Номер 42223.09.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – ПазарджикI Граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав С. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав С. Маратилов Въззивно частно
гражданско дело № 20205200500575 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на Пазарджишки районен съд №1539 от
09.07.2020г. постановено по гр.д.№3558/2019г. по описа на същия съд, с което
е оставена без уважение молбата вх.№9893 от 04.06.2020г. на основание
чл.248 ал.1 от ГПК ,подадена от ищеца по гр.д.№3558/2019г. по описа на РС-
Пазарджик-„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-*********,със
седалище и адрес на управление-гр.С., бул.“П.Д.“№25, офис сграда Л.,ет.2,
оф.4, представлявано от Д.Б.Б.-изпълнителен директор, с искане за изменение
на постановеното по делото решение №341 от 09.03.2020г. в частта относно
разноските.
В частната жалба, с вх.№13281 от 20.07.2020г. подадена в срока по чл.275
ал.1 от ГПК, частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
чрез пълномощника си юрисконсулт З. А. М. поддържа, че постановеното
определение е неправилно. На първо място се сочи, че исковият съд
неправилно е определил дължимото в исковото производство адвокатско
възнагражедние, като за всеки един от предявените обективно съединени
искове с изключение на претендираната договорна лихва към главницата,
съдът определил по 300лв или общо 1200лв, като съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове е присъдил в полза на Адвокатско дружество
“Г.“,БУЛСТАТ *********-гр.П., за исковото производство и за заповедното
1
производство адвокатско възнаграждение в общ размер на 698.26лв. Твърди
се, че при предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от Закона
за адвокатурата адвокатското възнаграждение се определя от съда, като в
конкретния случай, е неприложима разпоредбата на чл.2 ал.5 от НМРАВ при
определяне дължимото адвокатско възнаграждение / за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно/ имаща систематично място в
Раздел I Общи разпоредби от Наредбата,намираща приложение в случаите,
когато предявените с една искова молба искове са в защита на различни
интереси, какъвто разглежданият случай не е. Според жалбоподателят това
граматическо тълкуване следва от общата разпоредба на чл.2 ал.5 от
Наредбата, предвиждаща определяне на възнаграждението не само съобразно
броя на предявените искове, но и вида на същите,така и от систематическото
и логическото тълкуване с разпоредбите на чл.7 от Наредбата, уреждащи
минималните възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела при различните видове искове; че
изискването на общата разпоредба на чл.2 ал.5 от Наредбата за определяне на
възнагражденията съобразно вида и броя на предявените искове и начинът на
определяне на техния размер съобразно вида на исковете по чл.7 от
Наредбата, сочи, че възнагражденията следва да се определят поотделно при
предявени искове в защита на различни интереси, а не само съобразно броя на
същите или само при кумулативно съединяване на искове,които не са в
отношение на зависимост на единия от другия. Изхождайки от тези
принципни положения, частният жалбоподател сочи, че интересът за който се
търси защита с исковата молба е един, тъй като претендираните вземания са
за парични суми, основаващи се изцяло на идентични факти, като
отхвърлените с решението искове за неустойка за неизпълнение и такса
разходи за събиране на вземането са изцяло в зависимост от съществуването
на основното задължение,представляващо отпусната главница по
кредита,като се препраща и към разпоредбата на чл.72 ал.1 от ГПК. Като в
противен случай е възможно да се достигне до хипотеза, при която хонорара
2
на иск за лихва е в пъти по-висок от този за иск за главница, както е в случая.
Счита жалбоподателят, че интересът, който е от значение за определяне на
размера на минимално дължимото адвокатско възнаграждение, представлява
сбора от сумите, претендирани с исковата молба и следва да се определи по
реда на чл.7 ал.2 от Наредбата в хипотеза на обективно съединяване на искове
при което материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните
искове.Моли да се отмени обжалваното определение и за исковото
производство да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от
361.14лв, съответно и за заповедното производство съразмерно с
отхвърляната част от исковете.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от насрещната по спора страна Адвокатско дружество “Г.“-П., в който
се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди се, че с петитума на
исковата молба са предявени пет обективно и субективно съединени иска,
които макар и да произтичат от един и същ договор, касаят различни
фактически състави и предпоставките за заплащане на заемната сума са
уредени в чл.2 от договора, а на лихвата в чл.2 т.6 от договора, на таксата
разходи в чл.9 ал.2 от договора, неустойката -в чл.4 от договора,лихвата за
забава-в чл.8 от договора и че прочитът на всяка една от разпоредбите водела
на извод, че съдът следва да се произнесе по основателността на всяка една от
тези имуществени претенции,като анализира различни факти.Затова правилно
съдът е приел, че са предявени пет иска.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Частната жалба е процесулно допустима като подадена от надлежна
страна в производството, в законоустановения едноседмичен срок от
съобщаването на акта на страната и е насочена против подлежащ на
обжалване акт на исковия съд.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С решение на Пазарджишки районен съд №341 от 09.03.2020г.
постановено по гр.д.№3558/2019г. по описа на същия иск, е признато за
установено по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу
К. Г. Ш. , ЕГН-********** от с.Д., общ.Пазарджик, че К.Ш. дължи на
3
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми,произтичащи от
договор за паричен заем №3202434 от 17.04.2018г. сключен между К.Ш. и
„И.А.М.“ АД - сумата от 833.06лв-главница; 138.14лв-договорна лихва за
периода от 16.06.2018г. до 11.02.2019г./падеж на последна погасителна
вноска/; 63.59лв-обезщетение за забава за периода от 17.06.2018г. до
02.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в районен съд / 02.07.2019г./ до окончателното изплащане на задължеинето,за
които суми е издадена заповед №1544 от 04.07.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2725/2019г. по описа на РС-
Пазарджик. Със същото решение е отхвърлен предявения иск за присъждане
на главница за останалата част над присъдените размери от 833.06лв и до
претендираните размери от 912.43лв /или за разликата от 79.37лв/;отхвърлена
е изцяло претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение по договора за периода 16.06.2018г.-
11.02.2019г. от 714.33лв, както и сумата от 45лв представляваща такса
разходи, за които суми е издадена същата заповед за изпълнение . Със същото
решение К.Ш. е осъдена да заплати в полза на ищцовото дружество сумата
от 386.61лв представялващи сторените от дружеството разноски.
Същевременно с това ищцовото дружество „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, е осъдено да заплати на Адвокатско дружество “Г.“,Булстат
*********-гр.П. адвокатско възнаграждение в размер на 698.26лв. В мотивите
към решението си досежно разноските дължими на адвокатско дружество
„Г.“ –гр.П. с управител С.А. Г. по реда на чл.38 от Закона за Адвокатурата,
защитаващо ответницата Ш. исковият съд е посочил, че ищцовото
дружество му дължи адвокатски хонорар по иск с цена до 1000лв, при
минимално дължим хонорар, определен по реда на чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ в
размер на 300лв и че следва да се определи възнаграждение в размер на
1200лв /по 300лв за всеки от предявените обективно съединени искове/, а за
процесуалното представителство в заповедното производство се дължат
360лв с ДДС по чл.38 ал.2 от ЗАдв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете на адвокатското дружеството следвало да се заплатят 698.26лв от
ищеца.
За да откаже да уважи молбата на ищеца „Агенцията за събиране на
вземания“ ЕООД за редукция на присъденото адвокатско възнаграждение в
4
полза на Адвокатско дружество „Г.“-гр.П. за осъществено процесуално
представителство на ответницата по исковете К.Ш. по реда на чл.248 ал.1 от
ГПК, Пазарджишкият районен съд е приел,че не са налице основания за
изменяне,респективно допълване на постановеното решение тъй като не е
налице един интерес, а се касае за пет обективно съединени иска,които не са
зависими един от друг, а претендираните вземания са за суми,които не се
основават на идентични факти. Според исковия съд претенциите на ищеца за
заплащане неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение по договора от 714.33лв, както и сумата от
45лв, представляваща такса разходи, както и обезщетение за забава имат
напълно самостоятелен характер и не са зависими един от друг и че всяка
една от посочените претенции, макар същите да произтичат от един договор,
касаят различни фактически състави или в постановеното съдебно решение,
съдът се е произнесъл по основателността на всяка една от тези
претенции,съответно процесуалният представител се е подготвял по всяка
една от тях; че релевираните възражения от ищеца са относими единствено
към претенциите за заплащане на главница и договорна лихва, за които би
могло да се приеме, че претендираните вземания са за парични суми,които се
основават на идентични факти като исковете са зависими един от друг и по
тази причина съдът определил възнаграждение за процесуалния представител
на ответницата в исковото производство в размер на 1200лв /по 300лв за
четири обективно съединени иска/, а не 1500лв, а определеното в заповедното
производство възнаграждение е в минимален размер от 360лв с ДДС поради
което не следвало да бъде намалено и че размерът на определеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерен предвид действителната
фактическа и правна сложност независимо от сумирането на отделните
минимални адвокатски възнаграждения за всеки един от обективно
съединените искове, както и предвид обемът на извършените процесуални
действия, броя на проведените заседания и събраните по делото
доказателства.
Изложените доводи от първоинстанционния съд не се споделят от
въззивната инстанция.
Съжденията на Пазарджишки районен съд са несъответни на закона и
при погрешно интерпретиране на правния интерес в инициираното исково и
5
заповедно производство от ищцовото дружество-„АСВ“ ЕАД. Касае се за
безспорно предявени еднородни претенции за парични вземания срещу
неизправен длъжник, произтичащи от едно и също правно основание –
неизпълнение на сключен единствен договор за паричен заем с №3202434 от
17.04.2018г., тоест независимо дали исковата претенция е само една по този
договор или примерно 10/десет иска/ правния интерес не може да бъде за
десет самостоятелни и независими една от друга искови претенции, а същият
представлява и се формира само и едиствено от сборът от всички заявени
искови претенции, които в случая почиват на едно и също правно основание-
сключен договор за заем, независимо от това дали ще се касае за
неизпълнение на договора за връщане на главницата по заема или за
неизпълнение на клаузата за лихва, или за неустойка или за други разходи по
заема. Интересът е един общ интерес и обхваща размера на всички парични
вземания, претендирани от кредитора срещу неизправния длъжник и то
когато исковете са предявени като кумулативно съединени. По друг начин
биха стояли нещата, ако се претендираха парични вземания на различини
основания- примерно вземания по различни самостоятелни договори за заем,
без връзка помежду им или претенции предявени при условията на
евентуалност-връщане на заемната сума поради неизпълнение на договора
или връщане на същата поради нищожност на договора довело до
претендиране на вземането на отпаднало или неосъществено основание.
Водещо за определяне на интереса е както съединяването на исковете така и
факта, че същите произтичат от едно и също договорно основание-един и същ
договор за паричен заем, като всяка една от претенциите касае различни
подоснования за претендирането си, но всичките са в рамките на основното,
водещо и главно правно основание-неизпълнение на съществуващ договор за
паричен заем от страна на заемополучателя. Защитаваният интерес по делото
е само един единствен-претендирана обща парична сума от 1873.49лв заради
неизпълнение на сключен договор от страна на ответницата-заемополучател.
От тази гледна точка следва да се приеме, че интересът за ищеца е в
общия размер на всички искове от 1873.49лв, при което се следва минимално
адвокатско възнаграждение от 300лв +61.14лв или общо 361.14лв на
процесуалния представител на ответника при изцяло отхвърлени искове /чл.7
ал.2 т.2 от НМРАВ/ и в такъв размер следва да се уважи претенцията тъй като
6
частният жалбоподател претендира да се редицура размера на
възнаграждението именно до този размер в исковото производство, макар, че
в същност размерът следва да бъде намален още по съразмерност, но тъй като
искането на жалбоподателя е за редукция на адвокатското възнаграждение
само до този размер /361.14лв/, в такъв размер следва да се уважи жалбата
тъй като в противен случай съдът би се произнесъл извън петитума на
искането за намаляване на разноските.
По отношение разноските в заповедното производство направени от
пълномощника на длъжника, същите са единствено и само във връзка с
подаване на възражение по чл.414 от ГПК. В този случай дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 50лв на основание чл.6 т.5 от
НМРАВ. Съгласно определение №153 от 24.03.2017г. по гр.д.№601/2017г. на
I г.жо. на ВКС на Р Б, разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредба №1 от
09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
неприложма по отношение минималното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като тази
разпоредба касае минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника
на заявителя в заповедното производство/направено искане за издаване на
заповед за изпълнение/. Предвид изложеното, в случая приложение намира
разпоредбата на §1 от ДР на Наредбата, а именно възнаграждението да се
определя по аналогия. Определено по аналогия процесуалното действие по
подаване на възражение по чл.414 от ГПК, както и молбата за спиране на
изпълнението по чл.420 от ГПК попада в хипотезата на чл.6 т.5,предложение
последно от НМРАВ, а именно-подаването на „други молби“, за което
минималното адвокатско възнаграждение по този текст е в размер на
50лв/петдесет лева/. В заповедното производство пълномощникът на
длъжника е извършил едно процесуално действие-подаване на възражение по
чл.414 от ГПК. Посочената разпоредба не вменява в задължение на длъжника
да обосновава възражението си по чл.414 ГПК, освен в хипотезата на чл.414а
от ГПК, но такова /второ възражение/ не е подадено. След като законът не
изисква обосноваване на възражението по чл.414 от ГПК без правно
значение е мотивиране на възражението от пълномощника на длъжника.
Предвид изложеното за процесуалното действие по подаване на възражението
по чл.414 от ГПК на пълномощника на дължника се дължи възнаграждение в
7
минимален размер по чл.6,т.5 от Наредбата за МРАВ, а именно от 50лв.
Предвид изложеното ще следва да се отмени обжалваното
определението изцяло и се отмени решението в частта за разноските
възложени в тежест на ищцовото дружество от 698.26лв и платими в полза на
пълномощника на длъжника и ответник по исковете К. Г. Ш. , като в полза на
пълномощника на същата се присъди за исковото производство сумата от
361.14лв за адвокатско възнаграждение, а за заповедното производство
сумата от 50лв
Водим от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Пазарджишки районен съд №1539 от
09.07.2020г. постановено по гр.д.№3558/2019г. по описа на същия съд, с което
е оставена без уважение молбата вх.№9893 от 04.06.2020г. на основание
чл.248 ал.1 от ГПК ,подадена от ищеца по гр.д.№3558/2019г. по описа на РС-
Пазарджик-„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление-гр.С., бул.“П.Д.“№25, офис сграда Л.,ет.2,
оф.4, представлявано от Д.Б.Б.-изпълнителен директор, за изменение на
постановеното по делото решение №341 от 09.03.2020г. в частта относно
разноските.
ИЗМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд №341 от 09.03.2020г.
постановено по гр.д.№3558/2019г. по описа на същия иск, В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ КАТО ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА С КОЯТО на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“П.Д.“ №25,офис сграда Л., ет.2, оф.4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б., е осъдена да заплати в полза на Адвокатско
дружество “Г.“, Булстат *********-гр.П.,ул.“Б.П.“ №1 адвокатско
8
възнаграждение в размер на 698.26лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“П.Д.“ №25,офис сграда Л.,
ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б., ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Адвокатско дружество “Г.“, Булстат *********-гр.П., ул.“Б.П.“ №1,
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 361.14лв /триста
шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки/, и още 50лв /петдесет лева/
разноски за адвокатско възнаграждение, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№2725/2019г. по описа на РС-Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9