№ 871
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110121306 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА /уточнена с молба с вх. №
****/21.07.2022 г./ срещу Я. Р. М. и М. Р. М., с която са предявени искове за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца разделно – по 1/2 за всеки ответник, следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с абон. № ****, а именно: 1 056.45 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане; 223.60 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г.; 24.15 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
20.04.2022 г. до окончателното плащане; 5.53 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 07.04.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на наследници при равни квоти на
починалия собственик на процесния имот – Р. Н. М., като към отношението са приложими
Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответниците
не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени от ФИРМА по реда за дялово разпределение. Излага, че
ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Я. Р. М. и М. Р. М. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове. Сочат, че размерът на главницата за
доставена топлинна енергия се установява от изравнителните сметки, а не от фактурите, в
1
които не са съобразени данните от „Техем“. Оспорват претенцията за дялово разпределение
като недоказана. Оспорват фактурите да са им изпращани или да са публикувани на
страницата на ищеца. Оспорват размера на мораторната лихва с оглед реалния размер на
главния дълг. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за задълженията до
20.04.2019 г. Сочат, че за непогасения по давност период от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г.
стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 477.06 лв., т.е. не съответства на
фактурираните суми, като изтъкват, че им се дължи връщане на сумата от 118.78 лв.
Вземайки предвид сумата за връщане, признават дължимостта на сума в размер на 358.28 лв.
за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. Претендират разноски по делото.
С молба-становище, депозирана в първото открито заседание, ответниците признават,
че дължат сумата от 429.20 лв. за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. съгласно индивидуалната справка за отопление и топла вода, съставена от ФИРМА,
цялата сума за дялово разпределение в размер на 24.15 лв. и законна лихва върху тях в общ
размер на 25.95 лв. за периода от 20.04.2022 г. до окончателното плащане. Твърдят, че са
платили по банков път признатите задължения на 10.11.2022 г. и на 16.11.2022 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ФИРМА изразява становище, че
дяловото разпределение на топлинна енергия в имота през исковия период е извършвано
съобразно нормативните изисквания, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове за цената на доставена топлинна енергия и на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и за мораторните лихви върху
тях. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че
те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже
пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност;
изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 27602/19.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване наличието на договорно правоотношение през исковия период между ищеца в
качеството на продавач и ответниците в качеството на купувачи – съсобственици при равни
квоти на процесния имот, за доставка на топлинна енергия в имот с абон. № ****.
Съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ то се регулира от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Със същото определение са обявени за безспорни и
2
ненуждаещи се от доказване също така реалната доставка на топлинна енергия в имота през
исковия период и правилното й отчитане и остойностяване от ФИРМА. Следователно искът
за цената на доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Относно размера на това вземане съдът кредитира изцяло неоспорените от страните
индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от третото лице – помагач.
Основателно е възражението на ответниците, че действителната консумация на топлинна
енергия в имота им и нейната стойност се установяват именно от тях, а не от фактурите, но
са неоснователни развитите в отговора и в представената в първото открито заседание
молба-становище съображения относно размера на задължението. От изравнителните
сметки се изяснява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. стойността на реално
доставената топлинна енергия е 475.48 лв. без ДДС, т.е. 570.58 лв. с ДДС, а за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е 378.08 лв. без ДДС, т.е. 453.70 лв. Следователно общият
размер на задължението за целия исков период възлиза на сумата от 1 024.28 лв.
По възражението на ответниците за погасяване по давност на част от вземането съдът
намира следното:
По силата на чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че вземанията
за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
3
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай с оглед датата на подаване на исковата молба – 20.04.2022 г.,
погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 10.02.2019 г., а това са вземанията за периода от м. 05.2018 г.
до м. 11.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното задължение за м.
12.2018 г. е бил до 14.02.2019 г. и то е станало изискуемо на 15.02.2019 г., поради което
давността за него е прекъсната с подаването на исковата молба.
Размера на вземането на ищеца за цената на топлинната енергия за периода, за който не
е изтекла погасителната давност /от м. 12.2018 г. до м. 04.2020 г./, съдът определи по реда на
чл. 162 ГПК /съобразявайки изравнителния резултат за целия отоплителен сезон, в който е
включен периодът, обхванат от давността, респ. броя месеци, за които не е изтекла
погасителната давност/ и приема, че възлиза на сумата от 739 лв.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за стойността на доставената в имота
на ответниците топлинна енергия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок, като за изпадането на длъжниците в забава не е необходимо нито изпращането
на покана, нито публикуването на фактурите/изравнителните сметки на сайта на ищеца,
защото при наличие на уговорен срок за плащане е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. В случая ответниците са изпаднали в забава в плащането на главното
задължение предвид липсата на твърдения и доказателства за извършени плащания в
уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2019 г. за главницата за периода от м. 12.2018
г. до м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. – за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г.,
тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г.
4
върху непогасената по давност главница в размер на 739 лв. съдът определи по реда на чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на
сумата от 146 лв.
Относно главницата за стойността на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия съдът намира следното:
Извършеното в първото открито заседание признание от ответниците на задължението
за цената на тази услуга се подкрепя от доказателствата. Съгласно чл. 22, ал. 1 от
приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран – ФИРМА,
както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна
енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Ето защо за ответниците е възникнало
задължение за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Ответниците
изрично признават размера на това задължение, от което следва, че за ищеца е възникнало
вземане в претендирания размер за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2020 г., като всеки
ответник му дължи сумата от по 12.07 лв., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответниците
покана за заплащането му. Следователно те не са изпаднали в забава по отношение на тази
главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва върху нея са неоснователни.
По възражението на ответниците за плащане съдът намира следното:
Представени са платежни документи за извършени от ответниците в полза на ФИРМА
плащания по настоящото дело, както следва: на 10.11.2022 г. – на сума в размер на 385.42
лв.; на 16.11.2022 г. – на сума в размер на 113.05 лв., като се твърди, че с тези плащания са
погасени всички задължения, за които не е изтекла погасителната давност.
С молба с вх. № 252027/18.11.2022 г. ищецът заявява, че е получил плащане на сума в
общ размер на 498.47 лв., с която са погасени следните задължения: 153.99 лв. – главница;
229.13 лв. – мораторна лихва; 52.39 лв. – държавна такса; 62.96 лв. – законна лихва, като е
останала непогасена главница в размер на 926.61 лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и юрисконсултско възнаграждение.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 498.47 лв., съдът съобрази
мотивите по т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
прието следното: „Условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и
по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя
други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от длъжника и прието
5
от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от
закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между страните за реда
на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на
длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай
че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на
длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и
е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване
въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения
законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна… Всички видове лихви са акцесорни вземания
спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване
на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането
законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на
плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат тълкуването, че разпоредбата на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви.
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите,
а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в” ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за
кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има
няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по
реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото
от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва
кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който
длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
6
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.“.
В случая е установено по делото наличието на две главни еднородни задължения на
ответниците към ищеца – за цената на доставената топлинна енергия и за стойността на
извършената услуга дялово разпределение на топлинна енергия, а извършеното плащане е
недостатъчно за погасяване на всички задължения. Същевременно липсва уговорка между
страните, която да установява ред за погасяване на задълженията, различен от установения в
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, доколкото клаузата на чл. 33, ал. 6 от приложимите Общи условия не
предвижда нещо различно. Ето защо съдът приема, че приложими са правилата на чл. 76, ал.
1 ЗЗД.
Спорен е между страните въпросът дали длъжниците са упражнили правото на избор
по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В платежното нареждане от 10.11.2022 г. за сумата от 385.42 лв.
като основание за плащане е посочен само номерът на настоящото дело, а в платежното
нареждане от 16.11.2022 г. за сумата от 113.05 лв. фигурират номерът на делото и
уточнението, че се погасяват главница /непосочена по вид и размер/, лихви и разноски.
Предвид това съдът намира, че в платежните документи липсва направен от длъжниците
избор кое от главните задължения да погасят първо с всяко от извършените частични
плащания. Такъв избор не е направен и в молбата-становище, с която представят
платежните документи в открито заседание. В нея посочват какви по вид и размер
задължения и за какъв период признават като дължими и погасяват, като те очевидно считат,
че ги погасяват изцяло. От съдържанието й обаче не може да се извлече изрично и ясно
изразена воля на длъжниците за това в каква поредност погасяват признатите задължения и
в крайна сметка не става ясно дали погасяват първо главницата за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято дължимост в действителност признават в по-малък размер и за по-
кратък период от установените от съда, или погасяват първо главницата за цената на
услугата дялово разпределение, чиято дължимост признават изцяло. Ето защо съдът приема,
че в случая те не са упражнили правото си на избор по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД между двете
главни задължения, които имат към ищеца.
Следователно погасяването следва да се извърши съгласно реда, установен в чл. 76, ал.
1, изр. 2 ЗЗД, като поради по-големия му размер за по-обременително задължение съдът
приема това за цената на доставената топлинна енергия. Доколкото това задължение е
лихвоносно, а изпълнението не е достатъчно да го погаси изцяло като съвкупност от
главница и лихви, за ищеца е възникнало правото да приложи чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая
обаче той го е приложил неправилно, като е прихванал от частичното изпълнение мораторна
лихва в по-голям размер от действително дължимия /към момента на плащанията
длъжниците вече са се позовали на изтекла погасителна давност, поради което плащанията
са неотносими към задълженията за периода, обхванат от давността/ и съдебни разноски, за
които обаче не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени
7
в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, защото не са ликвидни и не подлежат на погасяване до влизане в сила на
решението по делото.
Съдът намира, че погасяването на задълженията за цената на доставената топлинна
енергия и лихви върху нея следва да бъде извършено по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но при
съобразяване на действителния размер на мораторната лихва за периода преди подаване на
исковата молба и на размера на законната лихва от датата на исковата молба до датите на
плащанията, който следва да бъде определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва. Законната лихва за периода от 20.04.2022 г. до датата на
първото частично плащане – 10.11.2022 г., върху главницата в размер на 739 лв. възлиза на
сумата от 42.08 лв. Следователно с плащането на сумата от 385.42 лв. на 10.11.2022 г. са
погасени следните вземания на ищеца: 146 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 07.04.2022 г. върху стойността на топлинната енергия; 42.08 лв. – законна лихва върху
същата главница за периода от 20.04.2022 г. до 10.11.2022 г.; 197.34 лв. – главница.
Законната лихва за периода от 20.04.2022 г. до датата на второто частично плащане –
16.11.2022 г., върху остатъка от главницата в размер на 541.66 лв. възлиза на сумата от 31.74
лв. Следователно с плащането на сумата от 113.05 лв. на 16.11.2022 г. са погасени следните
вземания на ищеца: 31.74 лв. – законна лихва върху цената на топлинната енергия за
периода от 20.04.2022 г. до 16.11.2022 г.; 81.31 лв. – главница.
Доколкото ответниците са извършили плащанията, след като са се позовали на изтекла
в тяхна полза погасителна давност за част от цената на топлинната енергия, и предвид
изричното посочване, че плащат за период, за който давността не е изтекла, съдът приема, че
с извършеното плащане те са погасили част от главното си задължение – в размер на 278.65
лв., за необхванатата от давността част от исковия период. Следователно останала е
неплатена главница за стойността на доставената топлинна енергия в размер на 460.35 лв.,
дължима за периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2020 г. Съобразно квотата си в съсобствеността
всеки ответник дължи по 1/2 от сумата, т.е. по 230.17 лв., ведно със законната лихва от
20.04.2022 г. до окончателното плащане. За разликата над 230.17 лв. до пълния предявен
размер срещу всеки ответник от 528.22 лв. исковете срещу всеки от тях следва да бъдат
отхвърлени поради недоказаност и поради погасяване по давност и чрез плащане.
Вземанията на ищеца срещу ответниците за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, както беше посочено, са погасени чрез плащане в хода на процеса, поради
което исковете за тях следва да бъдат отхвърлени.
Вземанията срещу ответниците за цената на услугата дялово разпределение следва да
бъдат уважени в установените размери, защото извършеното частично плащане поради
неговата недостатъчност няма погасителен ефект по отношение на тях.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно на
уважената част от исковете му, но при отчитане, че исковете за част от вземанията са
8
отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане, т.е. за платените в хода на
процеса суми ответниците са станали причина за завеждане на делото. При тези уточнения
съдът намира, че общият размер на дължимите на ищеца разноски е 105.15 лв., от които:
36.15 лв. – държавна такса, и 69 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като всеки ответник
му дължи по 1/2 от разноските, т.е. по 52.57 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, за които те не са станали причина за завеждане на делото, а
именно сумата от 133.30 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС, да заплати на
ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, следните суми,
представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с абон. №
****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 230.17 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД сумата от 12.07 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
03.2019 г. до м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното
плащане; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 52.57 лв. – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 230.17 лв. до
пълния предявен размер от 528.22 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г.; изцяло
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 111.80 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главницата за стойността на топлинната
енергия; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.76 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС, да заплати на
ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, следните суми,
представляващи 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с абон. №
****, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 230.17 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД сумата от 12.07 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
03.2019 г. до м. 04.2020 г. , ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното
плащане; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 52.57 лв. – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над 230.17 лв. до
9
пълния предявен размер от 528.22 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г.; изцяло
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 111.80 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главницата за стойността на топлинната
енергия; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.76 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г. върху главницата за стойността на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да
заплати на Я. Р. М., ЕГН **********, и М. Р. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 133.30 лв. – разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ФИРМА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10