ПРОТОКОЛ
№ 350
гр. Пловдив, 08.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Васил Ст. Гатов
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600376 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:02 часа се явиха:
Жалбоподателят - обвиняем М. СЛ. К. се явява лично и с адв. Т. Н. от АК
Х..
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. Н. – да се даде ход на делото.
Обв. К. - да се гледа делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Такива по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ЖАЛБАТА
ПРОКУРОРЪТ – нямам искания.
Адв. Н. – нямаме искания и доказателства.
Обв. К. – нямам искания.
1
С оглед изявлението на страните съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Н. – Уважаеми апелативни съдии, г-н прокурор, изцяло
поддържаме жалбата срещу определението на ХОС и моля да уважите
искането ни за изменение на мярката за неотклонение.
Подробно съображения сме изложили в жалбата. Само ще подчертая, че
предпоставките по НПК за обоснованото предположение по отношение на
него считам, че предвид твърденията на държавното обвинение пред ОС, не е
доказано по безсъмнен и безспорен начин да се вземе и поддържа тази мярка.
На тази дата бус с четири дами вътре е спрян за проверка, бусът е собственост
на една от дамите вътре, която е и водач на буса, открит е тайник с наркотични
вещества в него. Обвинението спрямо него е за подбудителство, по отношение
водача на автомобила – обв. Д. съответно за помагачество, но на
инкриминираната дата няма никакви доказателства за съпричастността му
относно изградения в микробуса тайник, както и самия БУС, който е
собственик на водачката от дълго време, тя си го е управлявала, няма как той
да изгради тайника, не е техническо лице, както и няма доказателства за
укритите наркотични вещества, както за тяхното придобиване и държането им
в този бус, респ. и поставяне. Както сме изложили и пред ОС няма обосновано
предположение, че именно той е извършител на престъплението, за което е
обвинен. Цялата теза на обвинението е изградена въз основа изцяло
обясненията на обв. Д., която е заинтересовано лице. Безспорно е доказано и,
че той е отишъл с адвокат при следовател, уговорена е дата, отишъл е с
адвоката си, ако имаше намерение да се укрие щеше да го стори преди това,
посетил е и болнично заведение след повдигане на обвинение и ако е имал
желание да избяга и да затрудни наказателното производство щеше да го
стори, но не го е сторил. Няма данни за нарушения при престоя в местата за
лишаване от свобода, така че тази предпоставка е необоснована. Същият има
и постоянен адрес, на който живее с жена на семейни начала, така че всички
предпоставки в НПК спрямо него са необосновани и твърденията на
държавното обвинение не са доказани в тази насока.
Изцяло поддържам изложеното в жалбата и моля да отмените
2
определението на ХОС и измените мярката в по-лека такава – ПОДПИСКА,
ГАРАНЦИЯ, ДОМАШЕН АРЕСТ. Той има финансови възможности да плати
ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер от 3 до 5 000 лв., по преценка на съда, ако
прецени да уважи това наше искане по справедливост на тази мярка.
Благодаря.
Обв. К. ЗА ЗАЩИТА – Моля за по-лека мярка.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
депозираната жалба без уважение и потвърдите определението на ХОС.
И при предходното разглеждане на мярката на обв. К. се поддържа
тезата, че обв. Д. е изцяло отговорна за контрабандата на наркотичното
вещество. Считам, че съдът е направил правилни изводи за липса на основание
да бъде изменена мярката за неотклонение и няма да повтарям изводите в тази
насока, тъй като считам, че при установената контрабанда на 48 кг марихуана
и кокаин над 3 кг е налице опасност от извършване на друго престъпление от
страна на обвиняемия.
По отношение на отбелязаното в определението на ХОС, че има друго
ДП отново за контрабанда срещу обв. К., доколкото успях да проверя внесен е
обвинителен акт в ОС В., той е за евентуално престъпление от същия вид
извършено на срещуположната държавна граница. Поради това считам, че са
налице доказателства по делото за твърде мащабна престъпна дейност от
страна на обвиняемия, свързана с контрабандата на наркотични вещества и
няма основания за промяна на мярката му за неотклонение в по-лека.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
М. С. К. – искам по-лека мярка.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал.8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Х. окръжен съд е оставил без
уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „Задържане
под стража”, взета спрямо обвиняемия по досъдебно производство № ""г. по
описа на ТД „Митница Бургас“ М. С. К..
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на обвиняемия,
с искане за вземане на по-лека мярка за неотклонение, като са релевирани
доводи за незаконосъобразност на атакувания акт.
3
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че обоснованото
предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията продължава да
съществува, като излага подробни съображения в тази насока. Намира
извода за наличието на опасност същият да продължи с престъпната си
деятелност за правилен.
Защитата на обвиняемия пледира подадената жалба да бъде уважена, а
атакуваното определение отменено, като незаконосъобразно. Акцентира се
за липса на данни, обосноваващи опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление. Сочи влошено здравословно състояние като
допълнително основание за изменение на взетата мярка за неотклонение.
Твърди се, че наличните данни по делото разколебават обоснованото
предположение за авторството.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение и за да
се произнесе взе предвид следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че
на обвиняемият К. е повдигнато и предявено обвинение по чл.242, ал.4, вр.
ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК, за които законът предвижда
наказание лишаване от свобода.
Неправилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото
предположение обвиняемият да е осъществил състава на това
престъпление продължава да съществува и този извод не е разколебан. От
показанията на обвиняемата Д. / л.146, т.1 на ДП/ се установява, че
единствено и само обвиняемия П. Б. е бил ангажиран с пътуването до РТ на
10.02.2024г. Той е организирал пътуването, той е предоставил микробуса на
обвиняемата Д., той е ароматизирал купето му и е й дал допълнителен
ароматизатор, който тя да постави във вътрешността на микробуса. В тези
обяснения данни за пряка съпричастност на обвиняемия К. към деянието
осъществено на 10.02.2024г. липсват. Тези данни разколебават
предположението за авторството на обвиняемия К., но не до степен на
пълното му изключване. В обясненията на Д. се съдържат данни за
предходна дейност на обвиняемия К., за която обаче същият няма
4
повдигнато обвинение и тези данни, макар и косвени, преценени
поединично и в тяхната съвкупност удовлетворяват критерия, изискуем от
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и обосновават извода, че обоснованото
предположение, макар и леко разколебано, продължава да съществува на
този етап от производството.
Настоящият състав намира, че липсват категорични данни, които да
обосноват квалификацията на деянието като „особено тежък случай“.
Безспорно контрабандираното наркотично вещество е в особено големи
размери. За да попадне в обхвата на ал.4 на чл.242 НК деянието, освен с
оглед на размерите е необходимо да съставлява и особено тежък случай.
Легална дефиниция на „особено тежкия случай“ се съдържа в разпоредбата
на чл.93, т.8 НК, съгласно която за да се квалифицира случая като особено
тежък е необходимо да има данни за изключително висока степен на
обществена опасност както на самото деяние, така и на дееца. По делото са
налични данни за чисто съдебно минало на обвиняемия, за семейна и
трудова анжираност и добро име, с което се ползва в средата, в която живее,
които обстоятелства не само не обосновават изключително висока степен на
обществена опасност на дееца, а точно обратното значително минимизират
личната му обществена опасност. Независимо, че точната преценка на
квалификацията на деянието е въпрос, който следва да бъде решаван по
същество при постановяване на присъдата, той има съществено значение и в
производството, свързано с мерките за неотклонение, с оглед преценката
налице ли е обосновано предположение обвиняемият да е осъществил
именно това престъпление, за което му е повдигнато обвинение.
Не може да бъде споделен извода на първата инстанция, че
продължава да съществува в реален вид опасността обвиняемият да се
укрие. Вярно, че тази опасност е била презюмирана при първоначалното му
задържане. В хода на досъдебното производство обаче са събрани данни, че
обвиняемият живее във фактическо съжителство с Н. М., има постоянен
адрес и местоживеене, добре внедрен е в социалната среда, в която живее и
не на последно място, след като е бил призован сам се е явил пред
разследващите органи. Всички тези данни оборват презумпцията по чл.63,
ал.2 НПК и изключват реалното съществуване на опасността да се укрие.
В атакуваното определение първоинстанционният съд е стигнал до
5
извод, че не е отпаднала и другата предпоставка за вземане на най – тежката
мярка за неотклонение, а именно опасността обвиняемият К. да продължи да
върши престъпления, като се е позовал на високата стойност на държаните
забранени от закона вещества, на високата организираност на престъпленията,
на наличието на друго висящо производство и на обстоятелството, че е
ескортирал и контролирал извършителя по пътя в страната ни и в РТ за
предаване на наркотичното вещество, и след пренасянето му го връщал в Б..
Така стореният от Окръжният съд извод е неправилен.
Приетата от първата инстанция деятелност, свързана със създадената
организация и с начина на извършване на конкретното инкриминирано деяние
не е с нищо по-различна и не се отличава с някаква изключителна или по –
различна специфика при извършване на престъпления от този вид. Нещо
повече, създаването на организация е типичен елемент от престъпните
състави по чл.242, ал.4 НК, като това само по себе си не може да обоснове
извод, че е налице опасност обвиняемият К. да върши престъпления.
Високата стойност на намереното наркотично вещество е елемент от
състава на престъплението по чл.242, ал.4 НК, за което е предвидена
съответната санкция в Особената част на НК и не може да се експлоатира като
обстоятелство, разкриващо опасност от извършване на други престъпения.
Наличието на друго висящо досъдебно производство също не може само
по себе си да разкрие такава опасност, той като няма данни същото да е
приключило с влязла в сила присъда, с която обвиняемият да е признат за
виновен и презумпцията за невиновност е в сила.
Категорично не могат да бъдат споделени съображенията на първата
инстанция, че К. е ескортирал и контролирал извършителя по пътя в страната
ни и в РТ за предаване на наркотичното вещество и след пренасянето му го
връщал в Б.. Такива данни по делото липсват и подсъдимият няма повдигнато
обвинение за такова деяние, поради което тези данни не могат да бъдат
експлоатирани по никакъв начин в настоящия процес.
Вън от вниманието на първата инстанция са останали част от
характеристичните му данни, като чистото му съдебно минало и трудовата му
ангажираност, които са все обстоятелства, минимизиращи опасността да
върши престъпления.
6
Без необходимата оценка е останало и процесуалното развитие на
досъдебното производство. Съдът е следвало да съобрази, че голяма част от
доказателствената съвкупност, имаща значение за предмета на доказване е
установена. Разпитани са свидетелите, иззети са веществените доказателства
и са назначени необходимите експертизи и по този начин опасността
обвиняемия да манипулира или укрие доказателства или да повлияе на
свидетелите е престанала да съществува.
Всичко това преценено поединично и в съвкупност води до извода, че
не обществения интерес превалира над правото на лична свобода, а точно
обратното. Предвид гореизложените доводи и съобразявайки принципът на
пропорционалността настоящият състав намира, че приоритет следва да бъде
даден на правото на лична свобода. Допълнителен фактор, обуславящ
доминацията на това право е и влошеното здравословно състояние на
обвиняемия К.. В тази насока е и константната европейска практика, намерила
израз в множество решения по дела на ЕСПЧ, напр. Енхорн срещу Швеция, №
56529/00, § 42, Аертс срещу Белгия, 30 юли 1998 г., § 46 и Hilda Hafsteinsdóttir
срещу Исландия, № 40905/98, § 51, 8 юни 2004 г. и др. В тези свои решения
ЕСПЧ последователно и неотклонно застъпва становището си, че
задържането на дадено лице е толкова сериозна мярка, че е оправдано само
като крайна такава, когато са обмислени други по-леки мерки и е установено,
че тези по - леки мерки са недостатъчни за защита на обществения интерес,
което може да наложи съответното лице да бъде задържано в съответствие с
принципа на пропорционалността.
Националното ни законодателство е синхронизирано с цитираната
практика на ЕСПЧ и тези постулати са инкорпорирани в практиката на
националните ни съдилища. Затова законодателят е предвидил, че в случаите,
когато право на лична свобода е доминиращо, обществения интерес може да
бъде обслужен не само със задържането на лицето в арестните помещения, но
и с по – леки по интензитет мерки за неотклонение.
Поради това, задържането под стража на обвиняемия К. влиза в
противоречие с изискванията на КЗПЧОС и вътрешното ни наказателно
законодателство, в частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението
на Х. окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което взетата
7
спрямо обвиняемия М. К. мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ да
бъде заменена с по – лека такава „Гаранция”, с която биха били покрити
изцяло критериите, заложени в чл.57 НПК.
При определяне на размера на гаранцията настоящият състав, като
съобрази материално състояние на обвиняемия от една страна, а от друга като
отчете обществената опасност на престъплението, в което е обвинен намира,
че сумата от 10 000лв. е достатъчна, за да бъде постигнат преследвания от
закона процесуален ефект.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия следва да бъде наложена
забрана за напускане на пределите на Р. Б..
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 324/01.08.2024г. по чнд № ""/24г. на Х.
окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение „Задържане под стража”, взета спрямо обвиняемия
по досъдебно производство № ""г. по описа на ТД „Митница Бургас“ М. С. К.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обвиняемия по досъдебно производство № ""г. по описа на ТД „Митница
Бургас“ М. С. К. в по – лека такава „Гаранция” в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лв.
На основание чл.64, ал.9 НПК обвиняемият М. С. К. да бъде освободен
след внасяне на гаранцията, ако не се задържа на друго основание.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на обвиняемия М. С. К. с ЕГН
********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Р. Б..
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР Пловдив и Началника на ДНСП
София за уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на
страната, във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на
страната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
8
Заседанието се закри в 10:22 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9