Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр. Пазарджик, 12.06 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 156 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Панагюрище ,
постановено по гр.д.№ 176 по описа на съда за 2020 година е признато за установено по отношение на „Ц.К.Б.“ АД, с ЕИК -*********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. „Ц.Ш.“ № 87, представлявано от изпълнителния директор Г.Д.К.
и прокуриста Т.А.А. и Е.С.А., с ЕГН- **********, със съгласието на своя баща и
законен представител С.И.А., с ЕГН- ********** и А.С.А., с ЕГН -**********,
чрез своя баща и законен представител С.И.А., с ЕГН- ********** ***, като
законни наследници на Л.И. А.,***, починала на 09.01.2015 г., че Е.С.А. и А.С.А.
дължат на „Ц.К.Б.“ АД солидарно, заплащането на сумата от 494,76 лв.
(четиристотин деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща главница по Договор за разплащателна сметка и издаване на
международна кредитна карта Master Card / Visa Фаворит № …., ведно със законната
лихва, считано от 11.01.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 72,78 лв. (седемдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки), за периода от 31.01.2015 г. до 31.03.2017 г., мораторната лихва в
размер на 357,24 лв. (триста петдесет и седем лева и двадесет и четири
стотинки) за периода от 21.01.2015 г. до 11.01.2019 г., както и дължими такси,
в размер на 100,20 лв. (сто лева и двадесет стотинки).
Осъдени са Е.С.А., с ЕГН -**********, със
съгласието на своя баща и законен представител С.И.А., с ЕГН- ********** и А.С.А.,
с ЕГН- **********, чрез своя баща и законен представител С.И.А., с ЕГН- **********
***, като законни наследници на Л.И. А.,***, починала на 09.01.2015 г.,
солидарно, да заплатят на „Ц.К.Б.“ АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „Ц.Ш.“ № 87, представлявано от изпълнителния
директор Г.Д.К. и прокуриста Т.А.А., със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ю.А.М.
от ПзАК, сумата от 692,00 лв. (шестстотин деветдесет и два лева), която сума
представлява сбор от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева)- държавна такса по
настоящото гражданско дело, сумата от 300,00 лв. (триста лева) – депозит за
изготвяне на съдебно- счетоводна експертиза, 302,00 лв. (триста и два лева)-
адвокатско възнаграждение, 15,00 лв. (петнадесет лева) -за призоваване на един
свидетел.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Е.А.
и А.А., действащи като непълнолетен и съответно малолетен със съгласието и чрез
своя баща.
Обжалват решението изцяло .
На първо място се излагат доводи за недопустимост на
решението на две основания.
Подържат ,че недопустимостта на решението произтича от
специалните характеристики на заповедното производство и последващото исково
такова, което поставя специални процесуални предпоставки за съществуването на
правото на иск .Тъй като исковото производство е продължение на заповедното,то следва да е налице идентичност между заявеното
в заповедното производство и предявените
искове по реда на чл.422 от ГПК.
В конкретния случай и в хода на исковото производство
ищецът отчасти допълнил и конкретизирал предявените установителни искове по
чл.422 от ГПК. В същото време в заповедното и в исковото производство като
негово продължение липсвали твърдения относно основанието и изискуемостта на
заявените вземания.
В подаденото заявление по чл.410 от ГПК в т.9
заявителят-ищец е посочил размерите на вземането му и че същото произтича от
договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта с
титуляр Л.А.-починала.
В т.12 от заявлението, където заявителят следва да
посочи в пълнота обстоятелства относно вземането му- правопораждащ юридически
факт/и, страни, предмет, изискуемост, е посочено: „Приемане на наследство".
В т.14 от заявлението заявителят е посочил договора за
кредит, приемане на наследство, краен срок на издължаване- 31.08.2017г.
Посочено е, че всеки един от длъжниците отговаря съобразно наследствените му
права.
В подаденото заявление по чл.410 от ГПК липсвали
обстоятелства относно размера на наследствените права на наследниците и точният
размер на претендираните от всеки един от наследниците суми съобразно
наследствения им дял.
Не били изложени обстоятелства за това въз основа на
кои разпоредби от договора е настъпил крайния падеж на задълженията на дата
31.08.2017 г, доколкото представеният договор за кредит и анексът към него
предвиждат автоматично подновяване при липса на изрично изявление за
прекратяване на договора от страна на кредитополучателя съответно неговите
наследници. Нямало въведени обстоятелства в заявлението кога е прекратен
договора и на какво основание предвид обвързаността на изискуемостта на
задълженията с прекратяване на договора съгласно посочената в извлечението на
банката разпоредба на чл.6 т. 1 от договора.
Едва в исковия процес, като продължение на
предварително проведеното заповедно производство, били въведени обстоятелства
относно наследствените квоти на наследниците и точния размер на дължимите от
тях задължения съобразно наследствените им квоти, което считат за недопустимо
да се конкретизира едва в предявените установителни искове по чл.422 от ГПК.
Твърдят ,че е нарушено и диспозитивното начало в
процеса.
Чрез постановения съдебен акт била ангажирана
солидарната отговорност на жалбоподателите ,каквото искане не било направено.
Първоинстанционният съд следвало да уважи исковете по
чл.422 от ГПК за всеки един от жалбоподателите,
като посочи установените по отношение на всеки един от наследниците задължения .
Основното искане е решението да бъде обезсилено като
недопустимо и производството прекратено или върнато за произнасяне по
предявените искове от друг състав.
Изложени са доводи и за правилността на съдебния акт
,които са идентични с тези ,подържани пред първата инстанция.
В постъпилия писмен отговор от ответника по
жалбата ЦКБ АД С. се подържа, че не са
налице претендираните непълноти и различия в обстоятелствата, описани в
заповедното и в исковото производство. Обстоятелствата, изложени в исковата
молба били идентични с тези, заявени в заповедното производство.
В т.14 от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
вх.№86/11.01.2019г се съдържа пълно изложение на обстоятелствата, от които
произтича вземането, а именно сключения на 20.08.2012г между ЦКБ АД и Л.И. А.,
ЕГН ********** договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MasterCard/VISA Фафори…. от 20.08.2012г. за сумата 500 лв, анексиран на 09.09.2014г и с
краен срок на издължаване 31.08.2017 г. В Заявлението било посочено
обстоятелството, че титулярът по договора за кредит е починал, поради което и
на основание чл.51 от ЗН по молба на ЦКБ АД е образувано гр.д. № 791 /2018г. по
описа на Районен съд Панагюрище, в хода на което законните наследници Е.С.А. и А.С.А.
са приели наследството. В заявлението било посочено също така, че до
наследниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, които са получени,
но до настоящия момент не са погасили задължението. Като доказателства към
посоченото заявление са приложени всички документи, от които произтича
вземането, а именно: договор за разплащателна сметка и издаване на международна
кредитна карта MasterCard/VISA Фафорит№ …. от 20.08.2012г., Анекс от
09.09.2014 г., покани за доброволно изпълнение,удостоверение за наследници и
решение по гр.д. № 791 /2018г. по описа на Районен съд Панагюрище.
В т.9 от
заявлението бил посочен точния размер на всяко едно от задълженията - за главница,
договорна лихва, просрочена лихва и такси, а в т. 14 е заявено, че всеки един
от наследниците дължи сума, съразмерна на наследствените му права. По идентичен
начин в исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основава
вземането, като е поискано от съда да приеме за установено съществуването на
вземане на ЦКБ АД от ответниците, съразмерно на наследствените им права за
конкретно посочените суми за главница, договорна лихва, просрочена лихва и
такси.
Обстоятелството, че в заявлението не са вписани
изрично наследствените квоти не водело до недопустимост, тъй като в конкретния
случай наследствените квоти произтичат директно по силата на Закона за
наследството и не са обект на доказване. От приложеното към заявлението
удостоверение за наследници било видно, че ответниците са син и дъщеря на
починалия длъжник Л.А., от което по силата на чл. 5, ал.1 от ЗН автоматично
следва, че ответниците са носители на 1/2 от
наследствените права на наследодателя си.
Във връзка с направените възражения от ответниците и с
оглед прецизиране на исковата молба била депозирана молба с
вх.№2712/29.08.2019г, в която е посочено цифровото изражение на наследствените
квоти по отношение на претендираните главница, договорна лихва, просрочена
лихва и такси. Посочената молба не била допълване, а пояснение на исковата
претенция.
Неоснователно се подържало, че в заявлението липсват
обстоятелства относно настъпване на изискуемостта, тъй като посоченият в
заявлението краен срок на издължаване 31.08.2017г е основанието за настъпване
на изискуемостта. Това основание е намерило израз в представеното като
доказателство към заявлението извлечение от счетоводните книги на ЦКБ АД, в
което е посочено, че крайният срок на погасяване е равен на срока на валидност
на картата- 31.08.2017 г. Съгласно чл.2, ал.1, изр.З от договора, кредитът се
предоставя от датата на подписване на договора за срок, равен на срока на
валидност на картата, а съгласно чл.1, ал.1, изр.З, срокът на валидност на
картата е две години, считано от последния ден на месеца на издаването й, а с
представения анекс срокът на валидност на картата е удължен от две на три
години.
В писмения отговор доводи по отношение на подържаното
второ основание за недопустимост на решението не са изложени.
Преди да обсъжда доводите на страните по съществото на
спора ,съдът намира ,че следва да отговори на въпроса за допустимостта на
съдебното решение,тъй като освен ,че има изложени доводи то и негово задължение
е да провери служебно валидността и
допустимостта на съдебното решение.
При тази проверка ,съдът прие,че се касае за
недопустимо съдебно решение.
В исковата си молба „Ц.К.Б.“ АД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул. „Ц.Ш.“ № 87, представлявано от изпълнителния
директор Г.Д.К. и прокуриста Т.А.А., със съдебен адрес:***, чрез адвокат Ю.А.М.
от ПзАК, срещу Е.С.А. и А.С.А. -и двамата чрез законния си представител С.И.А.,***,
като законни наследници на Л.И. А., твърди, че с Договор за разплащателна
сметка и издаване на международна кредитна карта, „Мастер Карт Виза Фаворит“ № ….
от 20.08.2012 г., изменен и допълнен с Анекс от 09.09.2014 г., банката- ищец са
издали на Л.И. А. международна кредитна карта Chip Visa
CCB-Bulgaria Air Classic-Фаворит, по
която е предоставен кредитен лимит в размер на 500,00 лв, при годишна лихва
върху използваната част от кредитния лимит в размер на 15,75% за частта от
плащания при търговци, при неползване на гратисен период и при теглене на пари
в брой. Сочат, че Л.И. А. е използвала предоставения й кредитен лимит, с краен
срок за погасяване – крайния срок на валидност на картата – 31.08.2017 г.,
поради което към този момент Л.А. е следвало да погаси всички свои задължения,
включително главница, лихви, такси, комисионни и разноски до 31.08.2017 г.
Кредитополучателката Л.А. починала на 09.01.2015 г.,
като е оставила за свои законни наследници дъщеря си Е.С.А. – непълнолетна и А.С.А.
– малолетен, които по реда на чл. 51 от ЗН и в хода на гр. дело № 791/2018 г.
по описа на Районен съд Панагюрище са приели наследството чрез техния баща и
законен представител С.И.А..
С покана № 811-.. от 21.12.2018 г., ответниците били
уведомени за задълженията на наследодателката си по Договор за разплащателна
сметка и издаване на международна карта „Мастер Карт Виза Фаворит“ № …. от
20.08.2012 г. и не са извършени плащания за погасяването на сумите, поради
което банката- ищец са предявили Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Сочат, че въз основа на посоченото заявление е
образувано ч. гр. дело № 23/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд и е
издадена иЗаповед № 17/15.01.2019 г. Банката- ищец сочат, че длъжниците Е. и А.
А. са подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
„ЦКБ“ АД молят да бъде прието за установено, че между
страните по делото съществува облигационно правоотношение, по силата на което
ответниците Е.С.А. и А.С.А., със съгласието на нейния баща и законен
представител – за първата ответница и чрез неговия баща и законен представител С.И.А.
-за втория ответник, съгласно което, ответниците дължат съразмерно на
наследствените им права (по 1/2 ид. част за всеки един), заплащането на
главница в размер на 494,76 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.01.2019 г. до окончателно изплащане на кредитното задължение,
ведно с договорна лихва в размер на 72,78 лв., за периода от 31.01.2015 г. до
31.03.2017 г. и мораторна лихва, в размер на 357,24 лв. за периода от
21.01.2015 г. до 11.01.2019 г., както и такси в размер на 100,20 лв.
В писмения си отговор ответниците подържат доводи за
недопустимост на претенцията ,идентични с тези , обосноваващи първото им
основание за недопустимост на решението , респективно на предявения
иск.Обсъждат отразеното в т.9,12 и 14 от заявлението,като считат,че в исковата
молба липсват обстоятелства относно размера на наследствените права ,не са
изложени обстоятелства въз основа на кои разпоредби и защо се приема
настъпването на крайния падеж на
договора .Нямало яснота относно прекратяването на договора във връзка с чл.6.1
от него.
Съдът е изготвил доклад по делото ,в който без мотиви
е приел,че предявеният иск е допустим.
По повод възраженията на ответниците в отговора ищецът
е подал молба ,в която е посочил по размер претенцията си по отношение на всеки
от ответниците,направил е уточнения във връзка с момента на настъпване падежа
на договора ,както и доказателствени искания по повод възражения относно
отправените покани за плащане.
Съдът , като прецени начина ,по който е заявено
искането в производството по чл.410 от ГПК и в исковата производство намира ,че
доводите за недопустимост на иска са несъстоятелни.
В заявлението по реда на чл.410 от ГПК са изложени
всички обстоятелства ,на които се основават исковете,като те са идентични с
тези изложени в исковата молба.Действително в заявлението е посочено ,че
претенцията срещу длъжниците е за всеки от тях според наследствените им права
,като не е конкретизирана по размер ,но така заявена тя е определяема.
Конкретизирането и по размер по отделно за
главница,лихви и разноски по отношение на всеки от тях не представлява въвеждане
на нови различни обстоятелства от тези в заповедното производство.Изложени са
обстоятелства относно основанието на претенцията – наличие на договор
,твърдения за настъпила изискуемост ,основание за отговорността на лицата ,които
следва да бъдат проверявани при произнасяне по съществото на спора.
Поради това съдът счита ,че предявеният иск не е
недопустим и не е налице недопустимост на решението , поради произнасяне по
непредявен иск.
Основателно според съда обаче се подържа ,че решението
е недопустимо ,поради начина по който съдът се е произнесъл.
Както в заповедното , така и в исковото производство
са предявени отделни искове по отношение на всеки от ответниците,който както правилно се подържа от ищеца носят
отделно отговорност , която по размер се определя от наследствените им права –
в конкретния случай по равно.
Съдът,като е изложил доводи относно основателността на
претенцията в мотивите си е приел,че двамата ответници „дължат солидарно и
съразмерно с наследствените си права“.
В диспозитива на решението ги е осъдил да заплатят
солидарно цялата сума,тоест уважил е исковете на практика в пълен размер по
отношение на всеки от тях.
Това произнасяне е произнасяне по непредявени искове.
Въззивното
решение е процесуално недопустимо.
При постановяването
му съдът не се е произнесъл по исковете, предявени от ищеца, при условията на
самостоятелно предявени права, разделно срещу всеки от ответниците. Съдът е
задължен да произнесе по предмета на спора, с който е сезиран, така както той е
заявен от ищците в исковата молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум.
Както ищците, така и ответниците имат правен интерес от решение, което да се
ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на заявеното в исковата молба
спорно материално право. Разглеждането на иск, който не е предявен, и не
разглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното
начало в исковия процес, което има за последица обезсилване на недопустимото
решение. В този смисъл съдът дължи произнасяне по самостоятелните искове на ищеца,
предявени към ответниците, в рамките на заявените претенции. При кумулативно
обективно съединяване на искове се постановява решение по всеки един от тях.
Общото произнасяне по исковете срещу двамата ответници не държи сметка за претендираните
от ищеца права /Решение по т.д.№700/2008 г. І т.о. ВКС/
Действително
наличието или не на солидарна отговорност
е въпрос на приложение на материалния закон и ако претенцията е
предявени за реализиране на солидарна отговорност ,но съдът стигне до извод ,че
ответниците отговарят разделно ,може да се произнесе по този начин .
Както е прието в
определение № 120/06.03.2009 г. по ч. гр. дело № 2350/2008 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС (постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК) и решение №
350/20.10.2015 г. по гр. дело № 1730/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС когато
ищецът/ищците подържат искане за солидарно присъждане, съответно – осъждане,
тогава съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да
установи характера на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли
солидарност, и ако – не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или
всеки един от ответниците дължи и в какъв размер – в рамките на общо заявената
сума. Когато с исковата молба се претендира солидарност (активна или пасивна),
а такава предвид материалното правоотношение, не е налице, за съда съществува
задължение по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера на търсената сума по
всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в
рамките на уточнените субективно съединени искове. Това е така, защото когато е
сезиран за нещо повече от действително дължимото, съдът не само има право, но и
е длъжен да се произнесе за по-малкото. При солидарността е така – всеки от
солидарните кредитори има право, съответно – всеки от солидарните длъжници
отговаря за размера на цялото вземане. Ако ищецът/ищците подържат искането си
за солидарно осъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне
с акта по същество, с което, като установи същността на спорното
правоотношение, отхвърля претенцията (искането) за солидарно получаване/плащане
на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните
субективно съединени претенции. Въпросът дали е налице солидарност (активна или
пасивна), е материалноправен въпрос по основателност, а не процесуалноправен
въпрос по допустимост на иска и производството по него.
Конкретната
ситуация не е такава.Предявени са два иска и съдът дължи произнасяне по всеки
от тях – с отделен диспозитив, по отношение на всеки от ответниците, в рамките
на заявената претенция.
Дори да беше
стигнал до извод ,че отговорността е солидарна при липса на искане в такъв
смисъл ,съдът не би могъл да се произнесе по този начин ,тъй като това би
представлявало както произнасяне вповече от поисканото ,така и произнасяне по
непредявен иск.
Като е
постановил съдебния си акт така ,съдът е постановил едно недопустимо решение
,което следва да бъде обезсилено и делото върнато на друг състав на
първоинстанционния съд ,който да се произнесе по предявените искове.
Разноски с оглед
изхода на спора пред тази инстанция не се дължат.те следва да бъдат присъдени
при решаването на делото по същество.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОБЕЗСИЛВА решение
на Районен съд Панагюрище , постановено по гр.д.№ 176 по описа на съда за 2020
година.
Връща
делото на друг състав на Панагюрския районен съд за постановяване на решения по
предявените искове.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.