
това, че НЗОК не е поела задължение за закупуване на неограничена по количество
(брой) болнична медицинска помощ, а напротив – до договорно установения размер,
като отчетените и потвърдени за плащане дейности касата е заплатила. На
следващо място излага съображения за това, че съдът не е коментирал всички
събрани и приети по делото доказателства от съществено значение за правилното
разрешаване на спора. Намира за неправилен извода на съда, че ищецът не е
обвързан от лимитативно определения бюджет на касата за месец декември от
календарната 2016г., поради което и на лечебното заведение се дължи заплащане
на всички суми за осъществените от него дейности. При постановяване на
решението си съдът не е съобразил и нормата на чл. 22 и сл. от Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. От друга страна,
болничните заведения разполагат и с други източници на приходи, както и
средства и механизми за контролиране на разходите си. На последно място, излага
оплаквания за това, че съдът не е отчел в достатъчна степен значението на
типовите договори, с какъвто характер са процесните такива. Иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции срещи
НЗОК да бъдат отхвърлени. Няма направени нови доказателствени искания
Претендира сторените по делото разноски и за двете инстанции, както и
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока за отговор, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, ответната страна УМБАЛ „Света Марина” ЕАД гр. Варна излага съображения за
неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това. Намира обжалваното
решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Направените правни изводи са правилни, като
до тях съдът е стигнал след обсъждане на всички събрани по делото доказателства
и правилно изясняване на фактическата обстановка. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение. Претендира сторените по делото разноски и за двете
инстанции, както и възнаграждение за юрисконсулт.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на
изискванията на чл. 262 ГПК,, поради което се преценява от въззивния съд като
процесуално допустима и редовна и следва да се разгледа по същество.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В производството пред въззивната инстанция не се
оспорва следната фактическа обстановка:
Между МБАЛ „Света Марина" ЕАД и НЗОК, чрез
Директора на РЗОК – Варна, са сключени следните индивидуални договори: Договор
№ 030811/25.02.2015 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
Договор № 031895/27.05.2016 год. за извършване на амбулаторни процедури и
Договор № 032104/27.05.2016 год. за извършване на клинични процедури. След като
в ДВ бр. 98/09.12.2016 г. е обнародван ЗБНЗОК за 2017 г., е прието Решение №
РД-НС-04-173/20.12.2016 г. на надзорния съвет на НЗОК, с което са приети
Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
ЗБНЗОК за 2017 г. С тези правила са приети месечни стойности по част Б на
Приложение № 2 към договора с НЗОК, които се заплащат за периода на действие на
договора, считано от м.12.2016 год. в рамките на утвърдените месечни стойности
на РЗОК по чл. 8 от правилата. Решението е послужило като основание за
изменение на сключените между НЗОК и МБАЛ „Света Марина" ЕАД индивидуални
договори като стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ, посочени
в Приложение № 2 към всеки договор, се коригират в съответствие с
горепосочените в правилата стойности. В самите анекси е посочено, че влизат в
сила от 20.12.2016 г. Същите обаче са подписани от представител на МБАЛ „Света
Марина" ЕАД с особено мнение, в което е посочено, че анексът е получен от
дружеството и се подписва от него на 27.12.2016 г., като в тази връзка е
представено и възражение изх. № АД-3016/27.12.2016 г. на МБАЛ „Света
Марина" ЕАД. В същото е посочено, че дружеството не е съгласно с
предвидените за него стойности на дейностите, определени в анексите към трите
договора като не може да гарантира в какъв обем ще бъде извършената от него
медицинска дейност за м.12.2016 г., както и че е невъзможно да я коригира,
съобразявайки неочакваното лимитиране на вече определения за него бюджет.
В края на отчетния период МБАЛ „Света Марина"
ЕАД е издала Фактура № 15932/27.01.2017 г. за сумата от 19 420 лв. за извършена
дейност по клинични пътеки по Договор № 030811/25.02.2015 год. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и Фактура № 15933/27.01.2017 г. за сумата от
1 085 лв. за извършена дейност по клинични процедури по Договор №
032104/27.05.2016 год. за извършване на клинични процедури. НЗОК е отказала да
заплати сумите по тези две фактури, позовавайки се на това, че същите
надвишават месечната стойност на дейностите за болнична медицинска помощ,
посочени в Приложение № 2 към договорите. Липсва плащане и на сумата от
5 794 лева по дебитно известие № 15932/27.01.2017 год. към фактура №
15926/26.01.2017 год. За престираната медицинска дейност по фактурата е
осъществена проверка по Заповед № РД – 09-2/03.01.2017 год. на Директора на РЗОК – Варна, респ. е
съставен протокол № РД -13-16/13.01.2017
год. Тъй като проверката е приключила след крайния срок за предоставяне на
месечно известие, случаите са валидирани в информационната система на НЗОК след
връчване на протокола, като са прехвърлени към случаите, отчетени над
утвърдената на лечебното заведение месечна стойност за м.декември 2016 год.
Между страните не е спорно, че изпълнителят по
договора е извършил процесните дейности, не е спорна цената на предоставените
медицински услуги, както не е спорно и обстоятелството, че тя не е заплатена от
възложителя след надлежно отчитане и заявяване. Не е спорно, че за м.декември
2016 год. на болницата е изплатен пълния предвиден лимит, както и че процесната
сума по трите фактури надхвърля същия. Ищецът – изпълнител претендира плащане
за извършените дейности, а ответникът - възложител твърди, че такова не се
дължи от него, тъй като същите са извършени извън нормативно и договорно
определените месечни лимити. Липсва нормативно уредена възможност за отчитане
на надлимитни дейности за последващ период.
Пред въззивния съд се оспорват правните изводи на ОС
– Варна относно недействителността на договорните разпоредби, въвеждаща
лимитирано заплащане на осъществената медицинска дейност, на основание чл. 35 ЗЗО вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Във връзка с така очертания спорен предмет,
въззивният съд намира следното:
Ищецът е
лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл. 9
от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). В това си качество, същият е
сключил с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) индивидуални
договори за оказване на болнична
медицинска помощ /БМП/, на основание чл.
59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с
Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския
лекарски съюз за 2015 г. (обн. ДВ., бр.6 от 23.01.2015 г., в сила от 01.01.2015
г.).
Действащата нормативна уредба, относима към
процесния период, дефинира следната правна рамка на обществените отношения във
връзка с възлагането и заплащането на болнична медицинска помощ от бюджета на
НЗОК:
Според чл. 2,
ал. 1 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и
разходване на средствата от задължителните здравно осигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, която се осъществява от НЗОК и от нейните
териториални поделения – РЗОК. Задължителното здравно осигуряване предоставя
основен пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НК – ал. 2
на чл. 2 от ЗЗО. Съгласно чл. 4 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на
осигурените лица до медицинска помощ, както и свободен избор на изпълнител,
сключил договор с РЗОК. Съгласно чл. 35 от ЗЗО тази помощ е в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от
бюджета на НК. В чл.
45 от ЗЗО са определени видовете медицинска помощ, заплащана от НЗОК.
Съгласно чл.
46 от ЗЗО редът за предоставянето на медицинската помощ се урежда в
Националния рамков договор / НРД /и сключените въз основа на него индивидуални
договори между изпълнителите на медицинска помощ и съответните РЗОК.
Съгласно чл. 4а от ЗЗО НРД е нормативен
административен акт, който има действие за територията на цялата страна за
определен срок. Съгласно чл. 55,
ал.2, б.3а ЗЗО НРД определя обемите, цените и методиките за остойностяване
и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2; В чл. 55а ЗЗО е въведено правилото, че
Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за
здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на
обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с
параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на
НЗОК за съответната година.
Бюджетът на НЗОК е основния финансов план за
набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно
осигуряване и е отделен от държавния бюджет – чл. 22 от ЗЗО. Състои се от приходна, разходна част и задължителен резерв / чл. 25 от ЗЗО /, вкл. за неотложни и непредвидени плащания. Тъй като процесният казус
касае престирана болнична помощ за м.12.2016 год., но подлежаща на заплащане
през м.01.2017 год., приложим е ЗБНЗОК за 2017 год. Съгласно ЗБНЗОК за 2017 г.
в рамките на определените в плана годишни стойности, НЗОК определя за всяка
РЗОК обща стойност на разходите, разпределена по месеци / чл. 4, ал. 1, т. 1 /,
а директорите на РЗОК закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ
здравни дейности от пакета по чл. 2,
ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в рамките на обемите и стойностите
по т.1, б.“а“. На основание чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК Надзорният съвет на НЗОК приема
правила за условията и реда за прилагане на ал. 1, ал.2 и ал.3. Сочените
принципни постановки са идентични с разрешенията по ЗБНЗОК за 2016 год.
В съответствие с предвидените плащания по ЗБНЗОК за
2017 год. НЗОК е приела нови месечни
стойности за закупувана болнична медицинска помощ за м.12.2016 год. - Решение №
РД-НС-04-173/20.12.2016 г. на НС на НЗОК, приети при условията на законова
делегация по чл. 54, ал.9 ЗЗО. Приемането на решение по чл. 54, ал.9 ЗЗО е
основание за допълнително договаряне чрез сключването на допълнителни
споразумения. Отказът от сключването на допълнително споразумение съставлява
основание за прекратяване на индивдиуалното договаряне с изпълнителя /чл. 54,
ал.3 ЗЗО/.
Относимите Правила за условията и реда за прилагане
на ЗБНЗОК са приети със същото решение и влизат в сила от 01.01.2017 год.
Правилата са приети в съответствие със законовата делегация на чл. 4, ал.4
ЗБНЗОК. Приложимостта им към процесния спор произтича от факта, че исковата
претенция се основава на престиран труд през м.декември 2016 год., който обаче
подлежи на отчитане и заплащане през м. януари 2017 год.
Съвкупното
тълкуване на всички относими законови норми, сочи, че отношенията във връзка с
разходването на здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне
и плащане на изпълнителите, е подчинено
на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства.
Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго лимитирано и се
осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности.
Законодателно
въведения регулаторен механизъм в отношенията между РЗОК и изпълнителните на
медицинска помощ е намерило отражение и в процесните договори с ищеца. Същите
имат за предмет престирането на болнична помощ, но само в определени стойностни
рамки . Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности,
лекарствени продукти или медикаменти, на стойност надвишаваща утвърдената в
приложение № 2 за съответния месец. Превишението на стойността на дейностите е
основание за отхвърляне на плащането. Възложителят дължи плащане на извършена и
отчетена дейност, но само в рамките на определени договорноопределени стойности
/лимити/.
Съобразно правните изводи на съда, договорно
въведените ограничения относно обемите на заплащане на болнична помощ,
съответстват на законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК,
става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално
договаряне и сключване на договор. Съответствието на посоченото законодателно
разрешение с Конституцията на РБългария е изрично признато в РЕШЕНИЕ № 2/22 февруари 2007 г. по к.д.№
12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/.
В заключение, определянето на финансови рамки
/лимити/ за дължимото по договора плащане не противоречи на императивни законови норми. Обратно,
договорното ограничаване на паричната
престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна
рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране,
разпределение и плащане.
Предявеният иск се основава и на твърдения, че
поради късното договаряне на месечните лимити за м.декември 2016 год., ищецът
не е могъл своевременно да планира болничния прием, респ. разходите си за
месеца. ВОС е възприел основателността
на соченото твърдение, вкл. е формулирал изводи за недопустимост на
определянето и договарянето на месечни лимити с обратно действие.
Принципът на бюджетно финансиране и контрол на
медицинската дейност обуславя и съобразяването на месечните лимити със
съответния годишен бюджетен закон. По изложените съображения, бюджетът на НЗОК
за 2016 год. е нормативна база за определяне на
плащанията с изпълнителите единствено за периода м. декември 2015 год. –
м. ноември 2016 год. /в този смисъл е и разпоредбата на чл. 221, ал.1 от
Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от
Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната
здравноосигурителна касa/.
Обемът на предвидени плащания за престирана болнична
медицинска помощ за м. декември 2016 год. се определя в ЗБНЗОК за 2017 год. /
обнародван ДВ бр.98/09.12.2016 год./., в сила от 01.01.2017 год., тъй като
отчитането и възмездяването й се осъществява през м.януари 2017 год. В съответствие с предвидените плащания по
ЗБНЗОК за 2017 год. НЗОК е приела нови
месечни стойности за закупувана болнична медицинска помощ за м.12.2016 год. -
Решение № РД-НС-04-173/20.12.2016 г. на НС на НЗОК, приети при условията на
законова делегация по чл. 54, ал.9 ЗЗО. Приемането на решение по чл. 54, ал.9 ЗЗО е основание за допълнително договаряне чрез сключването на допълнителни
споразумения. Отказът от сключването на допълнително споразумение съставлява
основание за прекратяване на индивидуалното договаряне с изпълнителя /чл. 54,
ал.3 ЗЗО/.
Следователно, приложимата нормативна уредба
регламентира, че по правило месечните стойностни лимити за м.декември 2016 год.
ще се определят след приемането на бюджетния закон за 2017 год., вкл.
компетентността на НС на НЗОК да определи точните им стойности. Соченото
законодателно разрешение може да бъде приложено единствено чрез придаване на
обратна сила на акта на НС на НЗОК за определянето на лимитния обем за
м.декември 2016 год. Налице е законодателно предвиден механизъм за обезпечаване
на бюджетен закон, която по необходимост води
до промяна в съдържанието на облигационната връзка.
Независимо от горното, ищецът е уведомен за
определените месечни стойности за м.декември 2016 год. още на 22.12.2016 год.
/така показания на св. М.К/. Съгласно
генерирана справка от система HOSP_CPW изпълнителят е уведомен, че към 25.12.2016 год. е достигнал
изпълнение на определената месечна стойност в размер на 84%. Всички
сочени факти – промяна в месечния лимит, доведена до знанието на ицпълнителя
през втората половина на отчетния месец са обстоятелства, които не дерогират
законово наложените лимити, но следва да бъдат съобразени от съда като
релевантни за приложение на чл. 16 Правила за
условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК
за 2017 год както следва:
Законодателното
разрешение на проблемите във връзка с лимитираното заплащане на изпълнителите,
допуска корекция на предварителните, месечно заложени обем и стойност
на медицинската услуга.
Приложимите към м.01.2017 год. Правила за условията и реда за прилагане на
ЗБНЗОК, приети в съответствие със законовата делегация на чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК
изрично визират, че при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи на
стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към
договорите с НЗОК, изпълнителят на БМП подава в сроковете за отчитане писмено
заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност за тези
случаи. При извършени и отчетени от изпълнителя случаи, извън случаите на
спешна диагностика и лечение на пациенти, на стойност надвишаваща определената
месечна стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК, в писменото
уведомление до директора на РЗОК изпълнителят на БМП посочва причините за
допускане извършването на такива хоспитализации /така чл. 16, ал.2 Правилата/. На основание чл. 14, ал.4 от
Правилата екцесът от месечните лимити се определя въз основа на последно
извършената по време дейност.
Изпълнителят е длъжен да заяви искането за
увеличение на месечните стойности в срока за отчитане на дейността, вкл. да конкретизира източника на екцес. В случай,
че същият не произтича от оказана спешна медицинска помощ, изпълнителят следва
да мотивира извършването на планова хоспитализация. При всяко положение, искането за закупуване
на допълнителна медицински дейности следва да се основава на конкретиката от
надлимитни случай.
Ищецът е заявил за
заплащане процесните суми по Фактура
№ 15932/27.01.2017 г. за сумата от 19 420 лв. и Фактура
№ 15933/27.01.2017 г. за сумата от 1 085 лв. в срока за отчитане с изричното отбелязване, че е осъществена надлимитна
дейност и същата подлежи на заплащане като „резултат от неправилно
разпределение на бюджетните суми от НЗОК за м.декември 2016 год.“ Дейността е
надлежно индивидуализирана чрез приложени спецификации. След нарочен отказ от
страна на РЗОК, ищецът е предоставил
повторно финансово – отчетни документи за заплащане на надлимитна дейност
/л.101/. Документите са повторно върнати на 01.02.2017 год.
Искането за плащане на надлимитните суми, придружено с
надлежна спецификация на надлимитните случаи, обективира имплицитно искане за
корекция на определените месечни стойности и следва да се квалифицира като
искане по чл. 16, ал.2 от Правилата.
Ответникът не е предприел действия по анализ на описаните надлимитни
случаи, независимо от факта, че съобразно представените спецификации същите са
с преобладаващ спешен характер. Ответникът не е навел и конкретни възражения за
нецелесъобразно и търпящо отлагане хоспитализиране по спецификациите. Отделно, промяната в месечните стойности, за
която изпълнителят е уведомен през втората половина на м.декември обективно
затруднява бъдещото разчитане както на спешните, така и на плановите приеми.
Изпълнителят е следвало да довърши започнати планови лечения, вкл. да престира
медицински услуги по вече насрочени такива. Следователно – налице са обективни
предпоставки, обуславящи приложение на чл. 16 от Правилата.
Възложителят не твърди да е предприел и описаните в
собствените му Правила действия за установяване на вътрешнокомпенсаторни
източници за коригиране на месечните стойности.
Възложителя е задължен да извърши
анализ на отчетите на всички изпълнители
на БМП по реда на чл. 16, ал.3 Правилата и да удовлетвори допълнителните
искания при спазване на критериите по т.1 до 3. В случай, че допълнителните
искания не могат да се удовлетворят чрез неоползотворени средства от други
изпълнители на БМП, РЗОК следва да приложи последващите мерки, включващи
проверка на цялата отчетена месечна дейност на изпълнителя на БМП, на другите
изпълнители на БМП и изготвяне на мотивирано искане до управителя на НЗОК за
корекции, вкл. за сметка на утвърдения резерв.
Идентичен принцип за закупуване и заплащане на
надлимитна медицинска дейност е предвиден и в действащата специална уредба за
2016 год. – така чл.221, ал.8 - ал.18 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март
2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на
НС на НЗОК.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема,
че възлагането и заплащането на болнична помощ по договорите с изпълнителите се
осъществява в рамките на валидно установени лимити. Действащата нормативна
регулация обаче регламентира и правото на изпълнителя за заяви искане за
корекция на месечно определените лимити, на което право кореспондира
задължението на възложителя да извърши анализ на заявената надлимитна дейност и
при констатации за неотложност - да спази предвидените стъпки за търсене на
нейното финансиране. В настоящия случай е налице изричен отказ на РЗОК да
приложи процедурата по чл. 16 и следв. от Правилата. Отказът е мотивиран
единствено с надлимитния произход на заявената дейност, а не с нейния характер
или с обективната невъзможност да се намерят източници за нейното заплащане.
Насрещните права и задължения по договорите с изпълнители
на БМП се осъществяват при условията на равнопоставеност на правните субекти.
На основание чл. 80 ЗЗО споровете по договорите се разглеждат от гражданските
съдилища с изключение на случаите на наложени финансови санкции – чл. 59, ал.13 ЗЗО. Следователно – отказът на РЗОК не
притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 АПК. Същият подлежи на инцидентен съдебен контрол от гражданските
съдилища във връзка и по повод на
повдигнат спор за изпълнение по сключен договор с подизпълнител.
По претенцията за сумата от 5 794 лева: Правилата не
формулират изключения, но за случаите на последващо валидиране в отчетната
система, екцесът /надлимитната дейност/ следва да се определи въз основа на
валидираната дейност, макар и същата да не е последна във времево отношение.
Горното важи за медицинската помощ в размер на 5 794
лева по дебитно известие № 15932/27.01.2017 год. към фактура № 15926/26.01.2017
год. Съобразно
фактическата установеност, за престираната
медицинска дейност по фактурата е осъществена проверка на Директора на РЗОК –
Варна, респ. е съставен протокол № РД
-13-16/13.01.2017 год. Тъй като проверката е приключила след крайния срок за
предоставяне на месечно известие, случаите са валидирани в информационната
система на НЗОК след връчване на протокола, като са прехвърлени към случаите,
отчетени над утвърдената на лечебното заведение месечна стойност за м.декември 2016 год. По отношение на коментираната дейност е неприложим като
обективно невъзможен и определения в Правилата срок за заявяване на корекция.
Основната причина за квалифицирането на дейността като
надлимитна е късното приключване на проверката от РЗОК, в момент, когато
месечният лимит на лечебното заведение е бил изчерпан. Горният факт е
достатъчен за обосноваване на предпоставките за приложение на чл. 16 от
Правилата, а отказът за РЗОК да инициира предвидената процедура за допускане на
корекции съставлява виновно договорно неизпълнение.
В заключение, престираната медицинска помощ от ищеца има
характера на надлимитна дейност,за която възложителят е бил длъжен да инициира
процедура по чл. 16 от Правилата и да постанови отказ за заплащане, но само при обективна невъзможност за това,
съобразно критериите, последователността и механизмите на специалните актове по
прилагане на ЗБНЗОК за 2017 год. В производството не се твърди и не се установява
подобна невъзможност. На посоченото основание, предявените главни искове следва
да бъдат уважени като основателни, макар и по съображения, различни от тези на
ВОС.
Основателността на главните претенции обаче не обуславя
основателност и на акцесорното вземане по чл. 86 ЗЗД. Договорно фиксираните
срокове на заплащане касаят единствено осъществената медицинска дейност в
рамките на месечните лимити. Договорът и законодателна уредба не въвеждат
срокове за заплащане на надлимитна дейност, вкл. срокове за приключване на
процедурата по чл. 16 от Правилата.
По делото не е установен факта на изпадане в забава на възложителя по
смисъла на чл. 84 ЗЗД. Предявените
акцесорни претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Разноски:
Ищецът е направил разноски при двуинстанционното
разглеждане на спора в общ размер от 2 243, 02 лева /вкл. юрисконсултско
възнаграждение/, от които съразмерно на уважените претенции – 2 064, 33
лева.
Ответникът е направил разноски при двуинстанционното
разглеждане на спора в общ размер от 1471,51 лева /вкл. юрисконсултско възнаграждение/, от които
съразмерно на отхвърлените претенции – 117,22 лева.
По компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1947, 11 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 474/18.06.2018 г., постановено
по т.д. № 1688/2017 г. по описа на ОС –
Варна, с което на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД съдът е осъдил НЗОК - София да заплати на
МБАЛ "СВЕТА МАРИНА" ЕАД –Варна
сумата от 26 299 лв., представляваща стойността на оказаната на
здравноосигурени пациенти в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г. болнична
помощ и вложени медицински изделия, както и за извършени амбулаторни и клинични
процедури, дължими по Договор № 030811/25.02.2015 г., Договор №
031895/27.05.2016 г. и Договор № 032104/27.05.2016 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
08.12.2017 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОТМЕНЯ
решение № 474/18.06.2018 г., постановено
по т.д. № 1688/2017 г. по описа на ОС –
Варна, в частта, в която на
основание чл. 86 ЗЗД съдът е осъдил НЗОК - София да заплати на
МБАЛ "СВЕТА МАРИНА" ЕАД –Варна
сумата от 2 276,49 лв., представляваща обезщетение за забавено
изпълнение върху главницата за периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване
на исковата молба – 08.12.2017 г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решението в частта за разноските.
ОДЪЖДА НЗОК - София да заплати на
МБАЛ "СВЕТА МАРИНА" ЕАД –Варна
сумата от 1947, 11 лева –
разноски, определени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.
280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: