Р Е Ш Е Н И Е
С., 16.04.2015 г.
В
И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание
на шестнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 1980/2008 г., за да се
произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1, пр.3 от ГПК.
Ищцата С.П.Г., ЕГН **********,*** А, твърди, че ответникът претендира
вземане в размер на 103 500 лв. на основание неистински запис на заповед,
който не е подписван от ищцата.
Въз основа на процесния запис на заповед е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20087810400270 по описа на
ЧСИ Г.Д.. По повод използването на този неистински
документ се твърди да е образувана полицейска преписка № 11183/2008 г. по описа
на IV РПУ-С., както и прокурорска преписка
№ 5896/08 г. във ВКП.
С.Г. предявява настоящия иск и моли
съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че не дължи
сумата от 103 500 лв. по отношение на ответницата
Н. М. по процесният запис на заповед, както и натрупаните лихви и разноски.
Претендира разноски в настоящото производство и адвокатско възнаграждение.
Ответницата Н.И. М., ЕГН **********,***, оспорва така предявения иск по основание
и по размер.
Излага доводи, че твърденията, на които се основава
исковата претенция, са неверни. Счита, че процесния запис на заповед е подписан
от ищцата, което е установено и от цитираната полицейска преписка. Поради това
моли съда да отхвърли така предявения иск. Представя доказателства в подкрепа
на твърденията си. Претендира направените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на запис на заповед от
15.12.2007 г., с падеж 15.01.2008 г., е издаден изпълнителен лист на
18.03.2008 г. по гр.д.№ 6275/2008 г. по описа на СРС, 70 с-в и е образувано
изпълнително дело № 20087810400270 по описа на ЧСИ Г.Д..
Ищцата твърди, че процесният запис на заповед е неистински,
неавтентичен и не е подписван от нея. Също така счита, че е нередовен с оглед
поправка на последната цифра в годината на падежа.
В хода на производството са назначени и изслушани една
съдебно-почеркова експертиза и две тройни графологически
експертизи. Представен е и оригинал на процесния запис на заповед.
От заключението на единичната СПЕ е видно, че ръкописният
текст в записа на заповед е написан лично от ищцата С.Г.,
както и подписът е положен от нея. До този извод са достигнали и вещите лица в
назначената тройна СПЕ – подписът е положен от ищцата в настоящото производство
и текстът е написан от нея.
Установеното от вещите лица по изслушаната втора тройна
СПЕ потвърждава изводите на предходните две експертизи, като в допълнение дава
отговор на въпроса относно поправката на цифрата в процесния запис на заповед –
вероятно е извършена от ищцата.
При така установено от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, пр.3
от ГПК с искане да се признае за установено, че С.Г. не дължи на Н. М. сумата
от 103 500 лв. съгласно запис на заповед от
15.12.2007 г.
Предмет на исковото производство по чл.124,
ал.1 от ГПК е съществуването или несъществуването на
самото изпълняемо право. Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест всяка една от страните следва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права,
и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от
абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа,
поради което не е условие за действителност.
В конкретния случай се оспорва авторството на ищеца, като
издател на записа на заповед, както и че документа отговаря на съдържанието по
чл. 535 ТЗ. За да е редовен един запис на заповед, той
трябва да съдържа всички реквизити, посочени в чл.535
от ТЗ и да удостоверява изискуемо подлежащо на изпълнение вземане.
Възражението на ищцата относно нередовността на записа на
заповед с оглед поправката на цифрата е неоснователно. Назначените съдебни
експертизи дават отговор, че самата поправка е вероятно извършена от С.Г. – издателката на записа на заповед. Освен на посоченото
по-горе основание, това възражение е неоснователно и на друго такова. Доводът,
че поправката на цифрата в датата на падежа обосновава липса на задължителен
реквизит по смисъла на чл.535, т.3 от ТЗ, което води
до нередовност на записа на заповед, не следва да се кредитира. Съгласно чл.536, ал.1 от ТЗ, документ, който
не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ, не е запис на
заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.
От ал.2 на същия законов
текст се установява, че запис на заповед, в който не е посочен падежът, се
смята платим на предявяване.
Следователно, дори да се приеме, че в настоящият случай
липсва падеж, то това не обосновава нередовност на самия менителничен
документ.
На следващо място ищцата счита, че процесният запис на
заповед е нередовен с оглед идентифицирането й като издател на същия. Това
възражение също е неоснователно. От представените по делото писмени
доказателства е видно, че ищцата е продала с нотариален акт за покупко-продажба
от 09.05.2007 г. семейния апартамент находящ се на адрес: гр.С.,
ул.”Д.П.” № **, вх.*, ет.**,
ап.***. Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее
– аргумент от чл.94, ал.1 от
ЗГР. Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.1 от ЗГР при настъпили предпоставка за промяна на настоящ
адрес, лицето има задължение в 30-дневен срок да заяви тази промяна. Установи
се по безспорен начин, подкрепен от писмените доказателства, че С. Г., към
момента, когато се твърди да е издадена процесната ценна книга, е била с
адресна регистрация на посочения по-горе адрес – копие на лична карта / л.271 от делото / и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.04.2008 г. /л.175 от делото/, т.е. близо три месеца след
датата на падежа на записа на заповед.
По тези съображения съдът намира, че не следва да се приеме
за доказана липсата на индивидуализация на издателя на ценната книга, поради
неточно изписан адрес и възражението в тази насока следва да се отхвърли като
неоснователно.
В подкрепа на твърденията, обосноваващи редовност на
процесния запис на заповед са и многобройните заключения на вещите лица по
назначените и изслушани съдебни експертизи, който водят до извода, че в ценната
книга ръкописният текст е написан лично от ищцата в производството, както и тя
самата е положила подписа си.
Настоящият състав на съда счита. че
при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от длъжника по записа на заповед, кредиторът
не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка с което е
издаден записът на заповед. Наличието на каузални отношения между издателя и поемателя не е условие за действителност в разглеждания
случай. Ако длъжникът беше направил конкретни възражения срещу вземането, то
тогава поемателят по записа на заповед, в случая ответникът,
ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, включително каузалното
правоотношение.
С оглед на това съдът, като съобрази всички обстоятелства
по делото, събраните доказателства и изслушаните и приети съдебни експертизи,
намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124,
ал.1, пр.3 от ГПК от С.Г. против Н. М. е неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Пред вид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца
следва да се възложат направените от ответника съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК разноски в размер на 7 000лв., които
представляват платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.Г., ЕГН
**********,*** А против Н.И.
М., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.3
от ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответницата сумата в
размер на 103 500 лв., по запис на заповед от
15.12.2007 г., въз основа на който издаден изпълнителен лист
и е образувано изпълнително дело № 20087810400270 по описа на ЧСИ Г.Д., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.П.Г.
да ЗАПЛАТИ на Н.И.
М. сумата от 7 000 лв.,
представляваща съдебни и деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: