Решение по дело №2012/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.

Образувано е по жалба на „Бурнарски“ ЕООД с ЕИК *********, срещу заповед № 24ОА-2427 от 10.09.2024 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено на дружеството-жалбоподател да премахне преместваем обект: мобилна количка за търговия с храни и напитки с размери 1,60 м х 2,30 м и площ от 3,68 кв. м., описан в констативен протокол серия А № 116371 от 06.08.2024 г. и констативен акт № 76 от 08.08.2024 г. на Пловдивски общински инспекторат, който мобилен преместваем обект се намира в [населено място], [улица], ъгъла с [улица], ПИ с идентификатор 56784.519.987 по КККР на [населено място], в непосредствена близост до кръстовището с ПИ с идентификатор 56784.519.994 по КККР на [населено място], място 2 съгласно схема, одобрена с решение № 144, взето с протокол № 7 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Пловдив.

Според дружеството-жалбоподател оспорената заповед е нищожна, съответно, незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на същата по съображения, изложени в писмена защита от 12.12.2024 г., и присъждане на направените разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли тя да се отхвърли по съображенията, изложени в писмена защита от 12.12.2024 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ, може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота, поради което е допустима, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.08.2024 г. инспектори от Пловдивския общински инспекторат са извършили проверка на обект: „мобилна количка – търговия с храни и напитки“, находящ се в [населено място], на ъгъла на [улица]с [улица], място 3, стопанисван от „Бурнарски“ ЕООД, за която проверка е съставен констативен протокол серия А № 116371 от 06.08.2024 г. (л.63-64), при която проверка е констатирано, че представеното разрешение за ползване на място общинска собственост № ОБ-001479-2 от 01.04.2024 г. (л.65) важи от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г. и е невалидно. На управителя на дружеството е дадено предписание до 08.08.2024 г. да представи разрешение за ползване на място общинска собственост и одобрена схема за разполагане на преместваем обект.

На 08.08.2024 г. от инспекторите на Пловдивския общински инспекторат е съставен констативен акт № 76 (л.61-62), с който е установено, че „Бурнарски“ ЕООД е поставил преместваем обект за търговска и обслужваща дейност по смисъла на чл.56а, ал.1 ЗУТ – мобилна количка за търговия с храни и напитки, на общински терен в [населено място] на [улица]и ъгъла с [улица], с общо заета площ 3,68 кв.м, за което няма издадено валидно разрешение за ползване на място общинска собственост за поставяне на преместваем обект, с което е нарушен чл.56а, ал.3 ЗУТ. Констатирано е също, че в модулния преместваем обект се извършва търговска дейност – продажба на храни и напитки от „Бурнарски“ ЕООД, съответно, че модулната количка подлежи на премахване на основание чл.56а, ал.4 ЗУТ и чл.46, ал.1, т.1 и 6 НРПОТДОДЕГОТОП.

Въз основа на констатациите от констативен протокол серия А № 116371 от 06.08.2024 г. и констативен акт № 76 от 08.08.2024 г. и след извършена служебни проверки в община Пловдив е издадена оспорената заповед № 24ОА-2427 от 10.09.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

При служебните проверки е установено, че с решение № 144, взето с протокол № 7 от 16.05.2013 г. на Общински съвет Пловдив, е одобрена схема за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона І и прилежащите пешеходни пространства – пешеходна зона А, Б и В, съгласно която в актуализиран вариант за разглеждания териториален обхват е предвидено перпендикулярно разполагане върху [улица]на 3 броя преместваеми обекти – 2 броя по 3 кв.м и 1 брой от 5 кв.м, като в посока [улица], от дясно на ляво, местата са номерирани съответно 1, 2 и 3. Установено е, че описаното местоположение – [населено място], ъгъла на [улица]с [улица], представлява ПИ с ИД 56784.519.987 по КККР на [населено място], в непосредствена близост до кръстовището с ПИ с ИД 56784.519.994 по КККР на [населено място]. ПИ с ИД 56784.519.987 представлява общинска публична собственост, вид територия: урбанизирана, НТП: за второстепенна улица; че върху описаното местоположение са разположени 4 броя преместваеми обекти – 2 броя мобилни колички, разположени около места 1 и 2 съгласно схемата, одобрена с решение № 144 на Общински съвет Пловдив, 1 брой хладилна витрина за напитки и 1 брой маса със стъклена витрина и тента, разположени около място 3 съгласно схемата.

Констатирано е, че представеното разрешение за ползване на място общинска собственост е с краен срок до 30.06.2024 г., поради което е налице нарушение на чл.56а, ал.1 ЗУТ и чл.46, ал.1, т.2 и 6 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив, съответно преместваемият обект подлежи на премахване принудително по ред, определен в наредбата. Съответно, с оспорената заповед е наредено премахване на процесните преместваеми обекти.

В административната преписка е приложено решение от 06.08.2024 г. (л.14-15) на кмета на община Пловдив за спиране на производството по заявление вх.№ 24Ф-3283 от 14.06.2024 г., подадено от „Бурнарски“ ЕООД, за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост за разполагане на мобилна количка, намиращо се в [населено място], [улица]с ъгъла на [улица], за периода 01.07.2024 г. – 30.09.2024 г. за площ от 3 кв. м, до приключване на административно дело № 1656 по описа на АС Пловдив за 2024 година.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че предмет на цитираното дело е решение № 199, взето с протокол № 10 от 20.06.2024 г. на Общински съвет Пловдив, с което са одобрени схеми за определяне на зони за разполагане на преместваеми обекти на територията на публичните пространства на пешеходна зона І на [населено място]: площад „Централен“, ул. „Княз Александър І Батенберг“, площад „Римски стадион“, [улица]до пешеходен мост и прилежащите пешеходни пространства – пешеходна зона А, зона Б, зона В и зона Г. Жалбоподател по делото е „Бурнарски“ ЕООД. Делото е насрочено за първо заседание на 23.10.2024 г., като все още няма произнасяне на съда. Т.е., към настоящия момент производството по подаденото на 14.06.2024 г. заявление за издаване на ново разрешение за ползване на място общинска собственост, находящо се в зона А – Централна градска част, е спряно поради неприключилото съдебно производство по административно дело № 1656 по описа на АС Пловдив за 2024 година и в полза на дружеството-жалбоподател няма издадено разрешение за ползване на общинско място в обхвата на [улица]с ъгъла на [улица]за периода след 30.06.2024 г., който факт не е спорен между страните по настоящото дело.

В хода на съдебното производство не се събраха нови доказателства. Страните нямат спор по фактите. Спорът е правен и касае правилното приложение на материалния закон и спазването на административно-производствените правила.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.

Съгласно чл.56а, ал.1 ЗУТ части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти – публична общинска собственост, могат да се ползват за извършване на търговска и/или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи – открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни, въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината. А съгласно чл.56а, ал.4 ЗУТ при констатиране на нарушение по ал.3 (извършване на дейност по ал.1 без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение) съоръжението, послужило за осъществяване на дейността, се премахва принудително по ред, определен с наредбата по чл.56, ал.2 или по чл.13а. Доколкото в случая по безспорен начин е установена липсата на разрешение и този факт не се оспорва от дружеството-жалбоподател, безспорно е налице хипотезата на чл.56а, ал.4 ЗУТ за издаване на заповед за премахване на процесния преместваем обект.

В този смисъл, противно на заявеното от жалбоподателя, фактическите основания за издаване на заповедта за премахване на преместваемия обект се явяват безспорно доказани и те са в достатъчна степен конкретно и ясно описани в обстоятелствената част на оспорената заповед. Затова и фактът, че като правно основание за издаване на оспорената заповед не е посочена нито една от хипотезите на чл.57а, ал.1 ЗУТ, в случая, не може да се квалифицира като съществено нарушение на изискването за форма, доколкото установените факти по безспорен начин определят и правното основание – чл.57а, ал.1, т.2 ЗУТ – обектът е поставен без правно основание, тъй като срокът на разрешението за ползване на място общинска собственост е изтекъл на 30.06.2024 г. и ново разрешение не е издадено.

В случая правилно административният орган е посочил като правно основание за издаване на оспорената заповед чл.56а, ал.4 ЗУТ и приетите въз основа на дадената законова делегация наредби на Общински съвет Пловдив – Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив и Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. В този смисъл съдът намира, че изискването за форма е спазено, оспорената заповед съдържа правилните правни основания, на които е издадена, като за жалбоподателя не е създадена каквато и да било неяснота, която да препятства реализиране на правото му на защита.

Без правно значение за законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че жалбоподателят своевременно е подал заявление за издаване на ново разрешение за ползване на място общинска собственост. На съда е служебно известно, че Административен съд Пловдив с определение № 8076 от 24.09.2024 г. по адм. дело № 1810/2024 г. е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на община Пловдив по заявление вх.№ 24Ф-3283 от 14.06.2024 г., а с определение № 8470 от 08.10.2024 г. по адм. дело № 1811/2024 г. е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на община Пловдив по заявление вх.№ 24Ф-3283 (2) от 14.06.2024 г. Следователно, по подадените заявления кметът на община Пловдив не се е произнесъл, тъй като е спрял производствата поради наличие на преюдициален съдебен спор – адм. дело № 1656 по описа на АС Пловдив за 2024 година, което не е приключило към настоящия момент, както се каза вече, и който факт прави напълно обоснован изводът на административния орган, че към момента на издаване на оспорената заповед липсата на ново разрешение за ползване на място общинска собственост е безспорно доказана.

Нормата на чл.56а, ал.4 ЗУТ е императивна и кметът действа в условията на обвързана компетентност, т.е., няма право на преценка, а задължително следва да издаде заповед за премахване на преместваемия обект, поставен без разрешение за ползване на общинското място.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по чл.57а, ал.2 ЗУТ, изискваща преди издаване на заповедта за премахване обстоятелствата, налагащи премахването, да бъдат установени с констативен акт, съставен от общинските служители по контрол на строителството, тъй като служителите на Пловдивския общински инспекторат са именно общински служители по контрол на строителството, а от друга страна, мястото, където е ситуирано процесното преместваемо съоръжение се намира в централната градска част на [населено място], в която съгласно чл.46, ал.2 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив отклоненията от изискванията на наредбата се установяват с констативен акт, съставен от именно от служителите на Пловдивския общински инспекторат. Т.е., не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, защото, дори да се приеме за основателно възражението на дружеството-жалбоподател, че служителите на Пловдивския общински инспекторат не са служители по чл.223, ал.2 ЗУТ, установените при проверката факти са действителни, истинни и не са опровергани в хода на съдебното производство, правата на жалбоподателя за участие в производството по издаване на оспорената заповед не са били нарушени, не е било нарушено и правото му защита. Следователно, констатирането на съществено нарушение на административно-производствените правила и отмяната на издадения в такова опорочено производство административен акт има смисъл, единствено и само, ако връщането на производството в начална фаза се налага заради преценка на факти и доказателства, които са съществували още преди или към момента на издаване на отменения административен акт, но са били игнорирани от административния орган. Настоящият случай категорично не е такъв, защото в съдебното производство не бяха представени разрешение за ползване на място общинска собственост за периода след 30.06.2024 г. Следователно в настоящия случай отмяната на оспорената заповед не би довела до различен краен резултат, защото не са налице такива релевантни към казуса доказателства, които да не са били установени и преценени от кмета на общината при издаване на заповедта.

Противно на заявеното от жалбоподателя, спазена е и целта на закона – да се премахват преместваеми обекти, които са поставени в нарушение на изискванията на ЗУТ или на други изисквания, определени с нормативен акт, каквито са наредбите на Общински съвет Пловдив, за тяхното поставяне и съществуване. Оспорената заповед не засяга никакви права и законни интереси на дружеството, тъй като към момента на нейното издаване дружеството вече не е притежавало право на ползване на общинското място в обхвата на [улица]с ъгъла на [улица], защото издаденото разрешение се е отнасяло за времето до 30.06.2024 г.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото, като основателно, следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на община Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Пловдив, ІІI състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], [адрес], представлявано от управителя М. Л. Б., срещу заповед № 24ОА-2427 от 10.09.2024 г. на кмета на община Пловдив.

ОСЪЖДА „Бурнарски“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], [адрес], представлявано от управителя М. Л. Б., да заплати на община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.