№ 19800
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20221110155022 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. К. Р. срещу ответника “Алба
Център” ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителните искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 200 КТ, вр. чл.
52 ЗЗД.
Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № 113/19.09.2021 г. е
заемала при ответника длъжността „Оператор контактен център“. На
25.05.2022 г., излизайки за регулярна почивка, слизайки по стълбите на
работното си място, падналата и наранила дясното си коляно. Поради силната
болка и невъзможността да ходи, посетила УМБАЛ “ИСУЛ”, гр. София,
където било установено, че е получила контузия на дясното коляно и дясната
подбедрица. Поради нестихващите болки, наличието на оток в коляното и
накуцваща походка, впоследствие било направено изследване ЯМР, което
установило разкъсване на менискуса.
За отстраняване на увреждането се наложило да претърпи оперативно
лечение, за което била хоспитализирана в периода от 02.08.2022 г. до
04.08.2022 г. Във връзка с медицинските интервенции ищцата заплатила
сумата от 1 300 лв. за извършването на операцията, както и 310 лв. за
магнитен резонанс и 40 лв. за преглед при специалист.
Твърди, че вследствие на увреждането е претърпяла и неимуществени
вреди – месец пълно обездвижване, силни болки и страдания, болезнени
движения, необходимост от постоянна помощ. Сочи, че и към настоящия
момент се придвижва с патерици, кракът й е оточен, с намалена подвижност.
Посочва, че травмата се е отразила на психиката й, не може да спи, изпитва
тревожност, понижено настроение. Твърди развито посттравматично стресово
разстройство.
1
Сочи, че инцидентът е деклариран, като злополуката е призната за
трудова с Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ – София
град.
С оглед на това отправя искане ответникът-работодател да бъде осъден
да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищцата в резултат на
трудовата злополука, а именно: 1650 лева - обезщетение за имуществени
вреди, равняващи се на сторените разходи за диагностика и оперативно
лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
/11.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 40000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на трудовата злополука /25.05.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, но
оспорва наличието на влязъл в сила административен акт за признаване на
злополуката за трудова. Твърди, че е осигурил здравословни и безопасни
условия за труд, стълбището е било почистено и обезопасено, поради което
падането на ищцата /осъществило се извън времето на разрешената й по
график почивка/, се е случило изцяло по нейна вина - поради проявена груба
небрежност. Счита, че след инцидента е продължила да идва на работа, поради
което сама е допринесла за влошаването на здравословното си състояние.
С оглед изминалия значителен период от време след инцидента и
констатациите за “прясно скъсване” в медицинската документация, оспорва
наличието на причинна връзка между скъсването на менискуса и падането на
ищцата.
Сочи, че болничния лист от 27.05.2022 г. е издаден със задна дата /от
25.05.2022 г. - датата на инцидента/, без законово основание.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че описаните в
исковата молба вреди са настъпили в резултат на трудова злополука, за която
отговаря работодателят, сочи, че не оспорва размера на претенцията за
имуществени вреди, но счита претенцията за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лв. за прекомерна. Посочва, че на 17.11.2022 г. трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено, поради което размерът на
обезщетението за вреди, за които работодателят отговаря, следва да бъде
ограничен до тази дата.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията
на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е по делото, а и се установява от представения трудов
договор, че към датата на злополуката, ищцата е работила по трудово
правоотношение в ответното дружество, като е заемала длъжността
2
“Оператор, контактен център”.
От представените и приети по делото декларация за трудова злополука
от 31.05.2022 г., изходяща от работодателя, както и от влязлото в сила в хода
на процеса /след постановяване на решение № 8973/19.07.2024 г. по а.д. №
1207/2024 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 6726/07.11.2023 г. по
а.д. № 7391/2023 г. на АССГ/ разпореждане № 31688/01.06.2022 г. на ТП-
София град на НОИ, се установява, че настъпилата на 25.05.2022 г.
злополука /падане от страна на ищцата при слизане по стълбите в сградата на
дружеството-ответник, вследствие на което е получила контузия на дясно
коляно и дясна подбедрица/ е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1
КСО.
Не е спорно между страните и се установява от представените по делото
болнични листове, че ищцата е била временно нетрудоспособна за периода от
датата на трудовата злополука до 03.09.2022 г. Обстоятелството, че
болничният лист от 27.05.2022 г. /л. 15/ е издаден за минал период - считано от
25.05.2022 г., поради късното му поискване от пострадалия, е ирелевантно за
настоящото производство.
Не е спорно между страните и се установява и от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. /л. 80/, че инцидентът е
настъпил на процесната дата /25.05.2024 г./, около 16:20 часа, когато
свидетелката чула шум от падане на чаша по стълбището, което водело от
втория етаж на сградата, където работили с ищцата, до паркинга, където
излизали за почивка. След като отишла на място, свидетелката разказва, че
видяла ищцата, която била седнала на табуретка и се оплаквала от болки в
десния крак. Разказала й, че паднала по стълбището, докато слизала.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
непосредствено след инцидента, ищцата е била откарана до болница от екип
на Спешна медицинска помощ, като е била прегледана от специалист по
ортопедия и травматология /л. 47-48/, установил нанесени травматични
увреждания в областта на дясната коленна става. Дадени са предписания за
покой, обезболяване, криотерапия, имобилизация и преглед от специалист
след 7 дни.
От показанията на свидетеля С., както и от направеното извънсъдебно
признание от страната, обективирано в съдебно-медицинската експертиза /л.
116/, се установява, че в първите два дни непосредствено след инцидента
ищцата се явила на работа, а чак след това излязла в отпуск поради временна
нетрудоспособност.
Установява се от представената медицинска документация, че на
29.06.2024 г. на ищцата е извършено МРТ изследване на дясна коленна става
/л.12/, за което е заплатена сумата от 310 лева. Съгласно заключението от
проведеното изследване са установените интрасубстанциална лезия на
дорзалния рог на медиалния менискус; суспектни данни за частично
разкъсване на медиалния пателарен ретинакулум с едем по хода му, както и
3
едем в подкожната мастна тъкан медиално.
От представената по делото Епикриза от 04.08.2022 г. /л. 13/ се
установява, че на 02.08.2022 г. е проведената оперативна намеса -
артротоскопия на дясна коленна става, като е извършена резекция на
увредената част от менискуса. Видно от представената фактура и касов бон,
цената на извършената интервенция, заплатена от ищцата, възлиза на сумата
от 1300 лева.
От приетата, неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза
/л. 106-120/, изготвена на база наличните по делото медицински документи и
след извършен от вещото лице преглед на ищцата /през месец ноември 2023
г./, както и от проведеното изслушване на вещото лице в проведеното по
делото открито съдебно заседание от 23.11.2023 г. /л. 126/ се установява, че
ищцата е претърпяла травма на менискуса на десния си крак, представляващ
вътреставна структура, находяща се между бедрената кост и големия пищял.
Сочи, че се касае за разкъсване в ограничена задна част на менискуса, чийто
ефект е болка, ограничаване в движенията и събиране на течност в ставата,
което видимо изглежда като оток, накуцване с увредения крак. Разяснява, че
за да се получи това увреждане е необходима голяма сила на въздействие, като
не е възможно то да се получи от обичайни дейности от ежедневния живот.
Сочи, че от медицинска гледна точка са налице основания да се приеме,
че травмата на менискуса стои в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента, както по давност, така и по механизъм на травмообразуване.
В ОСЗ разяснява, че проведеното лечение е правилно, като ЯМР
изследването /което единствено може да установи нанесената мекотъканна
трамва/, традиционно се провежда след първите 10-14 дни от нараняването,
тъй като първоначалните оток и хематома препятстват правилното
диагностициране. Разяснява, че “прясно разкъсване” означава такова,
настъпило в период от няколко месеца преди изследването.
Категоричен е, че от медицинската документация и проведените
изследвания не се установява предходно претърпяна от ищцата травма на
същия крак.
Сочи, че пълно възстановяване от инцидента е невъзможно, но след
извършеното оперативно и рехабилитационно лечение, възвръщането към
обичайните дейности от ежедневния живот е очакваемо.
Сочи, че средният възстановителен период е около 2,5 - 3 месеца, при
необходима имобилизация на крайника за период от 14-21 дни,
характеризиращ се с първоначално интензивни и постепенно отслабващи
болки. В случая на ищцата, след проведения преглед, вещото лице разяснява,
че е достигната максималната терапевтична цел на лечението, като
възстановяването /около година и половина след инцидента/ е почти пълно,
като все още се наблюдават лек оток, ненапълно възстановена подвижност на
ставата и болков синдром.
Сочи, че лекостепенното намаление на обема на движенията при
4
флексия е вероятно с постоянен характер, като това се отнася и по отношение
на изпитваните от ищцата болки, чието проявление би се засилвало при лошо
време и натоварване.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
К.Р.Ю. - баща на ищцата, които съдът кредитира при условията на чл. 172
ГПК, се потвърждават механизма на получената травма и проведените
медицински интервенции. Свидетелят сочи, че дъщеря му е изпитвала
постоянни силни болки след инцидента, ползвала е шини за обездвижване,
които не е сваляла и докато спи, тъй като кракът й я е болял при сгъване. Не
можела да се придвижва сама, поради което ползвала патерици - и преди, и
след операцията, които взели назаем от приятели. Разказва, че след инцидента
дъщеря му отишла в дома на родителите си, за да й помагат с обслужването,
като останала там до Нова година. Изпитвала постоянна силна болка, налагало
се да лежи, тревожила се дали ще се оправи, страхувала се дали ще се
възстанови, тъй като обичала движението и спорта /била бивш спортист/, това
я потискало. Сочи, че имала нужда от чужда помощ в ежедневието си до около
месец след операцията, но майка й продължила да й помагала с къпането и
след това. Свидетелят й помагал с придвижването по стълбите, тъй като не
можела да се справя сама. Сочи, че към датата на депозиране на показанията
вече няма нужда от чужда помощ, но изпитва болки при продължително
стоене права, взима обезболяващи медикаменти. Сочи, че дъщеря му е със
силен характер и е успяла да се възстанови психически, но след инцидента се
е била затворила в себе си притеснявала се дали ще е както преди.
По делото не са ангажирани други, релевантни за спора, доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 200, ал. 1 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване (ал. 3).
За да възникне имуществена отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно
и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между ищеца и
ответника; 2) злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
5
трудовото правоотношение, призната за трудова по законоопределения ред; 3)
вреда, водеща до неблагоприятни последици, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от пострадалия и/или в намаляване на актива на
имуществото му, респективно – пропускане на възможност да увеличи
същото; 4) причинно - следствена връзка между злополуката и причинените
вреди, тоест те да са закономерна, естествена последица от злополуката, която
е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност
на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от
трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от
травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка
между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ,
работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на
работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от
задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.
В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането,
допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението
може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима
грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй като отговорността
на работодателя по чл. 200 КТ е гаранционно - обезпечителна и има обективен
характер, т. е. тя е отговорност за обезщетение, за обезвреда, и не
представлява санкция за неправомерно поведение на работодателя (в
посочения смисъл - решение № 129/19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV г.
о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
В настоящия случай, съдът намира, че всички горепосочените
правопораждащи факти са доказани по делото.
Безспорно е наличието на трудово правоотношение между страните, в
срока на действие на което и в рамките на работното си време /при излизане за
почивка/, ищцата е паднала при слизане по стълбите в ответното предприятия,
в резултат на което е увредила десния си крак.
Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване на трудова
злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна
отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване,
6
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След
извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на
злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. От една
страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален
удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за
наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото
в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд,
разглеждащ спора по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда
въпросът, доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната
работа по трудовото правоотношение (така решение № 1247/09.12.2008 г. по
гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, III г. о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр. д. №
204/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013
г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Получените в резултат на трудовата злополука от ищеца телесни
увреждания са установени както от изготвената СМЕ, която съдът кредитира
изцяло като компетентно изготвена и в пълнота отговаряща на поставените
задачи, така и от приложената медицинска документация и от показанията на
свидетеля Юсеинов, които, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, съдът
кредитира изцяло, като непротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал.
От експертното заключение на СМЕ се установява и причинно -
следствената връзка между злополуката и причинените имуществени и
неимуществени вреди.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника по
чл. 200 КТ подлежи на ангажиране.
По отношение на иска за обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди:
С оглед изложеното до тук, съдът намира същия за изцяло доказан по
своето основание, доколкото вещото лице сочи, че извършените разходи за
преглед от специалист, МРТ изследване и оперативна интервенция са били
наложителни за правилното лечение на ищеца и са в причинно-следствена
връзка с инцидента.
По отношение на размера на претенцията, който не се оспорва от
ответника, съдът намира същия за установен от ангажираните писмени
доказателства - представени разходооправдателни документи, поради което
предявеният иск за сумата от 1650 лева - претърпени имуществени вреди в
резултат от трудовата злополука, се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Върху така претендираната главница следва да бъде присъдена и
своевременно поисканата законна лихва от датата на подаването на исковата
7
молба в съда /11.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска за обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/23.12.1968 г. е
разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът и
степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди, каквито са
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира,
общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.
Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки
случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления
на съответното увреждане и вредите от него.
При така установената по-горе фактическа обстановка, при определяне
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, съдът взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето –
травматично увреждане на десния долен крайник в областта на коленната
става, причинило на ищеца разстройство на здравето, продължило повече от 3
месеца; характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните
увреждания, в това число - необходимостта от получаване на спешна
медицинска помощ непосредствено след инцидента; нуждата от провеждане
на специализирано ядрено-магнитно изследване; необходимостта от инвазивна
медицински интервенции – артротоскопия на дясна коленна става,
съпроводено с двудневен болничен престой; продължителния период на болки,
оток и затруднения в придвижването - както преди, така и след операцията, в
началото интензивни, а в хода на възстановителния период, постепенно
отслабващи, но проявяващи се и понастоящем, наложили прием на
болкоуспокояващи; периода на неработоспособност, продължил до месец
септември /т.е. около 3 пълни месеца/; продължителния период на
възстановяване, който, макар приключил от медицинска гледна точка, не се
характеризира с пълна възстановимост на движенията на крайника, като
според вещото лице пълно възстановяване е невъзможност; необходимостта
от рехабилитация; причинените неудобства в битов и личен план; негативните
емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид
8
увреждане - неудобство и притеснение, вкл. че се налага ангажиране помощта
на близки, състояние на потиснатост, нарушеното чувство за себереализация,
невъзможността на ищеца да полага труд и да упражнява професията си.
Съдът съобрази възрастта, на която ищецът е претърпял злополуката -
42 г., трудоспособна възраст, при която продължителната неработоспособност
се отразява негативно на личностната себеоценка, със съпътстващите
негативни отражения на това състояние върху психиката, върху неговата
личностна, социална и професионална реализация.
На последно място съдът съобрази и съществуващите в страната
обществено - икономически условия към момента на настъпване на
злополуката - 2022 г., както и съдебната практика по сходни казуси през
същия период.
При така извършената преценка, настоящият съдебен състав намира, че
с определянето на обезщетение в размер на 20 000 лв. ще бъде постигнат
справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52
ЗЗД.
Неотносимо към настоящия спор е обстоятелството, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено преди образуване на
настоящото исково производството, доколкото обезщетението обхваща всички
преки и непосредствени вреди, а за ангажирането на отговорността на
работодателя от значение е единствено дали злополуката е настъпила по време
на трудовоправната връзка, а не кога е била прекратена.
По отношение на възражението за наличие на съпричиняване при груба
небрежност от страна на ищеца:
Съобразно установената съдебна практика, при трудовата злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право не представлява психическо
отношение на дееца към извършеното, а се определя като неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма от обикновената, а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Макар и налице обаче,
такова съпричиняване не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя.
9
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основани технологични правила и
правила за безопасност. Поведението на работника следва да бъде окачествено
като груба небрежност, обосноваваща намаляване на дължимото обезщетение
на основание чл. 201, ал. 2 КТ, когато от обстоятелствата е било несъмнено
ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в
нарушение с установените технологични правила и правилата за безопасност,
както и с проведените от работодателя инструктажи за работа, като
работникът е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния
резултат, но се е надявал, че ще ги предотврати - модел на поведение в
гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само
наличието на такова субективно отношение на работника, установяващо се от
обективните му прояви - неполагане на грижа, каквато и най - небрежният би
положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл.
200, ал. 2 КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност
на труда /решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 60/05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение
№ 45/08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/2020 г. на ВКС, III г. о., решение №
268/25.03.2021 г. по гр. д. № 1030/2020 г. на ВКС, IV г. о. и др./
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата
злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал
нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата
при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и мерки за безопасност, че не е положил грижа, каквато
и най - небрежният би проявил при такива обстоятелства. Преценката за
положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови
действия е настъпила вредата. При липса на доказателства за точния
механизъм за настъпване на злополуката и за действията на работника, довели
до увреждането, възражението за съпричиняване поради проявена от
работника груба небрежност не може да се приеме за доказано /в този смисъл
решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на ВКС, IV г. о./
Установеният по делото механизъм на настъпване на инцидента
мотивира настоящата инстанция да приеме, че от страна на ответника не се
установи при условията на пълно и главно доказване да е осъществена
работникът да е действал при груба небрежност.
В случая работодателят е релевирал възражение за съпричиняване по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ при заявено общо твърдение, че пострадалият е
10
действал в нарушение на вътрешните правила за безопасност на труда или в
противоречие с проведени инструктажи, като е акцентирал, че той е осигурил
безопасни условия за труд - обстоятелство, което не е спорно в процеса.
По делото не са събрани никакви доказателства ищецът, по какъвто и да
било начин, да е допринесъл за настъпването на трудовата злополука,
неполагайки дори най-елементарна грижа за запазване на здравето си. При
липсата на данни за причината за настъпване на злополуката, за начина по
който е слизала ищцата, къде и как точно е стъпила и направила ли е
необходимото за безопасното си слизане, не може да се приеме за доказано
твърдението на ответника, че работникът, е проявил груба небрежност,
поради обстоятелството, че е допуснал да падне по стълбите.
Неоснователно е и възражението, че ищцата е допринесла за вредите си
поради обстоятелството, че се е явила на работа в деня след инцидента. Видно
от разясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание,
полученото от ищцата разкъсване на менискуса е настъпило като пряка
последица от травмата, като последващо обичайно движение не би могло да я
причини, а само да засили болковия синдром за този ден.
Както бе посочено, изводът за съпричиняване от страна на работника не
може да почива на предположения, а при липса на доказателства за
осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност
на труда и за механизма на трудовата злополука, категоричен извод за
допусната груба небрежност не може да се направи. По изложените
съображения се налага извод, че поради неоснователност на релевираното
възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ, определеното обезщетение
за вредите от настъпилата злополука не подлежи на намаляване.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен в определения за справедлив размер от 20 000 лева, а за горницата над
тази сума до пълния размер на претенцията от 40000 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Във връзка с момента, от който се дължи лихва върху претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, съдът намира
следното:
Трайна е практиката на съдилищата, съгласно която, лихвата, като
обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди,
произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на
правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента
на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е.
от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността
му. Приема се, че с оглед компенсаторния характер на това обезщетение,
претенцията за периода, предхождащ исковата молба, не представлява отделен
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Посочените правила намират субсидиарно приложение и при
отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на
11
работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално
заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212 КТ. /Така в
решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г. о.
решение Решение № 221 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3869/2019 г., IV г.
о., ГК/
С оглед на това, основателно се явява и искането на ищеца за
присъждането на законна лихва върху главницата от 20000 лева от датата на
настъпване на трудовата злополука до окончателното изплащане на
задължението.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, право на
разноски имат и двете страни в производството, при съобразяване на следното
обстоятелство:
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите независимо от тяхното процесуално качество - ищци или
ответници по трудов спор /чл. 359 КТ/. Безплатността се отнася за всички
държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи
лица и пр./и обхваща всички видове производства, както редовните, така и
извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда.
Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските,
направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била
представлявана от адвокат или юрисконсулт.
Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или
служителя дължи на работодателя на общо основание /чл. 78, ал. 3 ГПК/. Към
тях не следва да се включват разноските за държавни такси и за
възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като такива не
се дължат от работника или служителя по силата на специалния закон./Така и
в определение № 101 от 24.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 555/2010 г., IV г. о.,
ГК/
Предвид изложеното, доколкото по делото ответникът не е претендирал
и доказал извършването на разноски за адвокатско възнаграждение
/представено е единствено адвокатско пълномощно/, разноски в полза на
ответната страна не се следват.
Ищецът своевременно е претендирал присъждането по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. на разноски в полза на адв. М. за оказаната от нея безплатна правна
защита на ищеца в производството пред СРС, съгласно представения на л. 172
от делото договор за правна защита и съдействие.
С оглед на това, съдът, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, определя размера
на дължимото адвокатско възнаграждение по иска за имуществени вреди в
размер на 465 лева, а по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди - размер на 3850 лева.
12
Предвид цялостната основателност на предявения иск за обезщетение на
претърпените от злополуката имуществени вреди, в полза на адв. М. следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 465 лева. Съразмерно на
уважената част от иска за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, в полза на адв. М. следва да бъда присъдената сумата от 1925 лева, или
общия размер на дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната в полза
на ищеца безплатна правна защита възлиза на сумата от 2390 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд и съответната част от дължимата
държавна такса, съразмерно на уважената част от исковете, както и
припадащата се част от сторените за сметка на бюджета на съда разноски, а
именно: 66 лева - държавна такса по иска за обезщетение за имуществени
вреди; 800 лева - държавна такса, съразмерно на уважената част от иска за
неимуществени вреди; 150 лева - половината от внесения за сметка на
бюджета депозит за СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 76 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Алба Център” ООД, ЕИК *********, да заплати на Н. К.
Р., ЕГН **********, сумата от 1650 лева - обезщетение на основание чл. 200,
ал. 1 КТ за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на
злополука от 25.05.2022 г., призната за трудова с Разпореждане № 31688 от
01.06.2022 г. на ТП на НОИ – София град, представляващи сбора от сторени
от ищеца разходи за преглед, ЯМР изследване и оперативно лечение, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба /11.10.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Алба Център” ООД, ЕИК *********, да заплати на Н. К.
Р., ЕГН **********, сумата от 20 000 лева - обезщетение на основание чл.
200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на злополука от 25.05.2022 г., призната за трудова с Разпореждане
№ 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ – София град, изразили се в болки и
страдания в резултат на получена контузия на дясното коляно и дясната
подбедрица на ищеца след падане по стълбището по време на работа в
сградата на работодателя, наложили оперативна намеса, ведно със законната
лихва от датата на трудовата злополука /25.05.2022 г./ до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения иск по чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за разликата над 20 000
лева до пълния размер на претенцията от 40 000 лева.
ОСЪЖДА “Алба Център” ООД, ЕИК *********, да заплати на адв. Н.
А. М., личен номер на адвокат **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
13
сумата от общо 2390 лева - определено от съда адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, за оказана от адв. М. безплатна
правна защита на ищеца пред първата инстанция.
ОСЪЖДА “Алба Център” ООД, ЕИК *********, да заплати на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо 1016
лева - държавни такси и разноски за съдебно медицинска експертиза,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му с препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14