№ 9162
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110154915 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „ЗК Лев Инс“ АД срещу Столична
община положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 882,00 лв., представляваща регресно
вземане за заплатено от „ЗК Лев Инс“ АД обезщетение и ликвидационни
разноски по застраховка „Каско“ по полица № 93001710042342 за
имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„*********“, с рег. № ****** на 02.11.2017 г. поради неподдържане на
общински път в гр. София, на кръстовището между бул. „АДРЕС“ и ул.
„АДРЕС“ – необезопасен и необозначен участък на пътното платно, в който
МПС попаднал; ведно със законна лихва за периода от 16.06.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 24692/2020 г. по описа на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е предявил
срещу „Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК ********* обратен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 258
1
и сл. от ЗЗД, с който в условията на евентуалност, в случай на уважаване на
главния по делото иск, се иска осъждането на ответника „Пътища и
съоръжения“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Столична община, всички
претендирани суми по главния иск, а именно сумите от 882,00 лева главница,
законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сторените в производството
съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.
Ищецът по главния иск „ЗК Лев Инс” АД твърди, че на 02.11.2017 г.
около 21:20 часа, в гр. София, на кръстовището между бул. „АДРЕС“ и ул.
„АДРЕС“ водачът Н. Б. С., при управление на собствения си лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „*********“, с peг. № *********, попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, с което
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП). От транспортния
инцидент са били причинени материални щети на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „*********“, с peг. № *******. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие е бил съставен Протокол за ПТП № 1709772
от 02.11.2017 г. Посочва, че към датата на събитието процесният автомобил е
бил застрахован по застраховка „Каско” в „ЗК Лев Инс” АД, застрахователна
полица № 93001710042342, със срок на валидност от 17.05.2017 г. до
16.05.2018 г. Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „*********“, с peг. № ********* при ЗК „Лев Ине“ АД е
била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1261-17-254664.
При извършения оглед на увреденото МПС са били констатирани увреждания
по гума предна дясна Нокиан 245/40/18 80%, гума задна дясна Нокиан
245/40/18 80% и джанти - 2 броя. В съответствие с установените като вид и
степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка е било определено
застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 872,00 лева,
която сума била изплатена на Н. Б. С. с преводно нареждане с уникален
регистрационен номер BORD02063923 на 17.01.2018 г. Твърди, че процесното
ПТП е настъпило на път стопанисван от ответника Столична община, която не
изпълнила задължението си да го поддържа в изправно състояние, да
сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във
възможно най-кратък срок. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
ответника Столична община, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „*********“, с peг. № *******,
доколкото застрахователната полица не била подписана от застрахованото
лице. Оспорва начина и мястото на настъпване на застрахователното събитие.
Оспорва иска по размер, като счита, че претендираното обезщетение било в
силно завишен размер. Твърди, че е сключил Договор № СО15-РД-55
241/27.04.2015 г. с дружеството „Пътища и съоръжения“ ЕАД, въз основа на
който посоченото дружество се задължило да извършва на територията на
Столична община – IV зона, включваща район „Оборище“, „Сердика“,
„Подуяне“, „Нови Искър“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения, като посоченото място на ПТП в
исковата молба попада на мястото на действие на посочения договор. Твърди,
че е налице съпричиняване от водача на лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „*********“, с peг. № *******, който нарушил правилото на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си на движение с пътните условия.
Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Столична община е предявил
обратен осъдителен иск срещу „Пътища и съоръжения“ ЕАД. Твърди, че
Столична община имала сключен Договор № СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. с
дружеството „Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. АДРЕС, въз основа на
който посоченото дружество се задължило да извършва на територията на
Столична община – IV зона, включваща район „Оборище“, „Сердика“,
„Подуяне“, „Нови Искър“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа и пътните съоръжения. Твърди, че посоченото в исковата
молба от ЗК „Лев Инс“ АД място на настъпване на процесното ПТП, изцяло
попадат в обхвата на посочения договор и съобразно същия, се поддържа от
дружеството „Пътища и съоръжения“ ЕАД. Доколкото процесният участък
бил на абонаментна поддръжка и Столична община заплащала месечно
определена цена, за да бъде поддържан в изправност пътния участък, което
включва проверката на пътния участък от страна на служители на
изпълнителя, непрекъснато обезопасяване, сигнализиране при наличие на
3
пътни неравности, както и своевременното им отстраняване от изпълнителя
без изрично да му се укаже от страна на Столична община, то в случай че се
докаже наличието на пътна неравност, счита че отговорността следва да
понесе изпълнителя, доколкото същият е следвало да обезопаси и
сигнализира, както и да отстрани препятствието. Твърди, че Столична
община, редовно и постоянно е изпълнявала задължението си да поддържа
процесния пътен участък, като е сключила договор с дружеството „Пътища и
съоръжения“ ЕАД, което да поддържа процесния участък непрекъснато и във
вид позволяващ безопасното му използване. С оглед на това счита, че в
случай, че в производството по главния иск се докаже непротиворечиво, че на
пътното платно е имало необезопасено и несигнализирано препятствие, а
именно дупка на пътното платно, то отговорност за настъпване на твърдяното
ПТП носи ответника по евентуалния иск „Пътища и съоръжения“ ЕАД, което
не само следва да извършва ремонтни дейности и дейности по поддръжка на
пътното платно, но и дейностите по обезопасяване и сигнализиране на
компрометирани участъци от пътното платно, както и такива които се намират
в текущ ремонт.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по обратния иск „Пътища и
съоръжения“ ЕАД е депозирал отговор на обратния иск, с който го оспорва
като неоснователен. Посочва, че улиците и булевардите, в това число и
тротоарите предвидени за абонаментно поддържане, първоначално са
приведени в договореното ниво на поддръжка и до изтичане на срока на
договора са поддържани постоянно в това състояние. Твърди, че на 26.10.2017
г. - преди и 29.11.2017 г. - след въпросното ПТП на 02.11.2017 г. са
билиизвършени месечни инспекции на бул. „АДРЕС“ и ул. „АДРЕС“, при
които е установено, че пътното платно отговаря на изискванията за
експлоатация и не са налице дупки и/или неравности на пътното платно към
датата на настъпване на пътно транспортното произшествие. Абонаментната
поддръжка на булеварда и улицата е приета многократно. Твърди, че
добросъвестно е изпълнявало задължението си по договор № CO 15- РД-55-
241 от 27.04.2015 г. Твърди, че на 02.11.2017 г., на която дата се твърди, че е
станала злополуката не е имало неравност (дупка) на настилката на пътното
платно на бул. „АДРЕС“ и ул. „АДРЕС“, която да е причинила деликта и която
да бъде основание да се вмени вина и да се търси отговорност от „Пътища и
съоръжения“ ЕАД, тъй като съгласно Констативните протоколи от 26.10.2017
4
г. и 29.11.2017 г. (преди и след датата на настъпването на ПТП), приложение
съгласно текста, за обекти: Зона IV- та, район „Подуяне“, бул. „АДРЕС“ и Зона
IV-та, район „Подуяне“, ул. „АДРЕС“, подписани от всички представители на
страните по договора, няма дупки и пропадания по настилката на пътното
платно. Твърди, че обектите са били приети от Столична община и са
поддържани в отлично състояние от фирмата изпълнител „Пътища и
съоръжения“ ЕАД по договор № CO 15-РД-55-241 от 27.04.2015 г. Посочва, че
ответникът Столична община в качеството си на възложител по договора е
подписал констативни протоколи от 26.10.2017г. и 29.11.2017 г.
(непосредствено преди и след събитието), с който е приел обекта и е
констатирано, че на бул. „АДРЕС“ и ул. „АДРЕС“ няма дупки и пропадания,
като по този начин е приел извършената работа. Твърди, че съгласно договора
възложителят е имал задължение незабавно да уведоми възложителя при
констатирани недостатъци, което не било сторено от него. Оспорва щетите по
процесното МПС, както и те да са в резултат на попадането му в дупка на
пътното платно. Оспорва размера на претендираните вреди. Моли за
отхвърлянето на предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на заявление от 16.06.2020 г. от „ЗК Лев Инс“ АД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД №
24692 по описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 гр. с. за следните суми: сумата от
882,00 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от „ЗК Лев Инс“ АД
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по полица №
93001710042342 за имуществени вреди, причинени на МПС „Мерцедес“,
модел „*********“, с рег. № ****** на 02.11.2017 г. поради неподдържане на
общински път в гр. София, на кръстовището между бул. „АДРЕС“ и ул.
„АДРЕС“ – необезопасен и необозначен участък на пътното платно, в който
МПС попаднал; ведно със законна лихва за периода от 16.06.2020 г. до
изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и разноски за
заповедното производство, както следва: както и сумите 25 лв. – държавна
такса, и 41 лв. – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
5
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 23.07.2020 г., като
същият в срок на 28.07.2020 г. е подал възражение срещу издадената заповед.
С разпореждане от 23.08.2021 г. на заявителя са дадени указания, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
вземането си. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил искове за
установяване съществуването на вземанията по исков ред.
Представено е предложение-декларация от 16.05.2017 г., както и
застрахователна полица № 93001710042342 от 16.05.2017 г. за застраховка
„Каско на МПС“, се установява, че на 16.05.2017 г. е сключен договор за
застраховка „Каско“ между ищеца като застраховател и Н. Б. С. като
застраховащ и застраховано лице по отношение на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „*********“, с рег. № ******, със срок на действие от
00:00 часа на 17.05.2017 г. до 24:00 часа на 16.05.2018 г., със застрахователна
сума в размер на 15000,00 лв. и застрахователна премия от 883,32 лв., платима
на четири вноски – първата от 237,66 лв., платима на 17.05.2017 г. и три в
размер от по 215,22 лв., платими съответно на 17.08.2017 г., 17.11.2017 г. и
17.02.2018 г., с включени клаузи за застраховка „Активна грижа на пътя“ и
застраховка „Злополука“ на местата в МПС, както и приложимите към тази
застраховка общи условия (ОУ).
Представена е декларация от 16.05.2017 г. от собственика на процесното
МПС Н. Б. С., че са му представени приложимите ОУ.
Представени са сметки от 16.05.2017 г., от 17.08.2017 г. и от 06.11.2017 г.,
от които се установява, че застрахованото лице е заплатило уговорената
застрахователна премия.
Представен е Протокол за ПТП № 1709772 от 02.11.2017 г., съставен от
мл. автоконтрольор от СДВР, от който се установява, че на 02.11.2017 г. около
21:20 часа, в гр. София, водачът Н. Б. С. управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „*********“, с рег. № ****** по ул. „АДРЕС“ с посока от
ул. „АДРЕС“, като на кръстовището между бул. „АДРЕС“ и ул. „АДРЕС“
самокатастрофира, като попада в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътя, вследствие на което за МПС настъпват материални щети по предна и
задна десни гуми и джанти, като ПТП не е посетено на място от служителя на
КАТ, съставил протокола за ПТП.
Представени са още: уведомление за настъпило застрахователно събитие
6
от 02.11.2017 г.; СУМПС и контролен талон на Н. Б. С.; свидетелство за
регистрация част II и удостоверение за техническа изправност на процесния
лек автомобил; декларация за банкова сметка, по която да се изплати
определеното застрахователно обезщетение; фактура №
**********/03.11.2017 г. и фискален бон за сумата от 200,00 лв., издадена от
„Преслав клима АС“ ООД на Н. Б. С. за извършен ремонт на повреден л. а.;
фактура № **********/05.11.2017 г. и фискален бон за сумата от 816,00 лв.,
издадена от „Буковски 1“ ЕООД на Н. Б. С. за извършен ремонт на повреден л.
а.; опис заключение по щета; експертиза по щета; сравнителна експертиза по
щета; доклад по щета; платежно нареждане от 17.01.2018 г., за сумата от
872,00 лв., с наредител ищеца и получател Н. Б. С.; договор № СО15-РД-55-
241/27.04.2015 г., сключен между Столична община като възложител и
„Пътища и съоръжения“ ЕАД като изпълнител; фактура №
**********/15.11.2017 г.; протокол за проверка за тридесети месец; месечна
проверка на текущ ремонт и поддържане на пътната инфраструктура и
съоръжения за тридесети месец (м. октомври 2017 г.) IV зона; констативни
протоколи от 26.10.2017 г. и от 29.11.2017 г.
От показанията на свидетеля Н. Б. С., се установява, че през 2017 г.
управлявал автомобил Мерцедес Е класа, 2006 г., негова собственост,
свидетелят имал едно ПТП в София – на ляв завой на бул. „АДРЕС“, минал
през дупка и релсите на линията и предна и задна дясна гума се срязали,
останал на пътя, респ. автомобилът не можел да продължи на собствен ход.
Дупката не била обезопасена. Било тъмно вечерта и дупката била голяма.
Движел се с не повече от 5/6 км/ч.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява
следния механизъм на ПТП, а именно: на 02.11.2017 г. около 21:20 часа, в гр.
София, водачът Н. Б. С. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„*********“, с рег. № ****** по ул. „АДРЕС“ с посока от ул. „АДРЕС“ към
бул. „АДРЕС“, като на кръстовището между бул. „АДРЕС“ и ул. „АДРЕС“
самокатастрофира, като попада в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Щетите по лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„*********“, с рег. № ****** са настъпили вследствие процесното ПТП, респ.
7
от техническа гледна точка настъпилите по МПС увреждания съответстват на
описания механизъм на настъпване на произшествието. Стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес *********“,
определена към датата на настъпване на ПТП по средни пазарни цени възлиза
на 568,86 лв. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при
изключително ниска скорост е възможно увреждане на двете гуми само и
единствено, ако дупката е била с остри ръбове, респ. възможно е тези
увреждания да се получат, ако дупката е била откос в зоната на трамвайните
релси.
Други доказателства от значение за решаване на делото не са
представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество – ищец; 2. заплащане на
застрахователното обезщетение от страна на дружеството – ищец; 3.
предпоставките по чл. 49 от ЗЗД: 1) осъществен фактически състав по чл. 45
от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; не е необходимо
да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС № 7/1959
г., т. 7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа.
За установяването на тези обстоятелства доказателствената тежест се
носи ищеца. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител при условията на пълно обратно доказване. В тежест на
ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на
8
плащането.
От съвкупната преценка на представените писмени доказателства –
приетата по делото застрахователна полица, документите, които са част от
застрахователната преписка, както и сметките, удостоверяващи извършеното
плащане на застрахователната премия, се установи по безспорен начин,
наличието на първата предпоставка – валиден договор за имуществено
застраховане „Каско“ между увреденото лице и застрахователното дружество
– ищец по отношение на процесното МПС, към момента на настъпване на
процесния инцидент. Договорът е сключен между ищеца като застраховател и
свидетеля Н. Б. С. като застраховано лице и собственик, като същият съдържа
подписите и на двамата контрахенти. Това, че застрахователната полица не е
представена в оригинал е обяснимо с факта, че от сключването на
застрахователния договор до момента на даване на указания за представянето
й е изминал относително дълъг период от време – повече от 7 години, и
същата е била унищожена. При това положение представения препис от
застрахователната полица не следва да се изключва от доказателствения
материал по делото, респ. доказателствената стойност на представения препис
следва да се цени от съда съвкупно с останалите доказателства по делото.
В подкрепа на твърденията си във връзка с процесното произшествие,
настъпило в срока на застрахователно покритие по имуществената
застраховка „Каско“, ищецът е ангажирал протокол за ПТП, уведомление за
щета, разпитан е свидетелят С. – водача на процесното МПС, прието е
заключение на САТЕ. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната
САТЕ, причинените на автомобила щети са в причинна връзка с процесното
ПТП. Съдът намира за установено по безспорен начин от съвкупната преценка
на ангажираните по делото доказателства, че при преминаване на процесния
автомобил през необезопасена и несигнализирана дупка на платното за
движение са настъпили щети по МПС, респ. настъпилите щети се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи настъпилото ПТП, неговия
механизъм, както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Между страните по делото е безспорно и че ищцовото застрахователно
дружество е изплатило застрахователно обезщетение в претендирания размер,
9
както и че е получило плащане на дължимата застрахователна премия, а и тези
факти се установиха от представените по делото писмени доказателства –
сметки и платежно нареждане.
Посредством заключението на назначената по делото САТЕ се установи
и че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС възлиза на
568,86 лв. (или 578,86 лв. с вкл. 10,00 лв. за ликвидационни разходи), а
ищецът претендира по-голяма сума – 872,00 лв.лв. (или 882,00 лв. с вкл. 10,00
лв. за ликвидационни разходи).
В отношенията между страните е безспорно, а и от доказателствата по
делото се, че процесният пътен участък представлява част от общинската
пътна мрежа. Съгласно приложимата нормативна уредба Столична община в
качеството си на юридическо лице е правен субект, на когото е възложено по
силата на закона – чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, задължението да
осъществява дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на
общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък
срок. Щом пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да сигнализира
съответната опасност на пътя с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената в случая необезопасена и несигнализирана дупка
на пътното платно, създава опасност от увреждане за участниците в
движението и представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност
за движението. Бездействието на служителите на Столична община или на
други лица, на които тя е възложила изпълнението, във връзка с обозначаване
на препятствието на пътя до премахването му е довело до неизпълнение от
страна на възложителя на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1,
изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи гаранционно-
обезпечителна отговорност за причинените при инцидента вреди. Без
10
значение е, че дупката, през която е преминал процесният автомобил, се
намира в непосредствена близост до трамвайните релси, щом е установено, че
тя се намира върху пътен участък – част от общинската пътна мрежа, за
целостта и безопасността на който отговаря Столична община. Независимо че
дупката е била непосредствено до трамвайните релси, предвид нормата на чл.
167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП за ответната община е било налице задължение
регулярно да осъществява, включително и по своя инициатива, необходимите
проверки за безопасност, доколкото тя е разположена на пътя, и при
необходимост да я сигнализира до отстраняване на неизправностите.
Изпълнението на тези задължения не е ограничено само до онези части или
принадлежности на улицата, които са общинска собственост, защото на
общината е вменено задължението да осъществява цялостната дейност по
полагането на системни грижи, поддържането в изправност и осигуряване
безопасността при движение по общински път. Ето защо за уважаване на
главния иск е достатъчно, че е доказано по делото допуснато нарушение от
служители или други натоварени от Столична община лица на задълженията
по поддържане на уличната мрежа, включително по сигнализиране за
препятствия на пътя, което е причинило вреди на имущество, застраховано
при ищеца по застраховка „Каско“. Бездействието на натоварените от
общината лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно,
като ответникът не е оборил законовата презумпция. По изложените
съображения съдът намира, че Столична община е пасивно легитимирана по
предявения главен иск и следва да носи отговорност по реда на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може
да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.
При това положение главната искова претенция следва да се уважи за
сумата от 578,86 лв. и да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 882,00 лв.
По отношение на обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 82
от ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи
за основателност на главния иск за заплащане на регресно вземане се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния
11
иск.
В тежест на ищеца е било да докаже виновно неизпълнение на
договорно задължение на ответника, настъпилите имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба в размер на претендираната стойност на щетите
и причинна връзка между неизпълнението и вредите. В тежест на ответника е
било да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря
неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79, ал. 1
ЗЗД, а именно да иска изпълнение заедно с обезщетение или да иска
обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82 ЗЗД, обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане
на задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване. Основателността на
претенцията за обезщетение за договорно неизпълнение за причинените
имуществени вреди е обусловена от установяването на следните кумулативни
предпоставки: наличието на валидно договорно правоотношение, от което да
възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение /пълно или
частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Столична община е
сключила Договор № СО15-РД-55-241/27.04.2015 г. с дружеството „Пътища и
съоръжения“ ЕАД, въз основа на който посоченото дружество се задължило
да извършва на територията на Столична община – IV зона, включваща район
„Оборище“, „Сердика“, „Подуяне“, „Нови Искър“, дейностите по поддържане
и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, като посоченото
място на ПТП в исковата молба попада на мястото на действие на посочения
договор.
По делото обаче са представени констативни протоколи от 26.10.2017 г.
и 29.11.2017 г., от които се установи безспорно, че работата на изпълнителя е
приета без възражения. Доколкото се касае за видим недостатък – дупка на
пътното платно, възложителят е следвало да прегледа работата на
изпълнителя при приемането на работата и да направи възраженията си за
12
неправилно изпълнение. Такива възражения не са били направени
своевременно от изпълнителя, поради което работата се счита приета.
По изложените съображения обратният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на 650,00 лв., от които
за исковото производство 25,00 лв. за ДТ, 400,00 лв. за депозит за вещо лице,
50,00 лв. за депозит за свидетел и 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, и за
заповедното производство 25,00 лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от иска следва да му се присъдят 426,60 лв.
Съдът определи на ответника 100,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска следва да му бъдат присъдени 34,37 лв.
Съдът определи на ответника по обратния иск 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно с отхвърлената част от иска следва да му бъдат присъдени в
цялост.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Столична община, ЕИК *********
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД дължи
на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* следните суми, а именно: сумата от
578,86 лв., представляваща регресно вземане за заплатено от „ЗК Лев Инс“
АД обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 93001710042342 за имуществени вреди, причинени
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „*********“, с рег. № ******,
вследствие на ПТП, реализирано на 02.11.2017 г. поради неподдържане на
общински път в гр. София, на кръстовището между бул. „АДРЕС“ и ул.
„АДРЕС“ – необезопасен и необозначен участък на пътното платно – дупка, в
която описаното МПС попаднало; ведно със законна лихва за периода от
13
16.06.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата от 578,86 лв. до пълния предявен размер от 882,00 лв., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ЧГД № 24692/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Столична община, ЕИК ********* срещу
„Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК ********* обратен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 258 и
сл. от ЗЗД, с който в условията на евентуалност, в случай на уважаване на
главния по делото иск, се иска осъждането на ответника „Пътища и
съоръжения“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Столична община, всички
претендирани суми по главния иск, а именно сумите от 882,00 лева главница,
законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сторените в производството
съдебно-деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумата от 426,60 лв.,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на Столична община, ЕИК ********* сумата от 34,37 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на „Пътища и съоръжения“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
100,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице
помагач на страната на ответника – „Пътища и съоръжения” ЕАД, ЕИК
*********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14