Разпореждане по дело №630/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 5/04.03.2015 г., постановено по гр.д. № 1135/2014 г., К.йският районен съд е отхвърлил предявеният от С.Ю.Ю. от гр.К. против С.Х.М.и М.С.М. и двамата от с.С., общ.К., иск с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 4502.90 лв., представляваща половината от заплатеното от ищцата парично задължение, в качеството ѝ на солидарен длъжник по споразумение от 12.11.2012 г. за изменение на договор за потребителски кредит по кредитни програми № 897-РК07-00276/29.05.2007 г. и анекс № 1 към договора с дата 27.02.2008 г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение С.Ю.Ю. е осъдена да заплати на С.Х.М.и М.С.М. направените по делото разноски в размер на по 750 лв. за всеки от ответниците.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката С.Ю.Ю., която го обжалва чрез процесуалния си представител по пълномощие, като неправилно и необосновано. В жалбата се излÓгат съображения, че двамата ответници придобили качеството на наследници след извършения отказ от наследство от наследниците от първи ред. От тази дата започнал да тече срокът по чл.61 от ЗН и след изтичането му настъпило сливане на имуществото на наследодателя и наследниците - двамата ответници. Едва след предявяването на иска въззиваемите направили отказ от наследството на техния син, което не можело да се противопостави на въззивницата. Хипотезата била аналогична с прехвърляне на спорното право след предявяване на иска, уредено в текста на чл.226 от ГПК. Твърди се също, че отказът от наследство произвеждал действие от датата на вписването му в особената книга на съответния районен съд, поради което преди тази дата не можел да се противопостави на трети лица. Качеството на наследник се загубвало след вписването на отказа и от датата на вписването и ако преди тази дата лицето било привлечено като страна по граждански спор, то не можело да иска отхвърляне на предявения иск. Въззиваемите като наследници по закон пропуснали да приемат наследството по опис в предвидения от чл.61 от ЗН срок, и след като бил предявен иск против тях, те се опитали да се освободят от наследството, отказвайки с от него. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на К.йския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемите С.Х.М.и М.С.М. не са представили отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представлявани от процесуалния си представител, оспорват въззивната жалба като неоснователна. Сочи се от процесуалния представител на въззиваемите, че тъй като те не били приемали наследството, то не можели да отговарят за задълженията на наследодателя си. Моли съда да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендират се разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, а по същество разгледана е неоснователна.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за заплащане на сумата в размер на 4509.90 лв., представляваща заплатена част от задължение на солидарен длъжник по договор за потребителски кредит. Ищцата твърди, че по договор за потребителски кредит заплатила сумата на своя съдлъжник С. М.М., който починал. Неговите наследници от първи ред направили отказ от наследството, поради което насочила претенцията си към наследниците от втори ред - родителите на починалия. Претендира заплащане на половината от сумата по потребителския кредит, по който била солидарно отговорен съдлъжник.

Ответниците оспорват иска, като след получаване на исковата молба са направили отказ от наследството на починалия им син С. М.М. Твърдят, че поради тази причина предявеният иск е неоснователен.

Установява се от данните по делото, а и не се оспорва от страните, че със споразумение за изменение на договор за потребителски кредит № 897-РК07-00276/29.05.2007 г. и анекс от 27.02.2008 г., и за встъпване в дълг с дата 12.11.2012 г., С.Ю.Ю. встъпила в задължението на С.М.М.и станала солидарен съдлъжник със същия за сумата общо в размер на 10 700 лв. Поради обстоятелството, че С.М.М.починал на 01.02.2014 г. въззивницата била принудена да заплати остатъка от задължението в размер на 9005.80 лв. с платежно нареждане от 15.04.2014 г. След смъртта на С.М.М. неговите наследници от първи ред - съпруга А.Х.М. и деца С. С.М. и С. С.М., направили откази от наследството, които били вписани в специалната книга при РС - К. на 18.02.2014 г. След предявяване на иска и получаване на исковата молба, на 30.10.2014 г. въззиваемите С.Х.М.и М.С.М. също направили отказ от наследството на покойният им син.

При така установените факти и обстоятелства по делото, обосновано и правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен поради извършения отказ от наследство от ответниците, които са загубили качеството на наследници. Настоящата инстанция напълно споделя тези съображения и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Основният довод, изложен във въззивната жалба е, че двамата ответници са придобили качеството на наследници след извършения отказ от наследство от наследниците от първи ред, от която дата започнал да тече срокът по чл.61 от ЗН и след изтичането му настъпило сливане на имуществото на наследодателя и наследниците. Този довод е неоснователен и не може да бъде споделен. За да настъпи сливане на имуществото на наследодателя и призованите към наследяване, както се твърди във въззивната жалба, е необходимо наследниците да са приели наследството - изрично или с конклудентни действия, в който смисъл е и разпоредбата на чл.48, изр. първо от ЗН. По делото няма никакви данни въззиваемите С.Х.М.и М.С.М. да са приели наследството на покойният им син изрично или с конклудентни действия. В тази връзка неоснователно се сочи във въззивната жалба, че съществува шестмесечен срок за приемане на наследството на основание чл.61 от ЗН. Законът за наследството не предвижда срок за приемане на наследството, а посочената от процесуалния представител на въззивницата хипотеза на чл.61 от ЗН касае приемане на наследството по опис, което обаче не е задължително за пълнолетни лица каквито са въззиваемите и същите не могат да бъдат задължени не само да приемат наследството по опис, но и въобще да приемат наследството. Ето защо, в случая не може да се говори за преклузивни срокове за приемане на наследство.

След като по делото не са налице данни въззиваемите С.Х.М.и М.С.М. да са приели наследството на покойният им син, то извършеният от тях отказ от наследство е напълно действителен и следва да бъде зачетен. Този факт е настъпил след предявяване на исковата молба и на основание чл.235, ал.3 от ГПК обосновано и правилно е бил взет предвид от първоинстанционния съд. Неоснователен е в тази връзка изложеният във въззивната жалба довод, че след като отказът е направен след предявяване на иска то той не може да се противопостави на ищцата. Не може също така да бъде приложена по аналогия и разпоредбата на чл.226 от ГПК поради съвсем различния характер на прехвърлянето на спорното право в хода на висящ процес и отказът от наследство.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на по 550 лв. за всеки, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/04.03.2015 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 1135 по описа за 2014 г. на същия съд.

ОСЪЖДА С.Ю.Ю. от гр.К., кв."В.", бл*, вх."*", ет*, ап*, с ЕГН *да заплати на С. Х. М. от с.С., общ.К., ул."П." № *, с ЕГН *направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 550 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С.Ю.Ю. от гр.К., кв."*.", бл*, вх."*", ет*, ап*, с ЕГН *да заплати на М. С. М.от с.С., общ.К., ул."П." № *, с ЕГН *направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 550 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.