№ 114
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20243100900382 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от В. Х. В., чрез адв. А.
М., с която са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против „ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на ищцата
сумата от 70000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, реализирано на 16.08.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на уведомяване на застрахователя – 30.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 8053.69 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на
уврежданията от ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
получаване на допълнителната претенция от ответника - 26.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 16.08.2023 г., около 15:20 ч., на път
III-208 в посока гр. Тервел, общ. Дългопол, при управление на л. а. марка
„Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***********, управляван от водача Я. П. Ж. и
застрахован при ответното дружество по застрахователна полица №
BG/30/123001806448, в нарушение на правилата за движение по пътищата и
след като не се убедил, че пътят пред него е свободен, предприел маневра
изпреварване, след което се блъснал в движещият се и завиващ на ляво л. а.
1
марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № *******. Сочи се, че пристигналите
на местопроизшествието органи на ОД на МВР – Варна съставили
констативен протокол с пострадали лица № ****** г., след което било
образувано ДП № 2097/16.08.2023 г. по описа на Районна прокуратура –
Варна. Ищцата излага, че е пътувала на пасажерското място до водача с
поставен предпазен колан, като към момента на сблъсъка усетила внезапна
остра болка в дясната ръка, в областта на гръдния кош, както и в коленете.
Усетила силен удар от въздушната възглавница. На място пристигнал екип на
СП, който откарал пострадалата първоначално в гр. Дългопол, а след това в гр.
Варна, където в Спешното отделение констатирали, че ищцата претърпяла
фрактура в областта на дясното рамо и била насочена към оперативна
интервенция. На 18.08.2023 г. в Отделението по ортопедия и травматология на
МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД ищцата била подложена на операция под обща
анестезия, с продължителност от около 3 астрономически часа, при която била
наместена фрактурата на дясно рамо и фиксирана със специална плака
„Филос“, след което била поставена и шина с цел обездвижване на крайника.
След операцията била изписана.
Излага се в исковата молба, че след изписването си от лечебното
заведение ищцата изпитвала постоянни болки, наложили редовен прием на
медикаменти, както и обезболяващи инжекции. Изброените в исковата молба
травми причинили на ищцата денонощни страдания. Състоянието й
продиктувало невъзможността тя сама да задоволява ежедневните си битови
потребности, като разчитала на грижите на сина си и на съпруга си. Ищцата
изпитвала болки и дискомфорт от нанесените от ПТП охлузвания по гръдния
кош, следствие от които били и многобройните хематоми по гръдната област.
Пострадалата имала кръвонасядания по двете колена, които се ударили в
таблото на автомобила, което предизвикало затруднения във възможността й
за свободно придвижване. Сочи наличието на негативни емоционални
преживявания във връзка с ПТП, наложили приемането на успокоителни
медикаменти. Ищцата била със сложена шина в продължение на 3 месеца. На
следващо място, пострадалата излага, че болките в раменната става не
понижили интензитета си, с което възприела, че липсвало възстановяване след
операцията. С оглед продължаващите оплаквания в раменната става, ищцата
била подложена на още 3 оперативни интервенции с дати – 20.11.2023 г.,
15.01.2024 г. и 12.02.2024 г. в гр. София, като при тази от 15.01.2024 г. била
подменена раменната й става с поставянето на изкуствена такава. След
последната операция ищцата сочи, че бил възбуден възпалителен процес от
изкуствената става, наложил хоспитализирането на ищцата в МБАЛ „Света
София“, в Гнойно-септичното отделение. По време на престоя в лечебното
заведение на ищцата било изписано лечение със силни антибиотици, като
била подложена отново на операция. Ищцата твърди, че обстановката в
отделението на болницата повлияло негативно на психиката й. Последвал
престой и в отделението по Кардиология с оглед твърдението, че ищцата
страда и от диабет.
Пострадалата била изписана на 23.02.2024 г., излага оплаквания за
неподвижност в дясната си ръка. Към момента на депозиране на исковата
молба в съда ищцата осъществява трудова дейност при силни ограничения и
болки в дясната ръка, която била и водеща за нея. Ищцата твърди, че по
2
лекарско мнение било невъзможно пълното възстановяване мобилността на
крайника й. Същият бил и с влошен външен вид, изразяващ се в постоянен
оперативен белег с дължина около 20 см. В социален план ищцата била силно
ограничена след инцидента. Пострадалата твърди, че е извършила редица
разходи по повод лечението си, изразяващи се в закупуването на лекарства и
консумативи, както и болничен престой на обща стойност от 8053.69 лева.
Ищцата сочи, че застрахователят е уведомен с Уведомление №
4245/30.08.2023 г. за процесното ПТП, като впоследствие била предявена от
нея застрахователна претенция, получена от дружеството на 12.09.2023 г., за
което обстоятелство представя обратна разписка. С оглед продължителния
период на лечението, ищцата твърди, че е заведена допълнителна претенция,
получена на 26.02.2024 г. от застрахователя. По образуваната щета липсвало
произнасяне от ответното дружество. Моли съдът да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е подал
отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че същите не били доказани по основание и
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, както и на
заведена пред него застрахователна претенция, по която била образувана
застрахователна преписка № *********. Възразява по отношение на
твърдението на ищцата, че ПТП е настъпило единствено по вина на водача на
л. а. „Ауди“ с рег. № ***********. Оспорва причинно-следствената връзка
между травмите, получени от ищцата, с настъпилото ПТП. Излага
съображения за недоказаност на механизма на ПТП. Счита, че към настоящия
момент ищцата се е възстановила от травмите си. Ответникът аргументира
извършената смяна на раменна става на ищцата с неглижиране от нейна
страна на здравословното й състояние. Отрича наличието на психологически
последици от инцидента с твърдения за липса на доказателства ищцата да е
посещавала специализирани заведения или специалист за преодоляването им.
В допълнение, застрахователят оспорва обстоятелството, че
възстановителният период не бил приключил, като предвид описаните в
исковата молба травматични увреждания, които оспорва, сочи, че размерът на
исковата претенция за неимуществени вреди е в значително завишен размер и
в нарушение на принципа по чл. 52 ЗЗД и константната съдебна практика по
него. Отправя възражение за съпричиняване от страна на ищцата, с доводи за
нарушение на чл. 137а от ЗДвП, изразяващо се в липса на поставен
обезопасителен колан към момента на ПТП, с което последната допринесла за
обема на нараняванията. Във връзка с оспорването на главните претенции,
ответникът оспорва основателността и на акцесорната такава за законна
лихва. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, като
отправя и възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищцата депозира допълнителна искова
молба, с която се поддържа първоначално изложеното. Оспорва всички
наведени от ответната страна с отговора твърдения и възражения.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът депозира писмен отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа изложеното в първоначалния
отговор.
3
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв. Т. Н.
поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание,
така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са
предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, чрез процесуалния си представител адв. Т.Г.,
изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи
предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на
деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е
налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото
лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.
Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда
презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно-
следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението на
допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Б. М. и инж. Й. Л. М., както и от
обясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание на 13.03.2025 г., се
установява, че на 16.08.2023 г., около 15,30 ч., Я. П. Ж. е управлявал лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***********, по главен път III-
208 в посока гр. Тервел, общ. Дългопол. Пътят е бил с две пътни ленти за
движение на автомобили - по една за всяка една посока. Тези две ленти били
разделени с непрекъсната линия, като от страната за движение на посочения
лек автомобил тази линия е била дублирана с бяла прекъсната линия, която
маркировка е позволявала на движещите се в лентата автомобили да
предприемат изпреварване, навлизайки в насрещната лента за движение.
Възползвайки се от това, при километър 46_500 в землището на с.
Аспарухово, Я. П. Ж. е предприел изпреварване на движещите се пред него
автомобили със скорост над 117,60 км./ч. при наличие на ограничение на
скоростта от 90 км./ч., като се е изнесъл в насрещната лента за движение.
4
Малко след предприемането на тази маневра от страна на Ж., движещият се на
известно разстояние преди него л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
*******, управляван от С.В.Х., е предприел маневра завой наляво за
навлизане в отбивката за с. Партизани, при което е пресякъл пътя за движение
на л. а. марка „Ауди“. Завоят е бил предприет не под ъгъл от 90 градуса, а л. а.
марка „Форд“, модел „Транзит“ е навлязъл в лентата за движение косо, т.е.
малко преди самата отбивка, като скоростта на автомобила е била около 42
км./ч. Поради високата скорост на движение, водачът на л. а. „Ауди“ - Я. П. Ж.
не е могъл да избегне съприкосновението с л. а. марка „Форд“, модел
„Транзит“, при което е настъпил удар между задна лява част на втория
автомобил и предна дясна част на първия. Ударът е бил в зона, обхващаща
задно ляво колело, заден ляв панел, амортесьор, заден ляв стоп и други
основни детайли от купето на л. а. марка „Форд“. В следствие на удара, този
автомобил се е завъртял обратно на часовниковата стрелка, плъзнал се е
странично с десен борд към лявата канавка и се е преобърнал през таван до
позиция отново на колела, с предна част насочена към пътното платно.
Същевременно л. а. „Ауди“ е получил масивна деформация в предна дясна
част, в зоната на предна броня, фар, калник, колело и др., т.е. уврежданията са
били в зоната, предназначена за пътника в автомобила, а не за водача. От
техническа гледна точка, водачът на л. а. „Ауди“ не е имал възможност да
предотврати ПТП-то, предприемайки аварийно спиране при избраната от него
скорост на движение, но при спазването на максимално допустимата скорост
за движение в района на произшествието от 90 км./ч. е имал реална
техническа възможност да пропусне на опасна дистанция пред себе си
извършващия маневра ляв завой л. а. „Форд“, при което произшествието да не
настъпи. Наред с това обаче, пътно-транспортното произшествие е настъпило
и по вина на водача на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. № ******* -
С.В.Х., който е предприел маневрата ляв завой без да се увери, че насрещната
пътна лента не е свободна от автомобили в двете посоки и не е извършил
маневрата по най-кратния път, а чрез диагонално движение, с които действия
значително е намалил разпознаваемостта на намеренията му от другите
водачи. От гледна точка на пътната маркировка, двамата водачи са действали
правомерно, като трябва да се има предвид, че в този участък на пътя
разрешената максимална скорост на движение е 90 км./ч., а видимостта е била
около 120 м. От изложеното следва, че водачът на л. а. марка „Ауди“, модел
„А4“, с рег. № *********** е нарушил установената максимална скорост,
която е бил длъжен да спазва, включително и при извършване на маневрата
изпреварване, поради което нарушение не е имал възможност да предотврати
произшествието чрез предприемането на аварийно спиране, а също така и да
пропусне пред себе си лекия автомобил „Форд“, макар и на небезопасно
разстояние между двата автомобила. Това нарушение на правилата за
движение от страна на Я. П. Ж. е станало причина за пътно-транспортното
произшествие, наред с допуснатите от водача на л. а. марка „Форд“, модел
„Транзит“ - С.В.Х. нарушения. В следствие на така описаното ПТП, на В. Х.
В. са причинени травматични увреждания, подробно описани в заключението
на посочената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Същите травматични увреждания по своето естество представляват
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
5
С оглед на горепосоченото, по делото са установени три от елементите
на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. На първо място, установено е
противоправно поведение на водача на л. а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.
№ *********** - Я. П. Ж.. Същото се изразява в това, че той се е движел със
скорост, надвишаваща максимално разрешената за конкретния пътен участък
такава, което е довело до настъпване на пътно-транспортното произшествие и
причиняване на вреди на ищцата. Поради това, че действието на водача на л. а.
„Ауди“ е извършено в нарушение на установени в закона задължения, то е
противоправно. На второ място, установени са причинени травматични
увреждания на В. Х. В., които водят до търпени от нея неимуществени вреди.
Причинната връзка между тези вреди и неправомерното поведение на Я. П. Ж.
се установява от заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. С оглед на това, по делото
са доказани наличието на неправомерно поведение, настъпили вреди на трето
лице и причинната връзка между неправомерното поведение и тези вреди. Що
се отнася до четвъртия елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно – вината, то по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД същата се
предполага до доказване на противното, като по делото не са събрани
доказателства за оборване на тази презумпция.
По делото е прието за безспорно установено между страните и
ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че е
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за л. а. „Ауди А4“, с рег. № *********** при ответника „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, като настъпилото застрахователно
събитие попада във времевия обхват на договора; че застрахователят е
уведомен за ПТП на 30.08.2023 г., както и че на 12.09.2023 г. при ответното
дружество е постъпила застрахователна претенция от пострадалата В. Х. В. по
реда на чл. 380 КЗ, а на 26.02.2024 г. при ответното дружество е постъпила
допълнителна претенция от същата. С оглед на изложеното, съдът намира, че
към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие
застрахователната полица е била валидна и е основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя – ответник в настоящото производство за
настъпилите при това ПТП вреди.
Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то
увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД за причинените му от Я. П. Ж. вреди на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Тази отговорност следва да е в пълен размер, независимо от
обстоятелството, че по делото има данни за съпричиняване на вредите и от
трето лице, а именно – водача на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, с рег. №
*******. Касае се за вреди, причинени от неколцина, при което по силата на
чл. 53 от ЗЗД тези лица носят солидарна отговорност спрямо увреденото лице
за причинените му вреди. Поради това всеки един от тях дължи пълния
6
размер на причинените вреди, а това се отнася и за застрахователя му по риска
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Вътрешните отношения
между причинителите на вредите не влияят на тази отговорност.
За установяване на претендираните от ищцата неимуществени вреди са
изслушани комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Илия
Иванов Илиев. От заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, е видно, че в следствие на ПТП В. Х. В. е
получила многофрагментно счупване на горния край на дясната раменна кост
обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни. В следствие на това счупване се е наложило ищцата да
претърпи четири оперативни интервенции, като първата е била на 18.08.2023
г. - наместване на костните фрагменти и задържането им с метал. Втората
операция е била на 20.11.2023 г. за изваждането на метала, поради несрастване
на фрактурата и развила се инфекция, почистване на възпалени тъкани.
Третата операция е била на 15.01.2024 г. - поставяне на изкуствена става и
четвъртата операция е била на 12.02.2024 г. - почистване и отстраняване на
възпалени тъкани в района на счупването, поради персистиране на
инфекцията. Лечението и последвалата рехабилитация са продължили около 8
месеца според приложената медицинска документация, но не са завършили с
възстановяване на движенията в дясната раменна става. През целият този 10-
месечен период на лечение ищцата е търпяла по силни болки в периодите след
оперативните интервенции и по слаби в междинните периоди.
Непосредствено след травмата ръката е обездвижена с ортеза. Тази ортеза се
носи 30 дни след операцията на 18.08.2023 г. Най-вероятно е била
обездвижена и след другите операции за по- кратко време. Посочено е, че
ищцата все още не може пълноценно да си служи с увредената ръка. Поради
силно ограничените движения в раменната става, тя все още има нужда от
чужда помощ в ежедневието, за обличане, в домакинството и др. От
извършените оперативни интервенции има ясно видим белег по предното
лице на раменната става с дължина около 11 см., който е хлътнал в горната
трета. Този белег ще избледнее, но ще остане завинаги. В тази област се
наблюдава хипотрофия на мускулатурата, като движенията в раменната става
са силно ограничени - предно отвеждане до 20 гр. /норма 180 гр./, странично
отвеждане 20 гр. /норма 180 гр./, блокирана ротация. Описаният силно
ограничен обем на движения в дясната раменна става е траен, може да има
само незначително подобрение. Захватът на ръката се осъществява с пръстите,
има върхов и юмручен захват, ищцата няма нарушение на захвата. Няма
ограничение на движенията на ръката. Невъзможно е 100 процентно
възстановяване, описаните ограничени движения в дясната раменна става най-
вероятно ще останат пожизнено. След травмата са се обострили
съществуващи артрозни промени в шийния отдел на гръбначния стълб, довели
до радикулерни оплаквания. На 19.02.2024 г. е постъпила в Кардиологично
отделение поради влошаване на съществуващ диабет и хипертония.
Преживяната травма и развилата се инфекция са допринесли за това
влошаване. Самата инфекция е причинена от попадане на бактерии по време
на извършването на операцията, като ищцата не е станала причина за същата.
7
Именно инфекцията обаче е довела до несрастване на костните фрагменти и е
наложило смяна на ставата.
Констатациите на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза се подкрепят от показанията на
разпитания по делото свидетел Илия Иванов Илиев. От показанията на този
свидетел, който съжителства с ищцата на семейни начала, се установява, че
същата е търпяла много болки както в ежедневието си, така и по време и след
операциите. Свидетелят сочи, че по време на поставянето на изкуствената
става ищцата е стояла без става около 3 месеца, когато са били най-големите
болки. През това време на мястото на стават е имало само мускули, за да може
да зарастне раната и да се постави изкуствената става. Ищцата е била
постоянно на обезболяващи, като се е налагало свидетеля постоянно да я
обслужва. Това обслужване е обхващало всички дейности, тъй като ищцата не
е могла да ги извършва с една ръка. Ищцата е претърпяла увреждането тежко,
като преди това е имала високо кръвно и диабет, но сега кръвното и е било
постоянно високо. Поведението и след катастрофата е било нормално, но все
пак била изнервена, имала страхова невроза, като пътува постоянно била със
страх. Докато свидетелят бил на работа, на ищцата са помагали сестра й и
майка й. Не са я оставяли сама, защото винаги е могло да възникне нужда от
нещо. Известен период от време след произшествието ищцата не е могла да
изпълнява домакинските си задължения, а когато е започнала – не е могла да
ги извършва, както преди, защото ръката й е била ограничена в движението.
Не можела да я повдига много нагоре като един нормален човек. И към
настоящия момент ищцата е имала болки и е вземала обезболяващи. Върнала
се е на работа, но работи само с лявата ръка, за да не натоварва дясната си.
С оглед на горните факти по делото е доказано, че в следствие на
пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване. В конкретния случай при определяне
размера на обезщетението следва бъде взето предвид, че ищцата е получила
многофрагментно счупване на горния край на дясна раменна кост, което не е
зарастнало по обичайния начин, а са налице усложнения, които са довели да
четири оперативни интервенции, извършени в период от около 6 месеца. При
това възстановяването от травмата не е пълно, налице са значителни
ограничения в движението на ставата, които водят до съществени затруднения
в ежедневния живот на В. Х. В. и които не се очаква да преминат, а по-скоро
ще останат пожизнено. При това следва да се има предвид, че към момента на
произшествието - 16.08.2023 г. ищцата е била на 58 г., което означава, че
последствията от увреждането ще бъдат търпяни продължителен период от
време. С оглед на това, съобразявайки се с принципа за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че сумата от
70 000.00 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея
вследствие на ПТП-то неимуществени вреди, поради което предявеният иск в
тази му част следва да бъде уважен за посочения размер, както е и предявен.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени
вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че В. Х. В. е
извършила разходи, свързани с оперативните интервенции и лечението, както
и за медикаменти и рехабилитационни процедури в общ размер на 8053.69 лв.
8
Тези разходи, съгласно заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, са пряко свързани с
проведеното след ПТП-то лечение на ищцата и представляват необходим
разход, свързан със същото, като извършването им е надлежно удостоверено с
представените по делото фактури и касови бонове към тях. Описаните разходи
в общ размер на 8053.69 лв. са в пряка причинна връзка с претърпените от
ищцата при пътно-транспортното произшествие травматични увреждания,
поради което по естеството си представляват имуществени вреди, които също
подлежат на обезщетяване от страна на застрахователя. С оглед на
изложеното, предявеният иск в тази му част следва да бъде уважен за сумата
от 8053.69 лв., както е и предявен.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което е
основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. Това възражение се основава на обстоятелството, че ищцата е
пътувала без поставен обезопасителен колан, с който лекия автомобил е бил
оборудван. В конкретния случай така релевираното възражение се явява
неоснователно, тъй като от заключението на изслушаната по делото
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява,
че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан, като в противен
случай увежданията щяха да бъдат значително по-тежки. С оглед на това, така
определените обезщетения не следва да бъдат намалявани по реда на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:
Върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди, на
основание чл. 429, ал. 3 от КЗ следва да бъде присъдена и законната лихва за
забава, считано от 30.08.2023 г. – датата, на която застрахователя е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане. Върху
опреденото обезщетение за имуществени вреди следва да бъде присъдена
законната лихва за забава, считано от 26.02.2024 г. - датата на получаване на
допълнителната претенция от ответника до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
Ищцата претендира присъждане на разноски по делото, за което е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 241 от делото/. От
същия е видно, че претенцията е за присъждане на адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗА, като е представен договор за правна
помощ, сключен на посоченото основание /л. 242 от делото/. С оглед
уважените искове, както и предвид фактическата и правна сложност на
делото, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на
6894.30 лв., което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на
ищцата – адв. Т. Р. Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Доколкото ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса и
разноски по производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 3822.15 лв., от
които 3122.15 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху
размера на уважените искове и 700.00 лв. разноски за вещи лица от
бюджетните суми на съда, ведно със законната лихва върху държавни
9
вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
изплащане.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на В. Х. В., ЕГН **********, с постоянен адрес:
*********************, сумата от 70000.00 лв. /седемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП,
реализирано на 16.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 30.08.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 8053.69 лв. /осем хиляди петдесет и три лева и шестдесет
и девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение на уврежданията от ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на получаване на допълнителната
претенция от ответника - 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати на адвокат Т. Р. Н., ХАК, със служебен адрес:
**********, сумата от 6894.30 лв. /шест хиляди осемстотин деветдесет и
четири лева и тридесет стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение
за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от
3822.15 лв. /три хиляди осемстотин двадесет и два лева и петнадесет
стотинки/, представляваща държавна такса и разноски за вещи лица от
бюджета на съда, ведно със законната лихва върху държавни вземания,
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10