Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28/31.1.2019г.
Година 2019 Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно
отделение
На двадесет и четвърти
януари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ:Трайчо Атанасов
Красимир
Гайдаров
Съдебен секретар : Родина Петкова
Прокурор : Дияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
ВНАХД № 4 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е
решението по АНД № 1314/18 г. на ВРС, първи състав, постановено на 01.11.2018
г., с което обвиняемият В.Д.Д. е
признат за виновен и осъден по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, като по реда на чл.78А от НК е бил
освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на ****/ три хиляди/ лева. В тежест на обвиняемия са
били възложени съдебните и деловодни разноски.
Настоящето въззивно производство е
образувано по жалба на защитата на обвиняемия в лицето на адв. А.Д. *** в която
се изразява несъгласие с акта на първоинстанционния съд, развиват се пространни доводи и се моли за
отмяна на решението,връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
ВРС, или при условията на алтернативност за намаляване на размера на глобата.
По жалбата не са постъпвали възражения.
В съдебно заседание прокурорът от въззивната прокуратура
моли решението да бъде потвърдено.
Защитата на обвиняемия в лицето на адвокатите Д. и Б. поддържат жалбата си и молят за оправдаване
на
подзащитния им, да
не му се налага наказание при прилагане на института на реторсията, или да бъде
намален размера на паричната санкция.
В последната си дума обвиняемият Д. моли да бъде признат
за невинен.
Окръжният съд намира, че жалбата е неоснователна.
В производство
протекло по реда на Глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“, по реда и със средствата
предвидени в НПК съдът е установил фактически обстоятелства без съществени
отлики от изложеното в постановлението на прокурора на ВРП, чиито основни
моменти са следните :
Обвиняемият В.Д.Д.
***,българин, български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан.
Работил е като шофьор на автобус за градски превози при фирма „Делта кар“ ООД
гр. Варна.
На
26.08.2017г. в гр. Варна, св.Д.И. К., водач на автобус към „Градски
транспорт" ЕАД, изпълнявал курс с автобус № 109 от ЖП - гара Варна по
посока к.к."3латни пясъци". В същия ден, около 11,30 часа, докато св.К. управлявал автобуса
по бул."Мария Луиза" изпреварил автобус № 409 на „Делта кар" ООД
с водач обвиняемият В.Д.Д.. Тъй като след изпреварването, двата посочени
автобуса имали еднакъв маршрут, те се движели един зад друг, като автобус №109
се движел отпред, а автобус №409 зад него. Когато двата автобуса стигнали до
светофара на „Икономически университет" - Варна, се изравнили, като
автобус №109 спрял да изчака червения сигнал на светофара в лявата пътна лента,
а автобус №409 в дясната пътна лента. Д. смятал, че св.К. го изпреварил рисково
на бул."Мария Луиза", както и че създавал опасност и трудности за
автобус №409, докато св.К. се придвижвал пред него след изпреварването, както и
докато спирал на спирките по общия им маршрут. Поради тази причина обвиняемият Д.
отворил прозореца на автобуса с намерение да говори със св.К., който отворил
вратата на автобуса, за да го чувал. Двамата си разменили реплики, обиди и
взаимни претенции за начина на управление на автобусите. След това светофарът
подал сигнал „зелено", а св.К. се забавил с намерение да позволи автобус
№409 да тръгне пръв. Когато автобус № 409 пристигнал на спирка „Спортна
зала'", Д. изчакал автобус №109 да спре зад него и да отвори вратите си, с
намерение да влезе и употребявайки физическа сила да се саморазправи със св.К.
с цел да демонстрира правотата си както пред него, така и пред всички пътуващи
лица в автобуса. Когато и автобус №109 пристигнал на спирка „Спортна
зала", в изпълнение на своето решение, Д. слязъл от управлявания от него
автобус №409, нахлул през отворената предна врата на автобус №109 и веднага
започнал да нанася удари с юмруци по лицето и ритници по тялото на св.К., който
се опитал да се изправи и да се защити. В автобус № 109 имало пътници, които
възприели атаката и побоя, който Д. нанасял на св.К.. Кондукторът на автобус
№109, св.А.Ф.Н., св.В.Д.Н., която пътувала с автобус №109, както и няколко
други пътуващи жени опитали възпрат обвиняемия, който удрял св.К., но не могли.
В резултат на ударите, които Д. нанасял на св.К., от крака на св.К. потекла
кръв. Тогава обв. Д. спрял да го удря и се върнал в автобус №409. Междувременно
св.Т.Д.И., която също пътувала с автобус №109, позвънила на тел. 112 и
потърсила помощ. На място пристигнали полицейските служители Н.К.С. и И.Р.А.,
които задържали Д., а св.К. бил откаран с линейка на Бърза помощ до Спешен
център.
От
заключението на съдебномедицинска експертиза изготвено от вещото лице д-р Г. се
установява, че пострадалият Д. К. е получил кръвонасядания и травматични отоци
по клепачите на дясното око, под очните лигавици, кожата и лигавицата на горна
и долна устни, травматичен оток в областта на дясното рамо на долната челюст,
контузия на гръдния кош в дясна гръдна половина, кръвонасядания по задната
повърхност на лявата предмишница и разкъсно контузна рана в областта на дясната
подбедрица, които в своята съвкупност обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
ВРС
е приобщил към доказателствата по делото и заключението по СМЕ изготвена от
вещото лице д-р М. от което се установява, че обвиняемият Д. на 26.08.2017г. е
получил кръвонасядане по гръден кош, травматичен оток и кръвонасядане по гърба
на дясна ръка, травматичен оток и ожулвания в областта на лявото коляно, които
травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
За
да приеме изложената фактическа обстановка като доказана по безсъмнен начин
съдът е кредитирал показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, като изрично е посочил защо не приема показанията на св.С.Д. за
достоверни. Кредитирани са били и заключенията на приетите по делото СМЕ, както
и писмените доказателства по делото. Отговорено е и на изложените в хода на
съдебните прения възражения от страна на защитата.
Въз
основа на посочения анализ ВРС е стигнал до единствено възможния извод за
виновност на обвиняемия /неизвестно защо наричан в цялото производство подсъдим
?/ в престъплението за което е предаден на съд.
По
възраженията на защитата :
И във въззивната жалба и в пледоарията си по
същество защитата пледира за прилагане на института на реторсията с оглед на
еднаквите по вид телесни увреждания констатирани у обвиняемия и пострадалия.
Въззивния съдебен състав не споделя
изложеното от защитата. Реторсията е институт приложим при две еднакви по вид
телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК. В случая Д.ието извършено от
обвиняемия е квалифицирано по чл.131 от НК и института на реторсия е
неприложим. В тази насока е и ТР № 51/89г. на ОСНК на ВС, както и Решение №
360/16.09.2013г. на ВКС – 3-то н.о.
Защитата счита показанията на св.Николова за
необективни, като в тази насока излага мотиви на л.2 от въззивната жалба.
В мотивите на ВРС – л.79 /гръб/ по делото
нейните показания са обсъдени, като съда е дал убедителен отговор защо
свидетелката е незаинтересована от изхода на делото и защо би могла да
възприеме думите на обвиняемия. ВОС споделя изложеното от свидетелката за
обективно и счита, че нейните показания правилно са залегнали в крайния съдебен
акт.
И във въззивната жалба и пледоарията по
същество защитата предлага делото да се върне на друг състав на районния съд за
попълването му с доказателства в контекста на липсата на свидетели пътували в
автобуса управляван от обвиняемия.
Подобно искане въззивния съд счита за
неоснователно.
На първо място въпроса е бил коментиран в
мотивите на ВРС където е изяснено, че доколкото автобуса управляван от
обвиняемия е бил спрял пред автобуса на свидетеля К. където са се развили
събитията е логично възприятия за станалото да имат пътниците във втория
автобус, които са подали сигнал и на тел.112. С оглед и на изминалия период от
време практически невъзможно е да се установи кои са лицата пътували в
превозното средство управлявано от обвиняемия, къде са стояли те, дали някой от
тях е гледал назад спрямо посоката на спиране на автобуса и дали е възприел
инцидента. В случая делото е запълнено с необходимата доказателствена
съвкупност е събиране на нови
доказателства / каквото искане би могло да се направи и пред въззивния съд/ не
е необходимо.
По
справедливостта на наложеното административно наказание :
Отчитайки наличие на предпоставките по
чл.78А първоинстанционният съд правилно е освободил обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“. За да определи нейния размер в пределите определени
от законодателя съдът е отчел липса на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като е приел наличието на предходна съдимост за която е настъпила реабилитация
по право като негативна характеристична данна. Правилно като отегчаващи
отговорността факти е отчетено поведението на обвиняемия по време на инцидента
и пълната липса на критичност към извършеното Деяние.
С оглед на отчетените негативни за личността
и деянието данни правилно санкцията е отмерена в средния законов размер – от ****/три
хиляди/ лева и при липса на представени пред съда доказателства за тежко
материално положение на Д., което би могло да доведе до проява на
снизходителност от страна на въззивния съд нейното намаляване не би допринесло
за постигане на целите на административните наказания по ЗАНН.
Решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1773/2018г. по АНД № 1314/18 г. на ВРС, първи състав.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: